Германски експерт: В България не искат да преборят корупцията
Политологът доктор Михаел Хайн работи в Катедрата по относително конституционно право в университета в Гьотинген, а вниманието му е ориентирано най-много към Югоизточна Европа, и по-специално към Румъния и България. Дневник разгласява изявлението на доктор Хайн за " Дойче веле ".
Какво мислите за рецензиите, които Европейски Съюз насочва към българската правосъдна система?
- Тези рецензии имат три съществени акцента. Първо – рецензия против правната рамка. От моя позиция по този въпрос с съображение се твърди, че наказателно-процесуалното право е прекомерно формалистично, вследствие на което наказателните процеси не престават прекомерно дълго и не водят към задачата, т.е. че ефикасното правосъдно гонене освен не е допустимо, само че и бива затруднявано по най-различни способи.
На второ място рецензията е ориентирана против нежеланието на част от правосъдната система, т.е. съдии и прокурори, да проведат правосъдната промяна. Въпреки дипломатическия език тази рецензия ясно е ориентирана против тези артисти. В същата връзка е и структурната рецензия по въпроса за прокуратурата, която в България е както доста мощна, по този начин и доста самостоятелна, а вследствие на това няма контролни механизми, следящи дали прави същинската си активност. Поради това в България съвсем няма триумфи в битката против корупцията и против проведената престъпност.
Третият акцент на рецензията е върху това, че както юридическата рамка, по този начин и самите институции са фрагментирани и неефикасни. Има едно напълно простичко средство, с което Еврокомисията мери ефикасността на системата: Брюксел желае да види влезнали в действие присъди по случаи на корупция по високите етажи. А в България такива на процедура няма.
Кои партийно-политически или бизнес-интереси съгласно Вас пречат на това, спъват правосъдната промяна и попречват правовата страна в България?
- Преди доста години една българска журналистка писа, че правосъдната промяна в страната наподобява на перпетуум мобиле. Тази метафора към момента е в действие. Вече от 25 години насам всяка година, всеки месец, всеки ден се приказва за правосъдната промяна. И аз като външен наблюдаващ все се запитвам: Добре де, всяка промяна, която би трябвало да сътвори нови рамкови условия, един ден въпреки всичко би трябвало да завърши. Да, по-късно може да се вършат усъвършенствания, само че една промяна не може да бъде дълготраен план. А в България тя се оказва точно дълготраен план.
Относително ясно можем да установим, че още при започване на прехода 1989-1990 в България породи една непрестанно изменяща се мрежа от политически и стопански ползи. Т.е. необятни кръгове от политическите елити са част от корупционни схеми с присъединяване на бизнес-актьори. А това явно значи, че просто нямат интерес от едно ефикасно гонене на корупцията и на сходни феномени. Разбира се, те не могат да го заявят обществено. Никой политик от страна в Европейски Съюз няма да каже: " Нямаме интерес да се борим против корупцията ".
В резултат: непрестанно се води тази полемика за битката против корупцията, всички приказват за това, всички приказват за правосъдната промяна, само че когато би трябвало да се подхващат решителните стъпки, тогава или се прави просто някаква козметична смяна, или пък законът непосредствено се проваля – както се случи предходната година в българския парламент. Законът просто не получи поддръжка от болшинството, може би тъй като беше прекомерно сполучлив.или се вършат козметични прочени, или законът се проваля
За да го кажем ясно още веднъж: част от политическия хайлайф в България няма интерес в страната да бъде наложено върховенството на закона. Вие това казвате, нали?
- Да, това може да се съобщи напълно изрично. Ако обърнем въпроса, можем да попитаме: Защо тогава през последните 25 години, когато имаше няколко етапи на постоянни държавни болшинства, даже на доста огромни парламентарни болшинства, за какво нито едно от тези болшинства не реализира някакъв забележим триумф в тази област? Тоест, това погазване на място не може да се изясни с други фактори – примерно, с политическа неустойчивост.
Г-н Хайн, като политолог Вашата съществена тематика е Югоизточна Европа, и по-специално България и Румъния. Дали румънците са по-напред в битката против корупцията от българите? И в случай че това в действителност е по този начин – какви са аргументите?
- Да, те са много по-успешни в това отношение. Ако съпоставим двете страни по разнообразни индикатори, този извод в първия миг е неочакван. Защото България и Румъния си наподобяват по доста индикатори - било то общото корупционно ниво измежду политическия хайлайф, политическата и правна просвета или пък наследството на държавния социализъм. В рамките на цяла Средна, Източна и Югоизточна Европа обаче Румъния е единствената страна, която реализира триумфи в битката против корупцията. Това се случи в един къс интервал през 2005-2006 година, когато породи комфортна политическа констелация. В навечерието на приемането на страната в Европейски Съюз министър на правораздаването стана една жена, която се захвана с промяната всъщност – дружно с още неколцина членове на държавното управление. Те за известно време имаха и парламентарна поддръжка, а Европейски Съюз от самото начало ги поддържаше.
Така в този къс интервал в Румъния съумяха да основат мощни органи за правосъдно гонене, в които работа започнаха младежи, необвързани с предходните мрежи. Тези органи се захванаха най-много с корупцията на високо ниво и до ден-днешен са доста ефикасни и самостоятелни. Редица политици в Румъния непрестанно се пробват да отслабят този антикорупционен орган, само че до момента не са съумели – просто тъй като основаните преди време защитни институционални механизми са относително постоянни. Ето за какво Румъния може да показа дълъг лист с наказателни процедури и с наказани за корупция на високо ниво – от високопоставени политици, та чак до един някогашен министър председател, който към този момент лежа в пандиза.
Г-н Хайн, когато си говорехме преди този момент изявление, стана дума за един настоящ случай в България – така наречен " суджукгейт ". Тогава Вие се сетихте, че сходна история преди време имаше и в Румъния.
- В България казусът е обвързван с депутата от ГЕРБ Живко Мартинов, който упрекват, че е присвоил тонове суджук, който сякаш бил предопределен за премиера Бойко Борисов – това към момента не е изяснено. Аз незабавно се сетих за сходен случай в Румъния преди десетина години, когато един политик с прякора Мики Шпага (Мики Рушвета) беше оголен точно от антикорупционната работа, за която приказвах доскоро. Хванаха го да взима подкупи, част от тях в натура – в това число и едно съществено количество салами. Явно това е необятно публикувано – да се взимат освен пари, само че и артикули, в това число и храни.
Какво мислите за рецензиите, които Европейски Съюз насочва към българската правосъдна система?
- Тези рецензии имат три съществени акцента. Първо – рецензия против правната рамка. От моя позиция по този въпрос с съображение се твърди, че наказателно-процесуалното право е прекомерно формалистично, вследствие на което наказателните процеси не престават прекомерно дълго и не водят към задачата, т.е. че ефикасното правосъдно гонене освен не е допустимо, само че и бива затруднявано по най-различни способи.
На второ място рецензията е ориентирана против нежеланието на част от правосъдната система, т.е. съдии и прокурори, да проведат правосъдната промяна. Въпреки дипломатическия език тази рецензия ясно е ориентирана против тези артисти. В същата връзка е и структурната рецензия по въпроса за прокуратурата, която в България е както доста мощна, по този начин и доста самостоятелна, а вследствие на това няма контролни механизми, следящи дали прави същинската си активност. Поради това в България съвсем няма триумфи в битката против корупцията и против проведената престъпност.
Третият акцент на рецензията е върху това, че както юридическата рамка, по този начин и самите институции са фрагментирани и неефикасни. Има едно напълно простичко средство, с което Еврокомисията мери ефикасността на системата: Брюксел желае да види влезнали в действие присъди по случаи на корупция по високите етажи. А в България такива на процедура няма.
Кои партийно-политически или бизнес-интереси съгласно Вас пречат на това, спъват правосъдната промяна и попречват правовата страна в България?
- Преди доста години една българска журналистка писа, че правосъдната промяна в страната наподобява на перпетуум мобиле. Тази метафора към момента е в действие. Вече от 25 години насам всяка година, всеки месец, всеки ден се приказва за правосъдната промяна. И аз като външен наблюдаващ все се запитвам: Добре де, всяка промяна, която би трябвало да сътвори нови рамкови условия, един ден въпреки всичко би трябвало да завърши. Да, по-късно може да се вършат усъвършенствания, само че една промяна не може да бъде дълготраен план. А в България тя се оказва точно дълготраен план.
Относително ясно можем да установим, че още при започване на прехода 1989-1990 в България породи една непрестанно изменяща се мрежа от политически и стопански ползи. Т.е. необятни кръгове от политическите елити са част от корупционни схеми с присъединяване на бизнес-актьори. А това явно значи, че просто нямат интерес от едно ефикасно гонене на корупцията и на сходни феномени. Разбира се, те не могат да го заявят обществено. Никой политик от страна в Европейски Съюз няма да каже: " Нямаме интерес да се борим против корупцията ".
В резултат: непрестанно се води тази полемика за битката против корупцията, всички приказват за това, всички приказват за правосъдната промяна, само че когато би трябвало да се подхващат решителните стъпки, тогава или се прави просто някаква козметична смяна, или пък законът непосредствено се проваля – както се случи предходната година в българския парламент. Законът просто не получи поддръжка от болшинството, може би тъй като беше прекомерно сполучлив.или се вършат козметични прочени, или законът се проваля
За да го кажем ясно още веднъж: част от политическия хайлайф в България няма интерес в страната да бъде наложено върховенството на закона. Вие това казвате, нали?
- Да, това може да се съобщи напълно изрично. Ако обърнем въпроса, можем да попитаме: Защо тогава през последните 25 години, когато имаше няколко етапи на постоянни държавни болшинства, даже на доста огромни парламентарни болшинства, за какво нито едно от тези болшинства не реализира някакъв забележим триумф в тази област? Тоест, това погазване на място не може да се изясни с други фактори – примерно, с политическа неустойчивост.
Г-н Хайн, като политолог Вашата съществена тематика е Югоизточна Европа, и по-специално България и Румъния. Дали румънците са по-напред в битката против корупцията от българите? И в случай че това в действителност е по този начин – какви са аргументите?
- Да, те са много по-успешни в това отношение. Ако съпоставим двете страни по разнообразни индикатори, този извод в първия миг е неочакван. Защото България и Румъния си наподобяват по доста индикатори - било то общото корупционно ниво измежду политическия хайлайф, политическата и правна просвета или пък наследството на държавния социализъм. В рамките на цяла Средна, Източна и Югоизточна Европа обаче Румъния е единствената страна, която реализира триумфи в битката против корупцията. Това се случи в един къс интервал през 2005-2006 година, когато породи комфортна политическа констелация. В навечерието на приемането на страната в Европейски Съюз министър на правораздаването стана една жена, която се захвана с промяната всъщност – дружно с още неколцина членове на държавното управление. Те за известно време имаха и парламентарна поддръжка, а Европейски Съюз от самото начало ги поддържаше.
Така в този къс интервал в Румъния съумяха да основат мощни органи за правосъдно гонене, в които работа започнаха младежи, необвързани с предходните мрежи. Тези органи се захванаха най-много с корупцията на високо ниво и до ден-днешен са доста ефикасни и самостоятелни. Редица политици в Румъния непрестанно се пробват да отслабят този антикорупционен орган, само че до момента не са съумели – просто тъй като основаните преди време защитни институционални механизми са относително постоянни. Ето за какво Румъния може да показа дълъг лист с наказателни процедури и с наказани за корупция на високо ниво – от високопоставени политици, та чак до един някогашен министър председател, който към този момент лежа в пандиза.
Г-н Хайн, когато си говорехме преди този момент изявление, стана дума за един настоящ случай в България – така наречен " суджукгейт ". Тогава Вие се сетихте, че сходна история преди време имаше и в Румъния.
- В България казусът е обвързван с депутата от ГЕРБ Живко Мартинов, който упрекват, че е присвоил тонове суджук, който сякаш бил предопределен за премиера Бойко Борисов – това към момента не е изяснено. Аз незабавно се сетих за сходен случай в Румъния преди десетина години, когато един политик с прякора Мики Шпага (Мики Рушвета) беше оголен точно от антикорупционната работа, за която приказвах доскоро. Хванаха го да взима подкупи, част от тях в натура – в това число и едно съществено количество салами. Явно това е необятно публикувано – да се взимат освен пари, само че и артикули, в това число и храни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ