Хладилникът след 10 ноември – пълен или полупразен
Политиците през днешния ден влизат в Народно събрание като Стефан Стамболов с два продънени джоба, а излизат отново като него – със 144 хиляди златни лв.
Уважаеми читатели, от през днешния ден мнения за “Труд ” ще прави най-дългогодишният шеф на НИМ проф. Божидар Димитров. Неговата графа ще се споделя “Политически разкопки ”. В нея историкът ще разсъждава по горещите проблеми в страната и ще прави паралели със международната и българската история.
Тези дни по случай вековната годишнина от Октомврийската гражданска война се удостовери едно мое заявявано към този момент предписание: че същинска справедлива история за това, което се случва някъде, може да бъде написано едвам 100 години след събитието. Когато на този свят към този момент ги няма всички протагонисти (бел. ред. – централни, съществени фигури), публични организации и лица, свързани с въпросното събитие, и няма да има наранени от тяхното цялостно и същинско осветляване.
Октомврийската гражданска война се оказа една елементарна интервенция с огромен триумф на немското военно разузнаване. Същото касае и събитията към 10 ноември 1989 година. За какво става дума?
След 1944 година у нас, а след 1945 година и в други европейски страни от така наречен социалистически блок, бе открит комунизмът, или по-скоро развитото социалистическо общество. Но още е при започване на 80-те години вождът на италианските комунисти написа в своя книга, че комунизмът е изчерпал всичките си благоприятни условия и би трябвало да бъде демонтиран.
И комунистите потеглиха да демонтират системата, тъй като виждаха, че в случай че не го създадат, това ще докара страните им до крах. Водач на цялата работа стана руският водач Михаил Горбачов дружно със относително по-млади ръководители от екипите, ръководещи социалистическите страни. Сред тях беше и нашият Андрей Луканов.
Развръзката за краха на системата пристигна след дълги договаряния на борда на един американски крайцер, закотвен в един от заливите на остров Малта. Там Горбачов подписа капитулацията на комунизма и края на Студената война. Според нея страните от някогашния социалистически блок в Европа безусловно се предадоха. И показаха единодушие да преминат в общество с пазарна стопанска система, многопартийна политическа система и цялостни човешки свободи, каквито има на Запад.
Куриозното е, че още не знаем тайните клаузи в този контракт. Но за тях можем да съдим какви са от всичко това, което се случи през миналите към този момент 28 години. Едно от тях е, че капитулацията на комунизма и най-много на Съюз на съветските социалистически републики, не беше безусловна, като тази на Германия през 1945-а. И нямаше по какъв начин да бъде по този начин, щом Съветският съюз запазваше своя всесилен нуклеарен капацитет. Руснаците в действителност оставаха с 15 000 ракети – наземни и подземни, кораби, самолети, с които можеше няколко пъти да унищожи Америка и Западния свят. И нещо доста значимо би трябвало да е имало в тази капитулация – особено Съединени американски щати са се съгласили политическата власт, която имат младите ръководители на някогашните към този момент соцстрани, да им се разреши да я трансформират и в икономическа и по този начин да станат бъдещите капиталисти. Опозицията пък да бъде следена и основана от самите комунисти.
Нима това не се случи при нас, белким не го видяхме и усетихме? Ето по този начин се стартира – в разнообразни страни по друг път. Изключение беше Румъния, където трябваше да се изиграе спектакъл, тъй като Чаушеску не беше склонен като Тодор Живков да сдаде властта на по-младите по този метод. Затова и последва обществената му екзекуция.
В България нещата минаха много по-кротко – на един пленум в постройката на днешния НИМ Тодор Живков беше свален от всичките си постове – държавни и партийни. На негово място и на местата на доближените му пристигнаха тъкмо междинното потомство фрагменти комунисти. Някои от тях, за разлика от партизаните от остарялото Политбюро – постоянно с трети клас обучение, имаха по 1-2 висши образования и знаеха по няколко езика.
Най-трудно беше да се образува новата политическа система – тя трябваше да обгръща от извънредно ляво до извънредно дясно, да се основат съответните партии. Не можаха да се възстановят множеството остарели партии до 1944 година, защото много от членската им маса бяха или избити, или към този момент умряли. Малкото останали хора от вида на земеделците Милан Дренчев и Йосиф Петров или социалдемократа доктор Петър Дертлиев не ставаха за сериозна работа – доста им бяха годините. Макар и мощни оратори, това не беше задоволително. Затова бяха образувани партии от банката фрагменти на Държавна сигурност.
Там съвсем всички бяха клиенти на Първо, Второ, Трето, Четвърто, Пето и Шесто ръководства – беше им разрешено да излязат на политическата сцена. Повечето бяха елементарно следени хора освен с досиетата си, само че и с някои неща, които са правили през годините, и за което имаше останали хиляди документи. Тези, които не слушаха, си изпатиха съвсем незабавно.
Най-важният въпрос през днешния ден е какво стана с очакванията ни отпреди 28 години, случи ли се това, което хората желаеха, и за което скачаха и мечтаеха? За страдание, в никакъв случай в човешката история мечтаното, за което си скачал и проливал кърви, не се е сбъдвало изцяло. И при нас не се сбъдна. Но не може да се отхвърли, че България през днешния ден е плуралистична европейска страна, че в нея има многопартийност, има смяна във властта – и тя е единствено след избори. При нас в никакъв случай след 1989-а не са ставали военни или други преврати. Позволена е частната самодейност, въпреки и мощно ограничавана от куп лицензионни режими.
Оценката си за смяната българите дават, като отварят хладилниците си. Убеден съм, че множеството хора в този момент могат да се похвалят с цялостни хладилници. За страдание, обществото ни през днешния ден е тотално разграничено, както се поставя в едно капиталистическо общество. При нас обаче се случи доста внезапно – по латиноамерикански. Има хора, чийто хладилници са цялостни, и в петък вечерта палят колата и отпътуват на вилата си, която за едни е на Бяло море, за други на Черно море. Най-важното в тази ситуация е какъв е процентът на тези хора и какъв е процентът на другите – бедните. Добре ще е социологическите организации да отговорят на този доста значим въпрос.
Другият значим извод, който би трябвало да се направи за Десети ноември, е – за какво фантазиите на българина бяха прекършени. Разбира се, не може всеки българин да е популист. Просто, тъй като няма по какъв начин всичко да тръгне без спънки след 45 години тоталитарен строй. Българинът така и така на политици не има вяра. Това е и вярната позиция. А политиците през днешния ден мислят на първо място за себе си. Те влизат в политиката като Стефан Стамболов след Освобождението – с два продънени джоба, а излизат отново като него – със 144 хиляди златни лв.. Това хората го виждат и по тази причина са обезверени, дезинтересирани, ядосани. Докато не се сътвори такава междинна класа, която да е относително добре задоволена, да е натрупала известни благосъстояния, а децата им – учили в влиятелни университети в страната и чужбина, да се върнат и да поемат ръководството, нещата ще наподобяват неприятни. Когато това стане, тогава ще може да се отделя повече внимание за елементарните трудови хора. Много неща могат да се създадат – те се виждат, само че на никого не му стиска да го стори. Първо, тъй като не знаят по какъв начин, и второ, тъй като се ограничиха опциите за крадене.
Ако се поогледаме, ще забележим и какво стана със знаковите лица на демокрацията. Тези от ляво до един са били млади партийни и комсомолски секретари до 10 ноември. За тях партията се погрижи и ги задържа при себе си. Онези от опозицията пък са лица в началото от Държавна сигурност. Имаше и комични моменти. Спомням си, по какъв начин моя благосклонност останах в Българска социалистическа партия. Веднъж ме спря един военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на НРБ), който не знаеше, че съм бил шпионин, и ми споделя: „ Мислех, че ти си наше момче, а се оказа, че не си. – Защо? – го запитвам, а той дава отговор: Защото не си в Съюз на демократичните сили. “
Тези хора от тайните служби манипулираха десните партии, разрушиха Съюз на демократичните сили, когато то стана рисково, и в този момент дясна съпротива не може да се сътвори. Днес, колкото и да споделят, че ГЕРБ е дясна партия и Бойко Борисов е десен, това не е правилно. По-скоро те са центристи, нещо, което най-вече ни липсваше преди 10 години, и Бойко запълни тази голяма празнота. Жалкото е друго, че нямаме учебно заведение за политици. Оказа се, че всеки, който не го мързи, може да стане политик. Става един ефирен водещ и споделя: „ От на следващия ден минавам в политиката “. След него на хоризонта се появява и различен – той пък е продавач на гориво и медикаменти и вика: „ Писна ми да продавам медикаменти и гориво по-евтино, в сравнение с ги закупувам, по тази причина ставам партиец, влизам в Народното събрание и ставам политик, ще кова законите, които на мен ми харесват. “
Ако имаше учебно заведение за политици, описът щеше да бъде различен и в него сигурно щеше да има съвременни политици, визионери – такива трябват на България. Но въпреки и не всички да са съгласни, ще би трябвало да признаем – след преврата на 10 ноември 1989 година България въпреки всичко потегли по верния път. Път с големи лъкатушения, само че популярност Богу, без огромни крачки обратно. Повечето са настрана и напред. А с цел да се радва българинът на цялостен ледник, би трябвало да е подготвен и на жертви. Е, това е най-трудното.
Уважаеми читатели, от през днешния ден мнения за “Труд ” ще прави най-дългогодишният шеф на НИМ проф. Божидар Димитров. Неговата графа ще се споделя “Политически разкопки ”. В нея историкът ще разсъждава по горещите проблеми в страната и ще прави паралели със международната и българската история.
Тези дни по случай вековната годишнина от Октомврийската гражданска война се удостовери едно мое заявявано към този момент предписание: че същинска справедлива история за това, което се случва някъде, може да бъде написано едвам 100 години след събитието. Когато на този свят към този момент ги няма всички протагонисти (бел. ред. – централни, съществени фигури), публични организации и лица, свързани с въпросното събитие, и няма да има наранени от тяхното цялостно и същинско осветляване.
Октомврийската гражданска война се оказа една елементарна интервенция с огромен триумф на немското военно разузнаване. Същото касае и събитията към 10 ноември 1989 година. За какво става дума?
След 1944 година у нас, а след 1945 година и в други европейски страни от така наречен социалистически блок, бе открит комунизмът, или по-скоро развитото социалистическо общество. Но още е при започване на 80-те години вождът на италианските комунисти написа в своя книга, че комунизмът е изчерпал всичките си благоприятни условия и би трябвало да бъде демонтиран.
И комунистите потеглиха да демонтират системата, тъй като виждаха, че в случай че не го създадат, това ще докара страните им до крах. Водач на цялата работа стана руският водач Михаил Горбачов дружно със относително по-млади ръководители от екипите, ръководещи социалистическите страни. Сред тях беше и нашият Андрей Луканов.
Развръзката за краха на системата пристигна след дълги договаряния на борда на един американски крайцер, закотвен в един от заливите на остров Малта. Там Горбачов подписа капитулацията на комунизма и края на Студената война. Според нея страните от някогашния социалистически блок в Европа безусловно се предадоха. И показаха единодушие да преминат в общество с пазарна стопанска система, многопартийна политическа система и цялостни човешки свободи, каквито има на Запад.
Куриозното е, че още не знаем тайните клаузи в този контракт. Но за тях можем да съдим какви са от всичко това, което се случи през миналите към този момент 28 години. Едно от тях е, че капитулацията на комунизма и най-много на Съюз на съветските социалистически републики, не беше безусловна, като тази на Германия през 1945-а. И нямаше по какъв начин да бъде по този начин, щом Съветският съюз запазваше своя всесилен нуклеарен капацитет. Руснаците в действителност оставаха с 15 000 ракети – наземни и подземни, кораби, самолети, с които можеше няколко пъти да унищожи Америка и Западния свят. И нещо доста значимо би трябвало да е имало в тази капитулация – особено Съединени американски щати са се съгласили политическата власт, която имат младите ръководители на някогашните към този момент соцстрани, да им се разреши да я трансформират и в икономическа и по този начин да станат бъдещите капиталисти. Опозицията пък да бъде следена и основана от самите комунисти.
Нима това не се случи при нас, белким не го видяхме и усетихме? Ето по този начин се стартира – в разнообразни страни по друг път. Изключение беше Румъния, където трябваше да се изиграе спектакъл, тъй като Чаушеску не беше склонен като Тодор Живков да сдаде властта на по-младите по този метод. Затова и последва обществената му екзекуция.
В България нещата минаха много по-кротко – на един пленум в постройката на днешния НИМ Тодор Живков беше свален от всичките си постове – държавни и партийни. На негово място и на местата на доближените му пристигнаха тъкмо междинното потомство фрагменти комунисти. Някои от тях, за разлика от партизаните от остарялото Политбюро – постоянно с трети клас обучение, имаха по 1-2 висши образования и знаеха по няколко езика.
Най-трудно беше да се образува новата политическа система – тя трябваше да обгръща от извънредно ляво до извънредно дясно, да се основат съответните партии. Не можаха да се възстановят множеството остарели партии до 1944 година, защото много от членската им маса бяха или избити, или към този момент умряли. Малкото останали хора от вида на земеделците Милан Дренчев и Йосиф Петров или социалдемократа доктор Петър Дертлиев не ставаха за сериозна работа – доста им бяха годините. Макар и мощни оратори, това не беше задоволително. Затова бяха образувани партии от банката фрагменти на Държавна сигурност.
Там съвсем всички бяха клиенти на Първо, Второ, Трето, Четвърто, Пето и Шесто ръководства – беше им разрешено да излязат на политическата сцена. Повечето бяха елементарно следени хора освен с досиетата си, само че и с някои неща, които са правили през годините, и за което имаше останали хиляди документи. Тези, които не слушаха, си изпатиха съвсем незабавно.
Най-важният въпрос през днешния ден е какво стана с очакванията ни отпреди 28 години, случи ли се това, което хората желаеха, и за което скачаха и мечтаеха? За страдание, в никакъв случай в човешката история мечтаното, за което си скачал и проливал кърви, не се е сбъдвало изцяло. И при нас не се сбъдна. Но не може да се отхвърли, че България през днешния ден е плуралистична европейска страна, че в нея има многопартийност, има смяна във властта – и тя е единствено след избори. При нас в никакъв случай след 1989-а не са ставали военни или други преврати. Позволена е частната самодейност, въпреки и мощно ограничавана от куп лицензионни режими.
Оценката си за смяната българите дават, като отварят хладилниците си. Убеден съм, че множеството хора в този момент могат да се похвалят с цялостни хладилници. За страдание, обществото ни през днешния ден е тотално разграничено, както се поставя в едно капиталистическо общество. При нас обаче се случи доста внезапно – по латиноамерикански. Има хора, чийто хладилници са цялостни, и в петък вечерта палят колата и отпътуват на вилата си, която за едни е на Бяло море, за други на Черно море. Най-важното в тази ситуация е какъв е процентът на тези хора и какъв е процентът на другите – бедните. Добре ще е социологическите организации да отговорят на този доста значим въпрос.
Другият значим извод, който би трябвало да се направи за Десети ноември, е – за какво фантазиите на българина бяха прекършени. Разбира се, не може всеки българин да е популист. Просто, тъй като няма по какъв начин всичко да тръгне без спънки след 45 години тоталитарен строй. Българинът така и така на политици не има вяра. Това е и вярната позиция. А политиците през днешния ден мислят на първо място за себе си. Те влизат в политиката като Стефан Стамболов след Освобождението – с два продънени джоба, а излизат отново като него – със 144 хиляди златни лв.. Това хората го виждат и по тази причина са обезверени, дезинтересирани, ядосани. Докато не се сътвори такава междинна класа, която да е относително добре задоволена, да е натрупала известни благосъстояния, а децата им – учили в влиятелни университети в страната и чужбина, да се върнат и да поемат ръководството, нещата ще наподобяват неприятни. Когато това стане, тогава ще може да се отделя повече внимание за елементарните трудови хора. Много неща могат да се създадат – те се виждат, само че на никого не му стиска да го стори. Първо, тъй като не знаят по какъв начин, и второ, тъй като се ограничиха опциите за крадене.
Ако се поогледаме, ще забележим и какво стана със знаковите лица на демокрацията. Тези от ляво до един са били млади партийни и комсомолски секретари до 10 ноември. За тях партията се погрижи и ги задържа при себе си. Онези от опозицията пък са лица в началото от Държавна сигурност. Имаше и комични моменти. Спомням си, по какъв начин моя благосклонност останах в Българска социалистическа партия. Веднъж ме спря един военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на НРБ), който не знаеше, че съм бил шпионин, и ми споделя: „ Мислех, че ти си наше момче, а се оказа, че не си. – Защо? – го запитвам, а той дава отговор: Защото не си в Съюз на демократичните сили. “
Тези хора от тайните служби манипулираха десните партии, разрушиха Съюз на демократичните сили, когато то стана рисково, и в този момент дясна съпротива не може да се сътвори. Днес, колкото и да споделят, че ГЕРБ е дясна партия и Бойко Борисов е десен, това не е правилно. По-скоро те са центристи, нещо, което най-вече ни липсваше преди 10 години, и Бойко запълни тази голяма празнота. Жалкото е друго, че нямаме учебно заведение за политици. Оказа се, че всеки, който не го мързи, може да стане политик. Става един ефирен водещ и споделя: „ От на следващия ден минавам в политиката “. След него на хоризонта се появява и различен – той пък е продавач на гориво и медикаменти и вика: „ Писна ми да продавам медикаменти и гориво по-евтино, в сравнение с ги закупувам, по тази причина ставам партиец, влизам в Народното събрание и ставам политик, ще кова законите, които на мен ми харесват. “
Ако имаше учебно заведение за политици, описът щеше да бъде различен и в него сигурно щеше да има съвременни политици, визионери – такива трябват на България. Но въпреки и не всички да са съгласни, ще би трябвало да признаем – след преврата на 10 ноември 1989 година България въпреки всичко потегли по верния път. Път с големи лъкатушения, само че популярност Богу, без огромни крачки обратно. Повечето са настрана и напред. А с цел да се радва българинът на цялостен ледник, би трябвало да е подготвен и на жертви. Е, това е най-трудното.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ