Политиците, ако не могат да намерят разбирателство, да оставят на

...
Политиците, ако не могат да намерят разбирателство, да оставят на
Коментари Харесай

Македонецът, който рисува в България: Направих скулптора от ...

Политиците, в случай че не могат да намерят съгласие, да оставят на нас, художниците, да го създадем, споделя Тасим Кадрия



Той е диригентът на багрите. Владее магията на цветовете и това се вижда в пейзажите му, които са цялостни със слънце, позитивизъм и топлота.

Тасим Кадрия е македонският художник, който има повече изложения тук, в България, в сравнение с в Република Северна Македония. Подреждал е експозиции в Пловдив, само че и в София, Варна, Бургас, Смолян.



Самият той вижда света без граници. „ Вярно е, че имам повече самостоятелни изложения в България, и това не пречи на никого. Тук открих другари, хора, които харесват моето изкуство и ме подтикват да продължа да рисувам. Ние сме толкоз свързани между тях, по този начин е било от епохи! В най-трудните моменти сме един до различен, като една картина с доста цветове. Така че политиците, в случай че не могат да намерят съгласие, да оставят на нас, художниците, да го направим”, споделя Тасим.



Да, аз съм от Северна Македония, споделя Тасим Кадрия. Ала в действителност е албанец по генезис. Роден е на 1 август 1961 година в село Слупчане, община Куманово, в Македония. Дипломира се в 1984 година в Академията за изкуствата,,Свети Климент Охридски " в Скопие, в класа на проф. Рубенс Корубин. В момента създателят преподава изобразително изкуство в учебното заведение „ Фаик Коница” в село Слупчане.



Условията във високопланинското село, където израства Тасим, са тежки. В фамилията му обаче е уютно: майка му пее прелестно и има естествената заложба да рисува. Синът наследява любовта ѝ към четката.,,Нямаше пастели, нямаше учители по изобразяване, само че като дете рисувах на всички места: до къщата ни имаше река, рисувах по пясъка, по земята. И се учех от хората, които можеха да рисуват. Добих някои умения от тях, вложих малко и от себе си. Без да познавам детайлите и правилата на това огромно изкуство. Продължих да се развъртвам, тъй като имах упоритостта да стана художник. Баща ми се гордееше с мен!”, спомня си майсторът. Днес той подрежда платна в България - има близо 10 сполучливи изложения в страната ни, където е по-популярен, в сравнение с в родината си. Със своя нюх към света, с богата палитра от цветове, с изчистените линии и с плавните композиции.



Идва в Пловдив през 2019-а - годината, когато градът е Европейска столица на културата. Специално за пловдивчани демонстрира импресионистичните си пейзажи - с лодки, поклащащи се добродушно върху морските талази, слънчева пътека под арките от листа, кокетни мостчета, които се отразяват във водата. Четката на Таясим следва годишните времена - снегът последователно се стопява, с цел да отстъпи място на пролетта, след това в картините му избухва с цялата си помпозност лятото. Така създателят ни потапя в кръговрата на природата. В кръговрата на живота. „ Ролята на изкуството във всичките му форми е да прескача граници, да реалокира бариери и да открива контакти сред хората. Само по този начин можем да превърнем света в едно по-спокойно и комфортно място за живеене. В място, където индивидът може да бъде по-щастлив и да живее разумно”, споделя създателят.



Тасим обича България. Това се вижда от пръв взор в картините на майстора. Обяснението му е сбито: „ Обожавам страната ви, тъй като България има нещо, което нито една страна на Балканите няма - това са хората и гостоприемството им, културата, природата, остарялата архитектура, която толкоз доста ми харесва. Обичам да пътувам до Пловдив, Велико Търново, Арбанаси, Елена, Копривщица”, изброява художникът. И добавя: „ Освен това, при срещите ми с тях открих какъв брой са директни, откровени и добродушни българите. И по какъв начин можеш да разчиташ на тях, оказват помощ в потребност. Затова си мисля - по какъв начин да не обичаш най-хубавото място, където има магия. Това е България!”.

Учи се от Ван Гог и Владимир Димитров-Майстора



Девствената и неповторима хубост на природата още от най-ранна детска възраст оставя бездънен отпечатък в душата на Тасим Кадрия. „ От ранно детство рисуването е най-голямата ми пристрастеност, фантазия и обич. Докато играех, се маскирах и рисувах с багра от бъз и черниците лицето и тялото си, по пясъка и камъните към реката, която минава около къщата ни. Всичко това ме правеше по-интересен, по-атрактивен, по-различен от другите деца”, споделя Тасим.



Родният му край - село Слупчане в Северна Македония, със своите обичаи и традиции оказва огромно въздействие върху създателя. Постепенно в годините това, което го образува, е любовта му към горите, полята, цветята. Тасим обаче се учи и от огромните майстори в рисуването, като Винсент ван Гог. Ала измежду тях има и един българин и това е Владимир Димитров-Майстора.

Днес целият този " космос " от въздействия се улавя най-добре в неговите картини. В композицията на пейзажите му си дават среща жестоката виталност, трагичното туптене на живота и буйното горене, в които се преплитат действителното и магическото чувство. „ В моите пейзажи с изключение на голямата сила постоянно се пробвам да демонстрирам и нещо друго. Аз не перфекционирам действителността. Преминавам през нея и виждам оттатък самата природа и самия човек като персона. Не рисувам действителността такава, каквато я виждаме всеки ден. Материалът и техниката, формите и композицията разказват спора и силата, от които е изваяна всяка парченце на тази реалност”, споделя маестрото.

Родопите и възприятието за безкрайност



Родопите са една магия! Когато ги видиш веднъж, те сграбчват с хубостта си и величието си, остават вечно отпечатъка на своята нематериалност, достоверна атмосфера и възприятието за безкрайност - по този начин ги усеща всеки българин. Македонецът Тасим Кадрия ги усеща по същия метод: " Там се влюбих в планините, дърветата и чистотата на реките. Как да не рисуваш с доста обич тази дивна хубост, напоена и с доста история ".

Майсторът на четката твърди, че всеки художник би трябвало да умее да прониква надълбоко в детайлите на живота и да ги съживява посредством въображението си. " С една дума - те би трябвало да се водят от фантазиите си, с цел да могат да ги пресъздават в творбите си - с посланието да бъдат осъществени. Знам доста добре, че това не е елементарно в настоящето време на духовна рецесия. Сега се сещам и за моите сътрудници, албанските художници, които изживяват едни мрачни интервали. Само че художникът е единственият, който има опция да основава динамична среда за провокациите на сегашното. Те могат да го оживят с артистичната си душа и да основат естетическа прохлада в живота на хората ".

След войната през 2001-ва: Направил статуя от 20 гранати



Военният спор в Република Македония от януари-ноември 2001 година, при който етническите албанци от Армията за национално избавление атакуват локалните сили за сигурност, остави трайни последствия измежду популацията, споделя Тасим. След бойните дейности там настъпва цялостна тишина. Остават 6 месеца без ток, а от 500 къщи оцеляват единствено две. Всичко е в съсипия, изравнено със земята.



„ Колкото да пишем и да приказваме за войната, няма думи с които да опишем страданието, болката и ужаса от нея. Пожелавам в никакъв случай да няма война - освен тук, само че и по целия свят. Нека хората бъдат задоволително мъдри и да не разрешат това да се случи. Във всички мои картини се усеща митингът на формите и предметите против нещо съответно, да вземем за пример войната и подбудената от нея покруса, гибелта на почтените жертви, болката, страхът, ужасът в душите на хората... Всичко това се отпечатва във тип на мощен митинг в моите картини и портрети”, споделя художникът Кадрия.

Малко след злокобните събития, през 2006-а, Кадрия се връща да учи във факултета на Академията за изкуствата,,Свети Климент Охридски " в Скопие. От това време си спомня по какъв начин един от професорите - малък, само че доста придирчив, постоянно тормозел студентите. Дал им задача да създадат статуя. Тогава Тасим се сетил за гранатите, останали от войната, и измайсторил статуя от 20 гранати. Когато трябвало да излезе пред професора и сътрудниците си и да им покаже творбата си, майсторът им споделил: „ Някои от вас се уплашиха да не ви гръмна с същинска граната. Само че аз взех решение друго - камъкът, който вие сте хвърлили в моя дом, аз ви го връщам във тип на изкуство, обич и болежка. Насред Скопие “.

Професорът замълчал и след 6 месеца му споделил: „ Ти си приключил. Не те желая повече. Ти просто си приключен създател. Свободен си “. Всички преподаватели от факултета пък пристигнали да видят скулптурата с гранатите в годишната галерия на университета.

Мисли в знаци през комунизма



Комунизмът ме научи да обичам символиката, споделя Кадрия. „ Докато бях възпитаник, не знаех, че съществува цензура, само че като студент се сблъсках с рестриктивните мерки. Видях по какъв начин лимитираха поради националността, уволняваха при свободно изложение на мисълта в изкуството и в живота”.

Бунтът против системата го научил да рисува завоалирано, да влага повече послания в картините си. Също да крие своите хрумвания и мисли зад знаци. И до през днешния ден за Кадрия изкуството е независимост. „ Моите контрасти в цветовете са моят протест. Той е по-скоро равномерен, тъй като не тая обвиняване към никого. Въпреки психическата контузия, която нося, в мен няма гняв”.

Спомня си по какъв начин в далечната 1987 година с негови сътрудници усетили, че идва краят на системата. Не членували в партията и напълно не били измежду послушните. Но харесвали признака на успеха - вдигнати два пръста като латинското “V”. “Знаех, че в случай че го обрисувам, уволнението от работа ми е в забрадка вързано. Имах поръчка да обрисувам картини и направих отворена книга - от нея се виждаха слънце, гълъби и орел. Малко хора видели скритото обръщение в платното, а там бил знакът на успеха.

„ В творчеството си постоянно се пробвам около богатата палитра на цветовете, изчистените линии и другите детайли в рисуването да участва и материята. В нейните многочислени разновидности, само че не като преобладаващ детайл, а като допълнение и изразност на композицията. Ритмичното придвижване на дребните форми в картините основава структурна последователност и една хармонична страст на цветовете. Така давам опция на феновете интуитивно да влязат в един необятен небосвод, да се срещнат с нещо нереално. Но в това време задоволително действително от позиция на човешката носталгия и оцеляване, на човешката тъга и радост”, разсъждава създателят..
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР