За собствеността върху сградата на Руската черква в София
Политици идват и си отиват, религиите оцеляват, настоящите „ прогресивни сили ” нерядко побеждават човешкия разсъдък, коментариите отшумяват. С подчинено значение е дали са хибридни, пропагандно-агитационни идеологически, по персонални убеждения, или пък за центове, юани или копейки...
Налице са и оценки, че реакцията на Н.Пр. госпожа Митрофанова бе дребнаво прочувствена, само че е много мъчно да се набележи съответна реципрочна стъпка на експулсирането на предстоятеля на Руската православна черква в София. Двустранното политизиране на демарша стана неизбежно от самия му план. Но нямайки взор върху претекстовете на ДАНС и върху външнополитическата подготвеност и темперамент на „ сглобката ”, която, сред нас казано определям по-разширено като „ дюкян на потури с разноцветни копчета ”, ще се въздържа от коментар, стараейки се да бъда законопослушен жител. Т.е., гражданин, който съблюдава решенията от дискрецията на дюкяна... (сглобката), главатарстващ над страната ни. Независимо от интуицията ми. Не съм и в течение на сделките сред Българската и Руската православни църкви (БПЦ и РПЦ). Не знам, да вземем за пример, дали предстоятелството на РПЦ е институционализирано в постройката на черквата/храма на бул. „ Цар Освободител ” 3 (бившия бул. „ Руски ”) в столицата ни. От там и използването на двете думи – черква и църква, които литературно семантично не са цялостни синоними.
Но в неиздадените си мемоари открих следния текст, касаещ частта на договарянията в средата на 90-те години на м.в. по отношение на правоприемството на Русия над парцели на екс-СССР в България:
„ Любопитно беше наличието на протокол от 23 юли 1934 година, подписан в Истанбул (?) от упълномощени от държавните управления на Царство България (Антонов, акт. бел.: тогава пълномощният ни министър = в този момент дипломат в Анкара, Турция Антон Антонов) и на Съюз на съветските социалистически републики: “Паметникът и манастирите на Шипка и в Ямбол, издигнати в чест на освобождението на България, ще бъдат предоставени на българската нация при изискване, че ще бъдат управлявани от чисто българска организация, без да се предостъпват на лица или организации, принадлежащи на съветската емиграция. Що се отнася до православния храм Св. Николай Чудотворец ” в София (т.нар. Руска черква на бул. ”Руски ”), ситуирана наоколо до постройката на някогашната Имперска легация и считана за част от Легацията, тя ще остане разполагаем на Дипломатическото посланичество на Съюз на съветските социалистически републики ”. Без коментар до тук.
„ Освен така наречен “дипломатически ” парцели, част от които нямат дипломатически имунитет, съветските експерти проучваха още 3 типа недвижимости: А) Руски царски парцели, добити до 1917 година като Руската църква. Безспорен парцел, има крепостен акт от 1898 година за благосъстоятелност върху земята. Б) Собственост на съветски емигранти, след 1917 година Те основават Съюз на инвалидите и построяват например Дома за възрастни хора с деменция в Княжево, домове за инвалиди, почивни станции – общо се твърди за 20-25 обекта. Този комплициран юридически проблем за собствеността се комплицира още повече след пораждане на записания като българска организация Съюз “Советский жител ”, “сплотил ” всички съветски емигрантски организации ”...
Но подтекстът е бил обектите да не бъдат употребени за антисъветска агитация.
А както се говореше измежду някогашния дипломатически пролетариат: още не бяха изгрели звездите по външнополитическо аджамийство, присламчване и смирение Международно-Гаражната Надка, „ географката ” Желева, Къдравата Сю, Катрин Захрави, триморската ТодоркЯ, Клишето Жирафка....
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Налице са и оценки, че реакцията на Н.Пр. госпожа Митрофанова бе дребнаво прочувствена, само че е много мъчно да се набележи съответна реципрочна стъпка на експулсирането на предстоятеля на Руската православна черква в София. Двустранното политизиране на демарша стана неизбежно от самия му план. Но нямайки взор върху претекстовете на ДАНС и върху външнополитическата подготвеност и темперамент на „ сглобката ”, която, сред нас казано определям по-разширено като „ дюкян на потури с разноцветни копчета ”, ще се въздържа от коментар, стараейки се да бъда законопослушен жител. Т.е., гражданин, който съблюдава решенията от дискрецията на дюкяна... (сглобката), главатарстващ над страната ни. Независимо от интуицията ми. Не съм и в течение на сделките сред Българската и Руската православни църкви (БПЦ и РПЦ). Не знам, да вземем за пример, дали предстоятелството на РПЦ е институционализирано в постройката на черквата/храма на бул. „ Цар Освободител ” 3 (бившия бул. „ Руски ”) в столицата ни. От там и използването на двете думи – черква и църква, които литературно семантично не са цялостни синоними.
Но в неиздадените си мемоари открих следния текст, касаещ частта на договарянията в средата на 90-те години на м.в. по отношение на правоприемството на Русия над парцели на екс-СССР в България:
„ Любопитно беше наличието на протокол от 23 юли 1934 година, подписан в Истанбул (?) от упълномощени от държавните управления на Царство България (Антонов, акт. бел.: тогава пълномощният ни министър = в този момент дипломат в Анкара, Турция Антон Антонов) и на Съюз на съветските социалистически републики: “Паметникът и манастирите на Шипка и в Ямбол, издигнати в чест на освобождението на България, ще бъдат предоставени на българската нация при изискване, че ще бъдат управлявани от чисто българска организация, без да се предостъпват на лица или организации, принадлежащи на съветската емиграция. Що се отнася до православния храм Св. Николай Чудотворец ” в София (т.нар. Руска черква на бул. ”Руски ”), ситуирана наоколо до постройката на някогашната Имперска легация и считана за част от Легацията, тя ще остане разполагаем на Дипломатическото посланичество на Съюз на съветските социалистически републики ”. Без коментар до тук.
„ Освен така наречен “дипломатически ” парцели, част от които нямат дипломатически имунитет, съветските експерти проучваха още 3 типа недвижимости: А) Руски царски парцели, добити до 1917 година като Руската църква. Безспорен парцел, има крепостен акт от 1898 година за благосъстоятелност върху земята. Б) Собственост на съветски емигранти, след 1917 година Те основават Съюз на инвалидите и построяват например Дома за възрастни хора с деменция в Княжево, домове за инвалиди, почивни станции – общо се твърди за 20-25 обекта. Този комплициран юридически проблем за собствеността се комплицира още повече след пораждане на записания като българска организация Съюз “Советский жител ”, “сплотил ” всички съветски емигрантски организации ”...
Но подтекстът е бил обектите да не бъдат употребени за антисъветска агитация.
А както се говореше измежду някогашния дипломатически пролетариат: още не бяха изгрели звездите по външнополитическо аджамийство, присламчване и смирение Международно-Гаражната Надка, „ географката ” Желева, Къдравата Сю, Катрин Захрави, триморската ТодоркЯ, Клишето Жирафка....
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ