Политиката за безплатни лекарства за деца продължава да страда от

Политиката за безвъзмездни медикаменти за деца продължава да страда от липса на методичност и ясно дефинирани цели, сподели пред Българска телеграфна агенция доцент Васил Пандов - правист, доцент по интернационално частно право в СУ „ Св. Климент Охридски “ и някогашен депутат. По думите му най-големият проблем е, че нормативните промени постоянно остават „ на хартия “, без действителни механизми за използване. Той напомни, че промените в Наредба 26 от 2022 година, свързани с здравната помощ за неосигурени бременни дами и безплатните антибиотици и антивирусни медикаменти за деца, са резултат от дългогодишни старания на неправителствени организации, само че към момента имат потребност от усъвършенстване в практиката.

Граждански организации, измежду които и кюстендилското съдружие „ ЛАРГО “, обединени в самодейността „ Цветно на следващия ден за нашите деца “, упорстват с Поводът за самодейността е стремежът към по-ефективни обществени здравни политики и понижаване на финансовата тежест върху фамилиите посредством обезпечаване на по-широк достъп до предписани от доктор лекарства.

Според организациите актуалният обсег на безплатните медикаменти, стеснен главно до антибиотици, антивирусни и антихелминтни препарати, не дава отговор на действителните потребности на децата, а симптоматичното лекуване на вирусни инфекции остава най-големият разход за родителите. Данните от отчет на самодейността демонстрират, че през 2024 година НЗОК е изплатила 16 млн. лева за детски хоспитализации, до момента в който частните разноски на родителите за медикаменти надвишават 1 милиарда лева Средно едно семейство заплаща по 562,32 лева годишно за лекарства на дете, като половината родители изпитват усложнения да покриват тези разноски. Това води до отсрочване на прегледи, затруднения и предотвратими хоспитализации.

Според доцент Пандов аргументите, заради които фармацевтичните компании не включват антибиотици и противовирусни лекарствени артикули в листата от артикули, за които НЗОК заплаща, са сложни – тези компании не желаят цената, която ще се образува в България да дефинира цената, която се заплаща от обществени фондове в други страни (т.нар. рефериране). Малкият дял от всички антибиотици, които са за деца до 7 години, т.е. главният дял от продажбите, остава без възнаграждение от Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) и за компаниите е административна тежест да включват продуктите си в позитивния лекарствен лист (ПЛС), защото ще има съпоставяне сред цените в двата сегмента и може стопански да не е рентабилно. „ С други думи – аргументите са търговски и неналичието на ясна държавна воля за стимулиране на тези сдружения да дават обезпечения от закона безвъзмезден достъп за децата до 7 години “, уточни доцент Пандов.

По думите му все още НЗОК заплаща за съвсем всички лекарствени артикули с режим по лекарско наставление за лекуване на деца – такива за хронични болести (напр. белодробни, неврологични или други) и антибиотици и противовирусни за деца до 7 години, само че той е на мнение, че последната група следва да обхване и деца до 14 години. „ Това, което беше резултат от поредни старания, е страната да заплаща ваксини против грип за деца и от идната година това би трябвало да се случи. Служебният кабинет одобри национална стратегия за ваксинопрофилактика на деца против грип и имам вяра, че постоянният ще предприеме каквото е належащо, с цел да осъществя на процедура програмата “, сподели доцент Пандов.

Според доцент Пандов всеобщи лекарствени артикули, които са с режим на разпределяне без лекарско наставление (антипиретици, за симптоматично лекуване на вируси и други), не се заплащат от страната за лекуването на деца все още. Причината е, че при тези артикули приемът не се управлява постоянно от доктор. Те също могат да бъдат рискови за здравето, разяснява доцент Васил Пандов и добави, че също по този начин, има и спомагателни опасения, че те могат да се употребяват освен от тези, за които са предопределени. „ При тези артикули методът може да бъде посредством обществено подкрепяне и ваучери за лекуване при нужда за деца, чиито родители не могат да си разрешат да закупят лекарствени артикули за лекуването им. Необходим е междуведомствен метод сред Министерство на труда и обществената политика и Министерство на здравеопазването “, сподели доцент Васил Пандов.

Според него няма риск от по-често изписване на антибиотици, заради повода, че са единствените безвъзмездни, тъй като самият лист с антибиотици не включва най-масовите антибиотици. „ Не мисля, че този риск е директен. По-скоро, в случай че не се приложи в точния момент симптоматично и имуностимулиращо лекуване на децата, положението им може да се усложни и да се стигне до банкет на антибиотици. В този смисъл, неналичието на обществен механизъм за достъп на фамилии, които не могат да си разрешат лекарствени артикули за симптоматично лекуване на леки положения, може да докара до утежняване на положението и банкет на антибиотици. Последното е неприятен индикатор за здравната ни система, защото в целия свят се поставят старания за битка с антимикробната устойчивост. В България има тактика за антимикробна устойчивост, само че тя остава на хартия, добави доцент Пандов.

Според него неналичието на достъп до педиатрична помощ въздейства на качественото и навременно лекуване на децата, само че няма директна връзка с използването на антибиотици - персоналните лекари, които най-често дефинират лекуването на децата, имат право да предписват антибиотиците за домашно лекуване. Той обаче даде образец с детските отделения в общинските лечебни заведения, където преди 40 години, в равномерната система от общински лечебни заведения, детското поделение е било наложителен детайл. " В момента са останали още такива отделения в някои общини. Те дават достъп до лекуване на доста деца, които не им се постанова да пътуват до прилежащи регионални центрове. Основно това са деца, които фамилиите по обществени аргументи мъчно си разрешават и лекуване в далечен център. Даже и да могат, престоят на родителите в различен град по време на лекуването на децата не е комфортно. От друга страна, тези отделения към този момент нямат задоволително пациенти и личен състав и никоя страна не може да си разреши качествена болнична детска помощ за 20 - 30 пациенти на месец. " Но това оставя вакуум, който страната следва да запълни ", уточни доцент Пандов, съгласно който е нужна ефикасна система за доболнична помощ от педиатри, обезпечен от страна превоз на децата до регионални центрове и условия за престой на родителите по време на лекуването на децата.

Доц. Пандов счита, че с цел да работи мярката във връзка с достъпът до лекарствени артикули за деца до 7 години, страната, в лицето на Министерството на здравеопазването (МЗ) и НЗОК, би трябвало да излезе от ролята на наблюдаващ и интензивно да потърси съгласуваност с притежателите на позволения за приложимост на антибиотиците и противовирусните лекарствени артикули. „ Да ги предложения на среща и дружно да бъде открито решение бързо и по опция до приемането на бюджета на НЗОК за 2026 година " В този миг цялата промишленост е отворена за договаряния и намиране на потребни за децата пациенти решения ", уточни още доцент Пандов.