Политиката в България никой не я харесва, но щом стане

...
Политиката в България никой не я харесва, но щом стане
Коментари Харесай

Акценти за 26 ноември - 2 декември от Banker Weekly

Политиката в България никой не я харесва, само че щом стане дума за „ кокала “ всеки се облизва към него. Същото е ситуацията и в енергетиката у нас, където постоянно всичко се прави в името на потребителя, а далаверите и корупцията все остават скрити дълбоко. Именно тематиката за корупцията бе най-слабо наранена по време на експертните диалози за енергетиката, които партията „ Продължаваме промяната “ поде с концепцията да се търси съдружно съглашение с „ Българска социалистическа партия за България “, „ ИТН “ и „ Демократична България “.

България да стане финансов хъб в района посредством разкриване на финансови центрове за привличане на мултинационални компании. Това е едно от водещите оферти на коалиция " Продължаваме промяната " в бранш " Икономика ", оповестено персонално от водача й Кирил Петков. Той разясни, че концепцията е: средноголемите европейски сдружения, които нямат специфични данъчни отдели, да употребяват България, за да оптимизират данъчните си ставки, т.е. с цел да понижат налозите си.  " Това е прекрасен метод да вършим пари от това, че имаме ниски налози ", разясни Петков.

Това е въпросът, на който идващото българско държавно управление ще би трябвало да отговори - без значение дали ще е постоянно или служебно. Ако се съди от предизборните акции за президент и 47-о Народно заседание, безусловно всички партии и самостоятелни претенденти бяха за нулева корупция. А като прибавим тук и безконечните стремления на Брюксел и Вашингтон за господство на закона, не би трябвало да има никакъв проблем с разгласяването на истината в цялостния й искра.

Едва ли преди последните парламентарни избори Движението за права и свободи си е представяло, че ще изпадне тъкмо в тази обстановка, в която е. От една страна, то реализира задачата си да има повече депутати в Народното събрание, с надеждата да стане отново незаобиколим фактор. Но от друга – е в изолираност, натикано в ъгъла дружно с ГЕРБ. След втория неуспех на така наречен партии на смяната да сформират държавно управление се провидя някаква вяра ГЕРБ още веднъж да бъде първа политическа мощ и даже да ръководи. Движение за права и свободи интензивно стартира да се готви за съдружен сътрудник – този път публично да влезе във властта. 

Намерението на комерсиалната верига  " Кауфланд "  да трансформира една от най-емблематичните здания на София - Централните софийски хали - в следващия си супермаркет влуди архитектите в България. Напрежението в действителност се подгрява още от лятото, когато за първи път станаха известни желанията на притежателя на немската компания - Дитер Шварц, първо да преобрази комерсиалния обект съгласно личните си визии, след което и да го придобие от настоящия му собственик - израелска компания " Ащром ".

Заложни къщи и фирми за бързи заеми се оказаха институционалните вложители на пазара за платени гласове. Защо те ли? Ами защото при тях са дребните длъжници с техните персонални данни, семейно и имотно състояние, все неща, които ги вършат изключително примамливи, а и уязвими в ролята им на гласоподаватели. Разбира се, става дума за изключения - пазарът на този тип финансиране е задоволително ясно контролиран и водещите компании работят при съблюдаване на закона. Но обособени черни овце все по-често са обект на професионален интерес от правоохранителните органи.



Съдебната промяна не може да се прави без съдии. Много елементарно е да кажеш, че основният прокурор ще бъде избиран и поставян на публичен надзор посредством Народното събрание. Тезата не е неприятна, само че е едностранчива. Не рискуваме ли още веднъж политиците, посредством сделки, отново да избират свои основни прокурори, които да разпъват чадъри? Има разновидности основният прокурор да бъде избиран от магистратската общественост, само че при публични механизми за надзор. За задачата е нужен необятен взор на адвокати по тематиката.  Методи Лалов пред БАНКЕРЪ.



Има доста доказателства, че и финансовата и застрахователната просвета на българите пораства. Първото е в непрекъснатия растеж на търсенето на сливане на отговорностите и на междинните суми на заемите за сливане, което е рационален метод за усъвършенстване на персоналния бюджет и за икономисване на време и пари. През 2015 г. делът на заявките за този артикул, подадени към " БНП Париба Лични финанси ", беше 17.2%, а към края на октомври тази година към този момент е 27.6 %. Още по-значителен е растежът на междинната сума на заявките – от 5325 лева през 2015 година до 10 890 лева в този момент. Управителят на " БНП Париба Лични финанси " в България Жозе Салойо пред БАНКЕРЪ.



Решението на всичко е конкуренция. Но тя е мъчно нещо, когато огромните планове отиват при съответни реализатори. Притеснително е, че българската стопанска система зависи от еврофондовете и битката е за преодоляване на тези стратегии. Изходът е в система от взаимни инспекции и салда, в границите на политическата и правосъдната система. И отварянето на пазарите към непознати участници. Важно е, че към този момент има европейски прокурор и външна процедура за следствие на злоупотреби с еврофондове. Това ще промени играта.  Лъчезар Богданов , основен икономист на Института за пазарна стопанска система, пред БАНКЕРЪ.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР