Само в "ШОУ"! Топ 10 на родните политици с титла доктор на науките
„ Политиката не е точна просвета ”, споделя Ото декор Бисмарк. Да, тя е по-скоро изкуството не да притежаваш власт, а да знаеш по какъв начин да извлечеш от нея най-потребното. В този смисъл може би имаме политици, които знаят или най-малко се пробват да стигнат този смисъл. Думата ни е за партийния академизъм! Оказва се, че измежду родните властимащи не са по никакъв начин малко тези, които са се изкушили от науката, по този начин, както не са малко и изкушените от политиката учени в България. Едни израстват прекомерно бързо, самоуверено и подозрително в научната подчиненост, а други заменят години сериозна научна работа за мамещия искра на партийния хоризонт. Но в случай че всички те прилагаха научните правила в политиката – за съгласуемост с към този момент потвърдени зависимости, може би партийните пътища щяха да станат по-предвидими. В този брой вършим завладяваща ранглиста на родните политици с сполучливо предпазен дисертационен труд! 
1. Жан Виденов Бившият министър-председател на България Жан Виденов през днешния ден е доцент и основен секретар на Европейското висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт. Той води лекции по „ Управление на европейските планове и програми”, „ Международен планов мениджмънт”, „ Корпоративен капиталов мениджмънт”, „ Външноикономическа политика”, „ Европейска интеграция” и „ Международни бизнес договаряния, контракти и сделки”, а студентите му го разказват като извънредно придирчив и претенциозен. Преди да стане доцент, Виденов пази сполучливо дисертация на тематика: „ Предизвикателства и благоприятни условия за усъвършенстване на планови разработки по грантови схеми” във Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър” в катедра „ Администрация и управление”. Освен това е създател и съавтор на 7 учебника и има над 20 научни изявления. За интервала 2012-2015 година е взел участие в пет проучвателен плана с интернационално финансиране. Специализирал е в региона на образованието на студенти посредством проблеми в IESE, Барселона, Испания, и има съответния документ от университета в Навара.
Завършва „ Международни стопански отношения” в Московския държавен институт по интернационалните връзки към Министерството на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики. Владее арабски, британски и съветски език.
2. Петър Стоянов Петър Стоянов е може би най-популярният политик на българския преход. Той е президент на Република България от 1997 година до 2002 година Ще остане с реномето си на политик, който не е придобил никакви персонални облаги от властта. Но с изключение на в политиката, той се оказва доста сполучлив и в науката.
През 2002 година отпътува за Съединени американски щати, където три месеца чете лекции за прехода в България и ситуацията на Балканите пред сенатори, конгресмени, авторитетни политически групи, както и в влиятелни университети. Като преподавател на „ Джърман Маршъл Фонд” той изнася лекции в редица университети в Щатите, измежду които „ Джорджтаун” във Вашингтон, Факултета по държавна администрация „ Джон Ф. Кенеди” на Харвардския университет в Бостън, Нюйоркския университет и други. Освен това е създател и ръководител на фондация „ Център за политически разговор Петър Стоянов”, учредена същата година в София. Член е и на борда на шефовете на Глобалната самодейност за правдивост, учредена от президента Бил Клинтън. А от началото на 2004-та – и член на Международния съвет на Американската асоциация на юристите, както и съпредседател на Световния план за правдивост – Вашингтон.
3. Георги Първанов Президентът Георги Първанов е неоспорим отличник измежду политиците ни по университетски достижения. Той е не един, а четири пъти лекар. Получава три почетни трофеи от университетите в Баку, Ереван и Прешов. Но на първо време през 1987 година пази дисертация у нас, а трудът му е внушителните 248 страници. Темата е: „ Димитър Благоев и българският народен въпрос (1879-1917 г.)” и се състои от увод, три глави и умозаключение. Първанов не е имал теоретичен началник. Бил е теоретичен помощник в отдел „ Българска комунистическа партия в изискванията на капитализма” на несъществуващия към този момент Институт по история на компартията и в същото време докторант на независима подготовка.
Той е отличник измежду родните политици и в още две категории – по брой на изявленията и по размера на употребяваната литература – описът в края на дисертацията му е от цели 16 страници и включва 187 заглавия, от които 13 на латиница. А в автобиографията си в досието Първанов написа, че след отбраната на дисертацията си разширил тематиката и подготвил монография от 248 страници на тематика „ Българските социалисти и националният въпрос”.
4. Бойко Борисов Дисертацията на премиера Бойко Борисов се оказа един от най-недостъпните документи в страната. Той приключва противопожарния факултет на Академията на Министерство на вътрешните работи и излиза оттова като инженер. После пази дисертация и получава научната степен лекар. Според уеб страницата на Висшата атестационна комисия (ВАК) Борисов получава това звание с тапия № 20 109 от 8 май 1990 година В базата данни „ Сирена”, поддържана от Националния център за информация и документи, са посочени и заглавието – „ Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарната защита за деяние в екстремална обстановка на пожар”, и къса анотация на труда. Дисертацията на премиера се състои от 181 страници, 43 фигури, 25 таблици и употребена литература от 133 заглавия. Той е изследвал 656 пожарникари за физическа и психическа валидност посредством проби, беседи, анкети и наблюдения. За физическа подготовка е употребен пробата на Купър, скок на дължина от място и други А в камера с размери 3 на 3 на 3 метра се имитирала конюнктура като при пожар. Важна част от лабораторния комплекс бил и компютърът „ Правец 16” – последна дума на родната техника по това време. Дисертацията е предпазена на 29 ноември 1989 година Както е известно от държавния уебсайт, през интервала 1985-1990, днешният министър председател е бил учител във висшия институт на Министерство на вътрешните работи и даже става началник на катедра в пожарникарския факултет.
Предложил брояч за светофарите
Малцина знаят, че Бойко Борисов е съавтор и на две изобретения, които обаче са отхвърлени от патентното ведомство. Едното е знак за време за светофарите, създадено взаимно с Радослав Къртов и Радко Димитров – подадено на 23 декември 1993 година За подигравка през днешния ден в София има доста такива устройства, само че по това време тази оригиналност по този начин и не могла да си пробие път. Идеята хрумнала на Радослав Къртов, връстник и състудент на Борисов. Днес той е доцент и заместник-декан на пожарникарския факултет, и президент на федерация „ Бойни спортове” при Министерство на вътрешните работи. Тримата изработили първообраз и през ‘89-та го посочили на републиканската галерия на младежкото научно-техническо творчество в Пловдив. В транспортната комисия на Столична община харесали таймера и дали обещание да го внедрят, само че единствено в случай че седем души от тях бъдат включени в авторския колектив, освен това на челно място. „ Освен това желаеха да финансираме първата уредба”, спомня си Къртов. Светлинното табло било от електрически крушки, тъй като светодиодите по това време в България били огромна необичайност и коствали по 200 лв. единият. Така първата уредба щяла да коства 2600 лв.. Тримата не се съгласили. И след тригодишно мъдруване от патентно ведомство отказали да признаят изобретението. Все отново устройството им било признато за модернизация от Министерство на вътрешните работи, само че останали единствено с прототипа. И когато преди няколко години Къртов видял първите таймери по светофарите в София, се ядосал и споделил: „ Внедряването на новости в България е битка с тъпотата”.
5. Сергей Станишев Бившият пpемиер Сергей Станишев е може би единственият квалифициран експерт по администрация в България. Дисертацията му е писана на съветски, който в действителност е матерният му език. Както е известно, той е роден в Украйна. И защото доникъде на 90-те години е бил съветски жител, приключва история в Московския държавен университет „ Ломоносов” с отличие. По думите на Стоян Мавродиев от ГЕРБ, дипломната работа на Станишев е на тематика „ Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. А през 1994 година отново там той пази и дисертация на тематика: „ Система за издигане на висшите държавни сановници в Русия и нейната промяна през втората половина на XIX век”. В труда си той изследва съветската администрация от царско време. В Царска Русия още от времето на Петър Първи за служителите са въведени степени, сходни на званията във войската – скришен консултант, автентичен статски консултант и така нататък Получаването на някаква степен е било наложително за заемането на избрани длъжности. Ето за какво и изводите му звучат учудващо модерно – това значи, че служителите на всички места са идентични. Едно от заключенията на Станишев, да вземем за пример, е, че системата за издигане на служителите в Русия водела до непросветеност на ръководството. Дисертацията е в размер от 213 страници плюс приложения - диаграми, показващи зависимостта сред кариерата, ордените и званията на служителите. Станишев е употребявал 6 архива, 8 справочника, 31 дневника, 10 публицистични заглавия, 19 книги, издадени преди 1917 година и 39, издадени по-късно.
6. Иван Костов Иван Костов приключва „ Политикономия”. Започва работа като шеф „ Планов отдел” в цех за преправка на хартия, Гара Искър, а по-късно става и шеф „ Планов отдел” на Държавно стопанско обединение Вторични първични материали. През 1982 година приключва вечерно висше обучение в СУ, физикоматематически факултет, магистър по математика, със компетентност „ Математическо моделиране на икономическите процеси”. В интервала 1982-1984 година е слушател в Института за повишение на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант пази дисертация на тематика „ Икономически напредък: конструкция и фактори в индустриалната сфера” и става претендент на икономическите науки. След Москва работи като помощник във ВМЕИ „ Ленин”, катедра „ Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини. През 1985 година пази докторат по стопанска система и е назначен на работа като теоретичен съветник в научноизследователски институт по „ Прогнозиране на обществено – икономическото развиване на България”. „ През 1988 и 1989 година Иван Костов настойчиво прави опити да стане член на Българска комунистическа партия. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и потеглят клюки за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – началник на катедра „ политикономия”, където Костов е помощник, прибавя: „ Иван Костов е политикономист с прекомерно солидна подготовка. Той познава доста добре творбите на класиците на марксизма – ленинизма и е уверен болшевик и бранител на нашата социалистическа система”. В края на 1989 година и началото на 1990 година, когато е основан Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник „ Работническо дело” Костов разгласява две публикации, в които поучава Българска комунистическа партия по какъв начин да отстрани опозицията.
7. Желю Желев Желю Желев приключва „ Философия” в СУ през 1958 година Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960-та е признат за член на Българска комунистическа партия. В интервала 1961-1964 година става постоянен докторант във философския факултет към катедра „ Диалектически и исторически материализъм” на СУ. Защитава дисертации за научните степени – претендент на науките (1974) и лекар на науките (1988). През 1975 година стартира работа в Института по просвета, където от 1977 до 1982 година е завеждащ секцията „ Култура и личност”. Като мъдрец работи в региона на онтологията. През 1997-ма основава и фондация „ Д-р Желю Желев”, която събира и разгласява документалното завещание от най-новата политическа история на България. В квалифицираната дисертация от 1965-та „ Определението на материята и актуалното естествознание” и в някои предадени за щемпел научни публикации подлага на критика марксистко-ленинистката доктрина, като се афишира за „ цялостно и дефинитивно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения”. Отпечатва труда си в 200 екземпляра на циклостил и я популяризира в средите на научната и художествена интелигенция по системата „ самиздат”. За тази си активност обаче, през 1965 година е изключен от Българска комунистическа партия (чийто член е от 1960 г.) като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на партията. По-късно е уволнен и от университета и „ по етапен ред” изпъден от София, а дисертацията не е позволена до отбрана. Отнето му е краткотрайно софийското жителство, по тази причина се открива в селото на брачната половинка си Грозден, Бургаско.
8. Красимир Каракачанов Новият министър на защитата Красимир Каракачанов, с изключение на експертиза по македонските въпроси, носи със себе си и докторска купа по интернационално право. Въпреки че е приключил история, през 2014 година той пази докторска дисертация по право в Югозападния университет „ Неофит Рилски” в Благоевград на тематика „ Външнополитическата активност на ВМОРО (1893-1918 г.)”. В труда си той проучва активността на Задграничното посланичество на ВМОРО, като наблюдава „ еволюцията в създаване на юридическия статут” на организацията. Научен началник му става доцент доктор Йордан Величков, който е почетен ръководител на политическа партия Съюз на патриотичните сили „ Защита”. Почти цялата кариера на Красимир Каракачанов се върти към македонския въпрос. Бившата Държавна сигурност също употребява услугите му по линия на „ промакедонския национализъм”.
9. Ахмед Доган След като приключва главното си обучение, Ахмед Доган записва техникума по Индустриална химия във Варна, само че още преди да приключи първата година, е заставен да напусне, защото родителите му го оставят без средства под претекст на неодобрение към него. „ От този миг нататък взех решение самичък да се оправям с живота”, показва в автобиографията си за Първо главно управление (на ДС) Доган. През1968 година е признат в комсомола. А след довеждане докрай на междинното си обучение 5-6 месеца работи като арматурист и бетонджия в корабен цех „ Георги Димитров” Варна. През 1981 година приключва философия в СУ, след което става постоянен докторант в Института по философия към Българска академия на науките. През 1985 година приключва и Академията за публични науки и обществено ръководство на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Година по-късно пази кандидатската си дисертация и постъпва на работа като теоретичен помощник в Института по философия. През 2002 година Ахмед Доган става лекар хонорис идея на Шуменския университет. „ Свободата е другото его на властта”, споделя в едночасовата си лекция пред множеството политикът.
10. Цветан Цветанов Цветан Цветанов също попада в листата на политиците с научни звания. През 1987 година той постъпва на работа в изчислителния център на Централното осведомително организационно ръководство („ Седмо управление”) на Държавна сигурност, в началото като водач с чин сержант. Не е бил на оперативна служба. През 1992-ра приключва задочно и Националната спортна академия със компетентност преподавател по физическо образование и треньор по лека атлетика. Получава и офицерско звание. През 2000 година получава и следдипломна подготовка по право в Университета за национално и международно стопанство (УНСС). От 1997 година работи в администрацията на Министерството на вътрешните работи (МВР), като след 2001 година става действен асистент на тогавашния основен секретар Бойко Борисов. Цветанов приключва и курс по мениджмънт в Международната правоохранителна академия в Розуел (2004), специализация в „ Сикрет сървис” във Вашингтон (2004), курсове на ФБР (2004), Департамента за вътрешна сигурност на Съединени американски щати (2005). Също по този начин е и лекар на науките в НСА, а тематиката му е „ Оптимизиране на ръководството на спортните уреди в София”. В дисертацията си той прави съществено изследване върху оборудванията за упражняване на спорт в учебните заведения, а главният извод, до който достигнал, е, че общинските спортни уреди са минимум в София.
Подготви Анелия ПОПОВА
1. Жан Виденов Бившият министър-председател на България Жан Виденов през днешния ден е доцент и основен секретар на Европейското висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт. Той води лекции по „ Управление на европейските планове и програми”, „ Международен планов мениджмънт”, „ Корпоративен капиталов мениджмънт”, „ Външноикономическа политика”, „ Европейска интеграция” и „ Международни бизнес договаряния, контракти и сделки”, а студентите му го разказват като извънредно придирчив и претенциозен. Преди да стане доцент, Виденов пази сполучливо дисертация на тематика: „ Предизвикателства и благоприятни условия за усъвършенстване на планови разработки по грантови схеми” във Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър” в катедра „ Администрация и управление”. Освен това е създател и съавтор на 7 учебника и има над 20 научни изявления. За интервала 2012-2015 година е взел участие в пет проучвателен плана с интернационално финансиране. Специализирал е в региона на образованието на студенти посредством проблеми в IESE, Барселона, Испания, и има съответния документ от университета в Навара. Завършва „ Международни стопански отношения” в Московския държавен институт по интернационалните връзки към Министерството на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики. Владее арабски, британски и съветски език.
2. Петър Стоянов Петър Стоянов е може би най-популярният политик на българския преход. Той е президент на Република България от 1997 година до 2002 година Ще остане с реномето си на политик, който не е придобил никакви персонални облаги от властта. Но с изключение на в политиката, той се оказва доста сполучлив и в науката.
През 2002 година отпътува за Съединени американски щати, където три месеца чете лекции за прехода в България и ситуацията на Балканите пред сенатори, конгресмени, авторитетни политически групи, както и в влиятелни университети. Като преподавател на „ Джърман Маршъл Фонд” той изнася лекции в редица университети в Щатите, измежду които „ Джорджтаун” във Вашингтон, Факултета по държавна администрация „ Джон Ф. Кенеди” на Харвардския университет в Бостън, Нюйоркския университет и други. Освен това е създател и ръководител на фондация „ Център за политически разговор Петър Стоянов”, учредена същата година в София. Член е и на борда на шефовете на Глобалната самодейност за правдивост, учредена от президента Бил Клинтън. А от началото на 2004-та – и член на Международния съвет на Американската асоциация на юристите, както и съпредседател на Световния план за правдивост – Вашингтон.
3. Георги Първанов Президентът Георги Първанов е неоспорим отличник измежду политиците ни по университетски достижения. Той е не един, а четири пъти лекар. Получава три почетни трофеи от университетите в Баку, Ереван и Прешов. Но на първо време през 1987 година пази дисертация у нас, а трудът му е внушителните 248 страници. Темата е: „ Димитър Благоев и българският народен въпрос (1879-1917 г.)” и се състои от увод, три глави и умозаключение. Първанов не е имал теоретичен началник. Бил е теоретичен помощник в отдел „ Българска комунистическа партия в изискванията на капитализма” на несъществуващия към този момент Институт по история на компартията и в същото време докторант на независима подготовка. Той е отличник измежду родните политици и в още две категории – по брой на изявленията и по размера на употребяваната литература – описът в края на дисертацията му е от цели 16 страници и включва 187 заглавия, от които 13 на латиница. А в автобиографията си в досието Първанов написа, че след отбраната на дисертацията си разширил тематиката и подготвил монография от 248 страници на тематика „ Българските социалисти и националният въпрос”.
4. Бойко Борисов Дисертацията на премиера Бойко Борисов се оказа един от най-недостъпните документи в страната. Той приключва противопожарния факултет на Академията на Министерство на вътрешните работи и излиза оттова като инженер. После пази дисертация и получава научната степен лекар. Според уеб страницата на Висшата атестационна комисия (ВАК) Борисов получава това звание с тапия № 20 109 от 8 май 1990 година В базата данни „ Сирена”, поддържана от Националния център за информация и документи, са посочени и заглавието – „ Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарната защита за деяние в екстремална обстановка на пожар”, и къса анотация на труда. Дисертацията на премиера се състои от 181 страници, 43 фигури, 25 таблици и употребена литература от 133 заглавия. Той е изследвал 656 пожарникари за физическа и психическа валидност посредством проби, беседи, анкети и наблюдения. За физическа подготовка е употребен пробата на Купър, скок на дължина от място и други А в камера с размери 3 на 3 на 3 метра се имитирала конюнктура като при пожар. Важна част от лабораторния комплекс бил и компютърът „ Правец 16” – последна дума на родната техника по това време. Дисертацията е предпазена на 29 ноември 1989 година Както е известно от държавния уебсайт, през интервала 1985-1990, днешният министър председател е бил учител във висшия институт на Министерство на вътрешните работи и даже става началник на катедра в пожарникарския факултет. Предложил брояч за светофарите
Малцина знаят, че Бойко Борисов е съавтор и на две изобретения, които обаче са отхвърлени от патентното ведомство. Едното е знак за време за светофарите, създадено взаимно с Радослав Къртов и Радко Димитров – подадено на 23 декември 1993 година За подигравка през днешния ден в София има доста такива устройства, само че по това време тази оригиналност по този начин и не могла да си пробие път. Идеята хрумнала на Радослав Къртов, връстник и състудент на Борисов. Днес той е доцент и заместник-декан на пожарникарския факултет, и президент на федерация „ Бойни спортове” при Министерство на вътрешните работи. Тримата изработили първообраз и през ‘89-та го посочили на републиканската галерия на младежкото научно-техническо творчество в Пловдив. В транспортната комисия на Столична община харесали таймера и дали обещание да го внедрят, само че единствено в случай че седем души от тях бъдат включени в авторския колектив, освен това на челно място. „ Освен това желаеха да финансираме първата уредба”, спомня си Къртов. Светлинното табло било от електрически крушки, тъй като светодиодите по това време в България били огромна необичайност и коствали по 200 лв. единият. Така първата уредба щяла да коства 2600 лв.. Тримата не се съгласили. И след тригодишно мъдруване от патентно ведомство отказали да признаят изобретението. Все отново устройството им било признато за модернизация от Министерство на вътрешните работи, само че останали единствено с прототипа. И когато преди няколко години Къртов видял първите таймери по светофарите в София, се ядосал и споделил: „ Внедряването на новости в България е битка с тъпотата”.
5. Сергей Станишев Бившият пpемиер Сергей Станишев е може би единственият квалифициран експерт по администрация в България. Дисертацията му е писана на съветски, който в действителност е матерният му език. Както е известно, той е роден в Украйна. И защото доникъде на 90-те години е бил съветски жител, приключва история в Московския държавен университет „ Ломоносов” с отличие. По думите на Стоян Мавродиев от ГЕРБ, дипломната работа на Станишев е на тематика „ Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. А през 1994 година отново там той пази и дисертация на тематика: „ Система за издигане на висшите държавни сановници в Русия и нейната промяна през втората половина на XIX век”. В труда си той изследва съветската администрация от царско време. В Царска Русия още от времето на Петър Първи за служителите са въведени степени, сходни на званията във войската – скришен консултант, автентичен статски консултант и така нататък Получаването на някаква степен е било наложително за заемането на избрани длъжности. Ето за какво и изводите му звучат учудващо модерно – това значи, че служителите на всички места са идентични. Едно от заключенията на Станишев, да вземем за пример, е, че системата за издигане на служителите в Русия водела до непросветеност на ръководството. Дисертацията е в размер от 213 страници плюс приложения - диаграми, показващи зависимостта сред кариерата, ордените и званията на служителите. Станишев е употребявал 6 архива, 8 справочника, 31 дневника, 10 публицистични заглавия, 19 книги, издадени преди 1917 година и 39, издадени по-късно. 6. Иван Костов Иван Костов приключва „ Политикономия”. Започва работа като шеф „ Планов отдел” в цех за преправка на хартия, Гара Искър, а по-късно става и шеф „ Планов отдел” на Държавно стопанско обединение Вторични първични материали. През 1982 година приключва вечерно висше обучение в СУ, физикоматематически факултет, магистър по математика, със компетентност „ Математическо моделиране на икономическите процеси”. В интервала 1982-1984 година е слушател в Института за повишение на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант пази дисертация на тематика „ Икономически напредък: конструкция и фактори в индустриалната сфера” и става претендент на икономическите науки. След Москва работи като помощник във ВМЕИ „ Ленин”, катедра „ Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини. През 1985 година пази докторат по стопанска система и е назначен на работа като теоретичен съветник в научноизследователски институт по „ Прогнозиране на обществено – икономическото развиване на България”. „ През 1988 и 1989 година Иван Костов настойчиво прави опити да стане член на Българска комунистическа партия. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и потеглят клюки за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – началник на катедра „ политикономия”, където Костов е помощник, прибавя: „ Иван Костов е политикономист с прекомерно солидна подготовка. Той познава доста добре творбите на класиците на марксизма – ленинизма и е уверен болшевик и бранител на нашата социалистическа система”. В края на 1989 година и началото на 1990 година, когато е основан Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник „ Работническо дело” Костов разгласява две публикации, в които поучава Българска комунистическа партия по какъв начин да отстрани опозицията. 7. Желю Желев Желю Желев приключва „ Философия” в СУ през 1958 година Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960-та е признат за член на Българска комунистическа партия. В интервала 1961-1964 година става постоянен докторант във философския факултет към катедра „ Диалектически и исторически материализъм” на СУ. Защитава дисертации за научните степени – претендент на науките (1974) и лекар на науките (1988). През 1975 година стартира работа в Института по просвета, където от 1977 до 1982 година е завеждащ секцията „ Култура и личност”. Като мъдрец работи в региона на онтологията. През 1997-ма основава и фондация „ Д-р Желю Желев”, която събира и разгласява документалното завещание от най-новата политическа история на България. В квалифицираната дисертация от 1965-та „ Определението на материята и актуалното естествознание” и в някои предадени за щемпел научни публикации подлага на критика марксистко-ленинистката доктрина, като се афишира за „ цялостно и дефинитивно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения”. Отпечатва труда си в 200 екземпляра на циклостил и я популяризира в средите на научната и художествена интелигенция по системата „ самиздат”. За тази си активност обаче, през 1965 година е изключен от Българска комунистическа партия (чийто член е от 1960 г.) като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на партията. По-късно е уволнен и от университета и „ по етапен ред” изпъден от София, а дисертацията не е позволена до отбрана. Отнето му е краткотрайно софийското жителство, по тази причина се открива в селото на брачната половинка си Грозден, Бургаско. 8. Красимир Каракачанов Новият министър на защитата Красимир Каракачанов, с изключение на експертиза по македонските въпроси, носи със себе си и докторска купа по интернационално право. Въпреки че е приключил история, през 2014 година той пази докторска дисертация по право в Югозападния университет „ Неофит Рилски” в Благоевград на тематика „ Външнополитическата активност на ВМОРО (1893-1918 г.)”. В труда си той проучва активността на Задграничното посланичество на ВМОРО, като наблюдава „ еволюцията в създаване на юридическия статут” на организацията. Научен началник му става доцент доктор Йордан Величков, който е почетен ръководител на политическа партия Съюз на патриотичните сили „ Защита”. Почти цялата кариера на Красимир Каракачанов се върти към македонския въпрос. Бившата Държавна сигурност също употребява услугите му по линия на „ промакедонския национализъм”. 9. Ахмед Доган След като приключва главното си обучение, Ахмед Доган записва техникума по Индустриална химия във Варна, само че още преди да приключи първата година, е заставен да напусне, защото родителите му го оставят без средства под претекст на неодобрение към него. „ От този миг нататък взех решение самичък да се оправям с живота”, показва в автобиографията си за Първо главно управление (на ДС) Доган. През1968 година е признат в комсомола. А след довеждане докрай на междинното си обучение 5-6 месеца работи като арматурист и бетонджия в корабен цех „ Георги Димитров” Варна. През 1981 година приключва философия в СУ, след което става постоянен докторант в Института по философия към Българска академия на науките. През 1985 година приключва и Академията за публични науки и обществено ръководство на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Година по-късно пази кандидатската си дисертация и постъпва на работа като теоретичен помощник в Института по философия. През 2002 година Ахмед Доган става лекар хонорис идея на Шуменския университет. „ Свободата е другото его на властта”, споделя в едночасовата си лекция пред множеството политикът. 10. Цветан Цветанов Цветан Цветанов също попада в листата на политиците с научни звания. През 1987 година той постъпва на работа в изчислителния център на Централното осведомително организационно ръководство („ Седмо управление”) на Държавна сигурност, в началото като водач с чин сержант. Не е бил на оперативна служба. През 1992-ра приключва задочно и Националната спортна академия със компетентност преподавател по физическо образование и треньор по лека атлетика. Получава и офицерско звание. През 2000 година получава и следдипломна подготовка по право в Университета за национално и международно стопанство (УНСС). От 1997 година работи в администрацията на Министерството на вътрешните работи (МВР), като след 2001 година става действен асистент на тогавашния основен секретар Бойко Борисов. Цветанов приключва и курс по мениджмънт в Международната правоохранителна академия в Розуел (2004), специализация в „ Сикрет сървис” във Вашингтон (2004), курсове на ФБР (2004), Департамента за вътрешна сигурност на Съединени американски щати (2005). Също по този начин е и лекар на науките в НСА, а тематиката му е „ Оптимизиране на ръководството на спортните уреди в София”. В дисертацията си той прави съществено изследване върху оборудванията за упражняване на спорт в учебните заведения, а главният извод, до който достигнал, е, че общинските спортни уреди са минимум в София. Подготви Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ