Политиката на сближаване е успешна и постига основната си цел

...
Политиката на сближаване е успешна и постига основната си цел
Коментари Харесай

Оценката на ЕК доказва силата на Кохезионната политика

Политиката на доближаване е сполучлива и реализира главната си цел - да изравни неравенствата в другите райони в Европейския съюз. Тя има позитивно влияние върху стопанската система, като се чака Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз да бъде до 0.6% по-висок в края на интервала спрямо предполагаем сюжет без тази политика. Това демонстрират данни от Последващата оценка на Европейския фонд за районно развиване (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) за програмния интервал 2014-2020 година
Как фондовете трансформират Европейски Съюз?
Финансирането е ориентирано най-вече към по-слабо развитите райони, което дава измерими резултати в главната цел на Европейски Съюз – понижаване на неравенствата. Докладът пресмята, че политиката е понижила разликата сред най-богатите и най-бедните райони във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията с повече от 3.5%. Този резултат евентуално не би бил реализиран без финансиране от Европейски Съюз.

До края на 2024 година на страните членки са били платени почти 289 милиарда евро (което съставлява 99% от плануваните запаси по ЕФРР и Кохезионен фонд в посочения период), което е доказателство за сполучливо асимилиране макар огромните макроикономически разстройства.

Фондовете са подкрепили над 2.5 млн. дребни и междинни предприятия (МСП) и са съдействали за основаването на над 370 хиляди работни места.

Инвестирани са над 66 милиарда евро в планове, свързани с климата, като потенциалът за произвеждане на възобновима сила е повишен с над 6 000 MW.

Над 24 млн. деца са се възползвали от новоизградени места за грижи за деца, а широколентов интернет е усъвършенстван за повече от 8 млн. семейства.
Ключът към резултатите
Въпреки общия триумф, оценката акцентира, че успеваемостта на политиката е директно подвластна от качеството на ръководството, административния потенциал и бизнес средата в приемащите райони. Европейската комисия прави рекомендации за бъдещия интервал, който към този момент е в деяние.

Необходимо е опростяване на законодателството за публичните поръчки и разпоредбите за държавната помощ, защото комплицираните процедури и свръхрегулирането (т.нар. gold-plating) на национално равнище основават ненужна тежест за бенефициентите и попречват достъпа до фондовете.

Нужен е по-силен фокус върху промени и административен потенциал за основаване на подобаващи капиталови условия. Участието във фондовете може да построи потенциал и да ускори положителните практики за ръководство, само че това изисква старания.

Необходимо е по-систематично гонене на синергиите сред ЕФРР и Кохезионен фонд, само че и други фондове като Европейски структурни фондове и „ Хоризонт 2020 “.
България под лупа
На разнообразни места в документите България е посочена като мотор на конвергенцията, само че и като страна с институционални проблеми. Тя е измежду страните в Централна и Източна Европа, където се следят „ най-големите нараствания “ в показателя на районна конкурентоспособност (RCI). Това демонстрира, че множеството области са траяли своя курс към доближаване със междинното за Европейски Съюз. Въпреки този общ прогрес, отчетът акцентира, че районните разлики в България са по-големи и са се разширили, защото столицата пораства по-бързо от останалите райони.



Една от най-силните рецензии е ориентирана към несъразмерната административна тежест, генерирана от разпоредбите за публични поръчки по отношение на научното съоръжение, изследователската инфраструктура и софтуера. Тази администрация непосредствено спъва вложенията в нововъведения, които са жизненоважни за икономическата промяна.

Комисията ясно декларира, че са нужни „ по-нататъшни старания за превъзмогване на дефицитите в региона на ръководството и институционалния потенциал “. 

България е една от трите страни, които не са спазили правилото на добавена стойност. На процедура това значи, че равнищата на лични обществени вложения са останали „ относително ниски като дял от Брутният вътрешен продукт “, като страната е употребила европейските фондове, с цел да замести, а не да добави националните обществени разноски.

Въпреки систематичните проблеми, отчетът показва сполучлив образец, който потвърждава, че когато има изясненост и еластичност, фондовете работят. България е избрала централизирана тактика за справяне с рецесиите (като COVID-19 и бежанската криза), което е довело до бърза успеваемост.

Конкретен образец е планът „ Солидарност “ на Агенцията по заетостта, който е имал за цел консолидираното на повече от 9 хиляди разселени лица от Украйна на пазара на труда. Крайната цел е била да се обезпечи претовареност на 4 785 лица посредством субсидирано наемане, кариерно консултиране и психическа поддръжка. Този триумф, реализиран с гъвкавите ограничения на REACT-EU, демонстрира пътя напред – понижаване на административната тежест и фокусиране върху измерими резултати.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.


COREJIO европейска кохезионна политика Кохезионен фонд оценка политика на сближаване
Източник: economic.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР