Политиката е дълбаене в дебели греди, казал го е Макс

" Политиката е дълбаене в дебели греди ", споделил го е Макс Вебер в края на 19 век. Би било забавно да разберем по какъв начин политическите водачи у нас биха разтълкували тази фраза. На пръв взор наподобява къса и елементарна и в полза на истината това е тъкмо по този начин. Изразена е с елементарни и елементарно налични думи, изобщо не наподобява като да е част от творчеството на толкоз важен теоретик какъвто е Вебер. Той има доста огромен принос по такива основни тематики за модерната политика като легитимността, обществените институции, дефиницията на разбирането за страната и така нататък За да се пояснява неговата елементарна фраза обаче, не е належащо да се знае всичко това. Дори не е належащо да се знае, че късото изречение принадлежи точно на Макс Вебер. То обаче по превъзходен метод може да послужи за оценка на политическата просвета на българския политически хайлайф. Предвид на събитието, че доста от водачите даже не желаят да вземат участие в спор, надали би било рационално да чакаме, че някой от тях би се подложил на обществен тест за оценка на политическата просвета. Дори и да се откри подобаващ обществен формат за осъществяване на такова тестване, мъчно можем да си представим интерес за присъединяване от стана на политическия хайлайф без предварителни ангажименти, разяснения и впрочем режисури.

Така единственото, което ни остава, е по държанието на представителите на политическия хайлайф да се опитваме да преценяме, до каква степен те схващат смисъла на " политиката е дълбаене в дебели греди " и по този начин да оценяваме тяхната политическа просвета. А в случай че не за друго, то най-малко за това времето от последната година и половина е уместно, тъкмо тъй като се намираме в непрестанен избирателен развой, а през подобен интервал елитът е от ден на ден лишен от опцията да прикрива минусите си. " Дълбаенето в дебели греди " значи най-много сдържаност, осъзнати и поредни старания и изясненост за това от кое място тръгваш и до каква степен искаш да стигнеш. Или казано по друг метод, зад елементарното изречение стои комплицирана логическа верига, която допуска поредност на дейностите и умения за предугаждане най-малко в обозримото бъдеще каква би трябвало да е идната стъпка и по какъв начин би било допустимо да се обезпечи поддръжка за нея. Политиката, несъмнено, е обществена активност, тя се създава от името на суверена и се ползва в интерес на суверена. Самата гласност обаче следва да участва доста повече при използването, в сравнение с при изработването. Именно изработването включва обезпечаване на нужната поддръжка за реализиране на избраните цели. Например, в случай че задачата ти е дълбока промяна в правосъдната система (и по-точно прокуратурата), това от което се нуждаеш е конституционно болшинство в Народното събрание. Започваш да " дълбаеш в дебелите греди ". Правиш опит да постигнеш конституционно болшинство самичък или с сътрудници, които споделят същата цел. Не се получава, което ще рече, че е належащо да потърсиш разширение на поддръжката, с цел да продължиш да преследваш към този момент дефинираната цел. Ако " Продължаваме промяната " следваха тази логичност, то трябваше да проучат каква е склонността на ГЕРБ да вземат участие в реформирането на прокуратурата. Отделни представители на ГЕРБ са отбелязвали, че проблемите на българската правосъдна власт са повече в съда, в сравнение с в прокуратурата. Това можеше да се трансформира в основа за диалози за цялостна промяна на институциите на правосъдната система у нас. И най-малко първоначално тези договаряния можеше и да не са обществени. Можеше да са механически и експертни и да им се даде гласност едвам когато преминат на политическо ниво.

Също по този начин в случай че от " Промяната " са считали, че ГЕРБ би трябвало да създадат промени в личната си партия, то е трябвало да изложат това по предпазлив метод, с цел да сондират до каква степен в партията на Борисов съществува податливост в тази посока. ГЕРБ несъмнено се нуждае от вътрешнопартийни промени и това най-вероятно е видно даже за хората, принадлежащи към твърдото партийно ядро. Най-вероятно тази нужда се осъзнава и от управлението. Номинирането на Даниел Митов за министър председател и то два пъти е точно подобен знак. От " Промяната " обаче като че ли не съумяха да разчетат знаците, а те са значима част от политическата връзка. Публичното и съвсем ултимативно заявяване, че ГЕРБ би трябвало да смени водача си, е освен нелегитимно. Няма по какъв начин една партия да дефинира управителните органи на друга. Освен това напълно ясно е, че сходен метод е позорен за другата партия, в тази ситуация ГЕРБ, и би имал резултата на бумеранг по отношение на " Продължаваме промяната ".

За да бъде свястно " дълбаенето в дебели греди ", то би трябвало да е обвързано с натрупването на политическа просвета. За скоро зародила групировка като тази на Кирил Петков и Асен Василев това е още по-необходимо. В началото една такава групировка постоянно съставлява безформена маса от събрали се хора, които даже може да имат разминавания във вижданията си по съществени въпроси. С последователното струпване на политическа просвета, безформената маса, лека-полека, се трансформира в общественост, придобива по-ясни контури и построява обществен облик. За момента Петков и Василев са спокойни. Загубените към 160 000 гласа не са съдбовни, тъй като изрично няма срив при " Продължаваме промяната ". Има обаче ясно изразен минус, който най-вероятно в един миг ще стартира да оказва своето отрицателно въздействие. " Промяната " към този момент не дава отговор на своите гласоподаватели по какъв начин ще продължи да преследва реализирането на промени в прокуратурата. Едновременно с това двамата съпредседатели дават да се разбере, че това остава тяхна предпочитана цел. Технологията, с която " дълбаха " до момента, се оказва неефективна и несъмнено удря на камък. При това няма никакви знаци от страна на Промяната, че те имат концепция по какъв начин да я трансформират и да продължат преследването на главната си цел. Точно в този смисъл пребиваването в съпротива може да обезпечи глътка въздух за " Продължаваме промяната ". Това Петков и Василев несъмнено го схващат и тъкмо заради тази причина още след края на изборния ден се самоопределиха като градивна съпротива и пожелаха на спечелилите от ГЕРБ да съумеят да образуват кабинет и да поемат отговорността за ръководството на страната. В този смисъл стремежите на Промяната за промени остават на пауза, вероятно в очакване на момента на завръщането на обществената сила, с цел да започват още веднъж.

Ако обаче последват нови бързи предварителни избори този избор на държание на Кирил Петков и Асен Василев би бил изцяло безуспешен. В момента наподобява, че те няма да трансформират технологията на " дълбаене ", а биха предпочели да изчакат политическата среда да се приспособи към техните планове. Ще рече, не те да са дейни по отношение на " дебелите греди ", а тъкмо противоположното - " дебелите греди " да се засилват към тяхната групировка - нонсенс.

Пасивното държание не е добър консултант в политиката. Всеки, който се съмнява в това дано попита Матео Салвини. Преди известно време той беше решил да чака партията му " Лига " да стане най-голямата в Италия и това да го направи министър председател. Работите обаче не се развиха по този начин. Салвини излъчи свои представители в едно необятно съдружно държавно управление, а в този момент ще бъде младши сътрудник в кабинета на Джорджа Мелони. Ако след скорошни парламентарни избори " Продължаваме промяната " е в същото състояние като в този момент, това към този момент несъмнено няма да е в тяхна изгода. Няма да е изненада, в случай че тогава се наложи да влязат в съдружни връзки с обединения, с които биха могли и в този момент, в случай че пожелаят това. Позициите обаче, от които ще могат да го създадат след 3-4 месеца няма да се същите и несъмнено няма да са по-добри.

За ГЕРБ има два преференциални разновидността. Единият от тях са точно новите предварителни избори. Макар и минимално партията на Борисов е във прогресивен тренд. Знаците, които дават от ГЕРБ обаче по-скоро приказват, че те в действителност ще се опитат да образуват кабинет, макар комплицираната следизборна обстановка. Към възможна евроатлантическа коалиция би трябвало да се подхожда доста деликатно. Политиките в икономическата, обществената и други сфери, на всяко едно държавно управление може да не са най-сполучливите и то да загуби известност, което може да навреди и на евроатлантическите настройки в обществото. По принцип е добре най-малко една групировка с тези полезности да остане в съпротива, като запас, с цел да може при държавен неуспех, обществото да има нужната опция в границите на евроатлантизма. Дали обаче това ще може да се направи е още веднъж въпрос на политическа просвета и политическо водачество.

Антисистемното " Възраждане " се намира на своя електорален пик. Това ясно се вижда от резултатите на така наречен националистически избор обратно във времето, който в този момент се концентрира във " възрожденците ". Де факто те нямат повече естествени източници за реализиране на нов растеж. Ако въпреки всичко такова нещо се случи, то би било резултат само от груби неточности на останалите политически обединения. Затова е значимо такива да не се позволяват. У нас към момента има дефицити що се отнася до политическата просвета и политическите обичаи и тези дефицити могат да бъдат източник на евентуални опасности. Рисковете обаче могат да се унищожават посредством политическо водачество.

Националният интерес се трансформира в обичана фраза на редица родни политици. Нейното изпълване със наличие обаче идва тогава, когато се наложи да поставиш националния интерес пред тясно партийния. Ето това е действителен тест за демонстрация на политическо водачество.