Искрен Веселинов: Ядейки се една друга, партиите се самоизяждат
Политикът Искрен Веселинов
" Революцията изяждала децата си ", настояват историците. Актуалният български опит потвърждава, че децата на митинга се самоизяждат. (Поне доколкото можем да обозначим, присламчилите се, към спонтанния национален митинг партии за “деца на митинга ”.)
Интервюто на Слави Трифонов преди два дни беше самобитна поанта на процеса, почнал преди година, още по площадите и улуците, където днешните парламентарни герои ковяха политическата си легитимност в жестока конкуренция един с различен. Борбата кой ще отхапе по-голямо парче от електоралната баница се водеше безшумно, само че яростно с лакти, нокти и ритници по кокалчетата.
Мисълта за посланието на достоверния митинг за цялостна смяна на политическата система още тогава не вълнуваше никоя от “протестните партии ”. Поведението им в 45 и 46 Народно заседание затвърди тази наклонност безпощадно. Оказа се, че всяка от тях гледа на другите единствено като на меню за консумация. Тоест по какъв начин да ги прикачи обществено я към Движение за права и свободи, я към ГЕРБ, я към “задкулисието и олигархията ” като цяло и да “усвои ” нещо от електората им.
![Искрен Веселинов, Вътрешна македонска революционна организация: Референдум паралелно с президентския избор, а идващите избори да са за Велико народно събрание]( "Искрен Веселинов, Вътрешна македонска революционна организация: Референдум паралелно с президентския избор, а идващите избори да са за Велико народно събрание")
Искрен Веселинов, Вътрешна македонска революционна организация: Референдум паралелно с президентския избор, а идващите избори да са за Велико народно събрание
Референдум паралелно с президентския избор, а идващите избори да са за Велико народно събрание. Това е единственият излаз от конституционната рецесия, в коят...
Най-сигурният метод да не направиш неточност в тази вътревидова битка се оказа елементарното решение да не правиш нищо. Да приказваш общи приказки за това, че би трябвало ръководство на партиите на митинга (като че ли общо нямат единствено 112 депутати) и да бламираш всеки опит за такова ръководство. Причини доста - постоянно се намират. Не чухме да вземем за пример Христо Иванов да предлага на Слави: “Ще поддържа държавното управление ти, само че желаеме тези и тези съответни промени в Закона за правосъдната власт ”. Или Мая да предложи промени да вземем за пример в Закона за публичните поръчки, та да се прекратят договорите с “фирмите на Бойко ”.
Впрочем и Слави не предложи “план за смяна ”, нито чакам да предложи като разменна монета за поддръжка в Народното събрание. Просто тези партии и хора виждат единствения смисъл от митинга и от новите и нови избори в увеличение на политическото си въздействие, подсилване на възприятието за лична значителност и опцията да са център на внимание.
Не знам по кое време ще схванат, че ядейки се един други, най-после ще се самоизядат в действителност - хората ще спрат да гласоподават за тях. Не че това ще е огромна загуба за демокрацията, само че още веднъж ще бъде похабена достоверната социална сила за смяна. Само тъй като не случи на носители, на политици, за които понятията дълг и отговорност стоят по-високо от партийния интерес и персоналното его. "
Още от ПОЛИТИКА:
" Революцията изяждала децата си ", настояват историците. Актуалният български опит потвърждава, че децата на митинга се самоизяждат. (Поне доколкото можем да обозначим, присламчилите се, към спонтанния национален митинг партии за “деца на митинга ”.)
Интервюто на Слави Трифонов преди два дни беше самобитна поанта на процеса, почнал преди година, още по площадите и улуците, където днешните парламентарни герои ковяха политическата си легитимност в жестока конкуренция един с различен. Борбата кой ще отхапе по-голямо парче от електоралната баница се водеше безшумно, само че яростно с лакти, нокти и ритници по кокалчетата.
Мисълта за посланието на достоверния митинг за цялостна смяна на политическата система още тогава не вълнуваше никоя от “протестните партии ”. Поведението им в 45 и 46 Народно заседание затвърди тази наклонност безпощадно. Оказа се, че всяка от тях гледа на другите единствено като на меню за консумация. Тоест по какъв начин да ги прикачи обществено я към Движение за права и свободи, я към ГЕРБ, я към “задкулисието и олигархията ” като цяло и да “усвои ” нещо от електората им.
Референдум паралелно с президентския избор, а идващите избори да са за Велико народно събрание. Това е единственият излаз от конституционната рецесия, в коят...
Най-сигурният метод да не направиш неточност в тази вътревидова битка се оказа елементарното решение да не правиш нищо. Да приказваш общи приказки за това, че би трябвало ръководство на партиите на митинга (като че ли общо нямат единствено 112 депутати) и да бламираш всеки опит за такова ръководство. Причини доста - постоянно се намират. Не чухме да вземем за пример Христо Иванов да предлага на Слави: “Ще поддържа държавното управление ти, само че желаеме тези и тези съответни промени в Закона за правосъдната власт ”. Или Мая да предложи промени да вземем за пример в Закона за публичните поръчки, та да се прекратят договорите с “фирмите на Бойко ”.
Впрочем и Слави не предложи “план за смяна ”, нито чакам да предложи като разменна монета за поддръжка в Народното събрание. Просто тези партии и хора виждат единствения смисъл от митинга и от новите и нови избори в увеличение на политическото си въздействие, подсилване на възприятието за лична значителност и опцията да са център на внимание.
Не знам по кое време ще схванат, че ядейки се един други, най-после ще се самоизядат в действителност - хората ще спрат да гласоподават за тях. Не че това ще е огромна загуба за демокрацията, само че още веднъж ще бъде похабена достоверната социална сила за смяна. Само тъй като не случи на носители, на политици, за които понятията дълг и отговорност стоят по-високо от партийния интерес и персоналното его. "
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ