Левон Хампарцумян с важен коментар за влизането ни в еврозоната
Политическият риск за България е един от най-високите от страните в Европейски Съюз поради амбивалентната позиция на политиците във връзка с Европейски Съюз, НАТО и влизането в еврозоната. Тази неустановеност обезкуражава дълготрайните задгранични вложения в България и те се пренасочват към политически по-стабилни страни. Това разяснява Левон Хампарцумян, финансист и ръководител на Българския конгрес на бизнес водачите, в ефира на BloomberTV.
" Когато вложителите възнамеряват стратегически веригите си за доставки, те ще си зададат въпроса дали да построяват значими производства в България, откакто тя е с единия крайник в Европа, а с другия някъде другаде. Преживяхме нещо сходно през 90-те години, когато югославските войни ни отделиха от Европа и огромните вложения като автомобилни производства и авиолинии се реализираха в Централна Европа, а не при нас. Хърватите и румънците са доста по-ясни в позициите си. Хърватия влезе след нас в Европейски Съюз, само че ще влезе преди нас в еврозоната “, уточни Хампарцумян.
Той предизвести, че популистките причини против влизането ни в еврозоната и нежеланието на българските политици да им опонират са рискови за страната.
" Няма смисъл да се замерваме с опорни точки, а с годни причини. Всички страни, които одобриха еврото през днешния ден са по-добре, в сравнение с бяха преди да го одобряват “, акцентира той. Според него другият годен мотив е, че еврото служи като геополитическа котва, която ни държи в НАТО и Европейски Съюз при положение, че на власт дойдат политици, които " ще желаят да вършат референдуми и да ни вадят от Европейски Съюз и НАТО “, сподели банкерът.
Технически излизането от еврото ще бъде непостижимо за тях и това ще подсигури оставането ни в геополитическото въздействие на Европа.
По отношение на инфлацията финансистът счита, че тя ще бъде продължителна, само че това няма по какъв начин да се избегне, защото е част от стопански цикъл, почнал преди пандемията и войната.
" Още преди пандемията и войната се напечатаха много пари поради ограниченията на ЕЦБ и Федералния запас след рецесията от 2008-2009 година Беше ясно, че в един миг когато се обърне цикълът и тази поддръжка се отдръпна, ще би трябвало да има и по-висока инфлация и лихви. Въпросът е този развой да се ръководи по този начин, че да няма внезапни шокове, а гладко повишение на лихвите и усмиряване на инфлацията сред 5% и 10% за релативно дълъг интервал сред 5 и 10 години, с цел да може да се реализира баланс “, сподели той.
" Когато вложителите възнамеряват стратегически веригите си за доставки, те ще си зададат въпроса дали да построяват значими производства в България, откакто тя е с единия крайник в Европа, а с другия някъде другаде. Преживяхме нещо сходно през 90-те години, когато югославските войни ни отделиха от Европа и огромните вложения като автомобилни производства и авиолинии се реализираха в Централна Европа, а не при нас. Хърватите и румънците са доста по-ясни в позициите си. Хърватия влезе след нас в Европейски Съюз, само че ще влезе преди нас в еврозоната “, уточни Хампарцумян.
Той предизвести, че популистките причини против влизането ни в еврозоната и нежеланието на българските политици да им опонират са рискови за страната.
" Няма смисъл да се замерваме с опорни точки, а с годни причини. Всички страни, които одобриха еврото през днешния ден са по-добре, в сравнение с бяха преди да го одобряват “, акцентира той. Според него другият годен мотив е, че еврото служи като геополитическа котва, която ни държи в НАТО и Европейски Съюз при положение, че на власт дойдат политици, които " ще желаят да вършат референдуми и да ни вадят от Европейски Съюз и НАТО “, сподели банкерът.
Технически излизането от еврото ще бъде непостижимо за тях и това ще подсигури оставането ни в геополитическото въздействие на Европа.
По отношение на инфлацията финансистът счита, че тя ще бъде продължителна, само че това няма по какъв начин да се избегне, защото е част от стопански цикъл, почнал преди пандемията и войната.
" Още преди пандемията и войната се напечатаха много пари поради ограниченията на ЕЦБ и Федералния запас след рецесията от 2008-2009 година Беше ясно, че в един миг когато се обърне цикълът и тази поддръжка се отдръпна, ще би трябвало да има и по-висока инфлация и лихви. Въпросът е този развой да се ръководи по този начин, че да няма внезапни шокове, а гладко повишение на лихвите и усмиряване на инфлацията сред 5% и 10% за релативно дълъг интервал сред 5 и 10 години, с цел да може да се реализира баланс “, сподели той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ