Проф. Любомир Стойков: Политическите послания са шарени – радикални, банални и дори безумни
Политическите послания са шарени - радикални, банални, еклектични и алогични, съобщи пред БГНЕС специалистът по имидж и жанр проф. д.н. Любомир Стойков. Според него езикът на тялото мъчно може да се манипулира, а българските гласоподаватели не утвърждават демонстрирането на разкош и прекомерна грациозност от страна на бъдещите депутати.
Седмица преди вота у нас с проф. Стойков приказваме за имиджа и държанието на политиците на родната сцена.
Според него езикът на тялото, в частност - дрескодът, има основно значение в общуването сред кандидат-депутатите и хората, които имат право да гласоподават. Както облеклото, по този начин и жестовете, погледът и останалите съставни елементи на невербалната връзка дават опция на гласоподавателите бързо да се ориентират и да си създадат - неведнъж на подсъзнателно равнище, своите преценки за съответния политик. Предимството на езика на тялото е, че по-трудно може да се манипулира и по този начин да се скрива истината, от една страна, и от друга - че дава доста повече информация от говорния език. Чрез думи се предават единствено 7% от информацията, а останалите 93% се придвижват по невербален път, съобщи професорът.
Той прави оценка стила на кандидат-депутатите като по-стилен от този на техни предходни представители.
Гафовете с кода на облеклото са по-малко, безсъдържателност съвсем не се среща, по-редки са и стилните изцепки. Нека да не прибързваме, обаче, с извода, че претендентите за власт са усвоили до съвършенство образната просвета и положителния усет. Дори и да има прогрес в това отношение, главната причина е в редуцираните им обществени прояви най-много поради Коронавирус пандемията. Не може да сложим под общ стилов знаменател всички участници в предизборната конкуренция, акцентира проф. Стойков и добави: Положението е шарено, като се има поради и огромният брой кандидат-депутати от средите на шоубизнеса, спорта, изкуствата, медиите и рекламата. Ето за какво и посланията, които изпращат бъдещите избраници на народа са шарени и ненапълно радикални, ненапълно банални, ненапълно еклектични, ненапълно алогични и даже - безумни.
Имидж специалистът обаче признава, че въпреки съответното държание и дрескод да са вярната формула, запаметяващите се облици са тези облици, които съумяват да интегрират другите условия за външния тип и жестовете в ясни послания. Кои са тези условия? Първо, облеклото би трябвало да съдържа доза етикеция и протоколност, само че не прекомерна. Второ, то следва да разкрива характерността на политика. Трето, належащо е облеклата да са подчинени на обстановката, на пространството, на мотива. Тъкмо заради тази причина не постоянно облеклото би трябвало да е строго и представително. В пандемичните условия, когато маските и дистанцията са наложителни, работят и спомагателни критерии, които мощно лимитират въображението и находчивостта при конструирането на политическия дрескод. Умерената консервативност и въздържаност са за предпочитане.
Питаме проф. Стойков дали с метода си на обличане българските политици разкриват или прикриват себе си, на което той дава отговор по този начин:
На доктрина в политическата връзка облеклото, аксесоарите и другите атрибути на външия тип, и езика на тялото в целокупност, би трябвало оптимално да разкриват характера, душевността, културата, желанията и изключително програмните цели на кандидат-депутата. Но по този начин е на доктрина. В доста случаи на процедура облеклата и оформянето на външността служат за заслон на духовната мизерия, нечистите намерения, неприятния морал и користните цели. На пръв взор - положителната или прекомерно положителния и изкусен външен тип, нерядко прикрива политическия тарикатлък, обществената наглост, алчността и дори диктаторските уклони. Тъкмо за това, прекомерната, стигаща до прекаленост, грациозност и свръхскъпите първокласни дрехи не са добре пристигнали за множеството от гласоподавателите, за какво смущават и будят съмнение.
В умозаключение проф. Стойков дава и рецепта за реализиране на доверие - най-важното е да има естетика сред вербалната и невербалната връзка - сред думите и говорната тирада, от една страна, и държанието и външността, въпреки това. Преди всичко и над всичко, обаче, би трябвало да бъде ясната мисъл и бистрото схващане за задачата, с която се нагърбва претендента за депутат - да служи на народа си, да работи за подобряването на живота на елементарните хора, а освен на своя личен обичай, да отстоява и да се грижи за спазването на техните права. Ако всичко изброено е в душата и мислите на политика, то напълно не е мъчно той да излъчва доверие посредством облекло и обществено държание, невербални и вербални послания. Съветвам политиците да не се самонадценяват и да се обръщат за помощ и съвещания към професионалните експерти по имидж и жанр. Но най-много: дано претендентите за депутати бъдат прями и естествени, ясни и виновни пред обществото и народа, съобщи проф. Любомир Стойков.
Снимка: персонален архив
Седмица преди вота у нас с проф. Стойков приказваме за имиджа и държанието на политиците на родната сцена.
Според него езикът на тялото, в частност - дрескодът, има основно значение в общуването сред кандидат-депутатите и хората, които имат право да гласоподават. Както облеклото, по този начин и жестовете, погледът и останалите съставни елементи на невербалната връзка дават опция на гласоподавателите бързо да се ориентират и да си създадат - неведнъж на подсъзнателно равнище, своите преценки за съответния политик. Предимството на езика на тялото е, че по-трудно може да се манипулира и по този начин да се скрива истината, от една страна, и от друга - че дава доста повече информация от говорния език. Чрез думи се предават единствено 7% от информацията, а останалите 93% се придвижват по невербален път, съобщи професорът.
Той прави оценка стила на кандидат-депутатите като по-стилен от този на техни предходни представители.
Гафовете с кода на облеклото са по-малко, безсъдържателност съвсем не се среща, по-редки са и стилните изцепки. Нека да не прибързваме, обаче, с извода, че претендентите за власт са усвоили до съвършенство образната просвета и положителния усет. Дори и да има прогрес в това отношение, главната причина е в редуцираните им обществени прояви най-много поради Коронавирус пандемията. Не може да сложим под общ стилов знаменател всички участници в предизборната конкуренция, акцентира проф. Стойков и добави: Положението е шарено, като се има поради и огромният брой кандидат-депутати от средите на шоубизнеса, спорта, изкуствата, медиите и рекламата. Ето за какво и посланията, които изпращат бъдещите избраници на народа са шарени и ненапълно радикални, ненапълно банални, ненапълно еклектични, ненапълно алогични и даже - безумни.
Имидж специалистът обаче признава, че въпреки съответното държание и дрескод да са вярната формула, запаметяващите се облици са тези облици, които съумяват да интегрират другите условия за външния тип и жестовете в ясни послания. Кои са тези условия? Първо, облеклото би трябвало да съдържа доза етикеция и протоколност, само че не прекомерна. Второ, то следва да разкрива характерността на политика. Трето, належащо е облеклата да са подчинени на обстановката, на пространството, на мотива. Тъкмо заради тази причина не постоянно облеклото би трябвало да е строго и представително. В пандемичните условия, когато маските и дистанцията са наложителни, работят и спомагателни критерии, които мощно лимитират въображението и находчивостта при конструирането на политическия дрескод. Умерената консервативност и въздържаност са за предпочитане.
Питаме проф. Стойков дали с метода си на обличане българските политици разкриват или прикриват себе си, на което той дава отговор по този начин:
На доктрина в политическата връзка облеклото, аксесоарите и другите атрибути на външия тип, и езика на тялото в целокупност, би трябвало оптимално да разкриват характера, душевността, културата, желанията и изключително програмните цели на кандидат-депутата. Но по този начин е на доктрина. В доста случаи на процедура облеклата и оформянето на външността служат за заслон на духовната мизерия, нечистите намерения, неприятния морал и користните цели. На пръв взор - положителната или прекомерно положителния и изкусен външен тип, нерядко прикрива политическия тарикатлък, обществената наглост, алчността и дори диктаторските уклони. Тъкмо за това, прекомерната, стигаща до прекаленост, грациозност и свръхскъпите първокласни дрехи не са добре пристигнали за множеството от гласоподавателите, за какво смущават и будят съмнение.
В умозаключение проф. Стойков дава и рецепта за реализиране на доверие - най-важното е да има естетика сред вербалната и невербалната връзка - сред думите и говорната тирада, от една страна, и държанието и външността, въпреки това. Преди всичко и над всичко, обаче, би трябвало да бъде ясната мисъл и бистрото схващане за задачата, с която се нагърбва претендента за депутат - да служи на народа си, да работи за подобряването на живота на елементарните хора, а освен на своя личен обичай, да отстоява и да се грижи за спазването на техните права. Ако всичко изброено е в душата и мислите на политика, то напълно не е мъчно той да излъчва доверие посредством облекло и обществено държание, невербални и вербални послания. Съветвам политиците да не се самонадценяват и да се обръщат за помощ и съвещания към професионалните експерти по имидж и жанр. Но най-много: дано претендентите за депутати бъдат прями и естествени, ясни и виновни пред обществото и народа, съобщи проф. Любомир Стойков.
Снимка: персонален архив
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ