Как България продължава да бъде още повече обект и по-малко субект в политиката си
Политическите фигури от ПП-ДБ още преди да съумеят да бъдат още веднъж част от властта, искрено излъгаха гласоподавателите си и потвърдиха на българския жител, че те няма да създадат България индивид на геополитическата сцена, бивайки влиянии от «посолството». Или по-точно държавното управление на Денков не се водеше от националните ползи. Такова мнение дори и самият президент Радев съумя да даде пред медиите. Както знаем Николай Денков е учен и като част от хора, свързани с Харвард и други водещи университети, които са ковачницата на новият хайлайф. По тази логичност би трябвало новата власт мощно да свети от способени хора, особенно в областта на геополитиката, защото актуалната интернационална конюнктура го изисква строго. Статията е предизвикана точно от обстановката и в нея са оценени дейностите на София от основаването на “сглобката ” в три сфери – геополитическа, национална и енергетическа безопансост.
Ако съгласно шведския теоретичен активист Рудолф Челен (човекът, който е въвел термина “геополитика ”) страната е жив организъм, можем да прибавим, че за всеки подобен работи и инстинктът за самозапазване. Обаче този инстинкт не присъстваше в новото държавно управление. Сериозни анализатори не един път загатват, че светът е на границата на поредна световна война или по-точно сме се върнали в равнището на напрежение по време на Карибската рецесия. Така ли е в действителност? Точно след събитията при започване на 60-те светът и най-много Москва и Вашингтон създават поредност от документи за контролиране на оръжията включително и ядерни. Всичко удря на камък при започване на нашия век, когато Джордж Буш – младши излиза от контракта за противоракетна защита от 1972. След това за към 20 години Русия и Съединени американски щати излизат идващите контракти, касаещи районната и световната сигурност: Договор за елементарните въоръжени сили в Европа (1990), Договор за очистване на ракетите със междинен обхват на деяние (1972), Договор за намерено небе (1992), Договор за ограничаване на стратегически нападателни оръжия (2009), а Договорът за възбраната на ядерното оръжие (Забраняващ на страните да създават, изпитват, създават, създават, придвижват, имат, складират, употребяват или заплашват да употребяват нуклеарни оръжия или да позволяват разполагането на нуклеарни оръжия на своя територия. Също по този начин им не разрешава да подкрепят, предизвикват или подтикват който и да било да взе участие в тези действия.) освен, че не е утвърден, само че и не подписан от двете суперсили. Това би трябвало да е ясно на студенти от 4 курс по интернационалните връзки и междунарожна сигурност, да не приказваме за нашите ръководещи. Със събитията от февруари 2022 година българският хайлайф би трябвало да бъде прекомерно смутен, защото близо до страната се намира шахматна дъска, на която разиграва спор на две международни страни, които към този момент не са част от гореспоменатите контракти, а също по този начин е обект на претенции на администрацията в Москва, която към момента не се е отказала от концепцията НАТО да се върне обратно в своите граници от 1997 година.
Какви бяха ограниченията на държавното управление? Изнасяне на оръжие, станахме очевидци на азказване на министър, че сме подготвени да се надигнем против Русия, а в страната не се чуваха отзиви на съществени политици, също така на президента, че би трябвало да се стремим към регулирането на спора по дипломатически път. И макар че Западните ни сътрудници започнаха да понижават пропагандата по отношение на Украйна и да заобикалят разискването на спора сред Москва и Киев, държавното управление ни се напъва повече да изпраща оръжие. Такива дейности могат да бъдат учредени на липса на трезвеност в политиката на ръководещите или ни дават учредения да мислим, че има някакъв напън извън. А вероятен ли е подобен и какви последици може да има в случай че България реши да не се преценява с някое посолство?
Тук би трябвало да разгледаме забавната фигура на посланика на Съединени американски щати Кенет Мертен. Човек с голям опит в политиката и дипломацията. Европейският и балканският райони не са му непознати защото последното му предопределение е било в Загреб, Хърватия. Също по този начин е обвързван с лица от Демократическата партия от САШ – Във Вашингтон той беше заместител изпълнителен секретар на Хилъри Клинтън и Сюзън Райс. Обаче най-интересната част от кариерата му е в Хаити, точно с неговите вмешателства във вътрешната политика на страната, базирайки се на информацията от локален изчерпателен уебсайт. “През 2011 година той (Кенет Мертен) принуди Временния изборен съвет на Хаити да промени президентските избори, с цел да реалокира Мишел Мартели от 3-то на 2-ро място. Освен това той дефинира дата за балотажа и накара хаитяните да одобряват подправени избори. Той реализира същото с Жовенел Мойс по време на изборите през 2015 година Той също по този начин работи старателно и самодейно, с цел да блокира политиките за консолидиране на диаспората в публичния живот на страната… … Мертен е член на доста мрежи от хаитянски сътрудници, които предизвикват политически безпорядък, неприятно ръководство и интернационална интервенция в цялата страна. ” Въпреки че в свое изявление в българска медия отхвърля той персонално да се вмешва във вътрешните каузи на България, е добре да проучваме събития в хронологическите рамки за втората половина на 2023. На 27 август американският дипломат откровенно сподели, че се надява в страната ни да няма нито една молекула съветски газ. Е, след тази обстановка дейностите на държавното управление против Лукойл се виждат – дебатите за дерогацията на съветската дъщерна компания и най-много, че от 1 март рафинерията няма да преработва и внася петрол с съветски генезис. Сложен е отговорът, можем ли да виним Вашингтон, че следва своите национални ползи, само че значимото в обстановката е, че по този метод София не пази своите. Не бива да забравяме, че Европейски Съюз не може без съветски енергоизточници. В енергетически проект държавното управление на Денков съумя да стане част от ударите против Унгария, от която е по-добре нашият политически хайлайф да вземе образец по отношение на това по какъв начин се води суверена политика. Причината бе тъй като Белград и Будапеща имаха “наглостта ” да не търсят различни пътища за доставки на съветски газ. Видимо тези страни знаят доста добре, че други възможности на съветските доставки не могат да бъдат осъществени в околните 5 години и вземат решение да не се прострелват в крайници.
И говорейки за Орбан множеството се сещат за неговото отношение към потока от мигранти. Оказва се с прехваленото влизане на България в Шенген по въздух и вода, се съгласяваме да одобряваме мигранти, които са върнати от Европа. Това е много обезпокоително, защото Илън Мъск си разреши да напише, че в Европейски Съюз се чака експлоадиране революция (на междуцивилизационно равнище – разбирайте локални, против прииждащи). Това би трябвало да приказва нещо на политическите ни елити. От друга страна да кажем, че Мъск е просто един предприемач, който поства всякакви свои отзиви. Нима не е стеснителен Близкият и Среден Изток - Афганистан на чело с терористичната организация, проблемите сред Израел и Палестина, Ирак, който още не може да стъпи на крайници, продължаващата сириийска рецесия, а в този момент и проблемите в Йемен? Именно тези два района са едни от основните донори на радикални “бежанци ”. Обаче “най-важното ” е, че не пропущаме коли с съветски номера като европейските сътрудници, най-демократично конфискуващи коли.
И за десерт – опцията хора с двойно поданство да станат депутати и министри. Дали обичаш Русия или не, читателю, би трябвало да се признае, че с последните промени в конституцията страната пое по курса на по-широк суверенитет точно като даде преимущество на локалните закони пред интернационалните и забрани на служителите си да имат двойно поданство. Тук логичен е ясно, че лице, което по концепция е отговорно за цяла нация и страна би трябвало да работи единствено и само в техните ползи.
Николай Денков е учен и от хора на науката се чака да бъдат заобиколени със способени експерти, изключително поради геополитическите разтърсвания, които изпитва нашето време в райони близо до нас. Или просто държавното управление знае, че в едно посолство седи специалист по държавни преврати, както го разказват хаитските сътрудници. Тоест следващи политически разтърсвания с усет на цветна гражданска война са изцяло вероятни, в случай че София не следва ползите на някоя друга страна. Затова виждаме този конфликт “Сглобка-Президент ”, а точно сред тези, които се поучават с посолства, отварят врата на хора с двойно поданство да вземат решение ориста на народа и институцията, призоваваща за дипломатически дейности, неразрастване на напрежението и следването на курса на национални ползи.
Геополитическите компликации, които изпитва светът, не вещаят лека година в интернационален проект. Това значи, че страните се нуждаят от служители със способнисти да правят оценка трезво обстановката и да подхождат оптимално деликатно и навреме. За последните няколко месеца такива дейности в София отсъстваха. Страната ни продължава да губи в енергетически и стопански проекти, а също по този начин се сътвориха нови трудности и провокации в областта на сигурността за в бъдеще. През погледа на геополитическия аналитик дейностите на новото държавно управление граничат с парадокса и очевидно демонстрират, че националният интерес е подценен за сметка на различен подобен.
*
Ако съгласно шведския теоретичен активист Рудолф Челен (човекът, който е въвел термина “геополитика ”) страната е жив организъм, можем да прибавим, че за всеки подобен работи и инстинктът за самозапазване. Обаче този инстинкт не присъстваше в новото държавно управление. Сериозни анализатори не един път загатват, че светът е на границата на поредна световна война или по-точно сме се върнали в равнището на напрежение по време на Карибската рецесия. Така ли е в действителност? Точно след събитията при започване на 60-те светът и най-много Москва и Вашингтон създават поредност от документи за контролиране на оръжията включително и ядерни. Всичко удря на камък при започване на нашия век, когато Джордж Буш – младши излиза от контракта за противоракетна защита от 1972. След това за към 20 години Русия и Съединени американски щати излизат идващите контракти, касаещи районната и световната сигурност: Договор за елементарните въоръжени сили в Европа (1990), Договор за очистване на ракетите със междинен обхват на деяние (1972), Договор за намерено небе (1992), Договор за ограничаване на стратегически нападателни оръжия (2009), а Договорът за възбраната на ядерното оръжие (Забраняващ на страните да създават, изпитват, създават, създават, придвижват, имат, складират, употребяват или заплашват да употребяват нуклеарни оръжия или да позволяват разполагането на нуклеарни оръжия на своя територия. Също по този начин им не разрешава да подкрепят, предизвикват или подтикват който и да било да взе участие в тези действия.) освен, че не е утвърден, само че и не подписан от двете суперсили. Това би трябвало да е ясно на студенти от 4 курс по интернационалните връзки и междунарожна сигурност, да не приказваме за нашите ръководещи. Със събитията от февруари 2022 година българският хайлайф би трябвало да бъде прекомерно смутен, защото близо до страната се намира шахматна дъска, на която разиграва спор на две международни страни, които към този момент не са част от гореспоменатите контракти, а също по този начин е обект на претенции на администрацията в Москва, която към момента не се е отказала от концепцията НАТО да се върне обратно в своите граници от 1997 година.
Какви бяха ограниченията на държавното управление? Изнасяне на оръжие, станахме очевидци на азказване на министър, че сме подготвени да се надигнем против Русия, а в страната не се чуваха отзиви на съществени политици, също така на президента, че би трябвало да се стремим към регулирането на спора по дипломатически път. И макар че Западните ни сътрудници започнаха да понижават пропагандата по отношение на Украйна и да заобикалят разискването на спора сред Москва и Киев, държавното управление ни се напъва повече да изпраща оръжие. Такива дейности могат да бъдат учредени на липса на трезвеност в политиката на ръководещите или ни дават учредения да мислим, че има някакъв напън извън. А вероятен ли е подобен и какви последици може да има в случай че България реши да не се преценява с някое посолство?
Тук би трябвало да разгледаме забавната фигура на посланика на Съединени американски щати Кенет Мертен. Човек с голям опит в политиката и дипломацията. Европейският и балканският райони не са му непознати защото последното му предопределение е било в Загреб, Хърватия. Също по този начин е обвързван с лица от Демократическата партия от САШ – Във Вашингтон той беше заместител изпълнителен секретар на Хилъри Клинтън и Сюзън Райс. Обаче най-интересната част от кариерата му е в Хаити, точно с неговите вмешателства във вътрешната политика на страната, базирайки се на информацията от локален изчерпателен уебсайт. “През 2011 година той (Кенет Мертен) принуди Временния изборен съвет на Хаити да промени президентските избори, с цел да реалокира Мишел Мартели от 3-то на 2-ро място. Освен това той дефинира дата за балотажа и накара хаитяните да одобряват подправени избори. Той реализира същото с Жовенел Мойс по време на изборите през 2015 година Той също по този начин работи старателно и самодейно, с цел да блокира политиките за консолидиране на диаспората в публичния живот на страната… … Мертен е член на доста мрежи от хаитянски сътрудници, които предизвикват политически безпорядък, неприятно ръководство и интернационална интервенция в цялата страна. ” Въпреки че в свое изявление в българска медия отхвърля той персонално да се вмешва във вътрешните каузи на България, е добре да проучваме събития в хронологическите рамки за втората половина на 2023. На 27 август американският дипломат откровенно сподели, че се надява в страната ни да няма нито една молекула съветски газ. Е, след тази обстановка дейностите на държавното управление против Лукойл се виждат – дебатите за дерогацията на съветската дъщерна компания и най-много, че от 1 март рафинерията няма да преработва и внася петрол с съветски генезис. Сложен е отговорът, можем ли да виним Вашингтон, че следва своите национални ползи, само че значимото в обстановката е, че по този метод София не пази своите. Не бива да забравяме, че Европейски Съюз не може без съветски енергоизточници. В енергетически проект държавното управление на Денков съумя да стане част от ударите против Унгария, от която е по-добре нашият политически хайлайф да вземе образец по отношение на това по какъв начин се води суверена политика. Причината бе тъй като Белград и Будапеща имаха “наглостта ” да не търсят различни пътища за доставки на съветски газ. Видимо тези страни знаят доста добре, че други възможности на съветските доставки не могат да бъдат осъществени в околните 5 години и вземат решение да не се прострелват в крайници.
И говорейки за Орбан множеството се сещат за неговото отношение към потока от мигранти. Оказва се с прехваленото влизане на България в Шенген по въздух и вода, се съгласяваме да одобряваме мигранти, които са върнати от Европа. Това е много обезпокоително, защото Илън Мъск си разреши да напише, че в Европейски Съюз се чака експлоадиране революция (на междуцивилизационно равнище – разбирайте локални, против прииждащи). Това би трябвало да приказва нещо на политическите ни елити. От друга страна да кажем, че Мъск е просто един предприемач, който поства всякакви свои отзиви. Нима не е стеснителен Близкият и Среден Изток - Афганистан на чело с терористичната организация, проблемите сред Израел и Палестина, Ирак, който още не може да стъпи на крайници, продължаващата сириийска рецесия, а в този момент и проблемите в Йемен? Именно тези два района са едни от основните донори на радикални “бежанци ”. Обаче “най-важното ” е, че не пропущаме коли с съветски номера като европейските сътрудници, най-демократично конфискуващи коли.
И за десерт – опцията хора с двойно поданство да станат депутати и министри. Дали обичаш Русия или не, читателю, би трябвало да се признае, че с последните промени в конституцията страната пое по курса на по-широк суверенитет точно като даде преимущество на локалните закони пред интернационалните и забрани на служителите си да имат двойно поданство. Тук логичен е ясно, че лице, което по концепция е отговорно за цяла нация и страна би трябвало да работи единствено и само в техните ползи.
Николай Денков е учен и от хора на науката се чака да бъдат заобиколени със способени експерти, изключително поради геополитическите разтърсвания, които изпитва нашето време в райони близо до нас. Или просто държавното управление знае, че в едно посолство седи специалист по държавни преврати, както го разказват хаитските сътрудници. Тоест следващи политически разтърсвания с усет на цветна гражданска война са изцяло вероятни, в случай че София не следва ползите на някоя друга страна. Затова виждаме този конфликт “Сглобка-Президент ”, а точно сред тези, които се поучават с посолства, отварят врата на хора с двойно поданство да вземат решение ориста на народа и институцията, призоваваща за дипломатически дейности, неразрастване на напрежението и следването на курса на национални ползи.
Геополитическите компликации, които изпитва светът, не вещаят лека година в интернационален проект. Това значи, че страните се нуждаят от служители със способнисти да правят оценка трезво обстановката и да подхождат оптимално деликатно и навреме. За последните няколко месеца такива дейности в София отсъстваха. Страната ни продължава да губи в енергетически и стопански проекти, а също по този начин се сътвориха нови трудности и провокации в областта на сигурността за в бъдеще. През погледа на геополитическия аналитик дейностите на новото държавно управление граничат с парадокса и очевидно демонстрират, че националният интерес е подценен за сметка на различен подобен.
*
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ