Политическата воля за отнемане на пристанище Росенец, през което влиза

Политическата воля за лишаване на пристанище Росенец, през което влиза целият (руски) петрол в България, ненадейно се откри. Партиите, обединили се зад нея, са съюзилите се в „ конституционно болшинство “ – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, а концепцията пристигнала от Движение за права и свободи. Съответният законопроект беше утвърден за първо четене от Комисията по икономическа политика в същия ден, в който беше импортиран в деловодството на Народното събрание. След като дефинитивно бъдат признати измененията в Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, прекратяването на контракта за 35-годишната концесия ще е реалност до седмица.
Съпротивата на президента
С тези темпове прекратяването може да се извърши до края на лятната сесия на 49-ия парламент. Но дейностите на държавното управление зависят от това дали президентът ще забави указа за издание на измененията в „ Държавен вестник “ или ще наложи несъгласие, което ще е в допълнение отсрочване, изключително в случай че Народното събрание е разхлабен за лятна почивка. Румен Радев към този момент се разгласи против отнемането на врата от „ Лукойл “ с коментара, че е „ вследствие на корпоративни апетити или спешен пиар “.

Именно назначеното от него служебно държавно управление не извърши закона, признат от 48-ия парламент, който предвиждаше, че „ предоставените концесии за реализиране на действия в стратегически обекти от голяма важност за националната сигурност, засягащи петрол и артикули от нефтен генезис с генезис Русия (…), се приключват в едномесечен период от приемане на позитивно решение от Европейската комисия “. Сега се поправя същият закон, само че този път срокът е седмица, няма да се чака нотификация от Европейска комисия, а кабинетът не е зависещ на Радев и проруските му предразположения.

Войната в Украйна разклати статута на недосегаемия за българските управляващи и регулатори „ Лукойл “, чиято процедура да не заплаща налог облага е пословична, както и монополното му състояние на българския пазар на горива. Заради глобите против Русия и ембаргото върху вноса на съветски недопечен нефт и модифицирани нефтени артикули „ Лукойл “ продаде рафинерията си в Италия. България е единствената страна, получила дерогация за вноса на съветски нефт по море до края на 2024-а година, а бургаската рафинерия на „ Лукойл “ е най-голямата в Югоизточна Европа. Руската компания разполага със 17 месеца да диверсифицира доставките и да се приготви за работа с неруски нефт, с какъвто няма проблем да работи – стига да изиска. Промяната обаче ще се отрази на бизнеса на „ Лукойл “, приходите и облагата, обезпечавани до момента с помощта на евтиния съветски петрол и схемите за ценообразуване, работата „ на ишлеме “ и приспаните за съветския монопол регулатори и контролиращи органи.

Вече има прогнози, че крайната цел на повреждане на концесията за пристанище Росенец, подписана през март 2011-а година, при първия кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов, е „ Лукойл “ да продаде „ Нефтохим “, както постъпи с активите си в Италия.
Предизвикателствата
Прекратяването на контракта за концесията повдига най-малко пет казуса за разрешаване: правосъдни каузи, сигурност на доставките, в това число по какъв начин ще бъдат определени компаниите, които ще обезпечават танкерите с неруски нефт, потенциалът на страната да оперира порт Росенец – и, в случай че се наложи, да поеме и оперативния надзор на рафинерията.

А в случай че „ Лукойл “ реши да продаде „ Нефтохим “, дейностите, които държавното управление ще предприеме, са от изключително значение. Както в тази ситуация с италианската рафинерия, по този начин и в „ Нефтохим “ българската страна има така наречен „ златна акция “, която ѝ дава правото да блокира или постанова условия върху покупко-продажби за стратегически значими компании. Но правата по тази „ златна акция “ от 2017-а година насам държи Красимир Първанов – същият, след чийто автограф България беше задължена да заплати над 660 милиона евро за реакторите на АЕЦ „ Белене “. Изпълнителната власт се оправдава от три години, че създава критерии за избор или пък нова методология за бъдещия представител в Надзорния съвет на „ Лукойл Нефтохим Бургас “. В реалност няма никакви законови спънки Първанов да бъде заменен и без такива – стига да е реализирано съглашение сред политическите сили кой ще е идващият.

По предложение на „ Демократична България “ към този момент беше признат и закон за действен надзор на „ Лукойл Нефтохим Бургас “. Така при заплаха от засягане на националната сигурност или корист с монополно състояние или нарушение на ограничаващи ограничения, наложени от интернационалните организации и наложителни за България, в рафинерията за оптимален период от една година може да влезе специфичен шеф.

Неизбежни са и правосъдните каузи. „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД има намерение да се обърне към съда за отбрана на своята делова известност, показва компанията в обществена позиция през днешния ден. Но глобите против Русия ще се окажат сериозен мотив. Освен петролното ембарго, западни кораби не могат да транспортират съветски недопечен нефт и да правят други услуги, в случай че цената му не е под 60 $ за барел.
Тест за властта
Развалянето на концесията и връщането на пристанище Росенец на страната е тест и за успеваемостта на изпълнителната власт. Министерството на превоза е декларирало подготвеност да оперира врата, когато прекратяването на контракта стане факт.

От една страна, до момента доставките на съветски нефт и износът на подготвена продукция за превозване по море постоянно бяха обвеяни с съмнения за укриване на действителни количества. Причина за това беше слабият надзор от страна на страната. Паметна е борбата на починалия към този момент шеф на митниците Ваньо Танов да бъдат инсталирани измервателни уреди на Росенец, само че също и слабият митнически надзор – освен като брой чиновници. Имаше случаи, при които митничари разпломбираха поставените от Агенция „ Митници “ контролни уреди, които да наблюдават пътя на горивата, с цел да манипулират данните.

За България, чиято власт е „ прославена “ с корупционни подвизи и корпоративни зависимости, ще е предизвикателство да покаже, че държавният порт Росенец няма да стане следващият „ златен мочур “.
Въпросът на въпросите
Големият въпрос е по какъв начин ще се и с какъв брой ще се трансформират цените на горивата на българския пазар, които не спаднаха поради получената от Европейски Съюз дерогация. А едвам тази година Комисията за защита на конкуренцията най-накрая видя казуса с данъчните хранилища за горива и наложи санкция от 195 милиона лв. на „ Лукойл “ поради корист с господстващо състояние на пазара.

Но компанията апелира, а до момента в който тече правосъдният спор санкцията не е платена и по-същественият проблем е, че продължава да не позволява други компании до данъчните хранилища за горива.

Проруските последователи отпред с президента към този момент стартираха с плашенето по какъв начин България няма да изкара без съветския нефт. Същото обясняваха преди време и за съветския газ, и за съветското нуклеарно гориво. Сега не взимаме газ от Русия, а цената е ниска, съобщи по този мотив депутатът от Демократична България Ивайло Мирчев.

България постепенно се измъква от съветската енергийна примка, въпреки сега да е единствен европейски пазар на Русия за недопечен нефт. Скоро и това ще завърши.

Анализът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!