Енигматичните светлини „Те Лапа“: Как полинезийците завладели Тихия океан
Полинезийските нации от дълго време са известни като необикновено опитни мореплаватели, плавали из голямото и видимо празно пространство на океана в търсене на нови острови за заселване. Те постигнали това и в този момент населяват редица острови, огромни и дребни, разпръснати из Тихия океан.
presents: The Enigmatic Te Lapa lights, Utilized by Polynesians for Ocean Navigation
See for more
— Scubarob (@Scubarob5)
Някои от тези острови са на стотици и хиляди километри разстояние един от различен, което повдига въпроса по какъв начин античните полинезийци прекосили толкоз огромни дистанции без напреднали технологии? Това е мистерия, излъчена от генерации, а отговорът може да се крие в светлини „ Те Лапа “.
„ Те Лапа “ - феноменът, който е сложен за пояснение
По-възрастните полинезийци от дълго време приказват за „ Те Лапа “, тайнствен феномен, който сякаш им оказал помощ да открият новите и далечни острови. Терминът се свързва със светлина, нормално отразявана върху повърхността на океана, която била употребена от античните мореплаватели като средство за навигация. Полинезийците настояват, че следването на светлините отвело до новите острови. Съвременната просвета обаче има проблем с този чудноват феномен.
Светлината „ Те Лапа “ била известна от дълго време измежду полинезийците, само че е знанието за нея измежду западни откриватели стигнало до тях едвам през 1972 година, когато Дейвид Луис я описал в книгата си „ Ние, навигаторите “. Така се зародила тази главоблъсканица в научните кръгове, просто тъй като било мъчно феноменът да се припише на естествено срещано събитие. До оня миг науката можела да изясни всички обичайни способи за океанска навигация - всички като се изключи „ Те Лапа “. Затова доктор Мариан Джордж се впуснала в задачата да позволи загадката на това изгубено полинезийско познание.
the work to document and share voyaging knowledge from taumako started in 1993 when chief koloso kaveia recruited dr. marianne george. my contribution will be a small piece of something much larger, connecting beyond taumako to revivalist polynesian sailing.
— Kyle McDonald (@kcimc)
Д-р Джордж, умел моряк и навигатор, пътувала до полинезийския остров Таумако в островите Санта Круз, където се срещнала с Те Алики Кавея през 1993 година в опит да изследва локалните навигационни практики. Кавея бил шеф на острова и деец навигатор, който виждал „ Те Лапа “ доста пъти. Заедно с доктор Джордж той още веднъж отплавал - по остарелия, обичаен метод - доказвайки един път вечно, че светлинните феномени в действителност съществуват.
Плаване в океана с кану
Д-р Джордж в последна сметка видяла светлините на „ Те Лапа “ и била безусловно очарована от тях. Това бил същински навигационен прийом във всеки смисъл на думата, само че все по този начин сложен за пояснение. Някои предположили, че това е биолуминесценция или някаква електромагнитна естествена светлина.
„ Те Лапа “ е разказана като линейна светлина, появяваща се на хоризонта, най-добре забележима е през нощта и произхождаща от островите. Полинезийските моряци следвали тези светлини до техния източник, като по този метод безвредно плавали към всички далечни цели, до които стигнали. Светлините са описвани като „ проблясващи “, „ мигащи “ и „ стрелкащи се “.
With their project " Te Lapa: Polynesian Navigation Illuminated, " Art + Tech Lab grant recipients Kyle McDonald, Daisy Mahaina from Vaka Valo Association, and Dr. Marianne George document ancient Polynesian navigation techniques with new technologies.
— LACMA (@LACMA)
Полинезийското им название „ Те Лапа “ се превежда като „ нещо, което мига “ или „ мигаща светлина “. „ Тази енигматична светлина се употребява за навигация при корабоплаване на не повече от 190 км. от брега “, отбелязала доктор Джордж. Те Алики Кавея удостоверил това, като добавил, че дистанцията от 160 км. е идеално за следване на „ Те Лапа “. Станало ясно, че колкото по-голямо е дистанцията, толкоз по-бавно мига „ Те Лапа “, което я прави по-лесна за следване. Но нищо от това не обяснило източника на светлината.
Когато даже науката мълчи
Много водещи учени бързо отхвърлили всяка опция за произхода на „ Те Лапа “ като оповестили светлината за непонятен феномен. Те считали, че всичко към нея е прекомерно неразбираемо, неприятно документирано и не добре проучено. Но устните предания не престават да съществуват там измежду полинезийците, доказвайки съществуването на тези странни океански светлини.
Te Lapa: Mysterious island lights that help Polynesians navigate
— The Press Newsroom (@PressNewsroom)
На другите острови, заселени от полинезийци, употребяват разнообразни термини, само че всички те отбелязват едно и също събитие. На далечния остров Никунау феноменът е прочут като „ Те Мата “ или „ Славата на моретата “, до момента в който на Тонга се го назовават „ Те Тапа “, което значи „ Да избухнеш в светлина “.
Каквото и да е обяснението за „ Те Лапа “, феноменът въпреки всичко ни потвърждава, че науката не е всемогъща. Имало е навигатори и морски откриватели епохи преди най-ранните европейски пътешественици. Полинезийците се открояват като най-квалифицирани, откакто са съумели завладеят големия Тихи океан единствено с жестоко направени канута. Какви са били техните секрети, може би в никакъв случай няма да разберем...
По темата
presents: The Enigmatic Te Lapa lights, Utilized by Polynesians for Ocean Navigation
See for more
— Scubarob (@Scubarob5)
Някои от тези острови са на стотици и хиляди километри разстояние един от различен, което повдига въпроса по какъв начин античните полинезийци прекосили толкоз огромни дистанции без напреднали технологии? Това е мистерия, излъчена от генерации, а отговорът може да се крие в светлини „ Те Лапа “.
„ Те Лапа “ - феноменът, който е сложен за пояснение
По-възрастните полинезийци от дълго време приказват за „ Те Лапа “, тайнствен феномен, който сякаш им оказал помощ да открият новите и далечни острови. Терминът се свързва със светлина, нормално отразявана върху повърхността на океана, която била употребена от античните мореплаватели като средство за навигация. Полинезийците настояват, че следването на светлините отвело до новите острови. Съвременната просвета обаче има проблем с този чудноват феномен.
Светлината „ Те Лапа “ била известна от дълго време измежду полинезийците, само че е знанието за нея измежду западни откриватели стигнало до тях едвам през 1972 година, когато Дейвид Луис я описал в книгата си „ Ние, навигаторите “. Така се зародила тази главоблъсканица в научните кръгове, просто тъй като било мъчно феноменът да се припише на естествено срещано събитие. До оня миг науката можела да изясни всички обичайни способи за океанска навигация - всички като се изключи „ Те Лапа “. Затова доктор Мариан Джордж се впуснала в задачата да позволи загадката на това изгубено полинезийско познание.
the work to document and share voyaging knowledge from taumako started in 1993 when chief koloso kaveia recruited dr. marianne george. my contribution will be a small piece of something much larger, connecting beyond taumako to revivalist polynesian sailing.
— Kyle McDonald (@kcimc)
Д-р Джордж, умел моряк и навигатор, пътувала до полинезийския остров Таумако в островите Санта Круз, където се срещнала с Те Алики Кавея през 1993 година в опит да изследва локалните навигационни практики. Кавея бил шеф на острова и деец навигатор, който виждал „ Те Лапа “ доста пъти. Заедно с доктор Джордж той още веднъж отплавал - по остарелия, обичаен метод - доказвайки един път вечно, че светлинните феномени в действителност съществуват.
Плаване в океана с кану
Д-р Джордж в последна сметка видяла светлините на „ Те Лапа “ и била безусловно очарована от тях. Това бил същински навигационен прийом във всеки смисъл на думата, само че все по този начин сложен за пояснение. Някои предположили, че това е биолуминесценция или някаква електромагнитна естествена светлина.
„ Те Лапа “ е разказана като линейна светлина, появяваща се на хоризонта, най-добре забележима е през нощта и произхождаща от островите. Полинезийските моряци следвали тези светлини до техния източник, като по този метод безвредно плавали към всички далечни цели, до които стигнали. Светлините са описвани като „ проблясващи “, „ мигащи “ и „ стрелкащи се “.
With their project " Te Lapa: Polynesian Navigation Illuminated, " Art + Tech Lab grant recipients Kyle McDonald, Daisy Mahaina from Vaka Valo Association, and Dr. Marianne George document ancient Polynesian navigation techniques with new technologies.
— LACMA (@LACMA)
Полинезийското им название „ Те Лапа “ се превежда като „ нещо, което мига “ или „ мигаща светлина “. „ Тази енигматична светлина се употребява за навигация при корабоплаване на не повече от 190 км. от брега “, отбелязала доктор Джордж. Те Алики Кавея удостоверил това, като добавил, че дистанцията от 160 км. е идеално за следване на „ Те Лапа “. Станало ясно, че колкото по-голямо е дистанцията, толкоз по-бавно мига „ Те Лапа “, което я прави по-лесна за следване. Но нищо от това не обяснило източника на светлината.
Когато даже науката мълчи
Много водещи учени бързо отхвърлили всяка опция за произхода на „ Те Лапа “ като оповестили светлината за непонятен феномен. Те считали, че всичко към нея е прекомерно неразбираемо, неприятно документирано и не добре проучено. Но устните предания не престават да съществуват там измежду полинезийците, доказвайки съществуването на тези странни океански светлини.
Te Lapa: Mysterious island lights that help Polynesians navigate
— The Press Newsroom (@PressNewsroom)
На другите острови, заселени от полинезийци, употребяват разнообразни термини, само че всички те отбелязват едно и също събитие. На далечния остров Никунау феноменът е прочут като „ Те Мата “ или „ Славата на моретата “, до момента в който на Тонга се го назовават „ Те Тапа “, което значи „ Да избухнеш в светлина “.
Каквото и да е обяснението за „ Те Лапа “, феноменът въпреки всичко ни потвърждава, че науката не е всемогъща. Имало е навигатори и морски откриватели епохи преди най-ранните европейски пътешественици. Полинезийците се открояват като най-квалифицирани, откакто са съумели завладеят големия Тихи океан единствено с жестоко направени канута. Какви са били техните секрети, може би в никакъв случай няма да разберем...
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ