Конгресният туризъм отваря вратите към Пловдив
Полина Карастоянова е лекар в професионално направление „ Обществени връзки и осведомителни науки “, УНИБИТ, магистър - компетентност “Икономика на търговията “ в УНСС, втора магистърска степен по специалността „ ПР и ръководство на всеобщите връзки “ в Нов български университет, финансов съветник на български и интернационалните компании. Тя е ръководещ шеф на Българската организация за конгресен туризъм, основател и изпълнителен шеф на Националния ръб по туризъм. Народен представител в 43-тото Народно заседание и в границите на мандата ръководител на Комисията по културата и медиите, зам.-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм и началник на делегацията в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо съдействие.
- Д-р Карастоянова, нашият вестник има извънредната опция да анонсира идната годишна среща на туристическия бизнес. Бихте ли показали събитието?
- Благодаря на вестник " Марица " за предоставената възможност и за медийното партньорство на 6-ата годишна среща на Националния борд по туризъм, която се провежда взаимно с Министерството на туризма и Столична община. Събитието ще се организира на 23 април в хотел " Хилтън ", София, с общителното домакинство на „ Galaxy Investment Group “, под мотото " 2019-а - година на вътрешния туризъм, вложенията и нововъведенията “.
Националният борд по туризъм ще сложи на вниманието на корпоративния бранш в България най-актуалните тематики, а точно: „ Концепция за развиване на конгресен и културен туризъм в градовете “, „ Смарт-сити - подвижност, съгласуваност, сигурност, екология и регулация “, „ Насърчаване на вложенията в туризма и достъп до финансиране “ и „ Туризмът като мултипликатор на българското произвеждане “. Наши сътрудници на идния конгрес са представителните работодателски организации БТПП, АИКБ, БСК и Съюз " Произведено в България ". Каним всички сътрудници от туристическия бизнес да вземат присъединяване във форума, а програмата и регистрацията са оповестени на: http://tourismboard.bg/.
- Какви са упованията ви от Пловдив като Европейска столица на културата?
- Изборът на един град за европейска столица на културата е привилегия и опция, които се дават един път. В този смисъл Пловдив имаше необикновен късмет, който да очертае нов път, изпълнен с сила и бъдещо развиване като нова привлекателна дестинация на туристическата карта на Европа. Не на последно място - да трансформира своята историческа, културна и архитектурна даденост в модерна туристическа атракция.
Тези упования угаснаха с последните светлини на сцената в деня на откриването, тъй като не видяхме оня интелектуален кръг от персони, потвърдени във времето със своята активност в региона на културата, като Божана Апостолова и Любозар Фратев, Райна Кабаиванска и Васко Василев, Соня Йончева и Милчо Левиев... Едва ли бихме могли да изредим всички авторитетни имена, които трябваше да бъдат поканени като посланици на Пловдив и България на европейската и международна културна сцена. Няколко дни по-късно представлението, което имахме опция да следим в Матера, беше същински празник на духовността и естетиката. За страдание семейството на Пловдив като Европейска столица на културата беше непрофесионално квалифицирано и тази неповторима опция - изцяло пропиляна.
- Според вас къде е мястото на Пловдив на националната туристическа карта и до каква степен градът и районът оползотворяват своите запаси за културен, състезателен и уикенд туризъм?
- За нас, българите, и за задграничните ни посетители, както в исторически и географски аспект, по този начин и поради многообразието от етноси и обичаи, Пловдив има всички предпоставки да бъде обичан град за туризъм. Необходим е обаче професионален екип, който да съумее да оцени всички дадености на Пловдив и да ги трансформира в работещ механизъм за туристическо развиване. Ние, от Националния борд по туризъм сме подготвени да предложим подобен модел и съответната експертиза, стига да има схващане за тази нужда от страна на Общината и главните вложители в града. Това значи също да бъдат преодолени избрани локални разлики сред съперниците на този пазар и в името на обединявания интерес да се действа с единна конструкция - Plovdiv Convention & Visitors Bureau (Конгресно бюро или организация за конгресен и културен туризъм на Пловдив). Когато Общината и Областната администрация, притежатели на хотели, летището, транспортният и ресторантьорският бизнес, културните институции и други снабдители на услуги бъдат ангажирани с работещ механизъм за основаване на обща визия за атрактивност на града, триумфът ще е безусловно сигурен. По този път са минали доста градове в Европа, и то освен столиците. Всички те откриха своята еднаквост и съумяха да реализират доста умна синергия сред културата, историята и актуалния образ на града.
- Има ли късмет Пловдив да се нарежда сполучливо в бизнеса на първокласните хотели? В тази връзка какво могат да създадат локалната власт и бизнесът в града, с цел да се привлекат повече туристи? Къде са запасите?
Хотелският бизнес отразява цялата стопанска система на един район. Международните хотелски вериги са самобитният мотор за развиване, познание и положителни резултати. Фактор за интернационализирането на една туристическа дестинация са туристическите марки, които са разпознаваеми за Европа и света. В България към този момент работят извънредно сполучливо влиятелни туристически и хотелски марки като „ Интерконтинентал “, „ Хилтън “, „ Хайат “, " Бест Уестърн “. Това са интернационалните компании, които с наличието си в България трансформират образа и качеството на туристическия артикул. Давам знак и образец, че и за Пловдив е значимо привличането на потвърдени интернационалните хотелски марки. На всяко равнище, на което те се осъществят - 3, 4 или 5 звезди, оферират обезпечено качество за съответната категория, те са част от интернационалните маркетингови системи за връзка и резервация и оттова и за реклама за съответния град. Бих желала да обърна внимание за изгодата от взаимоотношение с компании, които менажират конгресни или конферентни центрове, концесионери на летища и други Всичко това е един натурален развой, който, в случай че не бъде осмислен и осъществен, оптималният капацитет на туристическия артикул и известността на Пловдив няма да могат да бъдат реализирани. Сега е моментът държавната и локалната власт да осъзнаят ролята си на основен вложител посредством построяването на един съвременен конгресен център, който ще даде опция за целогодишна претовареност на хотелите и заведенията за хранене в Пловдив и надлежно и на цялата група подизпълнители в туристическата промишленост във времето от понеделник от петък, защото тогава се организират събития от висок клас.
- От петък до неделя градът е забавен за тези, които търсят многообразие и нови прекарвания. Предвид недостига на работна ръка в областта на туризма, ще има ли още веднъж импорт на сезонни служащи от чужбина през лятото? Доколко този недостиг се отразява на сектора в Пловдив?
- Проблемът с недостига на фрагментите не е единствено български и не касае единствено туристическия отрасъл. Все по-трудно е хората да бъдат стимулирани да работят в сфера, в която равнищата на възнаграждение към момента не са конкурентни и съпоставими с други стопански браншове. Но това е въпрос, който има нужда от дълбочинно и деликатно обмисляне и палиативни ограничения за сезонна работа на изцяло неподготвени хора, не оферират дълготрайно и стабилно решение. Ние, от Националния борд по туризъм, създадохме научен и бизнес съвет за развиване за да намерим пресечна точка сред междинното и висшето обучение и туристическата промишленост. Важно е да обвържем интереса и действителните благоприятни условия младежите, които са в гимназията и в университетите, за работа в туристическия бранш, за което обаче са нужни законодателни промени. Другата опция за решение на този проблем - посредством импорт на фрагменти, има потребност от доста сериозна смяна в настоящите разпореждания. Наемането на хора от чужбина не може да е за период, по-малък от 9 месеца, защото е стопански нецелесъобразно. Отличен образец в това отношение са капиталови групи като „ Galaxy Investment Group “, „ Tera Tour Service “, „ Black Sea Rama Golf & Villas Resort “ и други, които с работата си и с стратегиите, които имат за подготовка и образование на фрагменти, подсигуряват резистентност и професионално развиване на всички равнища в туристическия отрасъл.
- В отчет на Световен стопански конгрес написа, че България се подрежда на 45-о място измежду 136 страни по качество на туризма. Лоша инфраструктура на транспортните връзки, незадоволителна сигурност и недобра маркетингова активност са измежду огромните дефекти, регистрирани в отчета. Предприети ли са дейности за тяхното превъзмогване?
- Необходима е концептуална смяна в модела, по който страната ръководи бранш „ Туризъм “ от позиция на собствеността. Националният борд по туризъм предлага разширение на функционалностите и пълномощията на Министерството на туризма. Компонентът, който отсъства и считаме, че би трябвало да бъде водещ, е обвързван с ръководството на собствеността, а точно - културно-историческото и естествено завещание са обществена държавна благосъстоятелност. В тази връзка настояваме за смяна в мащаба за работа на Министерството на туризма, който да бъде съпоставим с министерствата на районното развиване, на земеделието или на превоза.
- Има ли механизми за превъзмогване на сивия бранш в региона на туризма в България? Според вас до каква степен стартиралата преди дни единна електронна система сред хотелите с Министерство на вътрешните работи, Национална агенция за приходите и общините може да го изсветли?
- Без подозрение дигитализацията и смяната на модела на действие на общинската и държавната администрация, както и в частния бранш, ще докара до изсветляване на бизнеса чрез обмена на информация и данни. Националният борд по туризъм поддържа въвеждането на единната система за туристическата информация (ЕСТИ).
България е измежду туристическите дестинации, които са сигурни от позиция на оценка на риска за туристите, по тази причина би трябвало да пазим този наш статут с всички вероятни средства, а ЕСТИ е още една добра стъпка в тази посока.
- Министърът на туризма Николина Ангелкова участва на годишното общо заседание на НБТ. Какви въпроси обсъдихте с нея по отношение на бъдещето на туризма в България?
- Националният борд по туризъм е най-голямата работодателска организация в бранш Туризъм, асоцииран член на Световната туристическа организация към Организация на обединените нации (UNWTO), както и на Международната хотелска и ресторантьорска организация (IHRA). Ние сме градивен сътрудник и взаимодействаме с всички държавни институции, които имат отношение към образуване на национална туристическа политика, тактика и съответната законова наредба за развиването на туристическата промишленост в Република България. Като отчитаме високата интензивност на нашите директни съперници на интернационалните пазари, ние настояваме неотложно да бъде провиснал на Министерството на туризма целеви финансов запас за осъществяване на национална маркетингова и рекламна акция, която да противодейства на неподходящите индикации за идния летен сезон. Изразяваме подготвеност за цялостно взаимоотношение с държавното управление и общините за основаване на конструкция за в допълнение финансиране на чартърните стратегии. Туризмът е структуроопределящ бранш за националната стопанска система и от финансово-икономическа позиция всяка инвестиция генерира добавена стойност за цялото общество.
- Д-р Карастоянова, нашият вестник има извънредната опция да анонсира идната годишна среща на туристическия бизнес. Бихте ли показали събитието?
- Благодаря на вестник " Марица " за предоставената възможност и за медийното партньорство на 6-ата годишна среща на Националния борд по туризъм, която се провежда взаимно с Министерството на туризма и Столична община. Събитието ще се организира на 23 април в хотел " Хилтън ", София, с общителното домакинство на „ Galaxy Investment Group “, под мотото " 2019-а - година на вътрешния туризъм, вложенията и нововъведенията “.
Националният борд по туризъм ще сложи на вниманието на корпоративния бранш в България най-актуалните тематики, а точно: „ Концепция за развиване на конгресен и културен туризъм в градовете “, „ Смарт-сити - подвижност, съгласуваност, сигурност, екология и регулация “, „ Насърчаване на вложенията в туризма и достъп до финансиране “ и „ Туризмът като мултипликатор на българското произвеждане “. Наши сътрудници на идния конгрес са представителните работодателски организации БТПП, АИКБ, БСК и Съюз " Произведено в България ". Каним всички сътрудници от туристическия бизнес да вземат присъединяване във форума, а програмата и регистрацията са оповестени на: http://tourismboard.bg/.
- Какви са упованията ви от Пловдив като Европейска столица на културата?
- Изборът на един град за европейска столица на културата е привилегия и опция, които се дават един път. В този смисъл Пловдив имаше необикновен късмет, който да очертае нов път, изпълнен с сила и бъдещо развиване като нова привлекателна дестинация на туристическата карта на Европа. Не на последно място - да трансформира своята историческа, културна и архитектурна даденост в модерна туристическа атракция.
Тези упования угаснаха с последните светлини на сцената в деня на откриването, тъй като не видяхме оня интелектуален кръг от персони, потвърдени във времето със своята активност в региона на културата, като Божана Апостолова и Любозар Фратев, Райна Кабаиванска и Васко Василев, Соня Йончева и Милчо Левиев... Едва ли бихме могли да изредим всички авторитетни имена, които трябваше да бъдат поканени като посланици на Пловдив и България на европейската и международна културна сцена. Няколко дни по-късно представлението, което имахме опция да следим в Матера, беше същински празник на духовността и естетиката. За страдание семейството на Пловдив като Европейска столица на културата беше непрофесионално квалифицирано и тази неповторима опция - изцяло пропиляна.
- Според вас къде е мястото на Пловдив на националната туристическа карта и до каква степен градът и районът оползотворяват своите запаси за културен, състезателен и уикенд туризъм?
- За нас, българите, и за задграничните ни посетители, както в исторически и географски аспект, по този начин и поради многообразието от етноси и обичаи, Пловдив има всички предпоставки да бъде обичан град за туризъм. Необходим е обаче професионален екип, който да съумее да оцени всички дадености на Пловдив и да ги трансформира в работещ механизъм за туристическо развиване. Ние, от Националния борд по туризъм сме подготвени да предложим подобен модел и съответната експертиза, стига да има схващане за тази нужда от страна на Общината и главните вложители в града. Това значи също да бъдат преодолени избрани локални разлики сред съперниците на този пазар и в името на обединявания интерес да се действа с единна конструкция - Plovdiv Convention & Visitors Bureau (Конгресно бюро или организация за конгресен и културен туризъм на Пловдив). Когато Общината и Областната администрация, притежатели на хотели, летището, транспортният и ресторантьорският бизнес, културните институции и други снабдители на услуги бъдат ангажирани с работещ механизъм за основаване на обща визия за атрактивност на града, триумфът ще е безусловно сигурен. По този път са минали доста градове в Европа, и то освен столиците. Всички те откриха своята еднаквост и съумяха да реализират доста умна синергия сред културата, историята и актуалния образ на града.
- Има ли късмет Пловдив да се нарежда сполучливо в бизнеса на първокласните хотели? В тази връзка какво могат да създадат локалната власт и бизнесът в града, с цел да се привлекат повече туристи? Къде са запасите?
Хотелският бизнес отразява цялата стопанска система на един район. Международните хотелски вериги са самобитният мотор за развиване, познание и положителни резултати. Фактор за интернационализирането на една туристическа дестинация са туристическите марки, които са разпознаваеми за Европа и света. В България към този момент работят извънредно сполучливо влиятелни туристически и хотелски марки като „ Интерконтинентал “, „ Хилтън “, „ Хайат “, " Бест Уестърн “. Това са интернационалните компании, които с наличието си в България трансформират образа и качеството на туристическия артикул. Давам знак и образец, че и за Пловдив е значимо привличането на потвърдени интернационалните хотелски марки. На всяко равнище, на което те се осъществят - 3, 4 или 5 звезди, оферират обезпечено качество за съответната категория, те са част от интернационалните маркетингови системи за връзка и резервация и оттова и за реклама за съответния град. Бих желала да обърна внимание за изгодата от взаимоотношение с компании, които менажират конгресни или конферентни центрове, концесионери на летища и други Всичко това е един натурален развой, който, в случай че не бъде осмислен и осъществен, оптималният капацитет на туристическия артикул и известността на Пловдив няма да могат да бъдат реализирани. Сега е моментът държавната и локалната власт да осъзнаят ролята си на основен вложител посредством построяването на един съвременен конгресен център, който ще даде опция за целогодишна претовареност на хотелите и заведенията за хранене в Пловдив и надлежно и на цялата група подизпълнители в туристическата промишленост във времето от понеделник от петък, защото тогава се организират събития от висок клас.
- От петък до неделя градът е забавен за тези, които търсят многообразие и нови прекарвания. Предвид недостига на работна ръка в областта на туризма, ще има ли още веднъж импорт на сезонни служащи от чужбина през лятото? Доколко този недостиг се отразява на сектора в Пловдив?
- Проблемът с недостига на фрагментите не е единствено български и не касае единствено туристическия отрасъл. Все по-трудно е хората да бъдат стимулирани да работят в сфера, в която равнищата на възнаграждение към момента не са конкурентни и съпоставими с други стопански браншове. Но това е въпрос, който има нужда от дълбочинно и деликатно обмисляне и палиативни ограничения за сезонна работа на изцяло неподготвени хора, не оферират дълготрайно и стабилно решение. Ние, от Националния борд по туризъм, създадохме научен и бизнес съвет за развиване за да намерим пресечна точка сред междинното и висшето обучение и туристическата промишленост. Важно е да обвържем интереса и действителните благоприятни условия младежите, които са в гимназията и в университетите, за работа в туристическия бранш, за което обаче са нужни законодателни промени. Другата опция за решение на този проблем - посредством импорт на фрагменти, има потребност от доста сериозна смяна в настоящите разпореждания. Наемането на хора от чужбина не може да е за период, по-малък от 9 месеца, защото е стопански нецелесъобразно. Отличен образец в това отношение са капиталови групи като „ Galaxy Investment Group “, „ Tera Tour Service “, „ Black Sea Rama Golf & Villas Resort “ и други, които с работата си и с стратегиите, които имат за подготовка и образование на фрагменти, подсигуряват резистентност и професионално развиване на всички равнища в туристическия отрасъл.
- В отчет на Световен стопански конгрес написа, че България се подрежда на 45-о място измежду 136 страни по качество на туризма. Лоша инфраструктура на транспортните връзки, незадоволителна сигурност и недобра маркетингова активност са измежду огромните дефекти, регистрирани в отчета. Предприети ли са дейности за тяхното превъзмогване?
- Необходима е концептуална смяна в модела, по който страната ръководи бранш „ Туризъм “ от позиция на собствеността. Националният борд по туризъм предлага разширение на функционалностите и пълномощията на Министерството на туризма. Компонентът, който отсъства и считаме, че би трябвало да бъде водещ, е обвързван с ръководството на собствеността, а точно - културно-историческото и естествено завещание са обществена държавна благосъстоятелност. В тази връзка настояваме за смяна в мащаба за работа на Министерството на туризма, който да бъде съпоставим с министерствата на районното развиване, на земеделието или на превоза.
- Има ли механизми за превъзмогване на сивия бранш в региона на туризма в България? Според вас до каква степен стартиралата преди дни единна електронна система сред хотелите с Министерство на вътрешните работи, Национална агенция за приходите и общините може да го изсветли?
- Без подозрение дигитализацията и смяната на модела на действие на общинската и държавната администрация, както и в частния бранш, ще докара до изсветляване на бизнеса чрез обмена на информация и данни. Националният борд по туризъм поддържа въвеждането на единната система за туристическата информация (ЕСТИ).
България е измежду туристическите дестинации, които са сигурни от позиция на оценка на риска за туристите, по тази причина би трябвало да пазим този наш статут с всички вероятни средства, а ЕСТИ е още една добра стъпка в тази посока.
- Министърът на туризма Николина Ангелкова участва на годишното общо заседание на НБТ. Какви въпроси обсъдихте с нея по отношение на бъдещето на туризма в България?
- Националният борд по туризъм е най-голямата работодателска организация в бранш Туризъм, асоцииран член на Световната туристическа организация към Организация на обединените нации (UNWTO), както и на Международната хотелска и ресторантьорска организация (IHRA). Ние сме градивен сътрудник и взаимодействаме с всички държавни институции, които имат отношение към образуване на национална туристическа политика, тактика и съответната законова наредба за развиването на туристическата промишленост в Република България. Като отчитаме високата интензивност на нашите директни съперници на интернационалните пазари, ние настояваме неотложно да бъде провиснал на Министерството на туризма целеви финансов запас за осъществяване на национална маркетингова и рекламна акция, която да противодейства на неподходящите индикации за идния летен сезон. Изразяваме подготвеност за цялостно взаимоотношение с държавното управление и общините за основаване на конструкция за в допълнение финансиране на чартърните стратегии. Туризмът е структуроопределящ бранш за националната стопанска система и от финансово-икономическа позиция всяка инвестиция генерира добавена стойност за цялото общество.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ