Поликсенид: Гамбитът и провалът на един адмирал
Поликсенид е родойски военачалник и адмирал, който е пропъден от родината си и постъпва на работа при Антиох III Велики, цар на Селевкидската империя. За пръв път го срещаме упоменат през 209 година пр.н.е., когато командва група критски наемници по време на експедицията на Антиох в Хиркания. А през 192 година прочие н. е., когато сирийският цар решил да води война с Рим и минал в Гърция, Поликсенид получава основното командване на флота му. След като си сътрудничи с Менип в Халкида, той е изпратен назад в Азия, с цел да събира спомагателни сили през зимата.
Не чуваме нищо за интервенциите му в идната акция през 191 година прочие н. е., само че когато Антиох след провалянето си в борбата при Термопилите (191 година прочие н. е.) се отдръпва в Азия, Поликсенид още веднъж е назначен за пълководец на основния флот на царя по йонийското крайбрежие. След като научава, че преторът Гай Ливий Салинатор е дошъл в Делос с римския флот, той упорства пред царя за неотложно стълкновение с него, преди да е съумял да сплоти флота си с този на Евмен II Пергамски и родосците. Но макар че съветът му е последван, въпреки всичко е прекомерно късно да се предотврати съединението на Евмен с Ливий и Поликсенид би трябвало да се бие и с двете флоти край Корик. Превъзходството в числеността обаче взема решение успеха в интерес на двамата съдружници: 13 кораба от сирийската флота са завладяни и 10 потопени, а самият Поликсенидас с останалите се укрива в пристанището на Ефес.
Тук той прекарва зимата в дейна подготовка за възобновяване на съревнованието; а рано през идната пролет (190 година прочие Хр.), откакто научава, че Паузистрат с родоския флот към този момент е в намерено море, му хрумва концепцията да го изненада, преди да успее да сплоти силите си с тези на Ливий. За тази цел се преструва, че стартира договаряния с него за предаването в ръцете му на сирийската флота, и откакто по този метод го заблуждава във честност, ненадейно го атакува и унищожава съвсем цялата му флота. След този триумф той отплава за Самос, с цел да се бие с корабите на римския адмирал и Евмен, само че стихия предотвратява борбата и Поликсенид се отдръпна в Ефес. Скоро по-късно Ливий, заздравен от нова ескадра от двадесет родоски кораба под командването на Евдам (Родос), на собствен ред предлага борба на Поликсенид, само че той отхвърля. Луций Емилий Регил, който скоро по-късно наследява Ливий отпред на римския флот, също се пробва без резултат да измъкне Поликсенид от пристанището на Ефес. На по-късен миг от сезона обаче Евмен с флота си се оказва в Хелеспонта, до момента в който забележителна част от родоските сили били арестувани в Ликия; сирийският адмирал се възползвал от това разделяне на сили и се отправил да нападне римския флот.
Екшънът се разиграва в борбата при Мионес покрай Теос, само че приключва с цялостното проваляне на Поликсенид, който губи 42 от корабите си и се отдръпва назад с останалите в Ефес. Тук той остава, до момента в който не получава вестта за съдбовната борба при Магнезия, след което отплава за Патара в Ликия и оттова потегля по суша, с цел да се причисли към Антиох в Сирия.
След това името му не се загатва повече.
