Пол Гоген и писмата му от изгубения рай оживяват в римска изложба
Пол Гоген и писмата му от изгубения парадайс оживяват в римска галерия
В залите на Националния исторически музей на пехотата в Рим беше открита галерия на Пол Гоген, която е като същинско пътешестване във времето, изкуството и човешката душа. Експозицията, озаглавена „ Гоген. Дневникът Ноа Ноа и други завършения “, показва над 160 творби, в това число и произведения на Винсент ван Гог – индивида,
с който французинът дели едно от най-турбулентните съжителства в историята на изкуството.
Пол Гоген не постоянно е бил неспокойният талант, който свързваме с ярките платна от Таити. Роден в Париж през 1848 година, той дълги години работи като сполучлив борсов сътрудник и води разточителен живот със брачната половинка си и петте им деца.
Но в един миг, в изблик на екзистенциален протест, той напуща всичко. В дневника си „ Ноа Ноа “ написа:
„ Вървя по ръба на бездната. Една фикс идея по незнайното ме кара да правя лудости. Когато хората най-накрая схванат какво значи свобода… “
Така Гоген потегля към своята „ земя наникъде “,
в търсене на изгубената непорочност и непорочност – първо в Бретан, след това в Мартиника, и най-после в сърцето на Полинезия.
Един от най-любопитните и трагични епизоди в биографията на Гоген
е взаимното му общуване с Ван Гог в Арл, Южна Франция. Те прекарват няколко интензивни седмици дружно, само че вместо ентусиазъм, настава злополука. „ В Арл се усещам като чужденец… Винсент и аз рядко се разбираме, изключително когато става дума за живопис.
Той е романтик, а аз – примитивист “, написа Гоген.
Кулминацията идва след плевел скандал, след който Ван Гог отрязва част от лявото си ухо – акт, който ще остане вечно в анекдотите на модерното изкуство.
Гоген напуща града, отчаян от Европа, от другарството и от артистичния свят.
С вярата да открие „ различен свят “, през 1891 година Гоген идва в Таити. Той се влюбва в локалната просвета и намира ентусиазъм в античните вярвания, ритуали и пейзажи.
Резултатът от всичко това са някои от най-въздействащите му платна като Femme de Tahiti и
Paysage Tahitien, които през днешния ден са в сърцето на римската галерия. Но и тук не липсват кавги. Гоген има връзка с почти-дете – полинезийско момиче, което идеализира в изкуството си. Постепенно осъзнава, че даже този „ парадайс “ не е съвършен.
Изпитва апетит, самотност и културен конфликт.
В дневника си отбелязва: „ Изкуството или е плагиат, или е гражданска война. “ Той става деен бранител на локалните традиции против колониалното френско въздействие – позиция, която му носи още повече проблеми.
Експозицията в Рим показва извънредно редки материали –
истински копия от трите книги на Гоген:„ Ноа Ноа “ (1893-94) – с 23 дървореза, основани персонално от него, отпечатани от приятеля му Даниел дьо Монфре; Ancien Culte Mahorie (1892) – с 16 цветни литографии, отразяващи полинезийските ритуали; Avant et Après(1903) – оповестена посмъртно, тази книга е нещо
като негов артистичен манифест с размислите си за другарството, изкуството и гибелта.
Изложбата включва и статуи като „ Ваза с таитянски богове “ и „ Идол с мида “, както и маската „ Tehura “, въодушевена от обичаната му муза. Освен творбите на Гоген, експозицията показва 12 редки литографии на Ван Гог, както и творби на други свързани с тях актьори. Изложбата е до 25 януари 2026 г.
В залите на Националния исторически музей на пехотата в Рим беше открита галерия на Пол Гоген, която е като същинско пътешестване във времето, изкуството и човешката душа. Експозицията, озаглавена „ Гоген. Дневникът Ноа Ноа и други завършения “, показва над 160 творби, в това число и произведения на Винсент ван Гог – индивида,
с който французинът дели едно от най-турбулентните съжителства в историята на изкуството.
Пол Гоген не постоянно е бил неспокойният талант, който свързваме с ярките платна от Таити. Роден в Париж през 1848 година, той дълги години работи като сполучлив борсов сътрудник и води разточителен живот със брачната половинка си и петте им деца.
Но в един миг, в изблик на екзистенциален протест, той напуща всичко. В дневника си „ Ноа Ноа “ написа:
„ Вървя по ръба на бездната. Една фикс идея по незнайното ме кара да правя лудости. Когато хората най-накрая схванат какво значи свобода… “
Така Гоген потегля към своята „ земя наникъде “,
в търсене на изгубената непорочност и непорочност – първо в Бретан, след това в Мартиника, и най-после в сърцето на Полинезия.
Един от най-любопитните и трагични епизоди в биографията на Гоген
е взаимното му общуване с Ван Гог в Арл, Южна Франция. Те прекарват няколко интензивни седмици дружно, само че вместо ентусиазъм, настава злополука. „ В Арл се усещам като чужденец… Винсент и аз рядко се разбираме, изключително когато става дума за живопис.
Той е романтик, а аз – примитивист “, написа Гоген.
Кулминацията идва след плевел скандал, след който Ван Гог отрязва част от лявото си ухо – акт, който ще остане вечно в анекдотите на модерното изкуство.
Гоген напуща града, отчаян от Европа, от другарството и от артистичния свят.
С вярата да открие „ различен свят “, през 1891 година Гоген идва в Таити. Той се влюбва в локалната просвета и намира ентусиазъм в античните вярвания, ритуали и пейзажи.
Резултатът от всичко това са някои от най-въздействащите му платна като Femme de Tahiti и
Paysage Tahitien, които през днешния ден са в сърцето на римската галерия. Но и тук не липсват кавги. Гоген има връзка с почти-дете – полинезийско момиче, което идеализира в изкуството си. Постепенно осъзнава, че даже този „ парадайс “ не е съвършен.
Изпитва апетит, самотност и културен конфликт.
В дневника си отбелязва: „ Изкуството или е плагиат, или е гражданска война. “ Той става деен бранител на локалните традиции против колониалното френско въздействие – позиция, която му носи още повече проблеми.
Експозицията в Рим показва извънредно редки материали –
истински копия от трите книги на Гоген:„ Ноа Ноа “ (1893-94) – с 23 дървореза, основани персонално от него, отпечатани от приятеля му Даниел дьо Монфре; Ancien Culte Mahorie (1892) – с 16 цветни литографии, отразяващи полинезийските ритуали; Avant et Après(1903) – оповестена посмъртно, тази книга е нещо
като негов артистичен манифест с размислите си за другарството, изкуството и гибелта.
Изложбата включва и статуи като „ Ваза с таитянски богове “ и „ Идол с мида “, както и маската „ Tehura “, въодушевена от обичаната му муза. Освен творбите на Гоген, експозицията показва 12 редки литографии на Ван Гог, както и творби на други свързани с тях актьори. Изложбата е до 25 януари 2026 г.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ