Пол Ди’Ано, вокалистът от първите два студийни албума на Iron

Пол Ди’Ано, вокалистът от първите два студийни албума на Iron Maiden, упорства, че е напуснал.

Официалната информация от именитата английска хеви метъл група е друга –  Ди’Ано е уволнен, тъй като злоупотребата с алкохол и опиати са го създали обезсърчителен. И цели концерти са отменяни поради него.

Налага се да бъде открит нов артист, с цел да продължи активността и да бъде записан трети албум след триумфа на първите два.

Да се разделиш с фронтмена в подобен миг си е риск, само че постоянно съществува вяра смяната да се окаже за положително. И да тласне една страхотна група към величието.

Името на новото попълнение е Брус Дикинсън – просветен юноша от Шефилд с глас като сирена, който е приключил висшето си обучение и незабавно е употребявал гения си, с цел да стане артист на Samson, друга група от английската нова вълна в хеви метъла в края на 70-те. Неговият предходник в Maiden си е построил облик на недопечен човек с военен жанр на пеене, само че Дикинсън подхожда към задачата по-различно и разпростира бомбастичния си, сценичен сексапил, който отива доста повече на епичното звучене на групата.

Така или другояче, Дикинсън нагазва в дълбоки води, тъй като когато се причислява, Maiden към този момент са ветерани в европейските турнета, достигали са и до Щатите и Япония. В съпоставяне с тях, Samson към момента не са излизали отвън Англия и триумфите им са несравнимо по-скромни.

Певецът споделя, че тогава всички от екипа на Maiden към момента го държат под око и го преценят. А в шоутата си бандата не просто показва новия фронтмен, а и извършва напълно непознати песни от идния албум – което прави предизвикването още по-голямо.

Звученето и упоритостите на Iron Maiden се развиват и новият албум, озаглавен The Number of the Beast, навлиза в непозната територия.

По-традиционните песни като едноименната The Number of the Beast и като Run To The Hills са осъществени с още повече класа и инструментални умения, до момента в който 7-минутната Hallowed Be Thy Name, с която изданието приключва, издига драмата и епичността до равнища, каквито групата до тогава не е достигала.

В Hallowed Be Thy Name Дикинсън споделя историята на наказан на гибел по пътя към бесилото. Албумът става №1 на Острова, вест, която бандата получава, до момента в който трудно бута негоден бус по един хълм в Швейцария.

Дори самият Пол Ди’Ано признава, че е бил сменен от верния човек. „ Брус е безусловно най-хубавият артист, който бандата е имала “, написа Ди’Ано в своята автобиография. „ Мисля, че е един страховит глас и е тъкмо от каквото групата се нуждаеше по това време “.

Но няма по какъв начин всички да са толкоз впечатлени. Срещат се и радикално противоположни реакции.

В Америка религиозни общности са възмутени от сатанинските препратки в името на албума, обложката и текста на титулната ария. Плочи и други продукти на групата са изгаряни или в някои случаи строшавани с чук от опасения, че крият зла сила в себе си.

„ Очевидно не са чели текста “, отсича Харис.

Или най-малкото не са го разбрали, тъй като в действителност The Number Of The Beast е предупредителна история за човек, който се натъква на гала с черна магия и жертвоприношение измежду нощ и е ужасѐн.

Обложката пък изобразява Сатаната, който ръководи своя марионетка, само че самият той е следен от зомби талисмана на Iron Maiden Еди. Всъщност най-злокобното, което се случва при основаването на албума, е една автомобилна злополука с продуцента Мартин Бърч, след която сметката му за ремонт се оказва тъкмо дяволските 666 паунда.

Полемиката към The Number Of The Beast обаче е добре пристигнала за Iron Maiden и прави групата още по-известна. Брус Дикинсън пък се отнася надалеч по-професионално от предшественика си и е кадърен да издържи на безмилостната стратегия, от време на време включваща концерти седем дни в седмицата.

Остава да се реши един дребен проблем, който се оказва не чак толкоз дребен – кой къде да бъде ситуиран на сцената.

„ Стив искаше да е начело пред всички и да тича по цялата сцена “, спомня си Дикинсън в автобиографията си „ За какво служи този бутон “. „ Аз нямаше по какъв начин да се съглася. Щях да пея на тила на басиста ни! “

Стига се до пряк конфликт при един концерт в Нюкасъл, когато от самото начало двамата си пречат и надали не си стъпват върху краката, а след това се постанова да бъдат разтървавани от мениджъра Род Смолууд в бекстейджа. Но това, което Iron Maiden имат е доста по-важно от някаква свада за разпределението на театралното пространство. Когато Дикинсън и Харис почистват главите си, реализират компромис по отношение на разположението и не престават да покоряват тълпите по целия свят.

И оттова нататък няма какво да ги спре да се трансфорат в митове.