Куршумите и вярата: Опитът за убийство, който промени папството
Покушението е осъществено от турския жител Мехмет Али Агджа – дезертьор от пандиза и член на извънредно дясната организация „ Сивите вълци “. Куршумите от неговия револвер пронизват корема, ръката и пръстите на понтифика. Двама души от публиката също са ранени. Папата е откаран по неотложност в болница „ Джемели “, където лекарите водят дълга борба за живота му. Целият свят затаи мирис – ще преживее ли индивида, който към този момент се бе трансформирал в знак на съпротивата против тоталитаризма и на вярата за обединена Европа?
Йоан Павел II оцеля. И не просто оцеля – промени се. Самият той по-късно декларира: „ една ръка държеше револвера, само че друга ръка водеше патрона “.
Думите му препращат към една необикновена символика – 13 май е същият ден, в който през 1917 година три деца във Фатима, Португалия, настояват, че са видели Дева Мария. Папата надълбоко има вяра, че знамение го е избавило – и подарява един от патроните, извадени от тялото му, на светилището във Фатима. Днес той е вграден в короната на статуята на Богородица.
Но зад мистичност и религия се крие и мрачна геополитика. Почти незабавно след атентата се появяват съмнения, че Агджа не е работил самичък. Започва следствие с интернационален обсег. Турският стрелец твърди, че е бил инструктиран от „ български сътрудници “, настоящи от името на руските служби. Мотивът? Папата е поляк – първият от епохи неиталианец отпред на Ватикана – и оказва открита поддръжка за антикомунистическото придвижване „ Солидарност “ в родината си. Това го прави неуместен за режима в Москва.
Така се ражда така наречен „ българска диря “. Сред упрекнатите е Сергей Антонов – чиновник на БГА „ Балкан “ в Рим. След дълъг и обществен развой, Антонов е оневинен заради липса на доказателства. Въпреки това, подозренията за присъединяване на Държавна сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) остават като част от сенчестата хроника на Студената война. Агджа, от своя страна, неведнъж трансформира показанията си, изграждайки към себе си тайнствен, съвсем месиански ореол, който в никакъв случай не се разсейва изцяло.
След възобновяване си, Йоан Павел II продължава делото си с още по-голяма решителност. През 1983 година той посещава Агджа в пандиза и му прости. Двамата беседват уединено в продължение на двадесет минути – диалог, който и до през днешния ден остава строго защитавана загадка. Папата не употребява случая, с цел да призове към отплата или ненавист – в противен случай, трансформира личния си опит в платформа за обръщение за амнистия, страдалчество и човешко достолепие. Сякаш патроните единствено утвърждават моралната му роля като „ световен съвестник “.
Атентатът има и на практика последствия – сигурността на папата се стяга фрапантно. Отвореният папамобил е сменен с бронирано стъкло, а Ватикана модернизира защитата си. Йоан Павел II, обаче, не се скрива – в противен случай, продължава да пътува, да приказва намерено, да провокира както диктатори, по този начин и пазители на канони.
Години по-късно, през 2014 година, Мехмет Али Агджа се връща във Ватикана. Полага цветя на гроба на папата и декларира, че се е покаял. За някои това е жест на късно осъзнаване. За други – превзетост. Но символиката остава: индивидът, който стреля, застава без оръжие пред този, който не съумя да убие.
Опитът за ликвидиране на Йоан Павел II трансформира освен живота на един човек, а и посоката на едно папство. То се трансформира в папство на страданието, на съпротивата против злото – без значение дали то идва от патрон, режим или давност. Куршумите не убиха папата. Те единствено направиха гласа му по-силен.
ФрогНюз
Йоан Павел II оцеля. И не просто оцеля – промени се. Самият той по-късно декларира: „ една ръка държеше револвера, само че друга ръка водеше патрона “.
Думите му препращат към една необикновена символика – 13 май е същият ден, в който през 1917 година три деца във Фатима, Португалия, настояват, че са видели Дева Мария. Папата надълбоко има вяра, че знамение го е избавило – и подарява един от патроните, извадени от тялото му, на светилището във Фатима. Днес той е вграден в короната на статуята на Богородица.
Но зад мистичност и религия се крие и мрачна геополитика. Почти незабавно след атентата се появяват съмнения, че Агджа не е работил самичък. Започва следствие с интернационален обсег. Турският стрелец твърди, че е бил инструктиран от „ български сътрудници “, настоящи от името на руските служби. Мотивът? Папата е поляк – първият от епохи неиталианец отпред на Ватикана – и оказва открита поддръжка за антикомунистическото придвижване „ Солидарност “ в родината си. Това го прави неуместен за режима в Москва.
Така се ражда така наречен „ българска диря “. Сред упрекнатите е Сергей Антонов – чиновник на БГА „ Балкан “ в Рим. След дълъг и обществен развой, Антонов е оневинен заради липса на доказателства. Въпреки това, подозренията за присъединяване на Държавна сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) остават като част от сенчестата хроника на Студената война. Агджа, от своя страна, неведнъж трансформира показанията си, изграждайки към себе си тайнствен, съвсем месиански ореол, който в никакъв случай не се разсейва изцяло.
След възобновяване си, Йоан Павел II продължава делото си с още по-голяма решителност. През 1983 година той посещава Агджа в пандиза и му прости. Двамата беседват уединено в продължение на двадесет минути – диалог, който и до през днешния ден остава строго защитавана загадка. Папата не употребява случая, с цел да призове към отплата или ненавист – в противен случай, трансформира личния си опит в платформа за обръщение за амнистия, страдалчество и човешко достолепие. Сякаш патроните единствено утвърждават моралната му роля като „ световен съвестник “.
Атентатът има и на практика последствия – сигурността на папата се стяга фрапантно. Отвореният папамобил е сменен с бронирано стъкло, а Ватикана модернизира защитата си. Йоан Павел II, обаче, не се скрива – в противен случай, продължава да пътува, да приказва намерено, да провокира както диктатори, по този начин и пазители на канони.
Години по-късно, през 2014 година, Мехмет Али Агджа се връща във Ватикана. Полага цветя на гроба на папата и декларира, че се е покаял. За някои това е жест на късно осъзнаване. За други – превзетост. Но символиката остава: индивидът, който стреля, застава без оръжие пред този, който не съумя да убие.
Опитът за ликвидиране на Йоан Павел II трансформира освен живота на един човек, а и посоката на едно папство. То се трансформира в папство на страданието, на съпротивата против злото – без значение дали то идва от патрон, режим или давност. Куршумите не убиха папата. Те единствено направиха гласа му по-силен.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ