Покривът на Малката базилика протече
Покривът на Малката базилика е протекъл и водата се стича сред панелите. Започнало е подробно проучване от кое място идва казусът . Част от детайлите на защитното покритие към този момент са демонтирани. Свалени са 11 пана, само че към момента не е намерено от кое място тече и следва да се махнат още. След определяне на източника за казуса ще се изготви количествено-стойностна сметка и ще се желаят средства за ремонт, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg.
Малката базилика е открита през 1988/1989 година при строителството на жилищен блок. Археоложката Мина Боспачиева, която я разкопава, я назовава Малката базилика, защото в непосредствена непосредственост се намират две други филипополски базилики, едната от които е считана за митрополитската черква на града (Голямата базилика). През 1991 година градежът на жилищната кооперация е приключен на няколко метра настрана и базиликата и близката част от крепостната стена с кула са изложени in situ. Мозайките в баптистерия са консервирани на място, а тези от църквата са вдигнати, няколко фрагмента от тях са консервирани и прибрани в склад.
През 1995 година Малката базилика и разположената наоколо част от крепостна стена получават статут на монумент на културата от национално значение. През 2000 година археологът Мина Боспачиева и реставраторът Елена Кантарева-Дечева реставрират част от мозайките взаимно с Центъра за художествена консервация в Уилямстаун, Масачузетс, Съединени американски щати, с финансовата поддръжка на Тръста за взаимно схващане, Ню Йорк. До 2010 година базиликата е изоставена и скрита под плевели. Същата година започва реализацията на план " Защитно покритие, консервация, реституция и експониране на археологически монумент " Раннохристиянска базилика от Филипопол “ и приобщаване на крепостна стена с кула от ІІ-ІV век ", по самодейност и с финансовата поддръжка на фондация " Америка за България “, Министерство на културата и община Пловдив. Официалното разкриване на реставрираната базилика е през 2013 година, а от идната година обектът отваря порти за гости.
Малката базилика на Филипопол била ситуирана в източните околности на античния град, директно до външната крепостна стена с кула от II – IV в. Църквата била покрай източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Базиликата е построена през втората половина на V в. в чест на Василиск, основния боен пълководец на провинция Тракия. Той има лично жилище във Филипопол и печели уважението на локалните хора през 471 година, когато отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Василиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военачалника.
Малката базилика е трикорабна, има една апсида и притвор. От юг е построен дребен параклис, а до северния транспортен съд е прилепен баптистерий. Общата дължина на базиликата, дружно с апсидата, е 20 м, а ширината и е 13 м. Храмът е бил с богата архитектурна украса – мраморна колонада сред корабите, мраморна олтарна бариера, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични претекстове. Те са били покрити със комплицирани композиции от триъгълници, кръгове и ромбове; от вази и гирлянди; от меандри с форма на свастика; от розети, които символизирали Рая и Христовата кръв, и от Соломонови възли, които символизирали силата на същинската религия. Смята се, че мозайките са били измежду най-хубавото, правено от майсторите от филипополската школа.
Малката базилика е открита през 1988/1989 година при строителството на жилищен блок. Археоложката Мина Боспачиева, която я разкопава, я назовава Малката базилика, защото в непосредствена непосредственост се намират две други филипополски базилики, едната от които е считана за митрополитската черква на града (Голямата базилика). През 1991 година градежът на жилищната кооперация е приключен на няколко метра настрана и базиликата и близката част от крепостната стена с кула са изложени in situ. Мозайките в баптистерия са консервирани на място, а тези от църквата са вдигнати, няколко фрагмента от тях са консервирани и прибрани в склад.
През 1995 година Малката базилика и разположената наоколо част от крепостна стена получават статут на монумент на културата от национално значение. През 2000 година археологът Мина Боспачиева и реставраторът Елена Кантарева-Дечева реставрират част от мозайките взаимно с Центъра за художествена консервация в Уилямстаун, Масачузетс, Съединени американски щати, с финансовата поддръжка на Тръста за взаимно схващане, Ню Йорк. До 2010 година базиликата е изоставена и скрита под плевели. Същата година започва реализацията на план " Защитно покритие, консервация, реституция и експониране на археологически монумент " Раннохристиянска базилика от Филипопол “ и приобщаване на крепостна стена с кула от ІІ-ІV век ", по самодейност и с финансовата поддръжка на фондация " Америка за България “, Министерство на културата и община Пловдив. Официалното разкриване на реставрираната базилика е през 2013 година, а от идната година обектът отваря порти за гости.
Малката базилика на Филипопол била ситуирана в източните околности на античния град, директно до външната крепостна стена с кула от II – IV в. Църквата била покрай източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Базиликата е построена през втората половина на V в. в чест на Василиск, основния боен пълководец на провинция Тракия. Той има лично жилище във Филипопол и печели уважението на локалните хора през 471 година, когато отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Василиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военачалника.
Малката базилика е трикорабна, има една апсида и притвор. От юг е построен дребен параклис, а до северния транспортен съд е прилепен баптистерий. Общата дължина на базиликата, дружно с апсидата, е 20 м, а ширината и е 13 м. Храмът е бил с богата архитектурна украса – мраморна колонада сред корабите, мраморна олтарна бариера, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични претекстове. Те са били покрити със комплицирани композиции от триъгълници, кръгове и ромбове; от вази и гирлянди; от меандри с форма на свастика; от розети, които символизирали Рая и Христовата кръв, и от Соломонови възли, които символизирали силата на същинската религия. Смята се, че мозайките са били измежду най-хубавото, правено от майсторите от филипополската школа.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ