Упадъкът на един мегапроект в Благоевград!
Покритият пазар в Благоевград е на доизживяване единствено 13 години след помпозното му разкриване. Малцина са клиентите, които през днешния ден влизат да пазарят в него, по тази причина и наемателите на търговски площи непрестанно понижават, написа struma.bg.
„ Останахме единствено тези, които няма къде да идем към този момент. Големите вериги изядоха дребните търговци, това е истината и това е повода пазарът да замре “, покрай отчаянието е търговка на железария, която към момента не се е отказала и държи маса в тържището, оповестено преди няколко петилетки за най-модерното в Югозапада.
„ Пред пенсия съм, очаквам да стана на 66 година, а от 22 година съм тук”, изясни дамата.
„ Няма придвижване, по тази причина не върви и търговията. За храната както и да е, човек не може, без да яде, само че промишлените артикули не вървят “, добавя я колежка от прилежаща сергия.
„ В България останаха единствено пенсионерите с по 200 лева пенсия, младите се изнесоха в чужбина, кой да пазари?! – връща се още веднъж на тематиката търговката от железарията. – Стой до мен 1 час, да видиш какъв брой младежи ще минат. Плачевно е положението в страната!, споделя дамата и с необятен жест разказва кръг: Това наподобява ли ти на пазар?! Работим на минус 20 градуса през зимата, мръзнем, а никой не минава. Не знам докога ще издържим и ние. Отказахме към този момент да плащаме за отопление, първите години, като отвориха пазара, давахме по 70- 100 лева за отопление на маса, настрана от наема. Е по какъв начин се устоя?! Състоянието е зле, само че то е такова в цялата страна. Моите деца ги няма, на другия до мен също се заминали… Седиш и плачеш, че са отишли да слугуват в друга страна! И в царски дворец да трансфорат тоя пазар, няма да трансформират нещата, тъй като децата тичат по моловате, те тук не влизат “, откровена е търговката.
През 2004 година, когато отвори порти, покрият пазар в Благоевград бе цялостен с търговци, стока и клиенти. На втория етаж имаше заведение, цялостно и много оборотно. Благоевградчани се дразнеха, че масите бяха отдадени без какъвто и да е ред и до гащите и спортните екипи се предлагаха хранителни артикули. Проблем бяха и пробните, а още първата зима на доста места покривната структура протече, а отоплението се оказа златно за наемателите. С годините обаче търговците започнаха да се отхвърлят от наетите магазини и търговски площи.
Днес замисленият като мегатържище закрит пазар в регионалния център на Пиринско пустее. В пазарните дни сряда и събота зоната вместо да се „ пука по шевовете “ и да носи облаги на притежатели и наематели на комерсиалните площи, опустява напълно поради обособеното ново пространство за зеленчуково пазарище на метри по-надолу около реката.
За строителство на покрития пазар в Благоевград се заприказва интензивно преди 17 години. Мястото на остарелия кооперативен пазар в идеалния център на града, който „ се задъхваше “ поради липса на пространство за разрастващата се търговия, бе извънредно атрактивно. Заваляха архитектурни оферти, едно от друго по-мащабни и любопитни.
Идеята обаче бе съпроводена и от мощно прочувствени реакции на производители и търговци, които от години си вадеха хляба на градското пазарище. Не мина без митинги, а първите бяха през лятото на 2001 година, когато общината към този момент бе задействала подготовката на търг за отстъпено право на градеж. Тогава е ръководството на кметския екип на Костадин Паскалев, в интервала, в който мястото му зае краткотрайно Виктор Асиски, защото Паскалев влезе в политическия кабинет на Сакскобургготски като министър на благоустройството и вицепремиер.
Над 400 шефове на локални компании, обединени в Сдружение на търговците, на пазара СТИПО се пробваха през лятото на 2001 година да защитят ползите си, като настояха пред Общинския съвет да не се позволяват до търга за предоставяне на отстъпено право на градеж присъединяване на столични или непознати компании. От СТИПО заплашиха общинарите с ефикасни митинги, като заявиха несъгласието на търговците общинският пазар да се даде в ръцете на един частник, който да го ръководи. През ноември търговците се подвигнаха на протест, блокираха локалния парламент с искане оповестеният към този момент търг да се отсрочи с няколко месеца, само че процедурата по този начин и не бе спряна.
Търгът за Оборотна помпена станция също не мина „ по вода “. Участваха 9 компании, измежду които обединените търговци от пазара, както и няколко с непознато присъединяване. Дни преди Коледа бе разгласен спечелилият – благоевградската компания „ Монолитстрой – Чорбаджийски и Байкушев “. Офертата им включваше 36,50% обезщетение за общината и строителство на постройката за 18 месеца, чиято стойност бе планувана за 5 450 000 лева
Закритото пазарище бе рекламирано като най-модерното в Югозапада. Техническите данни сочат, че общата повърхност на терена, върху който е ситуиран закритият пазар, е 7020 кв.м. Застроената повърхност на приземния и подземния етаж е по 3960 кв.м, магазините са ситуирани на 3496 кв.м, а спомагателната комерсиална повърхност е 464 кв.м. Разгънатата застроена повърхност е 10 660 кв.м. Идейният план предвиждаше зеленчуковият пазар да се разположи напълно в източната част, да има административен блок на два етажа, където да са ситуирани офиси на всички контролни органи, а на четирите входа с арки от вида на Триумфалната арка в Париж трябваше да има пунктове за осведомително обслужване на посетителите, чейнджбюра и банкови офиси, както и асансьори за инвалиди.
Според подписания през декември 2001 година контракт сред кметството и строителите компенсацията, което получава общината от строителя „ Монолитсрой “ за отстъпеното право на градеж от 36,50%, се показва в 2362 кв.м, в които влизат 340 маси за продажба на плодове и зеленчуци плюс 110 кв.м застроена повърхност за административни пространства.
Реалното строителство на оповестения като супермодерен закрит пазар обаче започва чак след 3 години поради правосъдни каузи. Пръв оспорва в съда решението на комисията предприемачът Иван Янчев, взел участие в търга като представител на Едноличен търговец „ Севдалин Хаджиев “, последваха го и класираните на второ място съдружници в „ Кооперативен пазар 2001 “, класирани на ІІ място, които желаеха намесата на Върховна касационна прокуратура да проверява договорката.
Въпреки митингите и опитите да се анулира изборът на победител, „ Монолитстрой “ стартираха строителството, въпреки и със забавяне, през юни 2002 година и завършиха обекта през май 2004 година, по време на ръководството на кметския екип на Л. Причкапов. През интервала на строителните действия кооперативният пазар бе изместен краткотрайно след моста в посока към кампуса на Американския университет.
На същото място и в този момент, 13 година по-късно, и макар съществуването на закрито пазарище, благоевградските производители и търговци събират всяка сряда и събота купувачите на обичайния открит пазар. В същото време закритият пустее и с всяка година броят на заетите маси и пространства в него непрестанно понижава, а клиентите изгубиха навика даже да се отбиват през него.
През юли т.г. общинското дружество „ Пазари “ организира търг за отдаване чартърен на 50 търговски площи в закрития пазар, само че половината останаха без претенденти. Цената на кв.м, избрана от Общински съвет, бе 22 лева, а срокът за отдаване – 3 години. Кандидати се явиха единствено за 24 от позициите, като максимален интерес имаше за масите при започване на тържището, най-близо до входовете. Повторен търг се организира през юли. Останалите свободни маси шефът на общинската компания „ Пазари “ Юрий Воев е акредитиран да отдава на месец без обвързващ контракт за 3 години, само че на цена, с 10% по-висока.
Към днешна дата постройката на покрития пазар в Благоевград е 70% частна благосъстоятелност и едвам 30% са на общинско сдружение „ Пазари “ ЕООД – гр. Благоевград, осведомиха от кметството. Частта на общинското сдружението е в два бранша – селскостопански и индустриален, ситуирани на партерния етаж. Заети са единствено маси в промишления бранш, освен това едвам 40% от всички, защото търговията на селскостопанска продукция е съсредоточена единствено в пазарните дни сряда и събота на открития пазар. Средната наемна цена на комерсиалните обекти, стопанисвани от „ Пазари “ ЕООД, е 300 лева Дружеството превежда годишен дял на общината в размер на 90% от облагата си и всеки месец 20% от събраните такси от открития пазар за пазарните дни. В общинската компания работят 6 индивида, чието заплащане се изплаща от сдружението и не тежи на бюджета на общината.
„ Пазари “ ЕООД носи облага на община Благоевград, за предходната година тя е била в размер на 40 000 лева В опитите си да ускори интереса на търговците и да засилва търговията в закрития пазар, управлението на общинската компания е понижила фрапантно наемните цени с до 30%, само че от сдружението подсетиха, че са в директна конкуренция с компании, които също отдават чартърен търговски площи.
„ За страдание, откогато стартира рецесията, ползата към комерсиалните площи в закрития пазар непрестанно понижава “, удостовери и Петър Байкушев, притежател на сериозен дял от площта в закритото пазарище. Негови са подземният паркинг, последният етаж, в който до неотдавна се обитаваше Разплащателна организация – Държавен фонд „ Земеделие”, площта на открития пазар около реката и два магазина.
„ Кой върви на пазара в този момент, на всеки ъгъл има магазин и търговията доста се промени, не е като преди години пазарът да става единствено на градското пазарище “, добави предприемачът. Той разяснява още, че търговията се дефинира от търсенето и предлагането, а в сегашната обстановка няма кой да купува, по тази причина и закритият пазар в годините губи смисъла си.
Десетки са притежателите на магазини в покрития пазар, множеството от тях към този момент стоят празни и най-малко не носят загуба на притежателите им. „ Необходима е нова тактика за възкръсване на това пространство, не може да остане по този начин. Дали след 10-20 години, дали по-скоро, само че нещата ще се трансформират сигурно. Най-големия проблем това да се случи по-скоро е в огромния брой притежатели “, изясни Байкушев.
„ Останахме единствено тези, които няма къде да идем към този момент. Големите вериги изядоха дребните търговци, това е истината и това е повода пазарът да замре “, покрай отчаянието е търговка на железария, която към момента не се е отказала и държи маса в тържището, оповестено преди няколко петилетки за най-модерното в Югозапада.
„ Пред пенсия съм, очаквам да стана на 66 година, а от 22 година съм тук”, изясни дамата.
„ Няма придвижване, по тази причина не върви и търговията. За храната както и да е, човек не може, без да яде, само че промишлените артикули не вървят “, добавя я колежка от прилежаща сергия.
„ В България останаха единствено пенсионерите с по 200 лева пенсия, младите се изнесоха в чужбина, кой да пазари?! – връща се още веднъж на тематиката търговката от железарията. – Стой до мен 1 час, да видиш какъв брой младежи ще минат. Плачевно е положението в страната!, споделя дамата и с необятен жест разказва кръг: Това наподобява ли ти на пазар?! Работим на минус 20 градуса през зимата, мръзнем, а никой не минава. Не знам докога ще издържим и ние. Отказахме към този момент да плащаме за отопление, първите години, като отвориха пазара, давахме по 70- 100 лева за отопление на маса, настрана от наема. Е по какъв начин се устоя?! Състоянието е зле, само че то е такова в цялата страна. Моите деца ги няма, на другия до мен също се заминали… Седиш и плачеш, че са отишли да слугуват в друга страна! И в царски дворец да трансфорат тоя пазар, няма да трансформират нещата, тъй като децата тичат по моловате, те тук не влизат “, откровена е търговката.
През 2004 година, когато отвори порти, покрият пазар в Благоевград бе цялостен с търговци, стока и клиенти. На втория етаж имаше заведение, цялостно и много оборотно. Благоевградчани се дразнеха, че масите бяха отдадени без какъвто и да е ред и до гащите и спортните екипи се предлагаха хранителни артикули. Проблем бяха и пробните, а още първата зима на доста места покривната структура протече, а отоплението се оказа златно за наемателите. С годините обаче търговците започнаха да се отхвърлят от наетите магазини и търговски площи.
Днес замисленият като мегатържище закрит пазар в регионалния център на Пиринско пустее. В пазарните дни сряда и събота зоната вместо да се „ пука по шевовете “ и да носи облаги на притежатели и наематели на комерсиалните площи, опустява напълно поради обособеното ново пространство за зеленчуково пазарище на метри по-надолу около реката.
За строителство на покрития пазар в Благоевград се заприказва интензивно преди 17 години. Мястото на остарелия кооперативен пазар в идеалния център на града, който „ се задъхваше “ поради липса на пространство за разрастващата се търговия, бе извънредно атрактивно. Заваляха архитектурни оферти, едно от друго по-мащабни и любопитни.
Идеята обаче бе съпроводена и от мощно прочувствени реакции на производители и търговци, които от години си вадеха хляба на градското пазарище. Не мина без митинги, а първите бяха през лятото на 2001 година, когато общината към този момент бе задействала подготовката на търг за отстъпено право на градеж. Тогава е ръководството на кметския екип на Костадин Паскалев, в интервала, в който мястото му зае краткотрайно Виктор Асиски, защото Паскалев влезе в политическия кабинет на Сакскобургготски като министър на благоустройството и вицепремиер.
Над 400 шефове на локални компании, обединени в Сдружение на търговците, на пазара СТИПО се пробваха през лятото на 2001 година да защитят ползите си, като настояха пред Общинския съвет да не се позволяват до търга за предоставяне на отстъпено право на градеж присъединяване на столични или непознати компании. От СТИПО заплашиха общинарите с ефикасни митинги, като заявиха несъгласието на търговците общинският пазар да се даде в ръцете на един частник, който да го ръководи. През ноември търговците се подвигнаха на протест, блокираха локалния парламент с искане оповестеният към този момент търг да се отсрочи с няколко месеца, само че процедурата по този начин и не бе спряна.
Търгът за Оборотна помпена станция също не мина „ по вода “. Участваха 9 компании, измежду които обединените търговци от пазара, както и няколко с непознато присъединяване. Дни преди Коледа бе разгласен спечелилият – благоевградската компания „ Монолитстрой – Чорбаджийски и Байкушев “. Офертата им включваше 36,50% обезщетение за общината и строителство на постройката за 18 месеца, чиято стойност бе планувана за 5 450 000 лева
Закритото пазарище бе рекламирано като най-модерното в Югозапада. Техническите данни сочат, че общата повърхност на терена, върху който е ситуиран закритият пазар, е 7020 кв.м. Застроената повърхност на приземния и подземния етаж е по 3960 кв.м, магазините са ситуирани на 3496 кв.м, а спомагателната комерсиална повърхност е 464 кв.м. Разгънатата застроена повърхност е 10 660 кв.м. Идейният план предвиждаше зеленчуковият пазар да се разположи напълно в източната част, да има административен блок на два етажа, където да са ситуирани офиси на всички контролни органи, а на четирите входа с арки от вида на Триумфалната арка в Париж трябваше да има пунктове за осведомително обслужване на посетителите, чейнджбюра и банкови офиси, както и асансьори за инвалиди.
Според подписания през декември 2001 година контракт сред кметството и строителите компенсацията, което получава общината от строителя „ Монолитсрой “ за отстъпеното право на градеж от 36,50%, се показва в 2362 кв.м, в които влизат 340 маси за продажба на плодове и зеленчуци плюс 110 кв.м застроена повърхност за административни пространства.
Реалното строителство на оповестения като супермодерен закрит пазар обаче започва чак след 3 години поради правосъдни каузи. Пръв оспорва в съда решението на комисията предприемачът Иван Янчев, взел участие в търга като представител на Едноличен търговец „ Севдалин Хаджиев “, последваха го и класираните на второ място съдружници в „ Кооперативен пазар 2001 “, класирани на ІІ място, които желаеха намесата на Върховна касационна прокуратура да проверява договорката.
Въпреки митингите и опитите да се анулира изборът на победител, „ Монолитстрой “ стартираха строителството, въпреки и със забавяне, през юни 2002 година и завършиха обекта през май 2004 година, по време на ръководството на кметския екип на Л. Причкапов. През интервала на строителните действия кооперативният пазар бе изместен краткотрайно след моста в посока към кампуса на Американския университет.
На същото място и в този момент, 13 година по-късно, и макар съществуването на закрито пазарище, благоевградските производители и търговци събират всяка сряда и събота купувачите на обичайния открит пазар. В същото време закритият пустее и с всяка година броят на заетите маси и пространства в него непрестанно понижава, а клиентите изгубиха навика даже да се отбиват през него.
През юли т.г. общинското дружество „ Пазари “ организира търг за отдаване чартърен на 50 търговски площи в закрития пазар, само че половината останаха без претенденти. Цената на кв.м, избрана от Общински съвет, бе 22 лева, а срокът за отдаване – 3 години. Кандидати се явиха единствено за 24 от позициите, като максимален интерес имаше за масите при започване на тържището, най-близо до входовете. Повторен търг се организира през юли. Останалите свободни маси шефът на общинската компания „ Пазари “ Юрий Воев е акредитиран да отдава на месец без обвързващ контракт за 3 години, само че на цена, с 10% по-висока.
Към днешна дата постройката на покрития пазар в Благоевград е 70% частна благосъстоятелност и едвам 30% са на общинско сдружение „ Пазари “ ЕООД – гр. Благоевград, осведомиха от кметството. Частта на общинското сдружението е в два бранша – селскостопански и индустриален, ситуирани на партерния етаж. Заети са единствено маси в промишления бранш, освен това едвам 40% от всички, защото търговията на селскостопанска продукция е съсредоточена единствено в пазарните дни сряда и събота на открития пазар. Средната наемна цена на комерсиалните обекти, стопанисвани от „ Пазари “ ЕООД, е 300 лева Дружеството превежда годишен дял на общината в размер на 90% от облагата си и всеки месец 20% от събраните такси от открития пазар за пазарните дни. В общинската компания работят 6 индивида, чието заплащане се изплаща от сдружението и не тежи на бюджета на общината.
„ Пазари “ ЕООД носи облага на община Благоевград, за предходната година тя е била в размер на 40 000 лева В опитите си да ускори интереса на търговците и да засилва търговията в закрития пазар, управлението на общинската компания е понижила фрапантно наемните цени с до 30%, само че от сдружението подсетиха, че са в директна конкуренция с компании, които също отдават чартърен търговски площи.
„ За страдание, откогато стартира рецесията, ползата към комерсиалните площи в закрития пазар непрестанно понижава “, удостовери и Петър Байкушев, притежател на сериозен дял от площта в закритото пазарище. Негови са подземният паркинг, последният етаж, в който до неотдавна се обитаваше Разплащателна организация – Държавен фонд „ Земеделие”, площта на открития пазар около реката и два магазина.
„ Кой върви на пазара в този момент, на всеки ъгъл има магазин и търговията доста се промени, не е като преди години пазарът да става единствено на градското пазарище “, добави предприемачът. Той разяснява още, че търговията се дефинира от търсенето и предлагането, а в сегашната обстановка няма кой да купува, по тази причина и закритият пазар в годините губи смисъла си.
Десетки са притежателите на магазини в покрития пазар, множеството от тях към този момент стоят празни и най-малко не носят загуба на притежателите им. „ Необходима е нова тактика за възкръсване на това пространство, не може да остане по този начин. Дали след 10-20 години, дали по-скоро, само че нещата ще се трансформират сигурно. Най-големия проблем това да се случи по-скоро е в огромния брой притежатели “, изясни Байкушев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ