Джордж Буш-старши – Старата школа
Покрай всичко протичащо се по света през последните дни – анулирани и доказани срещи на върха, държавни визити във всички направления, се прокрадна и новината за следващо утежняване на здравословното положение на някогашния и най-стар към момента жив президент на Съединени американски щати, Джордж Буш. Който като настоящ патриарх на един от най-старите и съгласно мнозина историци, най-успешни, американски политически кланове, ще остане в историята като “старши ”.
Информацията за утежняването на здравословното положение на 93-годишния Буш, безспорно измежду най-значимите държавни ръководители от края на ХХ век, седмици откакто бе признат в болница след погребението на брачната половинка му Барбара, направи усещане по себе си. Предвид в каква незнайна посока са се насочили интернационалните връзки “Изток-Запад ” последните месеци, в случай че не и години, името на един от двамата души, сложили подписа си под споразуменията, довели до края на Студената война, несъмнено буди спорни страсти. Особено у нас, с изкривената носталгия “по отминалите дни ” на Желязната завеса, която в последно време тресе цели пластове от обществото. За които евентуално обликът на Буш-старши е тъкмо толкоз “враг на народа ”, колкото е и този на Михаил Горбачов. Както за тях, по този начин и за една съответна прослойка руснаци и техните крепостни гласоподаватели. Или огледалните им облици на Запад, не по-малко разнообразни в закостенялото си мислене.
Това несъмнено, не би могло да засенчи приноса, оставил Джордж Буш-старши като американски президент сред 1989 и 1993 година за релативно мирното битие, в което някогашните огромни противници, в лицето на Съединени американски щати и СССР/Русия и техните спътници, просъществуваха последният над четвърт век, след десетилетията на световно опълчване. Последствията, понесени от всички озовали се от губещата страна на историята се оказаха, уви, част от процеса. Какво да се прави?!
Джордж Хърбърт Уолкър Буш е роден на 12 юни 1924 година в град Мълтън, щата Масачузетс, в фамилията на видния банкер и някогашен американски сенатор Прескот Шелдън Буш-старши. Бъдещият президент на Съединени американски щати отраства и получава главното си обучение в Гринуич, Кънектикът, само че за гимназията се завръща в родния щат и Академията “Филипс ” в Ендоувър. Със завършването на междинното си обучение през 1941 година, шест месеца след нападението на Япония над Пърл Хърбър Джордж Буш се записва във военноморските сили на Съединени американски щати. На 18-годишна възраст той е най-младият водач за времето си в американските Военноморски сили.
Уволнява се от войската през септември 1945 година, месец след капитулацията на Япония, с чин младши лейтенант, летял 58 бойни задачи единствено за последната година. Малко преди този момент обаче, същата година Джордж Буш се оженва за Барбара Пиърс, с която ще имат шест деца. С края на военната работа бъдещият президент на Съединени американски щати се записва в ускорена стратегия към Университета “Йейл ”, и през 1948 година взема тапия по стопанска система. С тапията в джоба и контактите на татко си зад тила, Джордж Буш реалокира фамилията си в Тексас, където стартира сполучлива търговия с съоръжение за петролни сонди и кладенци. Оттам се трансферира към крайбрежните сондажи и в първата половина на 1950-те основава лична компания, на която остава почетен ръководител до 1966 година Причината да напусне поста е политическата му кариера, която същата година го изстрелва в Камарата на представителите на Конгреса на Съединени американски щати. През 1970 година Джордж Буш е определен за сенатор от Тексас, а на идната година президентът Никсън му гласоподава доверието да го изпрати дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации, където остава до 1973 година След къс престой отпред на централната комисия на Републиканската партия, през 1974 година президентът Джералд Форд го изпраща за дипломат в Китай, а две години по-късно го изтегля, с цел да го назначи отпред на Централното разследващо ръководство (ЦРУ) на Съединени американски щати. След като на няколко пъти е подминаван от върхушката на републиканците, през 1980 година Джордж Буш е номиниран на първичните избори за вероятен претендент за президент на Съединени американски щати. Фаворитът Роналд Ръйгън в последна сметка му предлага да е негов вицепрезидент и на последваща година тандемът им побеждава настоящия държавен глава Джими Картър.
Буш остава дясната ръка Рейгън два мандата, преди да се кандидатира отначало за номинацията на републиканците през 1988 година и на идната да подсигурява трети следващ президентски мандат за партията си. В решителен миг за ориста на човечеството. Само седмици след събарянето на Берлинската стена, през декември на 1989 година е първата среща на Джордж Буш със руският водач Михаил Горбачов в Малта. Две години по-късно, през юли 1991 година двамата ще подпишат в Москва договорът за намаляването на стратегическите нуклеарни въоръжения, който, дружно с формалното раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики същата година, ще бележи края на Студената война.
И другите несъгласия
Джордж Буш-старши няма да остане в историята единствено като американският държавен глава поставил на края на Студената война и дал подтик на света към нов международен ред. За четирите си години като президент, във външнополитическо отношение на “ловният му колан ” стоят и други две “бележити ” за края на ХХ век събития. На първо място е нашествието в Панама и свалянето на Мануел Нориега от власт, към което Съединени американски щати прибегнаха сега, в който усетиха че нямат към този момент сериозен геополитически конкурент, който да им оспори дейностите, още през декември 1989 година И на второ, несъмнено, е Първата война в Персийския залив против Саддам Хюсеин и окупирания от него Кувейт. За дълготрайните последици от която…
За него
Неубедителен за американците
Джордж Хърбърт Уолкър Буш бе определен за президент като един от най-квалифицираните претенденти за поста.
…Едновременно с това, в случай че президентските триумфи се броят по преизбирането, Буш беше несполучлив, тъй като не съумя да убеди американското общество да му гласоподава още четири години на власт.
Стивън Нот, професор по национална сигурност във Военноморския лицей на Съединени американски щати
Противоположен на съвременника си
Джордж Буш-старши бе сръчен президент в един от най-високите моменти на американска власт и въздействие, един изтъкнат четиригодишен мандат, в границите на който се случи разпада на Съветския съюз, основаването на НАФТА, светкавичната победа в Персийския залив и спасяването на кюрдите (бел. ред. в Северен Ирак). Тръмп е всичко това, само че на назад: с надвисналия разпад на НАФТА, възхода на Русия, непоследователна политика в Близкия изток и вероятността за занемаряване на кюрдите.
Брет Стивънс, американски публицист
Модел за подражателство
Искам да кажа едно нещо на днешните младежи: Никога не забравяйте, че демокрацията зависи от това жителите да я пазят, да я развиват и работят за нея. Най-голямото нещо, което можеш да извършиш в живота си е да служиш на страната си. И няма по-добър модел на подражателство за това от Джордж Буш-старши.
Кондолиза Райс, някогашен държавен секретар на Съединени американски щати
Информацията за утежняването на здравословното положение на 93-годишния Буш, безспорно измежду най-значимите държавни ръководители от края на ХХ век, седмици откакто бе признат в болница след погребението на брачната половинка му Барбара, направи усещане по себе си. Предвид в каква незнайна посока са се насочили интернационалните връзки “Изток-Запад ” последните месеци, в случай че не и години, името на един от двамата души, сложили подписа си под споразуменията, довели до края на Студената война, несъмнено буди спорни страсти. Особено у нас, с изкривената носталгия “по отминалите дни ” на Желязната завеса, която в последно време тресе цели пластове от обществото. За които евентуално обликът на Буш-старши е тъкмо толкоз “враг на народа ”, колкото е и този на Михаил Горбачов. Както за тях, по този начин и за една съответна прослойка руснаци и техните крепостни гласоподаватели. Или огледалните им облици на Запад, не по-малко разнообразни в закостенялото си мислене.
Това несъмнено, не би могло да засенчи приноса, оставил Джордж Буш-старши като американски президент сред 1989 и 1993 година за релативно мирното битие, в което някогашните огромни противници, в лицето на Съединени американски щати и СССР/Русия и техните спътници, просъществуваха последният над четвърт век, след десетилетията на световно опълчване. Последствията, понесени от всички озовали се от губещата страна на историята се оказаха, уви, част от процеса. Какво да се прави?!
Джордж Хърбърт Уолкър Буш е роден на 12 юни 1924 година в град Мълтън, щата Масачузетс, в фамилията на видния банкер и някогашен американски сенатор Прескот Шелдън Буш-старши. Бъдещият президент на Съединени американски щати отраства и получава главното си обучение в Гринуич, Кънектикът, само че за гимназията се завръща в родния щат и Академията “Филипс ” в Ендоувър. Със завършването на междинното си обучение през 1941 година, шест месеца след нападението на Япония над Пърл Хърбър Джордж Буш се записва във военноморските сили на Съединени американски щати. На 18-годишна възраст той е най-младият водач за времето си в американските Военноморски сили.
Уволнява се от войската през септември 1945 година, месец след капитулацията на Япония, с чин младши лейтенант, летял 58 бойни задачи единствено за последната година. Малко преди този момент обаче, същата година Джордж Буш се оженва за Барбара Пиърс, с която ще имат шест деца. С края на военната работа бъдещият президент на Съединени американски щати се записва в ускорена стратегия към Университета “Йейл ”, и през 1948 година взема тапия по стопанска система. С тапията в джоба и контактите на татко си зад тила, Джордж Буш реалокира фамилията си в Тексас, където стартира сполучлива търговия с съоръжение за петролни сонди и кладенци. Оттам се трансферира към крайбрежните сондажи и в първата половина на 1950-те основава лична компания, на която остава почетен ръководител до 1966 година Причината да напусне поста е политическата му кариера, която същата година го изстрелва в Камарата на представителите на Конгреса на Съединени американски щати. През 1970 година Джордж Буш е определен за сенатор от Тексас, а на идната година президентът Никсън му гласоподава доверието да го изпрати дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации, където остава до 1973 година След къс престой отпред на централната комисия на Републиканската партия, през 1974 година президентът Джералд Форд го изпраща за дипломат в Китай, а две години по-късно го изтегля, с цел да го назначи отпред на Централното разследващо ръководство (ЦРУ) на Съединени американски щати. След като на няколко пъти е подминаван от върхушката на републиканците, през 1980 година Джордж Буш е номиниран на първичните избори за вероятен претендент за президент на Съединени американски щати. Фаворитът Роналд Ръйгън в последна сметка му предлага да е негов вицепрезидент и на последваща година тандемът им побеждава настоящия държавен глава Джими Картър.
Буш остава дясната ръка Рейгън два мандата, преди да се кандидатира отначало за номинацията на републиканците през 1988 година и на идната да подсигурява трети следващ президентски мандат за партията си. В решителен миг за ориста на човечеството. Само седмици след събарянето на Берлинската стена, през декември на 1989 година е първата среща на Джордж Буш със руският водач Михаил Горбачов в Малта. Две години по-късно, през юли 1991 година двамата ще подпишат в Москва договорът за намаляването на стратегическите нуклеарни въоръжения, който, дружно с формалното раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики същата година, ще бележи края на Студената война.
И другите несъгласия
Джордж Буш-старши няма да остане в историята единствено като американският държавен глава поставил на края на Студената война и дал подтик на света към нов международен ред. За четирите си години като президент, във външнополитическо отношение на “ловният му колан ” стоят и други две “бележити ” за края на ХХ век събития. На първо място е нашествието в Панама и свалянето на Мануел Нориега от власт, към което Съединени американски щати прибегнаха сега, в който усетиха че нямат към този момент сериозен геополитически конкурент, който да им оспори дейностите, още през декември 1989 година И на второ, несъмнено, е Първата война в Персийския залив против Саддам Хюсеин и окупирания от него Кувейт. За дълготрайните последици от която…
За него
Неубедителен за американците
Джордж Хърбърт Уолкър Буш бе определен за президент като един от най-квалифицираните претенденти за поста.
…Едновременно с това, в случай че президентските триумфи се броят по преизбирането, Буш беше несполучлив, тъй като не съумя да убеди американското общество да му гласоподава още четири години на власт.
Стивън Нот, професор по национална сигурност във Военноморския лицей на Съединени американски щати
Противоположен на съвременника си
Джордж Буш-старши бе сръчен президент в един от най-високите моменти на американска власт и въздействие, един изтъкнат четиригодишен мандат, в границите на който се случи разпада на Съветския съюз, основаването на НАФТА, светкавичната победа в Персийския залив и спасяването на кюрдите (бел. ред. в Северен Ирак). Тръмп е всичко това, само че на назад: с надвисналия разпад на НАФТА, възхода на Русия, непоследователна политика в Близкия изток и вероятността за занемаряване на кюрдите.
Брет Стивънс, американски публицист
Модел за подражателство
Искам да кажа едно нещо на днешните младежи: Никога не забравяйте, че демокрацията зависи от това жителите да я пазят, да я развиват и работят за нея. Най-голямото нещо, което можеш да извършиш в живота си е да служиш на страната си. И няма по-добър модел на подражателство за това от Джордж Буш-старши.
Кондолиза Райс, някогашен държавен секретар на Съединени американски щати
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ