Кой държи сметка на главния прокурор?
Покрай всички приказки в последно време кой за какво би трябвало или не би трябвало да си подаде оставката от сегашната власт, се присетих за Конституцията – след следващия диалог, не помня в кое телевизионно студио, където тя беше още веднъж прелистена, този път на тематика кой да си върви и кой не. По създание – за член 129, алинея 3, т. 5 се сетих. Тя касае освобождението от служба и на основния прокурор. Там написа, че това може да стане при " тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт ".
Зачудих е – добре де, какво значи това? Какво е тежко нарушаване? Кое нарушаване е тежко? Какво са дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт?
Чл. 175к, алинея 4 от Закона за правосъдната власт гласи следното: " Предмет на инспекцията за определяне на дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт, е установяването дали държанието на лицето е в прорез с одобрените в обществото разбирания за благовъзпитание и дали дейностите му компрометират достойнството на съдията, прокурора или следователя в специалността и обществото ". Благоприличие значи. Много витиевато някак.
Обаче един от членовете на Контролния съвет на Софийската адвокатска гилдия – юрист Любомир Владикин, ме насочи към някои образци от правосъдната процедура що е то такова благовъзпитание, което не срами правосъдната власт в България, от която част е и прокуратурата. Най-много ми харесаха следните две описания:
Според Решение №24/09.02.2016г., на Върховен касационен съд по гр.д. 2419/2015г., III г.о., Градска канализация, " положителните нрави са неписани общовалидни морални правила, които съществуват като общи правила или произтичат от тях и са критерии за оценка на покупко-продажбите ".
В Решение № 906 от 30.12.2004 година по гр.д. № 1106/2003 година, Върховен касационен съд, II година о., докладчик Веска Райчева се споделя: " Добрите нрави са критерии за правила за държание, които се откриват в обществото заради това, че забележителна част от хората съгласно вътрешното си разбиране ги одобряват и се преценяват с тях. За противоречащи на положителните нрави се смятат покупко-продажби, с които неравноправно се третират стопански слаби участници в оборота, употребява се дефицит на материални средства за облагодетелстване на различен ".
Значи излиза, че това дали нещо е пристойно, се прави оценка от това какъв брой хора го одобряват за такова. Поне по този начин аз го разбирам. И продължих да мисля – в случай че от мен зависи да пущам чатове, SMS-и и записи по значими случаи, това дали е пристойно, дава отговор ли на положителните нрави и тежко нарушаване ли е, изключително в случай че основава предпоставки за подозрение по какъв начин се показва обстановката? Например, проверявам за засегнатост обвинени и единият написал на различен следното: " Майка ти изхвърли ли онази скапана остаряла печка? ". Трябва да знае обществото, нали? Но в случай че, хипотетично, коригирам в полза на следствената загадка и запазването на човешкото достолепие тази информация т.е. не показва всички доказателства обществено – залича да вземем за пример думите " изхвърли ", " ли ", " онази " и " печка ", какъв брой и защо ще е осведомено обществото?
В последна сметка, какъв брой хора в действителност одобряват за пристойно и съответстващо на положителните нрави държанието и метода на прокуратурата при осъществяване на работата ѝ? Как ги преброяваме - единствено на избори ли или на улицата, посредством медиите и обществените мрежи?
Кой прави оценка по какъв начин се оправя с работата си основният прокурор – единствено Висшия правосъден съвет ли? А в този съвет кой членува, кой го избира? Тези, които са в този съвет и ги избира Народното събрание – половината т.е.... ах, ами депутатите кой ги избира? Та кой най-после прави оценка дали основният прокурор се държи пристойно? Значителна част от обществото, сочи правосъдната процедура. Сега, с тези митинги, задоволително забележителна ли е?
И от кого произтичаше цялата власт съгласно Конституцията – член 1, алинея 2?
За край – малко информации от Кодекса за етично държание на магистратите:
1. Почтен е този магистрат, който отвън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, без значение от естеството им и които могат да слагат под подозрение неговата самостоятелност и безпристрастност. Благоприличието е възпиране от всевъзможни дейности, които биха могли да компроментират достойнството на магистрата в специалността и обществото.
2. С дейностите и държанието си отвън службата магистратът следва да пази и утвърждава в обществото визията за самостоятелност на правосъдната власт, като не се поддава на въздействия – директни или косвени, от страна на която и да е друга власт - обществена, частна, външна или вътрешна за правосъдната система.
3. Магистратът почита достолепието на всеки човек, както при осъществяване на служебните си отговорности, по този начин и отвън службата, и не позволява желание, предрешение или предубеждения въз основа на раса, генезис,етническа принадлежност, пол, вяра, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално и публично състояние или имуществено положение.
Автор: Ивайло Ачев
Зачудих е – добре де, какво значи това? Какво е тежко нарушаване? Кое нарушаване е тежко? Какво са дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт?
Чл. 175к, алинея 4 от Закона за правосъдната власт гласи следното: " Предмет на инспекцията за определяне на дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт, е установяването дали държанието на лицето е в прорез с одобрените в обществото разбирания за благовъзпитание и дали дейностите му компрометират достойнството на съдията, прокурора или следователя в специалността и обществото ". Благоприличие значи. Много витиевато някак.
Обаче един от членовете на Контролния съвет на Софийската адвокатска гилдия – юрист Любомир Владикин, ме насочи към някои образци от правосъдната процедура що е то такова благовъзпитание, което не срами правосъдната власт в България, от която част е и прокуратурата. Най-много ми харесаха следните две описания:
Според Решение №24/09.02.2016г., на Върховен касационен съд по гр.д. 2419/2015г., III г.о., Градска канализация, " положителните нрави са неписани общовалидни морални правила, които съществуват като общи правила или произтичат от тях и са критерии за оценка на покупко-продажбите ".
В Решение № 906 от 30.12.2004 година по гр.д. № 1106/2003 година, Върховен касационен съд, II година о., докладчик Веска Райчева се споделя: " Добрите нрави са критерии за правила за държание, които се откриват в обществото заради това, че забележителна част от хората съгласно вътрешното си разбиране ги одобряват и се преценяват с тях. За противоречащи на положителните нрави се смятат покупко-продажби, с които неравноправно се третират стопански слаби участници в оборота, употребява се дефицит на материални средства за облагодетелстване на различен ".
Значи излиза, че това дали нещо е пристойно, се прави оценка от това какъв брой хора го одобряват за такова. Поне по този начин аз го разбирам. И продължих да мисля – в случай че от мен зависи да пущам чатове, SMS-и и записи по значими случаи, това дали е пристойно, дава отговор ли на положителните нрави и тежко нарушаване ли е, изключително в случай че основава предпоставки за подозрение по какъв начин се показва обстановката? Например, проверявам за засегнатост обвинени и единият написал на различен следното: " Майка ти изхвърли ли онази скапана остаряла печка? ". Трябва да знае обществото, нали? Но в случай че, хипотетично, коригирам в полза на следствената загадка и запазването на човешкото достолепие тази информация т.е. не показва всички доказателства обществено – залича да вземем за пример думите " изхвърли ", " ли ", " онази " и " печка ", какъв брой и защо ще е осведомено обществото?
В последна сметка, какъв брой хора в действителност одобряват за пристойно и съответстващо на положителните нрави държанието и метода на прокуратурата при осъществяване на работата ѝ? Как ги преброяваме - единствено на избори ли или на улицата, посредством медиите и обществените мрежи?
Кой прави оценка по какъв начин се оправя с работата си основният прокурор – единствено Висшия правосъден съвет ли? А в този съвет кой членува, кой го избира? Тези, които са в този съвет и ги избира Народното събрание – половината т.е.... ах, ами депутатите кой ги избира? Та кой най-после прави оценка дали основният прокурор се държи пристойно? Значителна част от обществото, сочи правосъдната процедура. Сега, с тези митинги, задоволително забележителна ли е?
И от кого произтичаше цялата власт съгласно Конституцията – член 1, алинея 2?
За край – малко информации от Кодекса за етично държание на магистратите:
1. Почтен е този магистрат, който отвън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, без значение от естеството им и които могат да слагат под подозрение неговата самостоятелност и безпристрастност. Благоприличието е възпиране от всевъзможни дейности, които биха могли да компроментират достойнството на магистрата в специалността и обществото.
2. С дейностите и държанието си отвън службата магистратът следва да пази и утвърждава в обществото визията за самостоятелност на правосъдната власт, като не се поддава на въздействия – директни или косвени, от страна на която и да е друга власт - обществена, частна, външна или вътрешна за правосъдната система.
3. Магистратът почита достолепието на всеки човек, както при осъществяване на служебните си отговорности, по този начин и отвън службата, и не позволява желание, предрешение или предубеждения въз основа на раса, генезис,етническа принадлежност, пол, вяра, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално и публично състояние или имуществено положение.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ