Турската гледна точка за Априлското въстание: Избиването на българите се отразява едностранно от Запада
Покрай войната в Украйна стана съвременно да се желае и така наречен другата позиция, като че ли не става въпрос за война с явен агресор и убийства на почтени дами и деца, а за реалити шоу с жури от публиката, което взема решение с вдигнат палец или смеещо се дребосъче коя " позиция " повече му подхожда.
Та забавно е да се види и каква е другата позиция по отношение на Априлското въстание и Баташкото кръвопролитие.
Ето я турската позиция за Априлското въстание и Баташкото кръвопролитие в турската уикипедия.
Априлското въстание се назовава Българското въстание.
" България се причислява към Османската империя вследствие на войните в края на 14 век. През 1396 година, след като кръстоносците губят битката при Никополис с османците, присъединяването на българските земи към Османската империя става несъмнено. Българските земи влизат в състава на Румелийски бейлербейлик. Румелийският бейлербейлиги е разграничен на 19 санджака и е ръководен от шеф, живеещ в София.
Тъй като българите са били православни , те са били прикрепени към Гръцката православна патриаршия в Истанбул. С течение на времето българите стартират да изпитват неодобрение от това състояние. През 1849 година е позволено построяването на българската черква „ Свети Стефан ” (Желязна църква) в Истанбул. На 28 февруари 1870 година османският султан Абдулазиз разрешава основаването на Българска екзархия (независима от гърците Българска православна църква), написа турската уикипедия.
Бунтовете
Въпреки това недоволството на българите от османското господство продължава. Българските въстания, почнали в Панагюрско през април 1876 година, се популяризират в цялата Среднопланинска област. През този интервал в района са заселени много кавказки (черкези, абази и др.) мюсюлмани, които са били принудително изгонени от родните си земи в Кавказ от Русия.
Извършени са взаимни кланета сред българите и кавказките мюсюлмани, които са доста потърпевши от руснаците. За Османците тези протести са били противозаконни. Въпреки това методите, употребявани от Османската империя за потушаване на тези протести в западния свят, провокират огромна рецензия. Избиването на българите се отразява едностранно. Кланетата, претърпени от мюсюлманите са пренебрегнати. Влиятелни персони като някогашния английски министър председател Уилям Юарт Гладстон, учения Чарлз Дарвин, писателите Оскар Уайлд и Виктор Юго и италианския политик Джузепе Гарибалди написаха едностранчиви публикации против Османската империя, предизвиквайки публично мнение в интерес на българите в Европа.
Независимостта на България
На 23 декември 1876 година под ръководството на Англия е решено да се свика конференция в Истанбул за разискване на правата на православните на Балканите. Конференцията остана в историята като Конференция на корабостроителницата, защото се организира в Министерството на Военноморски сили в корабостроителница Golden Horn. Султан Абдулхамид Втори афишира режима на Първата конституционна монархия в деня на конференцията, само че това не се харесва на руснаците. 1877-1878 година е обявена османско-руската война. След като османците губят войната, с подписването на Берлинския контракт на 13 юли 1878 година, българите от Османската империя получават право да владеят София. Решено е да се създаде автономна област Източна Румелия със седалище в Пловдив , която да се ръководи от Княжество България и християнски шеф на Османската империя. За шеф е назначен Алеко паша , османски общественик от български генезис, роден в Истанбул. Източна Румелия е обвързвана с Българското княжество с гражданска война през 1885 година След Втората конституционна монархия България става самостоятелна държава на 6 септември 1908 година "
Та забавно е да се види и каква е другата позиция по отношение на Априлското въстание и Баташкото кръвопролитие.
Ето я турската позиция за Априлското въстание и Баташкото кръвопролитие в турската уикипедия.
Априлското въстание се назовава Българското въстание.
" България се причислява към Османската империя вследствие на войните в края на 14 век. През 1396 година, след като кръстоносците губят битката при Никополис с османците, присъединяването на българските земи към Османската империя става несъмнено. Българските земи влизат в състава на Румелийски бейлербейлик. Румелийският бейлербейлиги е разграничен на 19 санджака и е ръководен от шеф, живеещ в София.
Тъй като българите са били православни , те са били прикрепени към Гръцката православна патриаршия в Истанбул. С течение на времето българите стартират да изпитват неодобрение от това състояние. През 1849 година е позволено построяването на българската черква „ Свети Стефан ” (Желязна църква) в Истанбул. На 28 февруари 1870 година османският султан Абдулазиз разрешава основаването на Българска екзархия (независима от гърците Българска православна църква), написа турската уикипедия.
Бунтовете
Въпреки това недоволството на българите от османското господство продължава. Българските въстания, почнали в Панагюрско през април 1876 година, се популяризират в цялата Среднопланинска област. През този интервал в района са заселени много кавказки (черкези, абази и др.) мюсюлмани, които са били принудително изгонени от родните си земи в Кавказ от Русия.
Извършени са взаимни кланета сред българите и кавказките мюсюлмани, които са доста потърпевши от руснаците. За Османците тези протести са били противозаконни. Въпреки това методите, употребявани от Османската империя за потушаване на тези протести в западния свят, провокират огромна рецензия. Избиването на българите се отразява едностранно. Кланетата, претърпени от мюсюлманите са пренебрегнати. Влиятелни персони като някогашния английски министър председател Уилям Юарт Гладстон, учения Чарлз Дарвин, писателите Оскар Уайлд и Виктор Юго и италианския политик Джузепе Гарибалди написаха едностранчиви публикации против Османската империя, предизвиквайки публично мнение в интерес на българите в Европа.
Независимостта на България
На 23 декември 1876 година под ръководството на Англия е решено да се свика конференция в Истанбул за разискване на правата на православните на Балканите. Конференцията остана в историята като Конференция на корабостроителницата, защото се организира в Министерството на Военноморски сили в корабостроителница Golden Horn. Султан Абдулхамид Втори афишира режима на Първата конституционна монархия в деня на конференцията, само че това не се харесва на руснаците. 1877-1878 година е обявена османско-руската война. След като османците губят войната, с подписването на Берлинския контракт на 13 юли 1878 година, българите от Османската империя получават право да владеят София. Решено е да се създаде автономна област Източна Румелия със седалище в Пловдив , която да се ръководи от Княжество България и християнски шеф на Османската империя. За шеф е назначен Алеко паша , османски общественик от български генезис, роден в Истанбул. Източна Румелия е обвързвана с Българското княжество с гражданска война през 1885 година След Втората конституционна монархия България става самостоятелна държава на 6 септември 1908 година "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ