Саудитска Арабия: диверсификацията от панамериканизма
Покрай военния спор в Судан саудитският град Джеда, най-космополитният град на ръководеното в миналото от династията на Хашемитите Кралство Хиджаз и основен политически център на арабския полуостров през днешния ден, се трансформира в хъб за превозване на част от напускащите африканската страна бежанци. Особено фрагментите, показващи по какъв начин саудитските управляващи подкрепят ирански жители, бяха показателни (и с рекламна цел, схваща се). Нещо повече, поради положителната връзка, връзки и въздействие, които Кралство Саудитска Арабия (КСА) има по отношение на двете враждуващи военни фракции в Судан, Риад се пробва да играе посредническа роля сред тях. Временните примирия в африканската страна, въпреки и постоянно нарушавани, които бяха контрактувани сред генерали Абдел Фатах ал-Бурхан и Мохамед Хамдан Дагало ( " Хемети " ), станаха вероятни с помощта на договарянията, лидирани от Съединени американски щати, само че и подкрепени точно от КСА.
Преди дни пък Арабската лига одобри да възвърне участието на Сирия в организацията. Въпреки досегашните опити за същото на страни като Алжир и Ливан, подкрепящи режима на Башар ал Асад, както и ускорената дипломатическа и икономическа поддръжка на ОАЕ за Сирия през последните две-три години, това решение стана допустимо едвам откакто точно КСА се съгласи да вложи политическата си тежест зад него. В основата на тази смяна на политиката на Риад и Абу Даби, откакто преди този момент двете столици влагаха запаси за детронирането на Асад, стои равносметката, че изолирана Сирия прави същата още по-голям пленник на Иран.
Именно смяната - най-малко на декларативно равнище към този момент - на връзките на КСА с Иран бяха в центъра на медийното полезрение предишния месец. Тогава Риад и Техеран, под зоркото и заставящо око на Китай, взеха решение да възстановят формалните си дипломатически връзки, откакто същите бяха мощно компрометирани и лимитирани през последните шест години (ако изключим договарянията, които двете страни водеха в Багдад).
През месец май тази година КСА осъществя обещанието си от предходната такава, депозирайки 5 милиарда $ в Централната банка на Турция, пробвайки се да подкрепи стабилизацията на стопанската система на Анкара.
Вече 15 месеца продължава краткотрайното помирение сред подкрепяното от интернационалната общественост държавно управление в Йемен и хутите в страната. Това нямаше по какъв начин да се случи, в случай че Риад не бе трансформирал ролята, която играеше в този спор: от главен и резистентен спонсор на йеменското държавно управление в договарящ с подкрепяните от Иран " Ансар Аллах " (роля за продуктивността на тези договаряния изигра и един потвърден посредник от района, Оман). Въпреки че към момента няма призната трайна рамка, която да трансформира примирието в дълготраен мир, разведряването на връзките сред КСА и Иран основават условия за постигането на такава.
Помним и когато при започване на 2021-ва година Съветът за съдействие в Залива реши най-накрая да прекрати протеста на Катар. Ако за инициирането на същия години по-рано съществена роля имаше ОАЕ, то КСА игра водеща такава в разрешаването на проблема.
Всичко това Риад направи без обезателно да се преценява с ползите на роднините и приятелите си. Така да вземем за пример, ОАЕ и Бахрейн скърцаха със зъби, когато трябваше да последват Риад в подобряването на връзките си с Доха, а Съединени американски щати не утвърждават последователното реабилитиране на режима на Башар ал Асад в арабския формат.
А не толкоз от дълго време, изключително след възкачването на трона на Крал Салман през 2015-та година и последвалото бързо властово израстване на неговия наследник Мохамед бин Салман, Саудитска Арабия изглеждаше друго: затвори посолството си в Техеран, извършваше бомбардировки в Йемен, финансираше сирийската съпротива, спомогна за преврата на Омар ал-Башир в Судан, затвори границата си с Катар и имаше напрегнати връзки с Турция около убийството на журналиста Джамал Хашоджи.
Тази смяна във външната политика на Риад обаче не е целева, а инструментална, доколкото главният приоритет за КСА остава същият: минимализирането на евентуалните опасности, идващи от геополитическата среда на страната, до момента в който ръководещата династия е заета да осъществя амбициозни социално-икономически промени. Възможните опасности за Кралството са добре познати: от основаването на противодействуващ към страната анклав в Йемен (като заидите хути), през обичайна и считана за най-голяма опасност в лицето на Иран (по-конкретно балистичната и нуклеарна стратегия на Техеран), до революционно-ислямистките придвижвания (от Мюсюлмански братства до Ал Кайда). Социално-икономическите промени, инициирани от Крал Салман и Мохамед бин Салман, също са елементарно проследими: от ограничението на въздействието на уахабизма в публичния порядък (разхлабването на религиозната полиция, например) до рязането на съществени потребителски дотации (като сметките за електричество) до диверсификацията на стопанската система (като Визия 2030, предвиждаща ограничението на зависимостта на бюджетните приходи от добива и продажбата на петрол).
КСА обаче осъществя и една друга диверсификация и това е тази на външната си политика. Въпреки че в обозримо бъдеще няма да има друга страна, която да размени Съединени американски щати като главен сътрудник в обезпечаването на сигурността на Кралството, то Риад към този момент не лимитира своята дипломация до присъщия за нея от десетилетия насам панамериканизъм. За това стичане на събитията способстваха някои съответни фактори: ограничението на интереса на Вашингтон към Арабския полуостров (покрай развиването на лични източници на въглеводороди от страна на американците), амбивалентната позиция на Съединени американски щати по отношение на революционните събития към Арабската пролет, сключването на Ядрената договорка с Иран през 2015-та и превръщането на Китай в най-големия търговски сътрудник на Кралството. Вследствие на тази мултивекторна политика и диверсификация от панамериканизма КСА не се съобрази с ползите на Съединени американски щати и напоследък отхвърли най-малко няколко пъти американските императиви: Риад не се причисли към Аврамическите съглашения с Израел (за разлика от други арабски страни като ОАЕ и Мароко), не усили производството на нефт в подтекста на войната в Украйна, когато администрацията на Джо Байдън изиска това в края на предходната година, а при започване на тази даже доби статута на сътрудник за разговор в доминираната от Китай и Русия Шанхайска организация за съдействие.
Всичко това обаче не значи, че КСА заменя Съединени американски щати с Китай. Както стана дума нагоре, ролята, която Риад изигра като медиатор сред враждуващите сили в Судан, пък и нормализирането на връзките с Катар, дават отговор на американските ползи и спомогнаха напъните на Вашингтон. Дори тези дни съветникът по национална сигурност към Белия дом Джейк Съливан бе в Джеда, където, дружно със своите хомолози от ОАЕ и Индия, плюс Мохамед бин Салман, разиска логистичното свързване на Индия с Израел, което да се осъществя в това число през Саудитска Арабия.
В последна сметка задачата на Риад остава същата: обезпечаването на сигурността на Кралството. Включително и чрез смяна на инструментариума, предусещащ релативизацията на панамериканизма за сметка на мултивекторната дипломация.
Преди дни пък Арабската лига одобри да възвърне участието на Сирия в организацията. Въпреки досегашните опити за същото на страни като Алжир и Ливан, подкрепящи режима на Башар ал Асад, както и ускорената дипломатическа и икономическа поддръжка на ОАЕ за Сирия през последните две-три години, това решение стана допустимо едвам откакто точно КСА се съгласи да вложи политическата си тежест зад него. В основата на тази смяна на политиката на Риад и Абу Даби, откакто преди този момент двете столици влагаха запаси за детронирането на Асад, стои равносметката, че изолирана Сирия прави същата още по-голям пленник на Иран.
Именно смяната - най-малко на декларативно равнище към този момент - на връзките на КСА с Иран бяха в центъра на медийното полезрение предишния месец. Тогава Риад и Техеран, под зоркото и заставящо око на Китай, взеха решение да възстановят формалните си дипломатически връзки, откакто същите бяха мощно компрометирани и лимитирани през последните шест години (ако изключим договарянията, които двете страни водеха в Багдад).
През месец май тази година КСА осъществя обещанието си от предходната такава, депозирайки 5 милиарда $ в Централната банка на Турция, пробвайки се да подкрепи стабилизацията на стопанската система на Анкара.
Вече 15 месеца продължава краткотрайното помирение сред подкрепяното от интернационалната общественост държавно управление в Йемен и хутите в страната. Това нямаше по какъв начин да се случи, в случай че Риад не бе трансформирал ролята, която играеше в този спор: от главен и резистентен спонсор на йеменското държавно управление в договарящ с подкрепяните от Иран " Ансар Аллах " (роля за продуктивността на тези договаряния изигра и един потвърден посредник от района, Оман). Въпреки че към момента няма призната трайна рамка, която да трансформира примирието в дълготраен мир, разведряването на връзките сред КСА и Иран основават условия за постигането на такава.
Помним и когато при започване на 2021-ва година Съветът за съдействие в Залива реши най-накрая да прекрати протеста на Катар. Ако за инициирането на същия години по-рано съществена роля имаше ОАЕ, то КСА игра водеща такава в разрешаването на проблема.
Всичко това Риад направи без обезателно да се преценява с ползите на роднините и приятелите си. Така да вземем за пример, ОАЕ и Бахрейн скърцаха със зъби, когато трябваше да последват Риад в подобряването на връзките си с Доха, а Съединени американски щати не утвърждават последователното реабилитиране на режима на Башар ал Асад в арабския формат.
А не толкоз от дълго време, изключително след възкачването на трона на Крал Салман през 2015-та година и последвалото бързо властово израстване на неговия наследник Мохамед бин Салман, Саудитска Арабия изглеждаше друго: затвори посолството си в Техеран, извършваше бомбардировки в Йемен, финансираше сирийската съпротива, спомогна за преврата на Омар ал-Башир в Судан, затвори границата си с Катар и имаше напрегнати връзки с Турция около убийството на журналиста Джамал Хашоджи.
Тази смяна във външната политика на Риад обаче не е целева, а инструментална, доколкото главният приоритет за КСА остава същият: минимализирането на евентуалните опасности, идващи от геополитическата среда на страната, до момента в който ръководещата династия е заета да осъществя амбициозни социално-икономически промени. Възможните опасности за Кралството са добре познати: от основаването на противодействуващ към страната анклав в Йемен (като заидите хути), през обичайна и считана за най-голяма опасност в лицето на Иран (по-конкретно балистичната и нуклеарна стратегия на Техеран), до революционно-ислямистките придвижвания (от Мюсюлмански братства до Ал Кайда). Социално-икономическите промени, инициирани от Крал Салман и Мохамед бин Салман, също са елементарно проследими: от ограничението на въздействието на уахабизма в публичния порядък (разхлабването на религиозната полиция, например) до рязането на съществени потребителски дотации (като сметките за електричество) до диверсификацията на стопанската система (като Визия 2030, предвиждаща ограничението на зависимостта на бюджетните приходи от добива и продажбата на петрол).
КСА обаче осъществя и една друга диверсификация и това е тази на външната си политика. Въпреки че в обозримо бъдеще няма да има друга страна, която да размени Съединени американски щати като главен сътрудник в обезпечаването на сигурността на Кралството, то Риад към този момент не лимитира своята дипломация до присъщия за нея от десетилетия насам панамериканизъм. За това стичане на събитията способстваха някои съответни фактори: ограничението на интереса на Вашингтон към Арабския полуостров (покрай развиването на лични източници на въглеводороди от страна на американците), амбивалентната позиция на Съединени американски щати по отношение на революционните събития към Арабската пролет, сключването на Ядрената договорка с Иран през 2015-та и превръщането на Китай в най-големия търговски сътрудник на Кралството. Вследствие на тази мултивекторна политика и диверсификация от панамериканизма КСА не се съобрази с ползите на Съединени американски щати и напоследък отхвърли най-малко няколко пъти американските императиви: Риад не се причисли към Аврамическите съглашения с Израел (за разлика от други арабски страни като ОАЕ и Мароко), не усили производството на нефт в подтекста на войната в Украйна, когато администрацията на Джо Байдън изиска това в края на предходната година, а при започване на тази даже доби статута на сътрудник за разговор в доминираната от Китай и Русия Шанхайска организация за съдействие.
Всичко това обаче не значи, че КСА заменя Съединени американски щати с Китай. Както стана дума нагоре, ролята, която Риад изигра като медиатор сред враждуващите сили в Судан, пък и нормализирането на връзките с Катар, дават отговор на американските ползи и спомогнаха напъните на Вашингтон. Дори тези дни съветникът по национална сигурност към Белия дом Джейк Съливан бе в Джеда, където, дружно със своите хомолози от ОАЕ и Индия, плюс Мохамед бин Салман, разиска логистичното свързване на Индия с Израел, което да се осъществя в това число през Саудитска Арабия.
В последна сметка задачата на Риад остава същата: обезпечаването на сигурността на Кралството. Включително и чрез смяна на инструментариума, предусещащ релативизацията на панамериканизма за сметка на мултивекторната дипломация.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ