Покрай ковид кризата в обществото ни се отприщи търсене на

Покрай коронавирус рецесията в обществото ни се отприщи търсене на идеали. Когато беше най-тъмно пред очите ни, вярата се крепеше на „ Ангелите в бяло “. Това бяха и са тези самоотвержени и жертвоготовни лекари, които последваха дълга си да избавят животи даже с цената на мъжество.

На този декор не е по никакъв начин чудно, че редица състезания признаха добрината у доста представители на лекарското съсловие. Въпреки множеството кавги, свързани с източването на Здравната каса, лекарите ни заредиха с религия, че ще преминем през пандемията с тяхна помощ. Най-хуманната специалност показва на обществото същинското значение на добродетелите. Именно по тази причина медиците са доста повече от просто хора с лекарски дипломи. Те са олицетворение на емпатията. Добрите лекари не са единици, само че не чуваме постоянно за тях, тъй като просто си правят работата, без да търсят известност.

Затова от ‚Марица “ ви срещаме с личностите зад медицинските униформи. Нека почерпим малко от тяхната мъдрост и мотивацията им да лекуват!

„ Най-ценното качество за един доктор изрично е състраданието “. С тези думи стартира диалогът с доцент Нарцис Калева-Ходжева, която завоюва наградата на Мисия Супердок за един от най-обичаните лекари. По компетентност тя е педиатър и детски ендокринолог с процедура в Детската клиника на УМБАЛ “Св. Георги” и в Медицински център по детски заболявания и детска ендокринология “Палечка” в Пловдив. Лекува най-малките пациенти към този момент повече от 38 години.

Определя състраданието като чувство за равнопоставеност и съпреживяване на болката и го опълчва на милосърдието, при което споделя, че се гледа от горната страна на болката. Интелектът, трудолюбието, готовността да окажеш помощ в точния момент на нуждаещите се са също качества, присъщи на положителния човек, само че състраданието дефинира ориста на лекаря. Благодарение на това си светоусещане доцент Калева споделя, че не поглежда часовника си, когато работи, и се усеща щастлива от своето предопределение.

За нея в никакъв случай не е било загадка какво <210> следва в професионален проект, когато взема решение да стане „ положителния чичо лекар “. За това я приготвя татко <210>, който е един от основоположниците на пловдивската хирургична теория. От него тя получава най-важните уроци, които не са медицински, а всемирен и не се учат от учебниците. От него научава още, че положителният доктор е оня, който лекува непознатите деца със същата обич, с която лекува своите, само че лекува своите със същите нетреперещи ръце, с които би лекувал непознатите деца.

Спомня си, че като млад доктор в Хасково е плакала с всеки един от пациентите си, а 41 години по-късно продължава да страда същински за всяка тежка диагноза, която слага. Осъзнава, че професионалният цинизъм в никакъв случай няма да бъде част от нейното амплоа, и се радва за това.

В момента е щастлива, че преподава на студентите, които са цвета на обществото ни и ще лекуват нашите близки. Затова прави всичко допустимо да ги стимулира, с цел да останат в България.

Осъзнава значимата си роля в живота на дребните пациенти, които страдат от диабет и постоянно се срещат с нея. Затова освен ги лекува, само че и ги възпитава в развиването им като персони, които макар болестта си имат живота пред себе си и занапред ще реализират триумфи.

Разбира, че рецензията, ориентирана към лекарите, в доста случаи се дължи на емоционалност. „ Важно е хората да схванат, че ние не раздаваме заболяванията, а просто слагаме диагнозите. Ние като лекари знаем, че най-лошият ден в живота си те го свързват с нас “, изяснява експертът по детска ендокринология. За да омекоти тежкия конфликт с действителността за своите пациенти и техните родители, доцент Калева разчита на човешката си топлота и деликатност, само че схваща, че „ хората са разнообразни, както и лекарите “.