Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
Покрай 8 март - интернационалния ден на дамите, на напред във времето излиза тяхната битка за равноправност в разнообразни аспекти на живота. Докато от законово становище в Европейския съюз (ЕС) през днешния ден множеството загради са отстранени в името на равноправието, постоянно представен знак за оставащо неравноправие е разликата в заплащането сред половете, позната също като gender pay gap на британски.
Графиката демонстрира междинната брутна работна заплата по пол от 2000 до 2023 съгласно Националния статистически институт (НСИ). По последните годишни данни дамите в България получават 1820 лева месечно за труда си, а мъжете - цели 2254 лева или с 24% повече от дамите. Налице е забележима разлика сред половете през целия обсъждан интервал, която възлиза на 63 лева месечно първоначално, само че доближава 434 лева към края му.
Макар в релативно отношение тази разлика да не пораства като %, тя въпреки всичко изпреварва инфлацията и значи, че преимуществото на мъжете в покупателна дарба през днешния ден е по-голямо, в сравнение с преди. Разлика в заплащането е имало постоянно, като преимуществото на мъжете въпреки всичко бележи условен спад от 32% през 2000 до 20% през 2007, след това растеж до 27% през 2015, нов лек спад до 2021, а през последните години след пандемията още веднъж е почнало да се усилва до последната си стойност от 24%.
Важно е да се означи, че разликата в заплащането по полове не отразява безусловно дискриминация. Отчасти тя може да се изясни с избора на разнообразни специалности от дамите, с разлики в стажа и други Макар подялбата на “обяснима ” и “необяснима ” разлика в заплащането да е теоретична и подвластна от методологията, изследване на Евростат от 2018 отдава единствено 31% от разминаването в Европейски Съюз на “обясними ” фактори. Това сочи, че дискриминирането също играе евентуална роля на пазара на труда.
Въпреки разликите в заплащането дамите в наши дни взимат ефективно присъединяване в стопанската система. През 2023 наетите дами, т.е. с фиктивен контракт към някой шеф, са малко повече от наетите мъже в България или 1,16 против 1,14 млн. души. Разглеждайки общия брой заети, включително самоосигуряващи се лица, работещите дами са по-малко или 1,3 против 1,5 млн. мъже.
Към 2023 над 73% от дамите на възраст сред 20 и 64 години са заети на пазара на труда, като този дял нараства през последните години. При мъжете на същата възраст коефициентът на претовареност възлиза на съвсем 80%, само че не се трансформира толкоз значимо в близкото минало. Това подплатява догатката, че заетостта по полове би се изравнила в течение на времето.
Разбира се, формалните данни на Национален статистически институт не могат да вземат поради сивия бранш. Въпрос на догадки е какъв брой дами и мъже работят в него и по какъв начин недекларирани приходи биха повлияли на разликата в заплащането по полове. Също по този начин е неразбираемо дали разликата в заплащането по полове няма да се усили, в случай че се зачитат цялостните приходи от типично “мъжки ” специалности като тези в строителството.
Настрана от някои обичайни обременености на дамите на пазара на труда, по-младото потомство демонстрира разнообразни трендове. От години каузи дами, завършващи висше обучение, надвишава този на мъжете. Същевременно в развития свят тяхната претовареност застига и задминава мъжката. Проучване във Англия, представено от Financial Times, демонстрира, че към 2022 медианата в приходите на дамите на възраст 21-26 изпреварва тази при “силния ” пол в същата група там.
Въпреки оставащия дълъг път, настоящето развиване сочи към равнене на присъединяване на мъже и дами в дейната работна мощ. По-висока “премия ” за по-високо обучение рано или късно пък би обърнала неравенството в междинните заплати при опазване на съотношението на завършващите университет. Във всеки случай по-систематично обгръщане на данните за пазара на труда би разкрило спомагателни нюанси на аргументите зад сегашните разлики и до каква степен те са обясними с съответни разминавания по сектори и самостоятелни позиции.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Графиката демонстрира междинната брутна работна заплата по пол от 2000 до 2023 съгласно Националния статистически институт (НСИ). По последните годишни данни дамите в България получават 1820 лева месечно за труда си, а мъжете - цели 2254 лева или с 24% повече от дамите. Налице е забележима разлика сред половете през целия обсъждан интервал, която възлиза на 63 лева месечно първоначално, само че доближава 434 лева към края му.
Макар в релативно отношение тази разлика да не пораства като %, тя въпреки всичко изпреварва инфлацията и значи, че преимуществото на мъжете в покупателна дарба през днешния ден е по-голямо, в сравнение с преди. Разлика в заплащането е имало постоянно, като преимуществото на мъжете въпреки всичко бележи условен спад от 32% през 2000 до 20% през 2007, след това растеж до 27% през 2015, нов лек спад до 2021, а през последните години след пандемията още веднъж е почнало да се усилва до последната си стойност от 24%.
Важно е да се означи, че разликата в заплащането по полове не отразява безусловно дискриминация. Отчасти тя може да се изясни с избора на разнообразни специалности от дамите, с разлики в стажа и други Макар подялбата на “обяснима ” и “необяснима ” разлика в заплащането да е теоретична и подвластна от методологията, изследване на Евростат от 2018 отдава единствено 31% от разминаването в Европейски Съюз на “обясними ” фактори. Това сочи, че дискриминирането също играе евентуална роля на пазара на труда.
Въпреки разликите в заплащането дамите в наши дни взимат ефективно присъединяване в стопанската система. През 2023 наетите дами, т.е. с фиктивен контракт към някой шеф, са малко повече от наетите мъже в България или 1,16 против 1,14 млн. души. Разглеждайки общия брой заети, включително самоосигуряващи се лица, работещите дами са по-малко или 1,3 против 1,5 млн. мъже.
Към 2023 над 73% от дамите на възраст сред 20 и 64 години са заети на пазара на труда, като този дял нараства през последните години. При мъжете на същата възраст коефициентът на претовареност възлиза на съвсем 80%, само че не се трансформира толкоз значимо в близкото минало. Това подплатява догатката, че заетостта по полове би се изравнила в течение на времето.
Разбира се, формалните данни на Национален статистически институт не могат да вземат поради сивия бранш. Въпрос на догадки е какъв брой дами и мъже работят в него и по какъв начин недекларирани приходи биха повлияли на разликата в заплащането по полове. Също по този начин е неразбираемо дали разликата в заплащането по полове няма да се усили, в случай че се зачитат цялостните приходи от типично “мъжки ” специалности като тези в строителството.
Настрана от някои обичайни обременености на дамите на пазара на труда, по-младото потомство демонстрира разнообразни трендове. От години каузи дами, завършващи висше обучение, надвишава този на мъжете. Същевременно в развития свят тяхната претовареност застига и задминава мъжката. Проучване във Англия, представено от Financial Times, демонстрира, че към 2022 медианата в приходите на дамите на възраст 21-26 изпреварва тази при “силния ” пол в същата група там.
Въпреки оставащия дълъг път, настоящето развиване сочи към равнене на присъединяване на мъже и дами в дейната работна мощ. По-висока “премия ” за по-високо обучение рано или късно пък би обърнала неравенството в междинните заплати при опазване на съотношението на завършващите университет. Във всеки случай по-систематично обгръщане на данните за пазара на труда би разкрило спомагателни нюанси на аргументите зад сегашните разлики и до каква степен те са обясними с съответни разминавания по сектори и самостоятелни позиции.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ