Как парчета плат се превръщат в произведения на изкуството в Русия
Поколения любителки на ръкоделието съединяват ненужни части плат.
С течение на времето тази елементарна рутинна работа се трансформира в изкуство.
През последните години другите типове ръчна направа стават все по-популярно занимание. А измежду любителките на ръкоделието по целия свят се популяризира заниманието „куилт“ – производството на ватирани тъкани с разнообразни шарки и орнаменти. Парчета плат се пришиват върху подготвена нетъкана поставка (например от памучна вата) или се свързват едно с друго. Една от техниките на подобен развой е пачуъркът, който е доста известен в Русия от XIX век.
Ф.В. Бровцrна. Одеало пачуърк. 1979. село Кортала, Бокситогорски регион, Ленинградска област
Старинно майсторство
В Рус отношението към тъканите е грижовно. Всяка къща има собствен чекрък: домашно тъканите платове са високо ценени, а майсторлъкът на дамата да се занимава с ръкоделие е един от козовете в търсенето на младоженец. Момичетата сами шият и рокли, и зестра – одеяла за сватбата или за раждането на дете.
Константин Маковски. На чекръка, 1900Константин Маковски
От домашно тъканите платове не остават съвсем никакви непотребни части – най-често те са изработвани тъкмо в верния размер. Всички останки или елементи от развалени неща, които към този момент не са подобаващи за носене, са употребявани за корекция на други облекла и за кръпки. Нищо не се изхвърля!
Преди да се появят усъвършенствани чекръци с колело са употребявани ето такива
Традициите на пачуърка стартират да се оформят в Русия през XIX век, когато се появяват доста шивашки заводи и се популяризират фабрично направени платове от чинц с ослепителен печатан рисунък. Селските дами стартират да носят рокли от евтини и цветни памучни тъкани, а когато те към този момент стават непригодни, им вдъхват втори живот. Големите части се преработват на рокли и други облекла, а разфасовките грижливо се събират и от тях се вършат пачуърк одеяла, килими и салфетки.
В средата на XIX в. писателят Владимир Сологуб разказва селска къща, в която зад съветската печка има креват, затрупан с „одеяло, ушито от разнообразни басмени парчета“.
Dennis Jarvis (CC BY-SA 2.0)
Във всяка околност и област в продължение на епохи се оформят лични способи, форми и модели в декоративно-приложното изкуство (дори резбованите рамки за прозорци на всички места са различни). Самобитните и неповторими модели се предават от потомство на потомство и оказват въздействие и върху ръкоделието.
„При образуването на художествените правила и техники за основаването на орнаментални пачуърк композиции майсторките са били подкрепени от древен опит в работата по селските носии“, споделят специалисти от отдела за национално изкуство на Държавния съветски музей. В националните дрехи е всекидневно да се комбинират обработки, тъкани и шарки. Руските носии постоянно са комплицирани и изобилстват от декоративни детайли, в това число дантели и тъкани вложки, копринени ленти и цветни панделки.
Пачуърк пано. Края на XIX век. Казанска губерния
Повечето предмети пачуърк са сглобявани от триъгълни или квадратни части с почти идентичен размер, зашити в разнообразни последователности – в квадрат, кръг, шарка или на зигзаг.
Пачуърк одеяло. Края на XIX век. Казанска губерния
Пачуъркът се трансформира в същинско изкуство в края на XIX век. Текстилни пана от 1890-те години, създадени в Казан, са се запазили и до наши дни. Те са направени от стотици ръчно ушити дребни елементи: квадрати, ромбове, триъгълници от фабрични платове, съчетани в единна огромна комбинация. Това към този момент не са просто съшити части, а най-сложна мозайка с шарки.
Съветският взор
Художници авангардисти демонстрират интерес към техниката на фолклорния колаж, както и към известни щампи. Те вършат разработки, въодушевени от националното изкуство, в най-различни форми, а пачуърк геометрията може да се срещне и в супрематизма на Малевич.
Казимир Малевич. Жена с греблоКазимир Малевич
А също и в неговите ескизи на костюми във футуристичната опера „Победа над слънцето“.
Казимир Малевич
Художничката Варвара Степанова при започване на XX в. измисля шарки за тъкани и доста от тях припомнят пачуърк шаблони.
Варвара Степанова
По руско време в дребните градове и села хората интензивно вършат пачуърк в свободното си време. През Втората международна война това се трансформира не просто в занимание, а в сериозна нужда – пачуърк одеялата в действителност служат на хората да се топлят, а не като детайл на фон. По-късно, по време на сериозния недостиг, руските домакини още веднъж стартират сами да шият облекла и неща за бита. Много от тях имат лични шевни машини.
М.А. Кузнецова. Килимче. 1981. село Песок, Вожегодски регион, Вологодска област
И до момента мнозина в Русия могат да си спомнят по какъв начин техните майки и баби са се занимавали с ръкоделие: по какъв начин са бродирали с мъниста, плетели, шиели облекла или спално долни дрехи – и несъмнено те са употребявали остатъците от тъкани, като съшиват останки от плат в ново и постоянно друго платно.
Отляво – Ф. В. Бровцина. Килимче. 1979. Ленинградска област, отдясно – Г. С. Вишневски. Килимче. 1970-те. Псковска област
В класовете по трудово образование в учебните заведения девойките се занимават с пачуърк и през руско време, и в модерна Русия.
Л. И. Плюснина. Пачуърк одеяло. 1987. Архангелска област
Пачуъркът не е престанал да бъде известен в Русия и през днешния ден, въпреки при изобилието от разнообразни подготвени тъкани и облекла към този момент да няма остра нужда от самоделно шиене, както е било в Съюз на съветските социалистически републики.
А.Ф. Шенина. Пачуърк одеяло. 1970-е. село Гришинская, Вилегодски регион, Архангелска област
В цяла Русия се появяват сдружения на феновете на „пачуърка“. Майсторите продават своето творчество в интернет, а също така провеждат курсове и учебни заведения, като споделят секрети и креативния си почерк. В жанр пачуърк се създават облекла, играчки и тапицерия за интериорни предмети.
Първа премия в състезанието „Пачуърк мозайка на Русия“: Светлана Золотарева. Пано „Дървото на живота“, 2020 година, Пермския край
В текстилната столица, град Иваново, където е бил епицентърът на индустрията за произвеждане на басма, се провежда фестивалът „Пачуърк мозайка на Русия“.
Изложението се организира в Руския музей в Санкт Петербург до 13 септември 2022 година.
източник: RUSSIA BEYOND
С течение на времето тази елементарна рутинна работа се трансформира в изкуство.
През последните години другите типове ръчна направа стават все по-популярно занимание. А измежду любителките на ръкоделието по целия свят се популяризира заниманието „куилт“ – производството на ватирани тъкани с разнообразни шарки и орнаменти. Парчета плат се пришиват върху подготвена нетъкана поставка (например от памучна вата) или се свързват едно с друго. Една от техниките на подобен развой е пачуъркът, който е доста известен в Русия от XIX век.
Ф.В. Бровцrна. Одеало пачуърк. 1979. село Кортала, Бокситогорски регион, Ленинградска област
Старинно майсторство
В Рус отношението към тъканите е грижовно. Всяка къща има собствен чекрък: домашно тъканите платове са високо ценени, а майсторлъкът на дамата да се занимава с ръкоделие е един от козовете в търсенето на младоженец. Момичетата сами шият и рокли, и зестра – одеяла за сватбата или за раждането на дете.
Константин Маковски. На чекръка, 1900Константин Маковски
От домашно тъканите платове не остават съвсем никакви непотребни части – най-често те са изработвани тъкмо в верния размер. Всички останки или елементи от развалени неща, които към този момент не са подобаващи за носене, са употребявани за корекция на други облекла и за кръпки. Нищо не се изхвърля!
Преди да се появят усъвършенствани чекръци с колело са употребявани ето такива
Традициите на пачуърка стартират да се оформят в Русия през XIX век, когато се появяват доста шивашки заводи и се популяризират фабрично направени платове от чинц с ослепителен печатан рисунък. Селските дами стартират да носят рокли от евтини и цветни памучни тъкани, а когато те към този момент стават непригодни, им вдъхват втори живот. Големите части се преработват на рокли и други облекла, а разфасовките грижливо се събират и от тях се вършат пачуърк одеяла, килими и салфетки.
В средата на XIX в. писателят Владимир Сологуб разказва селска къща, в която зад съветската печка има креват, затрупан с „одеяло, ушито от разнообразни басмени парчета“.
Dennis Jarvis (CC BY-SA 2.0) Във всяка околност и област в продължение на епохи се оформят лични способи, форми и модели в декоративно-приложното изкуство (дори резбованите рамки за прозорци на всички места са различни). Самобитните и неповторими модели се предават от потомство на потомство и оказват въздействие и върху ръкоделието.
„При образуването на художествените правила и техники за основаването на орнаментални пачуърк композиции майсторките са били подкрепени от древен опит в работата по селските носии“, споделят специалисти от отдела за национално изкуство на Държавния съветски музей. В националните дрехи е всекидневно да се комбинират обработки, тъкани и шарки. Руските носии постоянно са комплицирани и изобилстват от декоративни детайли, в това число дантели и тъкани вложки, копринени ленти и цветни панделки.
Пачуърк пано. Края на XIX век. Казанска губерния
Повечето предмети пачуърк са сглобявани от триъгълни или квадратни части с почти идентичен размер, зашити в разнообразни последователности – в квадрат, кръг, шарка или на зигзаг.
Пачуърк одеяло. Края на XIX век. Казанска губерния
Пачуъркът се трансформира в същинско изкуство в края на XIX век. Текстилни пана от 1890-те години, създадени в Казан, са се запазили и до наши дни. Те са направени от стотици ръчно ушити дребни елементи: квадрати, ромбове, триъгълници от фабрични платове, съчетани в единна огромна комбинация. Това към този момент не са просто съшити части, а най-сложна мозайка с шарки.
Съветският взор
Художници авангардисти демонстрират интерес към техниката на фолклорния колаж, както и към известни щампи. Те вършат разработки, въодушевени от националното изкуство, в най-различни форми, а пачуърк геометрията може да се срещне и в супрематизма на Малевич.
Казимир Малевич. Жена с греблоКазимир Малевич
А също и в неговите ескизи на костюми във футуристичната опера „Победа над слънцето“.
Казимир Малевич Художничката Варвара Степанова при започване на XX в. измисля шарки за тъкани и доста от тях припомнят пачуърк шаблони.
Варвара Степанова По руско време в дребните градове и села хората интензивно вършат пачуърк в свободното си време. През Втората международна война това се трансформира не просто в занимание, а в сериозна нужда – пачуърк одеялата в действителност служат на хората да се топлят, а не като детайл на фон. По-късно, по време на сериозния недостиг, руските домакини още веднъж стартират сами да шият облекла и неща за бита. Много от тях имат лични шевни машини.
М.А. Кузнецова. Килимче. 1981. село Песок, Вожегодски регион, Вологодска област
И до момента мнозина в Русия могат да си спомнят по какъв начин техните майки и баби са се занимавали с ръкоделие: по какъв начин са бродирали с мъниста, плетели, шиели облекла или спално долни дрехи – и несъмнено те са употребявали остатъците от тъкани, като съшиват останки от плат в ново и постоянно друго платно.
Отляво – Ф. В. Бровцина. Килимче. 1979. Ленинградска област, отдясно – Г. С. Вишневски. Килимче. 1970-те. Псковска област
В класовете по трудово образование в учебните заведения девойките се занимават с пачуърк и през руско време, и в модерна Русия.
Л. И. Плюснина. Пачуърк одеяло. 1987. Архангелска област
Пачуъркът не е престанал да бъде известен в Русия и през днешния ден, въпреки при изобилието от разнообразни подготвени тъкани и облекла към този момент да няма остра нужда от самоделно шиене, както е било в Съюз на съветските социалистически републики.
А.Ф. Шенина. Пачуърк одеяло. 1970-е. село Гришинская, Вилегодски регион, Архангелска област
В цяла Русия се появяват сдружения на феновете на „пачуърка“. Майсторите продават своето творчество в интернет, а също така провеждат курсове и учебни заведения, като споделят секрети и креативния си почерк. В жанр пачуърк се създават облекла, играчки и тапицерия за интериорни предмети.
Първа премия в състезанието „Пачуърк мозайка на Русия“: Светлана Золотарева. Пано „Дървото на живота“, 2020 година, Пермския край
В текстилната столица, град Иваново, където е бил епицентърът на индустрията за произвеждане на басма, се провежда фестивалът „Пачуърк мозайка на Русия“.
Изложението се организира в Руския музей в Санкт Петербург до 13 септември 2022 година.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ