Поклонение в памет на най-младия Ботев четник Александър Чендов се състоя в Ржа̀на планина /снимки/
Поклонение в памет на най-младия Ботев въстаник - Александър х. Димитров Чендов (1860-1876 г.), умрял за Свободата на България едвам на 16-годишна възраст, се състоя в последната събота на м. юни в м. „ Люцка̀ поляна” в подножието на връх Ща̀димо в Ржа̀на планина. Организатор на възпоменанието, което се организира за тринайста поредна година недалече от лобното му място в м. „ Зелѐни камък”, беше Кметство Игнатица.
По мотив 146-ата годишнина от гибелта на „ Комитчето”, както е останал в националната памет роденият в сливенското село Аладаглий (дн. с. Гергевец) поборник, заупокойна молитва отслужи йеромонах Натанаил от Осеновлашкия манастир „ Рождество Богородично “ („ Седемте престола “). Признателни потомци възпламениха по свещичка и сервираха цветя пред паметната плоча, върху която, с изключение на името на героя, са изписани имената на неговите родители Димитър и Елисавета Чендови-Аладаглиеви и на шестимата му братя и сестри Петър, Стефан, Тодорица, Спас, Захария и Господин.
По-сетне Негово всепреподобие извърши водосвет за здраве на присъстващите и на техните близки и благослови обичайния курбан, подготвен от игнатенченката Стефка Ангелова.
Възпоменателната демонстрация почетоха кметът на с. Игнатица Иво Костов, 82-годишната родолюбка Иванка Войнова от с. Осеновлаг, по чиято самодейност от 2010 година насам се провежда поклонението в м. „ Люцка̀ поляна “, началникът на Общинска работа „ Земеделие “ - гр. Мездра Петьо Мазнев, представителите на Община Мездра Цанко Цанев и Евгени Кучков, кметският наместник на Типченица Георги Димитров, предприемачите Мирослав Захариев и Иван Георгиев-Тениди, членове на локалната организация на Вътрешна македонска революционна организация и други
Сведенията за Александър Чендов са нищожни. Знае се единствено, че фамилията му е било от близкото до Сливен село Аладаглий, по тази причина в Града на 100-те войводи били известни като рода Аладаглиеви, четем в изследването на Мария Кирова и Росица Георгиева „ Към биографията на сливенци, участници в Ботевата чета - 1876 г.”. Майка му Елисавета била от остарял сливенски жанр, а нейните братя били чоко̀и (земевладелци) във Влашко.
Невръстният Александър напуща родното си място и отива при вуйчовците си в Браила. В четата на Христо Ботев го води Сава Катрафилов. Според различен Ботев въстаник - Никола Кючуков, аргументите са: „ да отърве деда Желя войводата, тъй като то (б. а. Александър Чендов) се заканило на последния и мерило го с патрон, загдето му отказал да го одобри в четата си”.
Спомените на четници от 1876 година го разказват като голобрадо момче, готово да взе участие в сраженията наред с опитните комити. След разгрома на Ботевата чета попада в групата на х. Петър Хаджиилие, а на 22 май се причислява към групата на военния пълководец Никола Войновски. Изнемощял до краен лимит, Чендов не е бил в положение да продължи, по тази причина другарите му го оставят в м. „ Брезовица” в Ржа̀на планина.
Според преданието, останало в паметта на локалните хора, Александър Чендов е убит от овчаря Стоян Да̀шин от Осеновлаг. Именно при него раненият Ботев въстаник потърсил леговище. Известно време овчарят се грижел за момчето, което се било скрило в една пещера, само че страхувайки се турците да не схванат, че оказва помощ на младия комита и да си отмъстят на фамилията му, го умъртвил и заповядал на ратая си да изгори натрупа му.
Десетина години след Освобождението Стоян Да̀шин се самоубил, само че осъщественото от него закононарушение и до ден-днешен тегне като зла поличба над идващите генерации в рода му.
По мотив 146-ата годишнина от гибелта на „ Комитчето”, както е останал в националната памет роденият в сливенското село Аладаглий (дн. с. Гергевец) поборник, заупокойна молитва отслужи йеромонах Натанаил от Осеновлашкия манастир „ Рождество Богородично “ („ Седемте престола “). Признателни потомци възпламениха по свещичка и сервираха цветя пред паметната плоча, върху която, с изключение на името на героя, са изписани имената на неговите родители Димитър и Елисавета Чендови-Аладаглиеви и на шестимата му братя и сестри Петър, Стефан, Тодорица, Спас, Захария и Господин.
По-сетне Негово всепреподобие извърши водосвет за здраве на присъстващите и на техните близки и благослови обичайния курбан, подготвен от игнатенченката Стефка Ангелова.
Възпоменателната демонстрация почетоха кметът на с. Игнатица Иво Костов, 82-годишната родолюбка Иванка Войнова от с. Осеновлаг, по чиято самодейност от 2010 година насам се провежда поклонението в м. „ Люцка̀ поляна “, началникът на Общинска работа „ Земеделие “ - гр. Мездра Петьо Мазнев, представителите на Община Мездра Цанко Цанев и Евгени Кучков, кметският наместник на Типченица Георги Димитров, предприемачите Мирослав Захариев и Иван Георгиев-Тениди, членове на локалната организация на Вътрешна македонска революционна организация и други
Сведенията за Александър Чендов са нищожни. Знае се единствено, че фамилията му е било от близкото до Сливен село Аладаглий, по тази причина в Града на 100-те войводи били известни като рода Аладаглиеви, четем в изследването на Мария Кирова и Росица Георгиева „ Към биографията на сливенци, участници в Ботевата чета - 1876 г.”. Майка му Елисавета била от остарял сливенски жанр, а нейните братя били чоко̀и (земевладелци) във Влашко.
Невръстният Александър напуща родното си място и отива при вуйчовците си в Браила. В четата на Христо Ботев го води Сава Катрафилов. Според различен Ботев въстаник - Никола Кючуков, аргументите са: „ да отърве деда Желя войводата, тъй като то (б. а. Александър Чендов) се заканило на последния и мерило го с патрон, загдето му отказал да го одобри в четата си”.
Спомените на четници от 1876 година го разказват като голобрадо момче, готово да взе участие в сраженията наред с опитните комити. След разгрома на Ботевата чета попада в групата на х. Петър Хаджиилие, а на 22 май се причислява към групата на военния пълководец Никола Войновски. Изнемощял до краен лимит, Чендов не е бил в положение да продължи, по тази причина другарите му го оставят в м. „ Брезовица” в Ржа̀на планина.
Според преданието, останало в паметта на локалните хора, Александър Чендов е убит от овчаря Стоян Да̀шин от Осеновлаг. Именно при него раненият Ботев въстаник потърсил леговище. Известно време овчарят се грижел за момчето, което се било скрило в една пещера, само че страхувайки се турците да не схванат, че оказва помощ на младия комита и да си отмъстят на фамилията му, го умъртвил и заповядал на ратая си да изгори натрупа му.
Десетина години след Освобождението Стоян Да̀шин се самоубил, само че осъщественото от него закононарушение и до ден-днешен тегне като зла поличба над идващите генерации в рода му.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ