Поклонение пред паметта и подвига на Райна Княгиня ще се

Поклонение пред паметта и подвига на Райна Княгиня ще се организира през днешния ден в родния град на героинята Панагюрище. Поводът е 167-годишнината от рождението на великата българка. Част от програмата е урок по родолюбие с присъединяване на деца от подготвителната група в Детска градина " Райна Княгиня ", след което признателни потомци ще поднесат цветя пред паметника на българската знаменоска.

Райна Попгеоргиева Футекова - Дипчева е родена на 18.01.1856г. в фамилията на Нона Налбантска и духовник Георги Футеков. Завършва панагюрското учебно заведение. На 13-годишна възраст учебното настоятелство я изпраща да продължи образованието си в известното Девическо учебно заведение в Стара Загора с директорка Анастасия Тошева. Петгодишния курс на образование Райна приключва за четири, с отличен триумф, похвална грамота и премия - сочи историческа информация на музея в Панагюрище.

През образователната 1874/75 година е учителка в девическото учебно заведение в Панагюрище. Тя е сред инициаторките и основателки на женското сдружение “Надежда ” и девическото “Китка ”, където дамите и девойките се учат на обич към българските обичаи.

При подготовката на Априлското въстание – края на месец март 1876г., Революционният комитет и Бенковски, й разпореждат да извеза Главното въстаническо знаме. Райна работи върху знамето съвсем месец, а помощ й оказват Цвета Зогравска, Мария Нейчева и Милка Узунова.

На 20 април въстанието избухва прибързано. На 22 април знамето е тържествено осветено. Церемонията стартира от къщата на Пенчо Хаджилуков, превърната в щаб на Привременното държавно управление.

Ето по какъв начин самата Райна разказва този несравним ден: “На втория ден от свободата знамето беше довършено. Тогава, по избор на жителите, аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да сграбчи револвер и да мина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско робство е смъкнато вечно, Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна независимост ”.

На 30 април стартира погромът на въстанието. Голямата дъбова врата на Попгеоргиевата къща е разсечена и турците нахлуват. Бащата е погубен. По-късно Райна е задържана и изпратена в Пазарджик, а по-късно в пандиза “Имам Евине ” в Пловдив. На нея пратеникът на британския вестник “Дейли нюз ” Дж. Макгахан посвещава един от вълнуващите си репортажи за Априлското въстание, озаглавен “Панагюрище:.......Със знаме всичко е допустимо ” с дата 10 август 1876г. Под натиска на непознатите консули в Пловдив е освободена на 31 юли. Изтерзана и болна, отпътува за Русия. Настанена е в Страстний манастир в Москва. Дълго се лекува в Екатерининската болница. Написва своята “Автобиография “, обезпечава стипендии за деца сираци от въстанието, приключва акушерство и е една от първите дипломирани акушерки в България.

След Освободителната война Райна се завръща в родината. Три години е преподавателка в новооткритата девическа гимназия в Търново, а през лятото на 1882г. се завръща в родния си град. Тук се омъжва за Васил Дипчев, участник в Априлското въстание. В фамилията се раждат петима синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. През 1898г. фамилията се реалокира в София, където същата година умира брачният партньор й. По-късно, при трагичен случай умира и синът й Петър. Поборническата пенсия не доближава и тя работи като акушерка, с цел да даде обучение на децата си. Скръбта и несгодите бързо стопяват силите й. Умира на 29 юли 1917 година в София.