Подарък за Хитлер: Кой наистина подпали Райхстага?
Пожарът в Райхстага от 1933 година е едно от най-важните събития в актуалната европейска история. Той послужи като катализатор за възхода на Адолф Хитлер и нацистката партия до безспорната власт в Германия.
Това от своя страна докара до ужасите както на Холокоста, по този начин и на Втората международна война. Това са много съществени последствия за акт на палеж, за който се допуска, че е осъществен от един непослушен болшевик.
И по този начин, по какъв начин се случи по този начин, че този случай да се трансформира в основа за консолидирането на властта на Хитлер? Дали е било просто едно ловко политическо маневриране на едно от най-големите чудовища на XX-ти век?
Не всички са уверени. Някои считат, че самите нацисти стоят зад палежа и инцидентно са си намерили идеалната изкупителна жертва.
Then, like a bolt of lightning from the sky, the German Reichstag was lit on fire. While the circumstances of the fire are still debated, it’s most likely that the official explanation is correct, that it was an arson attack by a young Dutch communist named Marinus van der Lubbe.
— Wolf Bronsky (@WolfBronsky)
Пожарът
На 27 февруари 1933 година Райхстагът - седалището на немския парламент по това време, се трансформирал в пламенен пъкъл. Властите се втурнали към огъня, пробвайки се да го потушат, само че безрезултатно. По-голямата част от постройката била разрушена.
Полицията пристигнала, до момента в който постройката към момента горяла и бързо разкрила и задържала причинител. Маринус ван дер Любе, холандски болшевик, е задържан на мястото на престъплението.
Той имал опит като работен деятел и бил обвързван с леви идеологии, които го сложили в несъгласие с новоизбраната нацистка партия, която пристигнала на власт месец по-рано с Хитлер отпред като канцлер. След като бил задържан, Ван дер Любе с подготвеност признал за палежа, правейки услуга на полицията.
Той твърдял, че е работил самичък и е протестирал против възприеманата неправда на капитализма. Властите обаче не били уверени, че той е работил самичък и последвали месеци следствия. През това време няколко други чужденци с комунистически/леви благосклонности били задържани по съмнение, че работят с холандеца.
27 Feb 1933 Dutch bricklayer and council communist Marinus van der Lubbe set fire to the Reichstag in protest at Nazis hoping it would spark working-class rebellion. Sadly, it failed and was used by fascists as an excuse to repress communists
— Working Class History (@wrkclasshistory)
В последна сметка процесът против ван дер Любе почнал в Лайпциг, Германия на 21 септември 1993 година и траял до 23 декември същата година. В края му той бил наказан за палеж (което било лошо) и държавна измяна (което било доста, доста по-лошо). Обвинението в държавна измяна означавало, че той е наказан на гибел и надлежно екзекутиран на 10 януари 1934 година, посредством обезглавяване с гилотина.
Защо такава тежка присъда? Е, процесът бил мощно политизиран и нацисткото управление се възползвало от случая, представяйки го като доказателство за комунистически скрит план за събаряне на държавното управление. Като подобен акт на палеж и митинг било трансфорат в държавна измяна, частично по политически аргументи.
От своя страна арбитър Бунгер, който осъдил ван дер Любе, теглил линията на партията. В присъдата си той изяснил, че има вяра, че ван дер Любе е работил с комунистите, когато е запалил Райхстага.
За страдание на нацистите, просто нямало задоволително доказателства, с цел да свържат ван дер Любе с другите обвинени. Всички останали, упрекнати в работа с ван дер Любе, били оправдани и множеството от тях експулсирани в Съветския съюз.
Историята демонстрира, че подпалването на Райхстага надалеч не е открит и затворен случай. Разследването и последващият правосъден развой били извършени под воал от политическо напрежение и операция.
27 February 1933: The Reichstag fire, started by Dutch communist Marinus van der Lubbe, gutted most of the parliament building. It is still unclear if the Nazis had anything to do with the fire or just took advantage of the situation to their benefit.
— George Franchi (@george_franchi)
Въпреки че виновността на ван дер Любе била публично открита, събитията на неговия арест и бързото приписване на отговорността на комунистическите групи пораждат съмнения за опцията за по-дирижирано събитие.
Подпалване на демокрацията
Защо хората подозират някакво прикриване? Защото за нацистите подпалването на Райхстага било подаръкът, който доста им оказал помощ. Когато пристигнали на власт през януари 1933 година, те нямали болшинство, което означавало, че властта им да реализират промени е лимитирана. След пожара това бързо почнало да се трансформира.
27th February 1933 Nazi Germany's parliament building " The Reichstag " is destroyed by fire; possibly set by the Nazis, who blame and execute Dutch Communist Marinus van der Lubbe.
— Garry Pickles (@garrypickles)
Изгарянето дало на Адолф Хитлер идеалния предлог да стартира прекрояването на немската правна система и да консолидира властта по нови и невиждани способи. Един от най-влиятелните бил декрет, който постановявал, че закононарушения като държавна измяна към този момент ще се преглеждат извънредно съществено от новосъздадения национален съд, прочут като Volksgerichtshof.
Народният съд, под управлението на съдия-председателя Роланд Фрайслер, станал синоним на безмилостното угнетяване на несъгласието към Хитлер и политиката му. Фрайслер управлявал голям брой правосъдни процеси до и след началото на Втората международна война, в това число тези, свързани с несполучливия опит за убийството на Хитлер през 1944 година Съдът издал забележителен брой смъртни присъди, отразявайки ролята му на инструмент за политическо гонене и заплашване.
Не бил обиден единствено Народният съд. Райхстагът едвам се бил охладил, когато Хитлер употребявал изгарянето му, с цел да издаде „ Указ за пожара на Райхстага “ на 28 февруари 1933 година
Този обезпокоителен декрет суспендирал гражданските свободи, позволявайки арестуването на политически съперници и потискането на свободата на словото. Очевидно нацистите са употребявали тези ограничения, с цел да заглушат гласовете на несъгласието и да отстранен евентуалните закани за своя режим.
27 February 1933. The Reichstag, Germany’s parliament building in Berlin, was set on fire. A Dutch Communist called Marinus van der Lubbe was convicted of the crime and executed, but whether he acted alone remains a matter of debate among historians, with most thinking he did.
— Prof. Frank McDonough (@FXMC1957)
Ако това не е задоволително неприятно, пожарът също бил употребен като предлог за основаването на „ Закона за разрешаване “. Предаден тъкмо след пожара, това в допълнение концентрирало властта в ръцете на Хитлер.
Той разрешавал на канцлера (Хитлер) властта да приема закони без утвърждението на Райхстага и всъщност отменил демокрацията и изцяло разрушил демократичната рамка на Ваймарската република. С тези нови пълномощия Хитлер бил свободен да прокарва все по-радикални законодателни промени, които проправили пътя към неговото диктаторско ръководство.
Хитлер също знаел, че оттатък политическата власт се нуждае и от поддръжката на хората. И по този начин, той употребявал пожара, с цел да ускори нацистката антикомунистическа агитация, представяйки събитието като част от по-голям болшевишки скрит план. Този роман подхранил антикомунистическите настроения измежду немското население и оправдал безмилостното гонене на комунисти и други хипотетични врагове на страната.
Lucky Break или нацистки подправен байрак?
След изтезанието на ван дер Любе хората почнали да показват опасения, че пожарът в Райхстага е бил прикритие. Тези гласове в никакъв случай не са затихвали. Възможно ли е нацистите да са запалили пожара, а холандецът да е единствено изкупителна жертва?
През годините енигмата към пожара в Райхстага се задълбочила с появяването на свидетелства и документи, които оспорват формалния роман. Ханс-Мартин Ленингс, някогашен член на нацистката паравоенна единица SA, дал доста значима позиция показана в декларация от 1955 година с обстоятелства, разкрити в документите на Фриц Тобиас, немски историк, интересувал се от пожара.
Ленингс бил част от групата на SA, която се втурнала към Райхстага в нощта на пожара. Той твърди, че са откарали Маринус ван дер Любе до Райхстага (само по себе си недоверчив акт: за какво нацистите завели ван дер Любе на мястото на закононарушението му), единствено с цел да открият признаците на пожара, който към този момент бил почнал. Това изказване положено под клетва допуска, че SA, които към този момент били там, може да са изиграли роля в палежа, оспорвайки изказванието, че ван дер Любе е единственият причинител.
Dutch construction worker and council communist Marinus van der Lubbe was sentenced to death on Dec. 23, 1933 for the burning of the German Reichstag. The fire was used as the pretext for the suspension of civil liberties under the new Nazi regime.
— The History of Socialism (@TheHistoryOfSo1)
Ленингс отишъл по-далеч, потвърждавайки, че той и неговият отряд протестирали против ареста на Ван дер Любе, като споделили, че той не може да е бил подпалвачът въз основа на техните наблюдения. Според Ленингс те са били арестувани и принудени да подпишат отхвърли си от каквото и да е познание за случая и са станали очевидци на изтезанието на тези, които са знаели за пожара в Райхстага. Ленингс, откакто избягал в Чехословакия, се опитал да легализира показанията си през 1955 година, очаквайки опцията делото за пожара в Райхстага да бъде върнато на правосъден развой.
Той не бил единственият, чиито показания оспорвали нацистките изказвания. По време на Нюрнбергския развой военачалник Франц Халдер твърдял, че пожарът в Райхстага е бил нацистка интервенция под подправен байрак. С други думи, нацистите сами са запалили постройката.
Той твърдял, че Херман Гьоринг, видна нацистка фигура, се похвалил, че запалил огъня по време на обяд на рождения ден на Хитлер през 1943 година Разбира се, Гьоринг изрично отрекъл тези изказвания по време на кръстосания разпит на процеса в Нюрнберг през 1945 година и 1946 година
Тъй като и двамата мъже са били нацисти, съдени за военни закононарушения, нито един от тях не може да се назова тъкмо благонадежден източник. Все отново тези свидетелства и догатките за прикриване в самото нацистко държавно управление са завладяващи. Както се споделя, няма пушек без огън и формалната държавна версия, която упреквала комунистите, в никакъв случай не изглеждала достоверна.
И по този начин, каква е истината? Както постоянно се случва с историята, отговорът е някъде сред двете. Повечето модерни историци са съгласни, че нацистите не са запалили огъня. Ван дер Любе признал, че е имал претекст и в показанията му няма следи от насила.
Няма обаче и действителни доказателства, че пожарът е плод на комунистически скрит план. Тази част наподобява е измислена от нацистите, с цел да подхранват политическите си цели.
On Monday, 27 February 1933, the Reichstag building, home of the German parliament in Berlin was set on fire allegedly by Marinus van der Lubbe. Hitler attributed the fire to Communist protestors.
Това от своя страна докара до ужасите както на Холокоста, по този начин и на Втората международна война. Това са много съществени последствия за акт на палеж, за който се допуска, че е осъществен от един непослушен болшевик.
И по този начин, по какъв начин се случи по този начин, че този случай да се трансформира в основа за консолидирането на властта на Хитлер? Дали е било просто едно ловко политическо маневриране на едно от най-големите чудовища на XX-ти век?
Не всички са уверени. Някои считат, че самите нацисти стоят зад палежа и инцидентно са си намерили идеалната изкупителна жертва.
Then, like a bolt of lightning from the sky, the German Reichstag was lit on fire. While the circumstances of the fire are still debated, it’s most likely that the official explanation is correct, that it was an arson attack by a young Dutch communist named Marinus van der Lubbe.
— Wolf Bronsky (@WolfBronsky)
Пожарът
На 27 февруари 1933 година Райхстагът - седалището на немския парламент по това време, се трансформирал в пламенен пъкъл. Властите се втурнали към огъня, пробвайки се да го потушат, само че безрезултатно. По-голямата част от постройката била разрушена.
Полицията пристигнала, до момента в който постройката към момента горяла и бързо разкрила и задържала причинител. Маринус ван дер Любе, холандски болшевик, е задържан на мястото на престъплението.
Той имал опит като работен деятел и бил обвързван с леви идеологии, които го сложили в несъгласие с новоизбраната нацистка партия, която пристигнала на власт месец по-рано с Хитлер отпред като канцлер. След като бил задържан, Ван дер Любе с подготвеност признал за палежа, правейки услуга на полицията.
Той твърдял, че е работил самичък и е протестирал против възприеманата неправда на капитализма. Властите обаче не били уверени, че той е работил самичък и последвали месеци следствия. През това време няколко други чужденци с комунистически/леви благосклонности били задържани по съмнение, че работят с холандеца.
27 Feb 1933 Dutch bricklayer and council communist Marinus van der Lubbe set fire to the Reichstag in protest at Nazis hoping it would spark working-class rebellion. Sadly, it failed and was used by fascists as an excuse to repress communists
— Working Class History (@wrkclasshistory)
В последна сметка процесът против ван дер Любе почнал в Лайпциг, Германия на 21 септември 1993 година и траял до 23 декември същата година. В края му той бил наказан за палеж (което било лошо) и държавна измяна (което било доста, доста по-лошо). Обвинението в държавна измяна означавало, че той е наказан на гибел и надлежно екзекутиран на 10 януари 1934 година, посредством обезглавяване с гилотина.
Защо такава тежка присъда? Е, процесът бил мощно политизиран и нацисткото управление се възползвало от случая, представяйки го като доказателство за комунистически скрит план за събаряне на държавното управление. Като подобен акт на палеж и митинг било трансфорат в държавна измяна, частично по политически аргументи.
От своя страна арбитър Бунгер, който осъдил ван дер Любе, теглил линията на партията. В присъдата си той изяснил, че има вяра, че ван дер Любе е работил с комунистите, когато е запалил Райхстага.
За страдание на нацистите, просто нямало задоволително доказателства, с цел да свържат ван дер Любе с другите обвинени. Всички останали, упрекнати в работа с ван дер Любе, били оправдани и множеството от тях експулсирани в Съветския съюз.
Историята демонстрира, че подпалването на Райхстага надалеч не е открит и затворен случай. Разследването и последващият правосъден развой били извършени под воал от политическо напрежение и операция.
27 February 1933: The Reichstag fire, started by Dutch communist Marinus van der Lubbe, gutted most of the parliament building. It is still unclear if the Nazis had anything to do with the fire or just took advantage of the situation to their benefit.
— George Franchi (@george_franchi)
Въпреки че виновността на ван дер Любе била публично открита, събитията на неговия арест и бързото приписване на отговорността на комунистическите групи пораждат съмнения за опцията за по-дирижирано събитие.
Подпалване на демокрацията
Защо хората подозират някакво прикриване? Защото за нацистите подпалването на Райхстага било подаръкът, който доста им оказал помощ. Когато пристигнали на власт през януари 1933 година, те нямали болшинство, което означавало, че властта им да реализират промени е лимитирана. След пожара това бързо почнало да се трансформира.
27th February 1933 Nazi Germany's parliament building " The Reichstag " is destroyed by fire; possibly set by the Nazis, who blame and execute Dutch Communist Marinus van der Lubbe.
— Garry Pickles (@garrypickles)
Изгарянето дало на Адолф Хитлер идеалния предлог да стартира прекрояването на немската правна система и да консолидира властта по нови и невиждани способи. Един от най-влиятелните бил декрет, който постановявал, че закононарушения като държавна измяна към този момент ще се преглеждат извънредно съществено от новосъздадения национален съд, прочут като Volksgerichtshof.
Народният съд, под управлението на съдия-председателя Роланд Фрайслер, станал синоним на безмилостното угнетяване на несъгласието към Хитлер и политиката му. Фрайслер управлявал голям брой правосъдни процеси до и след началото на Втората международна война, в това число тези, свързани с несполучливия опит за убийството на Хитлер през 1944 година Съдът издал забележителен брой смъртни присъди, отразявайки ролята му на инструмент за политическо гонене и заплашване.
Не бил обиден единствено Народният съд. Райхстагът едвам се бил охладил, когато Хитлер употребявал изгарянето му, с цел да издаде „ Указ за пожара на Райхстага “ на 28 февруари 1933 година
Този обезпокоителен декрет суспендирал гражданските свободи, позволявайки арестуването на политически съперници и потискането на свободата на словото. Очевидно нацистите са употребявали тези ограничения, с цел да заглушат гласовете на несъгласието и да отстранен евентуалните закани за своя режим.
27 February 1933. The Reichstag, Germany’s parliament building in Berlin, was set on fire. A Dutch Communist called Marinus van der Lubbe was convicted of the crime and executed, but whether he acted alone remains a matter of debate among historians, with most thinking he did.
— Prof. Frank McDonough (@FXMC1957)
Ако това не е задоволително неприятно, пожарът също бил употребен като предлог за основаването на „ Закона за разрешаване “. Предаден тъкмо след пожара, това в допълнение концентрирало властта в ръцете на Хитлер.
Той разрешавал на канцлера (Хитлер) властта да приема закони без утвърждението на Райхстага и всъщност отменил демокрацията и изцяло разрушил демократичната рамка на Ваймарската република. С тези нови пълномощия Хитлер бил свободен да прокарва все по-радикални законодателни промени, които проправили пътя към неговото диктаторско ръководство.
Хитлер също знаел, че оттатък политическата власт се нуждае и от поддръжката на хората. И по този начин, той употребявал пожара, с цел да ускори нацистката антикомунистическа агитация, представяйки събитието като част от по-голям болшевишки скрит план. Този роман подхранил антикомунистическите настроения измежду немското население и оправдал безмилостното гонене на комунисти и други хипотетични врагове на страната.
Lucky Break или нацистки подправен байрак?
След изтезанието на ван дер Любе хората почнали да показват опасения, че пожарът в Райхстага е бил прикритие. Тези гласове в никакъв случай не са затихвали. Възможно ли е нацистите да са запалили пожара, а холандецът да е единствено изкупителна жертва?
През годините енигмата към пожара в Райхстага се задълбочила с появяването на свидетелства и документи, които оспорват формалния роман. Ханс-Мартин Ленингс, някогашен член на нацистката паравоенна единица SA, дал доста значима позиция показана в декларация от 1955 година с обстоятелства, разкрити в документите на Фриц Тобиас, немски историк, интересувал се от пожара.
Ленингс бил част от групата на SA, която се втурнала към Райхстага в нощта на пожара. Той твърди, че са откарали Маринус ван дер Любе до Райхстага (само по себе си недоверчив акт: за какво нацистите завели ван дер Любе на мястото на закононарушението му), единствено с цел да открият признаците на пожара, който към този момент бил почнал. Това изказване положено под клетва допуска, че SA, които към този момент били там, може да са изиграли роля в палежа, оспорвайки изказванието, че ван дер Любе е единственият причинител.
Dutch construction worker and council communist Marinus van der Lubbe was sentenced to death on Dec. 23, 1933 for the burning of the German Reichstag. The fire was used as the pretext for the suspension of civil liberties under the new Nazi regime.
— The History of Socialism (@TheHistoryOfSo1)
Ленингс отишъл по-далеч, потвърждавайки, че той и неговият отряд протестирали против ареста на Ван дер Любе, като споделили, че той не може да е бил подпалвачът въз основа на техните наблюдения. Според Ленингс те са били арестувани и принудени да подпишат отхвърли си от каквото и да е познание за случая и са станали очевидци на изтезанието на тези, които са знаели за пожара в Райхстага. Ленингс, откакто избягал в Чехословакия, се опитал да легализира показанията си през 1955 година, очаквайки опцията делото за пожара в Райхстага да бъде върнато на правосъден развой.
Той не бил единственият, чиито показания оспорвали нацистките изказвания. По време на Нюрнбергския развой военачалник Франц Халдер твърдял, че пожарът в Райхстага е бил нацистка интервенция под подправен байрак. С други думи, нацистите сами са запалили постройката.
Той твърдял, че Херман Гьоринг, видна нацистка фигура, се похвалил, че запалил огъня по време на обяд на рождения ден на Хитлер през 1943 година Разбира се, Гьоринг изрично отрекъл тези изказвания по време на кръстосания разпит на процеса в Нюрнберг през 1945 година и 1946 година
Тъй като и двамата мъже са били нацисти, съдени за военни закононарушения, нито един от тях не може да се назова тъкмо благонадежден източник. Все отново тези свидетелства и догатките за прикриване в самото нацистко държавно управление са завладяващи. Както се споделя, няма пушек без огън и формалната държавна версия, която упреквала комунистите, в никакъв случай не изглеждала достоверна.
И по този начин, каква е истината? Както постоянно се случва с историята, отговорът е някъде сред двете. Повечето модерни историци са съгласни, че нацистите не са запалили огъня. Ван дер Любе признал, че е имал претекст и в показанията му няма следи от насила.
Няма обаче и действителни доказателства, че пожарът е плод на комунистически скрит план. Тази част наподобява е измислена от нацистите, с цел да подхранват политическите си цели.
On Monday, 27 February 1933, the Reichstag building, home of the German parliament in Berlin was set on fire allegedly by Marinus van der Lubbe. Hitler attributed the fire to Communist protestors.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ