Поисках от членовете на Съвета за сигурност две неща: да

Поисках от членовете на Съвета за сигурност две неща: да потвърдят обществено, че разоръжаването е единственият път напред; единственият път към възобновяване, към евакуиране на израелските сили, към правото на палестинския народ на самоопределяне и държавност. Поисках да употребяват цялото си въздействие, с цел да убедят Хамас и всички фракции " да се разоръжат, освен това - " без закъснение.

Това написа във Фейсбук Върховният представител на основания от президента на Съединени американски щати " Съвет за мир " в линията Газа Николай Младенов. 

" Всеки загубен час носи човешка цена. Описах пред Съвета какво значи неуспехът: Газа, разграничена на две. Едната част с два милиони палестинци, разрушена и без хоризонт, под контрола на Хамас. Отчаяние и радикализация, без никакъв действителен път към палестинска държавност ", написа Николай Младенов.

Четете цялата му обява без редакторска интервенция: 

Започнах от 7 октомври 2023 година Защото нито рамката, която построяваме, нито изборите, които желаеме Израел и Хамас да създадат, могат да бъдат разбрани без тази насочна точка. На 7 октомври Хамас извърши умишлена, авансово планувана офанзива против Израел. Тов беше най-смъртоносният ден за еврейския народ от Холокоста насам. Осъдих го без запаси тогава и го върша още веднъж през днешния ден.

Онова, което последва, беше военна интервенция в Газа, предизвикала заличаване и страдалчество в голям мащаб. Над два милиона палестинци претърпяха седемнадесет месеца война. Десетки хиляди починаха.

Не би трябвало да слагаме знак на тъждество сред двете нещастия. Но би трябвало да ги виждаме по едно и също време и в цялост. Ужасът от 7 октомври не понижава страданието на палестинския народ. И страданието на палестинския народ не понижава ужаса от 7 октомври.

Четири месеца след приемането на Резолюция 2803, Фаза 1 на Всеобхватния проект е значително изпълнена. Примирието устоя. Всички заложници бяха освободени. Хуманитарната помощ се уголемява. Националният комитет за ръководство на Газа е конституиран. Петнадесет палестински технократи са подготвени да поемат гражданската администрация. Международната стабилизационна мощ набира форма. Благодарих на гарантите — Египет, Катар, Турция и Съединени американски щати — за неуморните им старания.

Но най-важното развиване от ноември насам, това, което всъщност получава минимум обществено внимание, е рамката за разоръжаване на въоръжените групировки в Газа. Тя е контрактувана с всички гаранти и е публично показана на всички страни. Принципът е явен: една гражданска палестинска власт, една правна система и монопол върху оръжията. Без изключения. Без отстъпки.

Поисках от членовете на Съвета за сигурност две неща: да потвърдят обществено, че разоръжаването е единственият път напред; единственият път към възобновяване, към евакуиране на израелските сили, към правото на палестинския народ на самоопределяне и държавност. Поисках да употребяват цялото си въздействие, с цел да убедят Хамас и всички фракции да одобряват рамката без закъснение. Всеки загубен час носи човешка цена.

Описах пред Съвета какво значи неуспехът: Газа, разграничена на две. Едната част с два милиони палестинци, разрушена и без хоризонт, под контрола на Хамас. Отчаяние и радикализация, без никакъв действителен път към палестинска държавност.

Но описах и какво значи триумфът. Газа, в която стоките минават свободно през граничните пунктове. Газа, в която младите палестинци не стоят на опашка за филантропични дажби, а посещават университети. Газа, в която детето, родено следващата година, пораства в дом, а не в палатка, и се учи в учебно заведение, а не в подслон. Всичко това е постижимо.

Това е изборът пред всички страни в конфлиикта. Това е и изборът пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Нова война или ново начало. Непоносимото статукво или по-добро бъдеще. Трета опция не съществува.