Как правилно да хвалим детето
Похвалата е доста значим, само че и много тънък инструмент за образование.
Днес, повлияни от американския модел на родителство, доста млади майки и бащи интензивно и щедро хвалят децата си. Така евентуално се пробват да компенсират неналичието на похвали в личното си детство.
Ако обаче употребявате този инструмент погрешно, можете доста да навредите на самочувствието и на връзката си с детето.
Ето за какво не е ненужно да знаете главните правила по какъв начин да хвалите, с цел да насърчите хлапето.
Хвалете, само че не вредете
Как нормално хвалим децата? Казваме да вземем за пример: „ Ти си левент! “, „ Добро момче (момиче)! “, „ Правилно си постъпил! “. Или: „ Колко добре изми чиниите! Никой на света не мие чинии като теб! ”
На пръв взор наподобява, че това е доста позитивна фраза. Но в този момент се пробвайте да си визиите себе си в ролята на детето, което чува това.
Вероятно е прелестно, само че се оказва, че то е „ добър човек “ единствено, когато прави избрани дейности. А, когато не ги прави, ще бъде неприятен.
Децата се усещат по същия метод. Изглежда, че „ четат “ неизказания подтекст на сходни похвали.
Това е по този начин е, за какво похвалата се гради върху ценностна преценка.
Важно: всяка оценка - добра или неприятна, пречи за формиране на здравословно самочувствие у детето.
Как да лаская детето?
Питате, по какъв начин тогава можете да изразите своето удивление, наслада, горделивост от детето? Много просто.
Вместо оценка на неговите дейности, говорете по какъв начин вие се чувствате.
Изразявайте не оценка, а вашето отношение към дейностите му.
" Радвам се, че го направи! "
" Възхищавам се на метода, по който ти се оправи! "
" Горд съм, че имам подобен наследник /дъщеря! " и така нататък
Когато хвалим детето, до момента в който показваме възприятията си или отношението си към неговите дейности, то усеща, че сме откровени и приема това обръщение като поощрение.
То счита „ мога да се оправя добре с тази работа “.
Докато, в случай че използваме преценки, които постоянно не са справедливи или са преувеличени („ никой не може да го направи като теб! “), детето счита: „ Родителите ме харесват единствено когато върша това “ или „ Знам, че не съм толкоз добър, тъй че евентуално те ме заблуждават. "
За какви действия да го хвалим?
Колкото по-често родителят показва възприятията си и демонстрира отношение към несъмнено деяние, толкоз по-добър става контактът със личното му дете. Засилва се взаимното доверие и откровена връзка.
И няма значение дали баща е удовлетворен, че синът му напазарувал самичък или се възхищава на обстоятелството, че е приключил с отличие. Основното е, че той показва своите усеща и ги адресира непосредствено към детето.
Не единствено позитивните усеща са значими в това другарство.
Ако родителят да вземем за пример е сърдит или неудовлетворен от някои дейности на детето или от бездействието му, значимо е да поговорят и за това.
Отново не трябва да има оценки, а да изрази личните си усеща.
Например: „ Много съм ти сърдит, че не отиде до магазина! “.
Детето по-скоро ще чуе това, в сравнение с фраза като „ Колко си ленив, за какво още веднъж не напазарува през днешния ден! “.
Опитайте, тренирайте!
Пробвайте да похвалите детето или да го порицаете като употребявате препоръките на експерта по следните мотиви:
Продължава на страницата на
