Една млада държанка разказва за живота в „златна“ клетка
Поглеждайки обратно, съзнавам, че марковите аксесоари, скъпите тоалети, постоянните ваканции в чужбина, персоналният ми водач и апартамент в центъра на столицата не си костваха пропилените години. Но по това време имах вяра, че съм блъснала джакпота: богат ухажор, който се стараеше да извършва и най-малките ми прищявки. Ще си кажете: не живот, а същинска приказка. За страдание няма да сте прави.
Как покорих столицата
Никога не съм разбирала девойките, които мечтаят да свържат ориста си с олигарси. Те са подготвени безусловно на всичко, единствено да си легнат с мъжа, за който мечтаят. Аз не съм копняла за хубав живот. Разбира се, желаех непоклатимост и впечатляваща банкова сметка, само че по някаква причина бях сигурна, че сама ще реализира всичко.
След като приключих университета с алена тапия, взех решение, че не си коства да пребивавам в моя роден град и е по-добре да се установя в столицата. Абсолютно не се опасявах да се преместя там, където в действителност никой не ме очакваше. Израснах в пълноценно и наред семейство, което постоянно ме е подкрепяло. Родителите ми имаха вяра в мен, по тази причина ме пуснаха умерено в София. Тръгнах решително към незнайното, само че действителността се оказа доста по-сурова.
Скромният ми бюджет не беше задоволителен, с цел да си намеря апартамент посредством брокер. Тъй като средствата ми бяха лимитирани, взех решение да си потърся някое положително момиче за съквартирантка, за да икономисам пари. За мой шанс съумях. Първоначално аз и съседката ми живеехме много умерено: тя работеше като секретарка в огромна компания, а аз обикалях офисите, пробвайки се да си намеря работа. Много скоро разбрах, че това е неефикасно начинание: конкуренцията беше огромна, до момента в който аз притежавах тапия, само че не и опит.
Въпреки събитието, че парите ми се топяха като пролетен сняг, изрично отхвърлих помощта на родителите си. Вече бях независима и трябваше сама да се боря с живота. Съквартирантката ми оказа помощ няколко пъти да платя моята част от наема, само че в един миг се измори от финансовите ми усложнения и ми предложи да си намеря гадже, което да ме финансира. Думите й ме разсмяха. Как можех да си диря гадже, когато мозъкът ми беше ангажиран единствено с търсенето на работа, а не с любовни занимания? Когато обаче ми останаха само средства за храна, си помислих, че може би това не е чак толкоз неприятна концепция. Една вечер със съквартирантката ми посетихме прочут нощен клуб и там се срещнах с Влади.
Мъжът на моите фантазии
Когато за пръв път видях Влади, си споделих, че наподобява като същински принц: малко над 30 години, стегната фигура, добре поддържан външен тип, първокласна кола, първокласен апартамент в центъра, впечатляваща банкова сметка и един несполучлив брак зад тила. Разводът му беше в моя изгода – нямаше да търча до ритуални зали, да пилея младостта си в основаване на домакински конфорт, който не влизаше в проектите ми. Основната ми цел беше да изградя кариера, само че до момента в който стигна до нея, трябваше някой да ме устоя. Следователна една неангажираща връзка изцяло ме устройваше, още повече, че съгласно мен Влади беше доста заслужен благородник. Цяла нощ двамата не се разделихме. Влади поръчваше ястие след ястие и разпитваше за детайлности от персоналния ми живот.
Видимо се интересуваше от мен. Най-много ме впечатли фактът, че не се опита незабавно да ме вкара в леглото си. На разлъка ми изиска телефонния номер, обещавайки, че скоро иска ми се обади. Не направи никакви опити да ме допре или целуне. Галантно се сбогува и си потегли. В оня миг усетих по какъв начин пърхат пеперуди в стомаха ми.
Мъжът на моите фантазии се обади след два дни и незабавно ми предложи да се преместя в различен апартамент, който той даде обещание да заплаща, в подмяна на нашите топли връзки. Не размишлявах дълго над предлагането му, само че преди да приема, го помолих, да ми откри нещо уютно в центъра на столицата: харесвах старите къщи с високи тавани и мазилка. Влади се съгласи и няколко дни по-късно на драго сърце преглеждах новото си гнездо.
Живот в златна клетка
Влади ми назначи персонален водач, който с изключение на, че ме водеше по бутици и фитнес салони (за любовника ми беше значимо постоянно да наподобявам отлично), плащаше сметките ми за комунални услуги, носеше ми хранителни артикули и решаваше други битови въпроси, в случай че такива възникнеха. Освен това моят обичан ми даде кредитна карта, на която месечно превеждаше голяма сума пари, само че ме предизвести, че мога да я употребявам единствено при предварителна спогодба. Уговорихме се, че ще ме посещава 2-3 пъти седмично и щом пристигна, аз би трябвало да съм подготвена за излизане. За моя наслада Влади постоянно ми подаряваше бижута, чанти и обувки от известни дизайнери. Всъщност по това време всичко ми подхождаше. Единствено ми беше мъчително, че любовникът ми не разрешава да работя, а по този начин копнеех да изградя мечтаната кариера. На слабите ми опити да стачкувам, той отговаряше, че желае да вижда до себе си усмихнато сладко момиче, а не изтощена любовница с вкисната физиономия. След като претеглих плюсовете и минусите, взех решение да пребивавам по неговите правила.
Първите месеци, когато се любувах на новото си състояние в обществото, най-сетне можех да оценя хубостта на столицата и да посетя места, които, в случай че нямах богат ухажор, в никакъв случай не бих видяла. Сутрин се събуждах в София, а вечер заспивах в Италия. В началото всичко ме забавляваше, тъй като не съм изживявала нещо сходно, по тази причина се стараех да запомня тези щастливи моменти. Проблемите започнаха по-късно.
За страдание се оказа, че Влади е доста претенциозен и ревностен мъж. Не ме интересуваха детайлностите за развода му, само че от него знаех, че някогашната му брачна половинка го е разочаровала. Затова в този момент той контролираше всяка моя стъпка и особено ми назначи водач, с цел да знае къде съм и какво върша.
И в случай че първоначално мислех, че е смешно, то скоро това състояние стартира да ме напряга. Не можех да изляза без негово разрешение, нито да вечерям с приятелки, в случай че авансово не съм желала утвърждението му. За Влади бях единствено красива картина, която трябваше да мълчи и да се усмихва очарователно. Струваше ми се, че той ме възприема като придружителка и нищо повече. Сякаш демонстрираше пред другите, че може да си разреши да „ влага “ в момиче, купувайки й първокласни бижута и скъпи тоалети. Някой може би ще каже, че съм корумпирана и съм взела прекалено много пари? Но това не е по този начин. Спях единствено с един мъж и то тъй като по това време в действителност изпитвах благосклонност към него.
Всеки ден ставаше все по-трудно с Влади. Отдавна стопирах да употребявам картата, тъй като не желаех непрекъснато да ме разпитва „ за какво, къде и с кого. “ Връзката ни продължи към пет години. През последните месеци взех решение, че би трябвало да приключа тези мъчителни взаимоотношения и сама да уредя живота си. Но по какъв начин можех да му кажа? Жесток предприемач, любовникът ми не беше по-различен в елементарното всекидневие.
В опит да си върна свободата
Веднъж намекнах, че бих желала да го развеселявам и му предложих да създадем тройка. Но с едно изискване – би трябвало да е млада и възпитана, а не капризна лигла. Влади даде обещание да си намерения и след известно време посетихме клуб, който оферираше сходни услуги.
Любовникът ми разреши сама да избера кандидатката за тройка, казвайки, че към този момент добре познавам усетите му. Половин час по-късно открих подобаващото момиче. Тя стоеше непретенциозно в ъгъла, отпивайки евтина напитка. Когато скритом я огледах и забелязах, че тоалетът и аксесоарите й също не са първокласни, взех решение да работя. Бях сигурна, че проектът ми ще успее.
Ще прескоча детайлностите, единствено ще кажа, че сутринта, до момента в който безшумно затварях вратата зад тила си, Влади и новата му държанка към момента спяха. Не взех съвсем нищо със себе си – само това, с което пристигнах. След като се измъкнах от къщата, към този момент знаех, че Влади и онази персона, ще съумеят да се схванат. Ненапразно прекарах толкоз време с него, изучавайки усетите и навиците му. Самата аз съм твърдо решена да продължа да строя живота си независимо, заобикаляйки връзките с паталогично ревностни мъже.
Инфо: Лична драма
