“Най-страшният опит”. Как воюват доброволците край Артьомовск
/Поглеед.инфо/ Водят се денонощни жестоки борби - врагът не се отхвърля от опитите си да притисне града в клещи и да заеме господстващите височини. Южният фланг се държи от доброволчески сили. Защо някогашни депутати, деца на известни родители и други мирни хора взеха решение да отидат на фронта?
Предна линия на депутатския корпус
Масивен пикап с непредвиден надпис „ Депутат ” – с бели букви на черен декор на регистрационния номер – стопира до бензиностанция в Енакиево, уговореното място за среща. И това не е единствено позивната на лидера. Шофьорът е 39-годишният Едуард Шарафиев от Държавния съвет на Република Татарстан. Но това е в предишното, в цивилния живот. Сега той е политически офицер на доброволческата разузнавателно-щурмова бригада “Свети Георги ”.
Ескортът ми е в цялостно снаряжение - ризница, каска, паласки с аварийни пълнители, картечница, тактическа аптечка в профил. Едуард е тук от доста месеци и е поразително друг от сътрудниците си от депутатския корпус, които градят имидж на третата линия пред телевизионните камери. Той обаче не е самичък.
" В нашата бригада, по този начин да се каже, е показана цялата вертикала на законодателната власт ”, усмихва се Шарафиев, въртейки внезапно кормилото. “Има общински консултант, пълководец на взвод. Аз съм регионален народен представител, член на Държавния съвет. И нашият пълководец на бригадата е Александър Юриевич Бородай. Той е напряко от Държавната дума. Ние се майтапим, когато се събираме: гостуващо пленарно съвещание. И, несъмнено, в бригадата се бият най-разнообразни хора от цялата страна. Средната възраст е над 30 ”, добавя той.
Бойният гръбнак на бригадата са три батальона. Все още няма танкове, само че дават обещание да ги обезпечат в близко бъдеще. Артилерията е в редовност - “Град ”, гаубици, самоходни оръдия. Два батальона се бият, като се сменят един различен на ротация. Другият, щурмовият, е в запас. Те го резервират, ако командването даде заповед за офанзива край Артьомовск. Междувременно там има позиционно “побутване ”.
На южния фланг врагът се пробва да заеме преобладаващи височини в региона на Клещеевка, Курдюмовка и Андреевка. Ако ВСУ доближат тази линия, логистичните артерии, свързващи Артьомовск с останалата част на ДНР, ще бъдат под опасност - преди всичко, маршрутът до Горловка. А загубата на позиции на север ще принуди съветските войски да изоставен града. Това да не се случи е задача на жителите на „ Свети Георги “.
Гаубица за дърва
Движим се на северозапад от Дебалцево. Колкото повече напредваме,, толкоз по-лош е пътят. Пикапът се мята от едната страна на другата по дупките. От време на време се появяват табели „ Мини “ и трудности. Дърветата са " плешиви " - клоните са отсечени от осколки. С ниска газ прекосяваме по счупения мост, алегорично приел формата на буквата V, и скоро наближаваме задачата си.
Селото (няма да го назоваваме) е изцяло унищожено от артилерийски обстрел. Нито една цяла къща, плевня или стопанска сграда - цялостни руини. В градина, обрасла с плевели, тлее трева - следствията от скорошно долитане. Всичко е осеяно с остри като бръснач осколки, които се стремят да се забият в подметката на обувката.
На пръв взор тук няма никой. Но петима бойци се появяват от най-близкото мазе, откакто са получили целево означение от разузнаването. Те се доближават до гаубица Д-30, увита в сиво-зелена мрежа, и я приготвят за борба. Оръжието е добре замаскирано: от три до четири метра наподобява като купчина дърва, покрита със остаряла черга. Дори умел оператор няма да ги види от квадрокоптера.
„ Мерникът е 365, ъгълът е 28-90, зарядът е цялостен, снарядът е фугасен “, малко командва старшият. Артилеристът прави настройки посредством стягане на маховите колела. " Оръдие! Изстрел! " Гаубицата реве оглушително и подвига компактен облак червен прахуляк. Екипажът неотложно хвърля камуфлажна мрежа върху нея и бяга назад в мазето. Ние следим: „ димната завеса “, която изстрелът подвигна над селото, ще бъде забелязана от врага освен от хеликоптер, само че, наподобява, от спътник. Така че чакаме „ отговор “ във всяка секунда.
Между другото, още през лятото бойци от 1-ви Донецки армейски корпус се оплакаха от дефицит на 122-мм снаряди за гаубици Д-30. Стигна се до такава степен, че артилеристите взеха по-стари и по-примитивни 152-мм Д-20, пуснати в употреба незабавно след Великата отечествена война. Сега обаче, съдейки по това, което означават артилеристите от “Свети Георги ”, съветската индустрия е достигнала нужното движение за произвеждане на модерни муниции.
Неуловим танк
Сядаме в едно тясно мазе. Тук е ярко — горе, в руините на къща, безшумно гърми електрически генератор. Войниците, виждайки камера в ръцете на кореспондент, поставят балаклави. Те се опасяват не за себе си, а за своите близки. Украинските специфични служби няма да имат особени усложнения да разпознаят името и семейството на артилериста по лицето му и да дефинират адреса на фамилията му.
Това е и повода бойците да приказват спестовно за себе си.
„ Командвах екипажа на гаубица Д-30, до момента в който към момента бях на военна работа “, споделя артилеристът, който взе повиквателния „ Коливан “ - в чест на юнака от приказките. „ Аз съм от Уляновск, работя върху втория си контракт в зоната на СВО, първият беше покрай Харков. И в цивилния живот тапицирах мека мебел. Напълно невоенна специалност, макар че и там има револвер (смее се). За тапицерия, само че все пак! Тук има цялостно взаимно съгласие. От приемането на координатите на задачата до нейното заличаване са една до една и половина минути. Това се смята за доста добър резултат ”, добавя той.
А боецът с позивна " Сайга " е първата си командировка в зоната на СВО. Отначало се пробва да се „ активизирам “ посредством Министерството на защитата. Но неприятен шанс - става известно, че е изгубил военната си брошура. Записва се като доброволец. Той признава: най-лошото прекарване е да седиш под танков обстрел. Скоростта на снаряда му е доста висока, сред излизане и идване са част от секундата. Нямаш време да се криеш. Един противников танк към този момент е унищожил едно от двете оръдия на батерията.
„ Той ни безпокои от много време ”, удостоверява артилеристът “Рева “ с плюшена Чебурашка на бронежилетката си (талисман от жена му за късмет). “Ще се приближи, ще изстреля пет-шест снаряда и ще си тръгне. Но ние несъмнено ще го хванем, както неотдавна направихме с една американска БМП “Брадли ” В седем сутринта врагът стартира да нападна. Ние работихме, разузнаването ни поправя. И третият или четвъртият снаряд - непосредствено попадение в американеца, незабавно стартира да пуши. И тогава бронетранспортьорът беше взривен ”, добавя той.
“Рева ” е може би най-опитният тук. Води борба от 24 февруари 2022 година Бил е покрай Киев, Изюм в Харковска област и при Кременная - Сватово. Спомня си първата си борба, когато колоната му е обстреляна с артилерия край украинската столица. Било е ужасно, само че, споделя той, с времето се привиква. “И потискаш страха, с цел да не ти пречи на бойната работа ”, добавя той.
Доброволческа мотивация
Всеки боец от доброволческата бригада има своя мотивация. Ростовецът “Рева ” има доста родственици в Донбас, някои са починали през деветте години на спора, а той отмъщава. “Коливан ” на драго сърце си спомня военната работа и още веднъж работи с обичаната си гаубица Д-30. А политическият офицер с позивна “Депутат ” Едуард Шарафиев призна, че желае да даде образец на някои от сътрудниците си, останали в тила. Поради частична готовност не е свикан - не е служил в армията. Затова се включва доброволец.
Сред бойците от бригада „ Свети Георги “ има и деца на „ статутни “ родители. Арсений Стерлигов е наследник на известния бизнесмен Герман Стерлигов. Усмихнат, непретенциозен и безмълвен човек, той е свенлив пред камерата и настойчиво отхвърля изявленията. Но на пряк въпрос за какво не се „ e загуби. “, възползвайки се от позицията на татко си, той отговори по този начин: “Дълга история. Накратко, някой би трябвало ”.
Не може да се каже по-добре за доброволците в “Свети Георги ”. Разбира се, беше въпрос на случайност, че трима национални избраници са се озовали в една бойна част едновременно.
Но напълно не е инцидентно, че Специалната военна интервенция, колкото повече напредва, толкоз по-силно сплотява хората, които в мирния живот не са имали нито общ кръг от познати, нито общи ползи, нито обща цел. Днес са дружно, тъй като „ някой би трябвало “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Предна линия на депутатския корпус
Масивен пикап с непредвиден надпис „ Депутат ” – с бели букви на черен декор на регистрационния номер – стопира до бензиностанция в Енакиево, уговореното място за среща. И това не е единствено позивната на лидера. Шофьорът е 39-годишният Едуард Шарафиев от Държавния съвет на Република Татарстан. Но това е в предишното, в цивилния живот. Сега той е политически офицер на доброволческата разузнавателно-щурмова бригада “Свети Георги ”.
Ескортът ми е в цялостно снаряжение - ризница, каска, паласки с аварийни пълнители, картечница, тактическа аптечка в профил. Едуард е тук от доста месеци и е поразително друг от сътрудниците си от депутатския корпус, които градят имидж на третата линия пред телевизионните камери. Той обаче не е самичък.
" В нашата бригада, по този начин да се каже, е показана цялата вертикала на законодателната власт ”, усмихва се Шарафиев, въртейки внезапно кормилото. “Има общински консултант, пълководец на взвод. Аз съм регионален народен представител, член на Държавния съвет. И нашият пълководец на бригадата е Александър Юриевич Бородай. Той е напряко от Държавната дума. Ние се майтапим, когато се събираме: гостуващо пленарно съвещание. И, несъмнено, в бригадата се бият най-разнообразни хора от цялата страна. Средната възраст е над 30 ”, добавя той.
Бойният гръбнак на бригадата са три батальона. Все още няма танкове, само че дават обещание да ги обезпечат в близко бъдеще. Артилерията е в редовност - “Град ”, гаубици, самоходни оръдия. Два батальона се бият, като се сменят един различен на ротация. Другият, щурмовият, е в запас. Те го резервират, ако командването даде заповед за офанзива край Артьомовск. Междувременно там има позиционно “побутване ”.
На южния фланг врагът се пробва да заеме преобладаващи височини в региона на Клещеевка, Курдюмовка и Андреевка. Ако ВСУ доближат тази линия, логистичните артерии, свързващи Артьомовск с останалата част на ДНР, ще бъдат под опасност - преди всичко, маршрутът до Горловка. А загубата на позиции на север ще принуди съветските войски да изоставен града. Това да не се случи е задача на жителите на „ Свети Георги “.
Гаубица за дърва
Движим се на северозапад от Дебалцево. Колкото повече напредваме,, толкоз по-лош е пътят. Пикапът се мята от едната страна на другата по дупките. От време на време се появяват табели „ Мини “ и трудности. Дърветата са " плешиви " - клоните са отсечени от осколки. С ниска газ прекосяваме по счупения мост, алегорично приел формата на буквата V, и скоро наближаваме задачата си.
Селото (няма да го назоваваме) е изцяло унищожено от артилерийски обстрел. Нито една цяла къща, плевня или стопанска сграда - цялостни руини. В градина, обрасла с плевели, тлее трева - следствията от скорошно долитане. Всичко е осеяно с остри като бръснач осколки, които се стремят да се забият в подметката на обувката.
На пръв взор тук няма никой. Но петима бойци се появяват от най-близкото мазе, откакто са получили целево означение от разузнаването. Те се доближават до гаубица Д-30, увита в сиво-зелена мрежа, и я приготвят за борба. Оръжието е добре замаскирано: от три до четири метра наподобява като купчина дърва, покрита със остаряла черга. Дори умел оператор няма да ги види от квадрокоптера.
„ Мерникът е 365, ъгълът е 28-90, зарядът е цялостен, снарядът е фугасен “, малко командва старшият. Артилеристът прави настройки посредством стягане на маховите колела. " Оръдие! Изстрел! " Гаубицата реве оглушително и подвига компактен облак червен прахуляк. Екипажът неотложно хвърля камуфлажна мрежа върху нея и бяга назад в мазето. Ние следим: „ димната завеса “, която изстрелът подвигна над селото, ще бъде забелязана от врага освен от хеликоптер, само че, наподобява, от спътник. Така че чакаме „ отговор “ във всяка секунда.
Между другото, още през лятото бойци от 1-ви Донецки армейски корпус се оплакаха от дефицит на 122-мм снаряди за гаубици Д-30. Стигна се до такава степен, че артилеристите взеха по-стари и по-примитивни 152-мм Д-20, пуснати в употреба незабавно след Великата отечествена война. Сега обаче, съдейки по това, което означават артилеристите от “Свети Георги ”, съветската индустрия е достигнала нужното движение за произвеждане на модерни муниции.
Неуловим танк
Сядаме в едно тясно мазе. Тук е ярко — горе, в руините на къща, безшумно гърми електрически генератор. Войниците, виждайки камера в ръцете на кореспондент, поставят балаклави. Те се опасяват не за себе си, а за своите близки. Украинските специфични служби няма да имат особени усложнения да разпознаят името и семейството на артилериста по лицето му и да дефинират адреса на фамилията му.
Това е и повода бойците да приказват спестовно за себе си.
„ Командвах екипажа на гаубица Д-30, до момента в който към момента бях на военна работа “, споделя артилеристът, който взе повиквателния „ Коливан “ - в чест на юнака от приказките. „ Аз съм от Уляновск, работя върху втория си контракт в зоната на СВО, първият беше покрай Харков. И в цивилния живот тапицирах мека мебел. Напълно невоенна специалност, макар че и там има револвер (смее се). За тапицерия, само че все пак! Тук има цялостно взаимно съгласие. От приемането на координатите на задачата до нейното заличаване са една до една и половина минути. Това се смята за доста добър резултат ”, добавя той.
А боецът с позивна " Сайга " е първата си командировка в зоната на СВО. Отначало се пробва да се „ активизирам “ посредством Министерството на защитата. Но неприятен шанс - става известно, че е изгубил военната си брошура. Записва се като доброволец. Той признава: най-лошото прекарване е да седиш под танков обстрел. Скоростта на снаряда му е доста висока, сред излизане и идване са част от секундата. Нямаш време да се криеш. Един противников танк към този момент е унищожил едно от двете оръдия на батерията.
„ Той ни безпокои от много време ”, удостоверява артилеристът “Рева “ с плюшена Чебурашка на бронежилетката си (талисман от жена му за късмет). “Ще се приближи, ще изстреля пет-шест снаряда и ще си тръгне. Но ние несъмнено ще го хванем, както неотдавна направихме с една американска БМП “Брадли ” В седем сутринта врагът стартира да нападна. Ние работихме, разузнаването ни поправя. И третият или четвъртият снаряд - непосредствено попадение в американеца, незабавно стартира да пуши. И тогава бронетранспортьорът беше взривен ”, добавя той.
“Рева ” е може би най-опитният тук. Води борба от 24 февруари 2022 година Бил е покрай Киев, Изюм в Харковска област и при Кременная - Сватово. Спомня си първата си борба, когато колоната му е обстреляна с артилерия край украинската столица. Било е ужасно, само че, споделя той, с времето се привиква. “И потискаш страха, с цел да не ти пречи на бойната работа ”, добавя той.
Доброволческа мотивация
Всеки боец от доброволческата бригада има своя мотивация. Ростовецът “Рева ” има доста родственици в Донбас, някои са починали през деветте години на спора, а той отмъщава. “Коливан ” на драго сърце си спомня военната работа и още веднъж работи с обичаната си гаубица Д-30. А политическият офицер с позивна “Депутат ” Едуард Шарафиев призна, че желае да даде образец на някои от сътрудниците си, останали в тила. Поради частична готовност не е свикан - не е служил в армията. Затова се включва доброволец.
Сред бойците от бригада „ Свети Георги “ има и деца на „ статутни “ родители. Арсений Стерлигов е наследник на известния бизнесмен Герман Стерлигов. Усмихнат, непретенциозен и безмълвен човек, той е свенлив пред камерата и настойчиво отхвърля изявленията. Но на пряк въпрос за какво не се „ e загуби. “, възползвайки се от позицията на татко си, той отговори по този начин: “Дълга история. Накратко, някой би трябвало ”.
Не може да се каже по-добре за доброволците в “Свети Георги ”. Разбира се, беше въпрос на случайност, че трима национални избраници са се озовали в една бойна част едновременно.
Но напълно не е инцидентно, че Специалната военна интервенция, колкото повече напредва, толкоз по-силно сплотява хората, които в мирния живот не са имали нито общ кръг от познати, нито общи ползи, нито обща цел. Днес са дружно, тъй като „ някой би трябвало “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ