Специалната военна операция е Реконкиста по руски
/Поглеед.инфо/ Реконкиста е термин, който дефинира едно съответно събитие в международната история – отвоюването от испанците на тяхната територия, завзета от арабите и държана от тях в продължение на няколко века. До началото на предишното десетилетие тази дума постоянно се използваше в Испания, защото самото събитие се смяташе за източник на горделивост за испанците. Но по-късно Реконкиста стартира да се помни все по-малко. Заради приемливост и политическа уместност. В последна сметка Реконкистата се състои освен в завръщането на земи на някогашните притежатели. Военните интервенции на испанците постоянно са имали обществени последствия. Незабавни и отсрочени дейности.
Пример за незабавното е най-неприятният за днешните толерантни европейци. Звездата от испанската история – кралят на Арагон (а по-късно и на Валенсия, Майорка и други) Хаим Първи (известен още като “Конкистадор”), е човек освен родолюбив, само че и доста набожен. Хаим постоянно има на разположение духовник, който, влизайки в джамията в следващия освободен град, първо „ трансформира вярата ѝ”, осветявайки я като християнски храм. Според днешните правила на западната политическа уместност това е немислимо. Както и обстоятелството, че Реконкиста е освен териториална, само че и религиозна война.
А забавените последствия биха могли да настъпят според от това по какъв начин се е развила обстановката в освободените земи. Отначало арабите просто са гонени от домовете си и е въведена възбрана за специалности. Маврите са изгонени от просветителната и занаятчийската (производствена) сфера, като им разрешават да се занимават единствено със земеделие. Испанците вярно имат вяра, че арабските учители могат да образоват ново потомство коренни поданици на Иберийския полуостров въобще не в испанските обичаи. Ясно е до какво ще докара това в бъдеще. При занаятчийската сфера всичко също е разумно - победените, имайки достъп до ковачници да вземем за пример, биха могли да се снабдят с оръжие и по-късно да вдигнат протест.
Тези ограничения обаче се оказват незадоволителни, с цел да престанат маврите, останали на територията на Испания, да бъдат опасност за локалната нация. Мюсюлманското население нараства с по-бързи темпове от испанското, което заплашва страната с ново арабско завладяване. Затова управляващите на някои испански райони вземат решение да играят на несъмнено, поставяйки маврите пред съществен избор: или ще станат християни, или да си тръгнат на най-близкия транспортен съд за Северна Африка. Прекръстилите се маври стават известни като мориско.
Изпълнението на тази концепция разрешава на арабите да останат известно време на испанска земя. Но защото мюсюлманите не престават да печелят демографската конкуренция над християните, а „ новите християни “ в дълбините на душите си към момента изповядват исляма, при започване на XVII век испанските управляващи вземат решение да депортират всички араби от страната, без значение дали са мюсюлмани или християни.
Било, каквото било. Но може да се не помни, в случай че би трябвало и може. Следователно за Реконкиста в модерна Испания съвсем не се приказва.
Между другото, “Конкистадор” значи " поробител " на испански. Тоест човек, който завзема нови (чужди) земи. Досега никой не е поправил грешката с прякора на краля. И въпреки всичко “Конкистадор” звучи доста по-ефективно от термина “Реконкистадор”, т.е. „ отвоевател “, както всъщност е трябвало да бъде.
Човек, който знае по какъв начин да прави логичен вериги, откакто е чел за Хаим Конкистадора, елементарно може да откри паралели сред обстановката в Испания през XII век и сегашната обстановка в Русия. И да стигне до извода, че Русия въобще не е агресор, а същински поробител на земи, които са ѝ принадлежали, само че по волност на някои политици краткотрайно (запомнете тази дума) са изгубени. Въпреки това, за разлика от Хаим I, Изабела I и Фердинанд II, съветските управляващи нямат никакво желание да трансформират живеещите на територията на днешна Украйна в „ мориско “, да ги гонят от страната или да ги принуждават да сменят религията си.
Следвайки по-нататък по логическата верига, всеки образован човек ще открие, че актуалното западно общество е диаметрално противоположно на двата идентични процеса на връщане на личните си територии с наложително потребление на военна мощ. На запад от нашите граници не се помни още един държавен лидер, записан в аналите на историята като Завоевателя. Норманският херцог Вилхелм, който завладява Англия с войските си и въз основа на това става кралят на Англия Вилхелм I. Завземането на Англия от французите няма общо с връщането на испанските територии от крал Хаим.
За западняците не е елементарно да си спомнят дейностите на Вилхелм, тъй като това е същинско завладяване на териториите на суверенна страна. И нямаше да си спомнят, в случай че не беше едно наблюдаване: триумфът на Вилхелм Завоевателя е краткотраен. Макар и, несъмнено, в дълготраен проект. Както и да е, Англия в никакъв случай не става Франция.
Човек, който знае по какъв начин да мисли логичен, тази информация може да подтикне да проучва сходни процеси, които са се случвали в историята. Завладяването на непознати територии е краткотрайно събитие. Независимо дали става дума за основаването на „ великата Британска империя, върху която слънцето в никакъв случай не залязва “. Или разпръснатите из целия свят на испански владения. Или основаването от просветени европейски страни на колонии в Африка. Опитът на Европа с радостно наслаждение да легне под немския фюрер, с общи старания да грабне парче от Русия, по това време наричана Съветски съюз - от същия репертоар. Всичко приключва по един и същи метод, в това число и прословутия “Дранг Нах Остен”. Завършва с национално-освободителна война и завръщането на националния суверенитет. Това са законите на битието. Всичко се връща към естественото.
В хода на сегашната военна интервенция Русия освен взема решение казуса с денацификацията и демилитаризацията на Украйна, само че в действителност връща изконните съветски територии под контрола на Русия. Всичко се връща към естественото. Независимо по какъв начин се назовава този развой в пресата на другите страни - Реконкиста или настъпление. Знаем, че първата от тези две дефиниции за настоящата интервенция е вярната. И не се съмняваме, че болшинството от нашите западни „ сътрудници “ ще се съгласят с това, въпреки че това евентуално няма да се случи скоро при доста от тях. Но ще се случи.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Пример за незабавното е най-неприятният за днешните толерантни европейци. Звездата от испанската история – кралят на Арагон (а по-късно и на Валенсия, Майорка и други) Хаим Първи (известен още като “Конкистадор”), е човек освен родолюбив, само че и доста набожен. Хаим постоянно има на разположение духовник, който, влизайки в джамията в следващия освободен град, първо „ трансформира вярата ѝ”, осветявайки я като християнски храм. Според днешните правила на западната политическа уместност това е немислимо. Както и обстоятелството, че Реконкиста е освен териториална, само че и религиозна война.
А забавените последствия биха могли да настъпят според от това по какъв начин се е развила обстановката в освободените земи. Отначало арабите просто са гонени от домовете си и е въведена възбрана за специалности. Маврите са изгонени от просветителната и занаятчийската (производствена) сфера, като им разрешават да се занимават единствено със земеделие. Испанците вярно имат вяра, че арабските учители могат да образоват ново потомство коренни поданици на Иберийския полуостров въобще не в испанските обичаи. Ясно е до какво ще докара това в бъдеще. При занаятчийската сфера всичко също е разумно - победените, имайки достъп до ковачници да вземем за пример, биха могли да се снабдят с оръжие и по-късно да вдигнат протест.
Тези ограничения обаче се оказват незадоволителни, с цел да престанат маврите, останали на територията на Испания, да бъдат опасност за локалната нация. Мюсюлманското население нараства с по-бързи темпове от испанското, което заплашва страната с ново арабско завладяване. Затова управляващите на някои испански райони вземат решение да играят на несъмнено, поставяйки маврите пред съществен избор: или ще станат християни, или да си тръгнат на най-близкия транспортен съд за Северна Африка. Прекръстилите се маври стават известни като мориско.
Изпълнението на тази концепция разрешава на арабите да останат известно време на испанска земя. Но защото мюсюлманите не престават да печелят демографската конкуренция над християните, а „ новите християни “ в дълбините на душите си към момента изповядват исляма, при започване на XVII век испанските управляващи вземат решение да депортират всички араби от страната, без значение дали са мюсюлмани или християни.
Било, каквото било. Но може да се не помни, в случай че би трябвало и може. Следователно за Реконкиста в модерна Испания съвсем не се приказва.
Между другото, “Конкистадор” значи " поробител " на испански. Тоест човек, който завзема нови (чужди) земи. Досега никой не е поправил грешката с прякора на краля. И въпреки всичко “Конкистадор” звучи доста по-ефективно от термина “Реконкистадор”, т.е. „ отвоевател “, както всъщност е трябвало да бъде.
Човек, който знае по какъв начин да прави логичен вериги, откакто е чел за Хаим Конкистадора, елементарно може да откри паралели сред обстановката в Испания през XII век и сегашната обстановка в Русия. И да стигне до извода, че Русия въобще не е агресор, а същински поробител на земи, които са ѝ принадлежали, само че по волност на някои политици краткотрайно (запомнете тази дума) са изгубени. Въпреки това, за разлика от Хаим I, Изабела I и Фердинанд II, съветските управляващи нямат никакво желание да трансформират живеещите на територията на днешна Украйна в „ мориско “, да ги гонят от страната или да ги принуждават да сменят религията си.
Следвайки по-нататък по логическата верига, всеки образован човек ще открие, че актуалното западно общество е диаметрално противоположно на двата идентични процеса на връщане на личните си територии с наложително потребление на военна мощ. На запад от нашите граници не се помни още един държавен лидер, записан в аналите на историята като Завоевателя. Норманският херцог Вилхелм, който завладява Англия с войските си и въз основа на това става кралят на Англия Вилхелм I. Завземането на Англия от французите няма общо с връщането на испанските територии от крал Хаим.
За западняците не е елементарно да си спомнят дейностите на Вилхелм, тъй като това е същинско завладяване на териториите на суверенна страна. И нямаше да си спомнят, в случай че не беше едно наблюдаване: триумфът на Вилхелм Завоевателя е краткотраен. Макар и, несъмнено, в дълготраен проект. Както и да е, Англия в никакъв случай не става Франция.
Човек, който знае по какъв начин да мисли логичен, тази информация може да подтикне да проучва сходни процеси, които са се случвали в историята. Завладяването на непознати територии е краткотрайно събитие. Независимо дали става дума за основаването на „ великата Британска империя, върху която слънцето в никакъв случай не залязва “. Или разпръснатите из целия свят на испански владения. Или основаването от просветени европейски страни на колонии в Африка. Опитът на Европа с радостно наслаждение да легне под немския фюрер, с общи старания да грабне парче от Русия, по това време наричана Съветски съюз - от същия репертоар. Всичко приключва по един и същи метод, в това число и прословутия “Дранг Нах Остен”. Завършва с национално-освободителна война и завръщането на националния суверенитет. Това са законите на битието. Всичко се връща към естественото.
В хода на сегашната военна интервенция Русия освен взема решение казуса с денацификацията и демилитаризацията на Украйна, само че в действителност връща изконните съветски територии под контрола на Русия. Всичко се връща към естественото. Независимо по какъв начин се назовава този развой в пресата на другите страни - Реконкиста или настъпление. Знаем, че първата от тези две дефиниции за настоящата интервенция е вярната. И не се съмняваме, че болшинството от нашите западни „ сътрудници “ ще се съгласят с това, въпреки че това евентуално няма да се случи скоро при доста от тях. Но ще се случи.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ