„Всяка секунда е от значение: Как да оцелеете при самолетна катастрофа
Погледнете фотосите на двете съдбовни самолетни произшествия от последните две седмици и измежду ужаса и тъгата на постоянно пътуващите с трен може да ви хрумне една мисъл.
Старата сентенция за постоянните пасажери гласи, че да седиш в задната част на самолета е по-безопасно, в сравнение с в предната - и останките от полет 8243 на азербайджанските авиолинии и полет 2216 на " Чеджу Еър " наподобява удостоверяват това.
Всичките 29 оживели от азербайджанската злополука са седели в задната част на самолета, който се е разделил на две, като задната част е останала съвсем непокътната. В същото време единствените оживели при южнокорейската злополука са двете стюардеси, които са били на седалките си в самата опашка на самолета.
Така че дали тази остаряла сентенция - и шегите с черен комизъм за местата в първа и бизнес класа, които са положителни, до момента в който няма проблем със самолета - въпреки всичко е вярна?
През 2015 година кореспонденти на списание TIME пишат, че са прегледали записите на всички американски самолетни произшествия със починали и оживели от 1985 до 2000 година и в мета-анализ са открили, че при местата в задната трета на самолета смъртността е общо 32%, спрямо 38% в предната трета и 39% в междинната трета.
Още по-добри резултати са открити при междинните седалки в задната трета на кабината, където смъртността е 28 %. „ Най-лошите “ места са пътеките в междинната третина на самолета, където смъртността е 44 %.
Но дали това ще важи и през 2024 година?
Според специалисти по авиационна сигурност това е остаряла приказка.
„ Няма никакви данни, които да демонстрират връзка сред местата за сядане и оцеляването. Всяко произшествие е друго “ , споделя Хасан Шахиди, президент на Фондацията за сигурност на полетите.
„ Ако приказваме за злополука с съдбовен край, няма съвсем никаква разлика къде седи човек “, споделя Ченг-Лунг Ву, доцент в Училището по авиация към Университета на Нов Южен Уелс, Сидни.
Ед Галеа, професор по инженерна противопожарна сигурност в Лондонския университет „ Гринуич “, който е провел забележителни проучвания на евакуацията при самолетни произшествия, предизвестява: „ Няма магическа най-безопасна седалка. Това зависи от естеството на произшествието, в което сте попаднали. Понякога е по-добре да седиш начело, от време на време откъм гърба “.
Въпреки това Галеа, както и други, споделят, че има разлика сред седалката, която има максимален късмет да оцелее при първичен удар, и тази, която ви разрешава бързо да напуснете самолета. Те споделят, че би трябвало да се стремим към последното.
При множеството самолетни произшествия би трябвало да може да се оцелее
Първо, положителните вести.
„ По-голямата част от самолетните катастрофи могат да се преживеят и множеството хора при тях оцеляват “, споделя Галеа. От 1988 година насам самолетите - и седалките в тях - би трябвало да бъдат конструирани по този начин, че да устоят на удар до 16G, или g-сила, която е 16 пъти по-голяма от силата на тежестта. Това значи, споделя той, че при множеството произшествия „ е допустимо да се преживее контузията от удара при злополуката “.
Например, той класифицира първичния случай с Чеджу Еър като оцеляващ - хипотетичен удар от птица, загуба на мотор и кацане по стомах на пистата, без функциониращо шаси.
„ Ако не се беше блъснал в бетонното укрепено затруднение в края на пистата, изцяло допустимо е по-голямата част, в случай че не и всички, да бяха оживели “ , споделя той.
От друга страна, злополуката на азербайджанските авиолинии той дефинира като случай, който не може да се преживее, и назовава „ знамение “ това, че някой се е отървал жив.
Повечето въздухоплавателни средства, които попадат в произшествия, обаче не се изстрелват от небето, както се подозира по отношение на злополуката в Азербайджан.
The survivors of recent crashes were sitting at the back of the plane. What does that tell us about airplane safety?
— Egypt Independent (@EgyIndependent)
А защото актуалните самолети са конструирани по този начин, че да устоят на удари и да забавят разпространяването на огъня, Галеа прави оценка възможностите за оцеляване при „ оцеляващ “ случай на най-малко 90%.
Вместо това той споделя, че разликата сред живота и гибелта при множеството модерни катастрофи е в това какъв брой бързо пасажерите могат да се изтеглят.
Днес самолетите би трябвало да потвърдят, че могат да бъдат евакуирани за 90 секунди, с цел да получат документ. Но теоретичната евакуация - практикувана с доброволци в пространствата на производителите - е доста друга от действителността на паникьосаната аудитория на борда на аероплан, който преди малко е кацнал спешно.
„ Всяка секунда е от голяма важност "
Експертът по евакуация Галеа е провел изследване за английския орган за гражданска авиация (CAA), в което се преглеждат местата в самолета, които могат да оцелеят най-добре. Неговото удивително проучване, извършено в продължение на няколко години при започване на 2000 година, разглеждаше държанието на пасажерите и екипажа по време на евакуация след злополука, вместо да преглежда самите произшествия. Събирайки данни от 1 917 пасажери и 155 членове на екипажа, взели участие в 105 катастрофи в интервала 1977-1999 година, екипът му основава база данни за човешкото държание при самолетни произшествия.
Анализът му на това кои изходи пасажерите фактически са употребявали „ разруши доста легенди за евакуацията от самолета “, споделя той. „ Преди моето изследване се смяташе, че пасажерите са склонни да употребяват изхода за качване, тъй като е най-познат, и че пасажерите са склонни да вървят напред. Моят разбор на данните сподели, че нито един от тези легенди не се удостоверява от доказателствата. “
Вместо това проучването на Галеа демонстрира, че пасажерите, седящи на пет реда от всеки спешен излаз, в която и да е част на самолета, имат максимален късмет да се измъкнат живи.
Нещо повече, тези, които седят на местата до пътеката, имат по-голям късмет да се изтеглят безвредно, в сравнение с тези, които седят на междинните места, а по-късно на местата до прозореца - тъй като би трябвало да преминат през по-малко хора, с цел да излязат.
„ Основното нещо, което би трябвало да се разбере, е, че при авиационен случай всяка секунда е от голяма важност - всяка секунда може да направи разликата сред живота и гибелта “, споделя той и прибавя, че близостта до изходния ред е по-важна от площта на самолета.
Разбира се, не всеки излаз може да бъде употребен при случай - когато полет 516 на Japan Airlines се разруши в аероплан на бреговата защита в Токио Ханеда през януари предходната година, единствено три от осемте евакуационни пързалки бяха използваеми. И въпреки всичко, с помощта на примерното държание на екипажа и пасажерите, които се изтеглиха неотложно, всички 379 души в Airbus A350 оцеляха.
Галеа - който сега търси доброволци от Обединеното кралство за февруарските тествания на евакуацията - споделя обаче, че въпреки всичко е по-добре да изберете един първоначален ред, до който да седнете близо, в сравнение с да разпределяте възможностите си и да седите сред два такива.
Какво се случва, в случай че на желания от вас полет няма свободни места на изходния ред - или на пет реда от него?
„ Търся различен полет. Искам да бъда допустимо най-близо до изхода. Ако съм на девет или 10 места от него, не съм удовлетворен. Шансът е в интерес на квалифицирания разум “, споделя той.
Резервирали сте полет и сте избрали място на пет реда от изхода. Сега е моментът да седнете комфортно, да се отпуснете и да разчитате на водачите и екипажа, нали?
Не и съгласно Галеа, която споделя, че има неща, които можем да създадем на борда на самолета и които ни дават максимален късмет да оцелеем при случай.
„ Шансът е в интерес на квалифицирания разум. Ако сте наясно какво би трябвало да извършите, с цел да подобрите възможностите си, ще увеличите още повече възможностите си да оцелеете. Помислете по какъв начин бихте се измъкнали “ , е неговата мантра.
Той споделя, че е от значително значение, даже в случай че постоянно летите, да изслушате инструктажа на кабинния екипаж преди полета и да разберете - в действителност да разберете - по какъв начин работи защитният ви колан.
„ Вярвате или не, само че едно от нещата, с които хората се затрудняват при злополука, е да освободят защитния си колан. Намираш се в обстановка, в която евентуално може да става дума за живот и гибел, и мозъкът ти минава на автопилот “ , споделя той.
„ Повечето хора имат опит с защитните колани в колите, където натискате бутон, а не дърпате брава. Много от хората, които интервюирахме претърпели самолетни произшествия, имаха компликации при първичното освобождение на защитните колани. Ето за какво е значимо да се обърне внимание на инструктажа преди полет. Всички тези препоръки са в действителност скъпи. “
Той предлага също по този начин да се запознаете деликатно с картите за евакуация в джоба на седалката си, а в случай че седите до спешен излаз, деликатно да разгледате по какъв начин ще го отворите.
„ Този надкрилен изход е много тежък и евентуално ще падне върху вас. Интервюирах един от хората на борда на „ Чудото на Хъдсън “ спешно кацане по вода на полет 1549 на US Airways през 2009 г. Той беше седнал до надкрилния излаз и не беше обърнал внимание. Докато самолетът падаше, той извади табелата и я изследва. Бил е инженер, тъй че го е схванал - само че мисля, че междинният човек, в случай че не си е направил труда да я прочете авансово, няма да го направи “, споделя той.
Дръжте обувките си на краката си, до момента в който не достигнете крейсерска височина - и ги сложете назад, когато самолетът стартира да се спуска дефинитивно, споделя той. Ако сте семейство или пътувате с други хора, седнете дружно, даже и да би трябвало да платите - при незабавен случай раздялата ще ви забави, защото хората неизбежно ще се опитат да се намерят.
И където и да седите, пребройте броя на редовете сред вас и спешния излаз - както начело, по този начин и откъм гърба. По този метод, в случай че салонът е цялостен с пушек - „ един от главните убийци “ в актуалните произшествия, споделя той - към момента можете да усетите пътя до най-близкия излаз и да имате авариен, в случай че най-близкият до вас е блокиран.
„ Хората те мислят за вманиачен “ , споделя той за пасажерите, които деликатно наблюдават инструктажа преди полета и изследват картите за евакуация и изходните порти преди политане. „ Но шансът е благоразположен към квалифицирания разум. Ако не сте готови, е много евентуално нещата да не се развият добре. “
Оставете всичко - и това значи всичко - зад тила си
Джефри Томас знае и някои неща за сигурността на самолетите. Сега той е редактор на уеб страницата за авиационни вести 42 000 Feet, а преди този момент 12 години е бил създател на AirlineRatings - първия уеб страница, който класира самолетните компании по сигурност.
Томас споделя, че най-безопасната градивна част на самолета е кутията на крилото - там, където структурата на крилото се свързва с фюзелажа.
„ Всяка злополука е друга, само че нормално при структурна щета самолетът се унищожава начело и откъм гърба на крилата “ , споделя той и назовава кутията на крилата „ доста, доста здрава част от структурата “ . Такъв е казусът с злополуката на самолета на азербайджанските авиолинии, който се е разцепил тъкмо след крилата.
Но макар че Томас от дълго време е предложил да се седи над крилото, той споделя, че държанието на пасажерите през последните години го е предиздвикало да промени позицията си. Сега той счита, че „ най-хубавите места са допустимо най-близо до изходите “. В идеалния случай това е крилото - само че не е наложително.
Това е по този начин, тъй като, както споделя Галеа, множеството модерни произшествия могат да се преживеят.
„ Повечето катастрофи или изключителни обстановки през днешния ден не са свързани с цялостна загуба на самолета - става въпрос за нещо друго, пожар в мотора, отвод на ходовата част или доброкачествено прехвръкване “ , споделя Томас.
Основната заплаха след първичния удар е от експлоадиране на пожар и нахлуване на пушек в кабината. И въпреки че актуалните композитни материали, от които са направени днешните фюзелажи, могат да забавят разпространяването на пожара по-добре от алуминия, те не могат да го забавят вечно - което значи, че евакуацията е от основно значение за оцеляването.
И въпреки всичко наподобява, че пасажерите не схващат това - или не желаят да го схванат.
„ Все по-често виждаме, че пасажерите не оставят чантите си, което забавя евакуацията на самолета, и много постоянно сме виждали случаи, в които пасажерите не са излизали, тъй като евакуацията на самолета се е забавила “ , споделя Томас.
През май 2019 година полет 1492 на „ Аерофлот “ се разрушава на летище „ Шереметиево “ в Москва, като в последвалия пожар умират 41 от общо 78 души на борда. Пътниците са снимани от камера да се изтеглят с ръчния си багаж, даже когато задната половина на самолета е в пламъци.
„ Самолетите са сертифицирани по този начин, че всеки пасажер да може да излезе с половината от затворените изходи в границите на 90 секунди, само че сега евакуацията на някои от тези самолети продължава пет или шест минути, тъй че това е доста огромен проблем “ , споделя той.
„ Другият проблем е, че в обществените медии се появяват доста видеоклипове от вътрешността на кабините с пламъци на открито и хора, които крещят. Хората вършат видеоклипове, вместо да слязат от самолета. “
Той счита, че снимането на евакуация или на евакуация с ръчни чанти би трябвало да бъде оповестено за закононарушение.
„ Вие застрашавате живота на хората “ , споделя той изрично.
Той цитира миналогодишната злополука на Japan Airlines като „ съвършен образец “ за това какво е допустимо. Екипажът е запазил успокоение и евакуирал ефикасно пасажерите - а те са се подчинили на екипажа. Нито един човек не е бил видян да взема ръчния си багаж със себе си - и всички са оживели.
Но той споделя, че това е било изключение във връзка с случаите.
„ Това е културен проблем - в случай че стюардесата ви крещи да си оставите багажа, тъкмо това ще създадат японските пасажери. В множеството други страни хората си мислят: „ На кого му пука, аз си желая багажа “ , споделя той.
Сега, когато Томас лети, той седи на изходния ред, а при политане и кацане носи спортно палто, в което държи паспорта и кредитните си карти.
„ Така че, в случай че ми се наложи да изляза, мога да го направя и ще имам всичко належащо със себе си “ , споделя той.
„ Никога, в никакъв случай не знаеш. Толкова доста хора се качват на самолета и споделят: „ На мен в никакъв случай няма да ми се случи “, а в идващия миг знаят, че са статистически данни. Аз не пожертвам с лейди Късмет. Наясно съм с проблемите и с държанието на хората и подхващам ограничения, с цел да се уверя, че в обстановка, която се надявам в никакъв случай да не се случи, съм в положение да сляза и да не бъда блокиран от някой глупак. “
След като самолетът е на земята, той е във вашите ръце
Има и други ограничения, които можете да предприемете, с цел да летите по-безопасно.
Шахиди показва турбуленцията като „ нещо, за което пасажерите могат да създадат нещо “. Той споделя, че постоянно би трябвало да сме закопчани с защитни колани.
„ Аз нося колана си от самото начало, в случай че не отида до тоалетната, и отивам там и се връщам доста бързо, без значение от това какво споделя капитанът. Статистически повече от 80 % от пострадванията в самолетите се дължат на пасажери, които не са сложили защитни колани “, споделя той.
Ву споделя, че в никакъв случай не лети без пътническа застраховка, тъй че в случай че нещо се случи и той загуби движимостите си при евакуация, да не се окаже без пари.
И Томас, и Галеа акцентират, че рационалният избор на самолетна компания също е от основно значение.
„ Едно предписание е, че в действителност положителните самолетни компании заплащат в действителност положителни заплати и хората желаят да работят за тях - най-лошите водачи би трябвало да работят за някой различен “ , споделя Томас, който лети единствено с самолетните компании с най-голям рейтинг. Той поучава да извършите изследване, преди да резервирате полета си - не във всички страни има еднообразно високи стандарти за сигурност, тъй че ви е нужна самолетна компания, която надвишава условията за сигурност, където и да лети, а освен такава, която дава отговор на минималните стандарти.
Но от решаващо значение е да не забравяте, че при положение на злополука, която може да се преживее, пасажерите би трябвало да работят по метод, който да разреши на допустимо най-вече хора да оцелеят.
„ Хората са фаталистично настроени, мислят, че в случай че попаднат в злополука, това е всичко - тъй че може и да не се тормозят, тъй като всички ще умрат. Но това е тъкмо противоположното на това, което се случва. Просто помнете, че всяка секунда е от голяма важност “ , споделя Галеа.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Старата сентенция за постоянните пасажери гласи, че да седиш в задната част на самолета е по-безопасно, в сравнение с в предната - и останките от полет 8243 на азербайджанските авиолинии и полет 2216 на " Чеджу Еър " наподобява удостоверяват това.
Всичките 29 оживели от азербайджанската злополука са седели в задната част на самолета, който се е разделил на две, като задната част е останала съвсем непокътната. В същото време единствените оживели при южнокорейската злополука са двете стюардеси, които са били на седалките си в самата опашка на самолета.
Така че дали тази остаряла сентенция - и шегите с черен комизъм за местата в първа и бизнес класа, които са положителни, до момента в който няма проблем със самолета - въпреки всичко е вярна?
През 2015 година кореспонденти на списание TIME пишат, че са прегледали записите на всички американски самолетни произшествия със починали и оживели от 1985 до 2000 година и в мета-анализ са открили, че при местата в задната трета на самолета смъртността е общо 32%, спрямо 38% в предната трета и 39% в междинната трета.
Още по-добри резултати са открити при междинните седалки в задната трета на кабината, където смъртността е 28 %. „ Най-лошите “ места са пътеките в междинната третина на самолета, където смъртността е 44 %.
Но дали това ще важи и през 2024 година?
Според специалисти по авиационна сигурност това е остаряла приказка.
„ Няма никакви данни, които да демонстрират връзка сред местата за сядане и оцеляването. Всяко произшествие е друго “ , споделя Хасан Шахиди, президент на Фондацията за сигурност на полетите.
„ Ако приказваме за злополука с съдбовен край, няма съвсем никаква разлика къде седи човек “, споделя Ченг-Лунг Ву, доцент в Училището по авиация към Университета на Нов Южен Уелс, Сидни.
Ед Галеа, професор по инженерна противопожарна сигурност в Лондонския университет „ Гринуич “, който е провел забележителни проучвания на евакуацията при самолетни произшествия, предизвестява: „ Няма магическа най-безопасна седалка. Това зависи от естеството на произшествието, в което сте попаднали. Понякога е по-добре да седиш начело, от време на време откъм гърба “.
Въпреки това Галеа, както и други, споделят, че има разлика сред седалката, която има максимален късмет да оцелее при първичен удар, и тази, която ви разрешава бързо да напуснете самолета. Те споделят, че би трябвало да се стремим към последното.
При множеството самолетни произшествия би трябвало да може да се оцелее
Първо, положителните вести.
„ По-голямата част от самолетните катастрофи могат да се преживеят и множеството хора при тях оцеляват “, споделя Галеа. От 1988 година насам самолетите - и седалките в тях - би трябвало да бъдат конструирани по този начин, че да устоят на удар до 16G, или g-сила, която е 16 пъти по-голяма от силата на тежестта. Това значи, споделя той, че при множеството произшествия „ е допустимо да се преживее контузията от удара при злополуката “.
Например, той класифицира първичния случай с Чеджу Еър като оцеляващ - хипотетичен удар от птица, загуба на мотор и кацане по стомах на пистата, без функциониращо шаси.
„ Ако не се беше блъснал в бетонното укрепено затруднение в края на пистата, изцяло допустимо е по-голямата част, в случай че не и всички, да бяха оживели “ , споделя той.
От друга страна, злополуката на азербайджанските авиолинии той дефинира като случай, който не може да се преживее, и назовава „ знамение “ това, че някой се е отървал жив.
Повечето въздухоплавателни средства, които попадат в произшествия, обаче не се изстрелват от небето, както се подозира по отношение на злополуката в Азербайджан.
The survivors of recent crashes were sitting at the back of the plane. What does that tell us about airplane safety?
— Egypt Independent (@EgyIndependent)
А защото актуалните самолети са конструирани по този начин, че да устоят на удари и да забавят разпространяването на огъня, Галеа прави оценка възможностите за оцеляване при „ оцеляващ “ случай на най-малко 90%.
Вместо това той споделя, че разликата сред живота и гибелта при множеството модерни катастрофи е в това какъв брой бързо пасажерите могат да се изтеглят.
Днес самолетите би трябвало да потвърдят, че могат да бъдат евакуирани за 90 секунди, с цел да получат документ. Но теоретичната евакуация - практикувана с доброволци в пространствата на производителите - е доста друга от действителността на паникьосаната аудитория на борда на аероплан, който преди малко е кацнал спешно.
„ Всяка секунда е от голяма важност "
Експертът по евакуация Галеа е провел изследване за английския орган за гражданска авиация (CAA), в което се преглеждат местата в самолета, които могат да оцелеят най-добре. Неговото удивително проучване, извършено в продължение на няколко години при започване на 2000 година, разглеждаше държанието на пасажерите и екипажа по време на евакуация след злополука, вместо да преглежда самите произшествия. Събирайки данни от 1 917 пасажери и 155 членове на екипажа, взели участие в 105 катастрофи в интервала 1977-1999 година, екипът му основава база данни за човешкото държание при самолетни произшествия.
Анализът му на това кои изходи пасажерите фактически са употребявали „ разруши доста легенди за евакуацията от самолета “, споделя той. „ Преди моето изследване се смяташе, че пасажерите са склонни да употребяват изхода за качване, тъй като е най-познат, и че пасажерите са склонни да вървят напред. Моят разбор на данните сподели, че нито един от тези легенди не се удостоверява от доказателствата. “
Вместо това проучването на Галеа демонстрира, че пасажерите, седящи на пет реда от всеки спешен излаз, в която и да е част на самолета, имат максимален късмет да се измъкнат живи.
Нещо повече, тези, които седят на местата до пътеката, имат по-голям късмет да се изтеглят безвредно, в сравнение с тези, които седят на междинните места, а по-късно на местата до прозореца - тъй като би трябвало да преминат през по-малко хора, с цел да излязат.
„ Основното нещо, което би трябвало да се разбере, е, че при авиационен случай всяка секунда е от голяма важност - всяка секунда може да направи разликата сред живота и гибелта “, споделя той и прибавя, че близостта до изходния ред е по-важна от площта на самолета.
Разбира се, не всеки излаз може да бъде употребен при случай - когато полет 516 на Japan Airlines се разруши в аероплан на бреговата защита в Токио Ханеда през януари предходната година, единствено три от осемте евакуационни пързалки бяха използваеми. И въпреки всичко, с помощта на примерното държание на екипажа и пасажерите, които се изтеглиха неотложно, всички 379 души в Airbus A350 оцеляха.
Галеа - който сега търси доброволци от Обединеното кралство за февруарските тествания на евакуацията - споделя обаче, че въпреки всичко е по-добре да изберете един първоначален ред, до който да седнете близо, в сравнение с да разпределяте възможностите си и да седите сред два такива.
Какво се случва, в случай че на желания от вас полет няма свободни места на изходния ред - или на пет реда от него?
„ Търся различен полет. Искам да бъда допустимо най-близо до изхода. Ако съм на девет или 10 места от него, не съм удовлетворен. Шансът е в интерес на квалифицирания разум “, споделя той.
Резервирали сте полет и сте избрали място на пет реда от изхода. Сега е моментът да седнете комфортно, да се отпуснете и да разчитате на водачите и екипажа, нали?
Не и съгласно Галеа, която споделя, че има неща, които можем да създадем на борда на самолета и които ни дават максимален късмет да оцелеем при случай.
„ Шансът е в интерес на квалифицирания разум. Ако сте наясно какво би трябвало да извършите, с цел да подобрите възможностите си, ще увеличите още повече възможностите си да оцелеете. Помислете по какъв начин бихте се измъкнали “ , е неговата мантра.
Той споделя, че е от значително значение, даже в случай че постоянно летите, да изслушате инструктажа на кабинния екипаж преди полета и да разберете - в действителност да разберете - по какъв начин работи защитният ви колан.
„ Вярвате или не, само че едно от нещата, с които хората се затрудняват при злополука, е да освободят защитния си колан. Намираш се в обстановка, в която евентуално може да става дума за живот и гибел, и мозъкът ти минава на автопилот “ , споделя той.
„ Повечето хора имат опит с защитните колани в колите, където натискате бутон, а не дърпате брава. Много от хората, които интервюирахме претърпели самолетни произшествия, имаха компликации при първичното освобождение на защитните колани. Ето за какво е значимо да се обърне внимание на инструктажа преди полет. Всички тези препоръки са в действителност скъпи. “
Той предлага също по този начин да се запознаете деликатно с картите за евакуация в джоба на седалката си, а в случай че седите до спешен излаз, деликатно да разгледате по какъв начин ще го отворите.
„ Този надкрилен изход е много тежък и евентуално ще падне върху вас. Интервюирах един от хората на борда на „ Чудото на Хъдсън “ спешно кацане по вода на полет 1549 на US Airways през 2009 г. Той беше седнал до надкрилния излаз и не беше обърнал внимание. Докато самолетът падаше, той извади табелата и я изследва. Бил е инженер, тъй че го е схванал - само че мисля, че междинният човек, в случай че не си е направил труда да я прочете авансово, няма да го направи “, споделя той.
Дръжте обувките си на краката си, до момента в който не достигнете крейсерска височина - и ги сложете назад, когато самолетът стартира да се спуска дефинитивно, споделя той. Ако сте семейство или пътувате с други хора, седнете дружно, даже и да би трябвало да платите - при незабавен случай раздялата ще ви забави, защото хората неизбежно ще се опитат да се намерят.
И където и да седите, пребройте броя на редовете сред вас и спешния излаз - както начело, по този начин и откъм гърба. По този метод, в случай че салонът е цялостен с пушек - „ един от главните убийци “ в актуалните произшествия, споделя той - към момента можете да усетите пътя до най-близкия излаз и да имате авариен, в случай че най-близкият до вас е блокиран.
„ Хората те мислят за вманиачен “ , споделя той за пасажерите, които деликатно наблюдават инструктажа преди полета и изследват картите за евакуация и изходните порти преди политане. „ Но шансът е благоразположен към квалифицирания разум. Ако не сте готови, е много евентуално нещата да не се развият добре. “
Оставете всичко - и това значи всичко - зад тила си
Джефри Томас знае и някои неща за сигурността на самолетите. Сега той е редактор на уеб страницата за авиационни вести 42 000 Feet, а преди този момент 12 години е бил създател на AirlineRatings - първия уеб страница, който класира самолетните компании по сигурност.
Томас споделя, че най-безопасната градивна част на самолета е кутията на крилото - там, където структурата на крилото се свързва с фюзелажа.
„ Всяка злополука е друга, само че нормално при структурна щета самолетът се унищожава начело и откъм гърба на крилата “ , споделя той и назовава кутията на крилата „ доста, доста здрава част от структурата “ . Такъв е казусът с злополуката на самолета на азербайджанските авиолинии, който се е разцепил тъкмо след крилата.
Но макар че Томас от дълго време е предложил да се седи над крилото, той споделя, че държанието на пасажерите през последните години го е предиздвикало да промени позицията си. Сега той счита, че „ най-хубавите места са допустимо най-близо до изходите “. В идеалния случай това е крилото - само че не е наложително.
Това е по този начин, тъй като, както споделя Галеа, множеството модерни произшествия могат да се преживеят.
„ Повечето катастрофи или изключителни обстановки през днешния ден не са свързани с цялостна загуба на самолета - става въпрос за нещо друго, пожар в мотора, отвод на ходовата част или доброкачествено прехвръкване “ , споделя Томас.
Основната заплаха след първичния удар е от експлоадиране на пожар и нахлуване на пушек в кабината. И въпреки че актуалните композитни материали, от които са направени днешните фюзелажи, могат да забавят разпространяването на пожара по-добре от алуминия, те не могат да го забавят вечно - което значи, че евакуацията е от основно значение за оцеляването.
И въпреки всичко наподобява, че пасажерите не схващат това - или не желаят да го схванат.
„ Все по-често виждаме, че пасажерите не оставят чантите си, което забавя евакуацията на самолета, и много постоянно сме виждали случаи, в които пасажерите не са излизали, тъй като евакуацията на самолета се е забавила “ , споделя Томас.
През май 2019 година полет 1492 на „ Аерофлот “ се разрушава на летище „ Шереметиево “ в Москва, като в последвалия пожар умират 41 от общо 78 души на борда. Пътниците са снимани от камера да се изтеглят с ръчния си багаж, даже когато задната половина на самолета е в пламъци.
„ Самолетите са сертифицирани по този начин, че всеки пасажер да може да излезе с половината от затворените изходи в границите на 90 секунди, само че сега евакуацията на някои от тези самолети продължава пет или шест минути, тъй че това е доста огромен проблем “ , споделя той.
„ Другият проблем е, че в обществените медии се появяват доста видеоклипове от вътрешността на кабините с пламъци на открито и хора, които крещят. Хората вършат видеоклипове, вместо да слязат от самолета. “
Той счита, че снимането на евакуация или на евакуация с ръчни чанти би трябвало да бъде оповестено за закононарушение.
„ Вие застрашавате живота на хората “ , споделя той изрично.
Той цитира миналогодишната злополука на Japan Airlines като „ съвършен образец “ за това какво е допустимо. Екипажът е запазил успокоение и евакуирал ефикасно пасажерите - а те са се подчинили на екипажа. Нито един човек не е бил видян да взема ръчния си багаж със себе си - и всички са оживели.
Но той споделя, че това е било изключение във връзка с случаите.
„ Това е културен проблем - в случай че стюардесата ви крещи да си оставите багажа, тъкмо това ще създадат японските пасажери. В множеството други страни хората си мислят: „ На кого му пука, аз си желая багажа “ , споделя той.
Сега, когато Томас лети, той седи на изходния ред, а при политане и кацане носи спортно палто, в което държи паспорта и кредитните си карти.
„ Така че, в случай че ми се наложи да изляза, мога да го направя и ще имам всичко належащо със себе си “ , споделя той.
„ Никога, в никакъв случай не знаеш. Толкова доста хора се качват на самолета и споделят: „ На мен в никакъв случай няма да ми се случи “, а в идващия миг знаят, че са статистически данни. Аз не пожертвам с лейди Късмет. Наясно съм с проблемите и с държанието на хората и подхващам ограничения, с цел да се уверя, че в обстановка, която се надявам в никакъв случай да не се случи, съм в положение да сляза и да не бъда блокиран от някой глупак. “
След като самолетът е на земята, той е във вашите ръце
Има и други ограничения, които можете да предприемете, с цел да летите по-безопасно.
Шахиди показва турбуленцията като „ нещо, за което пасажерите могат да създадат нещо “. Той споделя, че постоянно би трябвало да сме закопчани с защитни колани.
„ Аз нося колана си от самото начало, в случай че не отида до тоалетната, и отивам там и се връщам доста бързо, без значение от това какво споделя капитанът. Статистически повече от 80 % от пострадванията в самолетите се дължат на пасажери, които не са сложили защитни колани “, споделя той.
Ву споделя, че в никакъв случай не лети без пътническа застраховка, тъй че в случай че нещо се случи и той загуби движимостите си при евакуация, да не се окаже без пари.
И Томас, и Галеа акцентират, че рационалният избор на самолетна компания също е от основно значение.
„ Едно предписание е, че в действителност положителните самолетни компании заплащат в действителност положителни заплати и хората желаят да работят за тях - най-лошите водачи би трябвало да работят за някой различен “ , споделя Томас, който лети единствено с самолетните компании с най-голям рейтинг. Той поучава да извършите изследване, преди да резервирате полета си - не във всички страни има еднообразно високи стандарти за сигурност, тъй че ви е нужна самолетна компания, която надвишава условията за сигурност, където и да лети, а освен такава, която дава отговор на минималните стандарти.
Но от решаващо значение е да не забравяте, че при положение на злополука, която може да се преживее, пасажерите би трябвало да работят по метод, който да разреши на допустимо най-вече хора да оцелеят.
„ Хората са фаталистично настроени, мислят, че в случай че попаднат в злополука, това е всичко - тъй че може и да не се тормозят, тъй като всички ще умрат. Но това е тъкмо противоположното на това, което се случва. Просто помнете, че всяка секунда е от голяма важност “ , споделя Галеа.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ