Живеем в публичен фарс и какво от това?
Погледнете в близост. Дори единствено събитията от последните дни са задоволителни, с цел да убедят и най-недоверчивия какъв брой неуместна е обществената среда у нас. В нея танцуват политически джуджета, които с ехидни усмивки залъгват другояче обезверени хора.
Докато улицата издига лозунги, зад каменни стени редят постове. Или им подреждат кой-къде и по какъв начин да застане. Засега. Докато други хвърлят картите. И все едно играят на покер, в който не съперниците, а обслужващият личен състав печели залозите. И това е обществен фарс с доста лица на все безсмъртни титани.
И ето ви двама, застанали един против различен. Слави Трифонов и Бойко Борисов можеха да си кажат доста повече от това, което феновете чуха. Можеха да се състезават за превъзходство в този другояче толкоз чакан диалог. Можеха да се спрат даже на шаржа, само че избраха фарса, защото с него всички са привикнали. И тъй като той към този момент буди минимум обществено отвращение, е желан прийом, когато нямаш или тъкмо противоположното - имаш доста какво да кажеш.
При огромните играчи от дребната коалиция фарсът от дълго време е единствената форма на изява. В опозицията пък е запазена марка, защото прикрива по този начин изкусителното от време на време ухажване на главните сили в политическия покер. Когато обаче се завърти рулетката, тъкмо най-смелите се скриват зад напъните на някой различен, който бива или обречен или кръстен в името на суетата.
Уважаеми читатели, живеем в обществен фарс и какво от това?! Всяко неодобрение е наречено “поръчково”, всеки яд пък бил “платен”, а всяка гибел стана ненадейно “заслужена”. Една шепа дами отсрамват гражданското общество, две шепи мъже се нахвърлят против тях. Когато хората изискат промяна на системата, получават просто нов вицепремиер в кожата на предходния. Когато улицата шумно им споделя да си вървят, те я засипват с пари или компромати. Когато някой падне, всички ликуват, че се е предал. И от този фарс няма изплъзване тъй като към този момент е реализирано най-ценното и най-черното - замяна на истините, задачите и упованията, че на следващия ден изобщо може да бъде по-добре от през днешния ден.
Докато улицата издига лозунги, зад каменни стени редят постове. Или им подреждат кой-къде и по какъв начин да застане. Засега. Докато други хвърлят картите. И все едно играят на покер, в който не съперниците, а обслужващият личен състав печели залозите. И това е обществен фарс с доста лица на все безсмъртни титани.
И ето ви двама, застанали един против различен. Слави Трифонов и Бойко Борисов можеха да си кажат доста повече от това, което феновете чуха. Можеха да се състезават за превъзходство в този другояче толкоз чакан диалог. Можеха да се спрат даже на шаржа, само че избраха фарса, защото с него всички са привикнали. И тъй като той към този момент буди минимум обществено отвращение, е желан прийом, когато нямаш или тъкмо противоположното - имаш доста какво да кажеш.
При огромните играчи от дребната коалиция фарсът от дълго време е единствената форма на изява. В опозицията пък е запазена марка, защото прикрива по този начин изкусителното от време на време ухажване на главните сили в политическия покер. Когато обаче се завърти рулетката, тъкмо най-смелите се скриват зад напъните на някой различен, който бива или обречен или кръстен в името на суетата.
Уважаеми читатели, живеем в обществен фарс и какво от това?! Всяко неодобрение е наречено “поръчково”, всеки яд пък бил “платен”, а всяка гибел стана ненадейно “заслужена”. Една шепа дами отсрамват гражданското общество, две шепи мъже се нахвърлят против тях. Когато хората изискат промяна на системата, получават просто нов вицепремиер в кожата на предходния. Когато улицата шумно им споделя да си вървят, те я засипват с пари или компромати. Когато някой падне, всички ликуват, че се е предал. И от този фарс няма изплъзване тъй като към този момент е реализирано най-ценното и най-черното - замяна на истините, задачите и упованията, че на следващия ден изобщо може да бъде по-добре от през днешния ден.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ