Ще се окаже ли голямата коалиция началото на края за Ангела Меркел
Погледнато извън, вчерашното известие, че двете водещи немски партии са се споразумели по изискванията за огромна коалиция, се посреща с облекчение. Страната чака от шест дълги месеца да се сформира работещо държавно управление, и най-сетне има такова.
Онези, които желаят нещата да вървят както нормално, ще бъдат въодушевени. Ангела Меркел ще продължи да бъде канцлер и да движи нещата по същия верен метод без доста звук и без огромни упования, както нейният народ е привикнал.
При по-внимателен взор обаче нещата наподобяват друго. Меркел излиза от последните съдружни договаряния с трагично отслабени позиции. Тя е била принудена да заплати извънредно висока цена на нейните сътрудници в договарянията от левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), и редовите членове в личния й Християндемократически съюз (ХДС) надали ще не помнят това скоро. (Открит е и въпросът, че 460 000 социалдемократи следва да гласоподават за съдружното съглашение, а рискът те да не го одобрят е сериозен.)
В предишното останаха дните, когато Меркел можеше да образува немския политически пейзаж по този начин, както желае. Дори и да резервира поста си на канцлер,
краят на нейната епоха към този момент се вижда.
Постигнатото в сряда съдружно съглашение съставлява неугледен компромис, отразяващ изменящия се и покварен електорат. Собствената партия на Меркел завоюва 33 на 100 от гласовете на парламентарните избори през септември - спад с 8.5 % спрямо резултата от 2013 година, а социалдемократите събраха 20 на 100. Това бе най-лошото показване на двете огромни партии след Втората международна война.
Печелившият от разочарованието на гласоподавателите обаче е явен: крайнодясната " Алтернатива за Германия " (АзГ), която вследствие на изборите се оказа трета по мощ партия. Със своите 12.6 на 100 от гласовете тя освен влезе в Народното събрание, само че и съумя да оглави три парламентарни комисии. Възходът на АзГ се дължи в огромна степен на свръхщедростта, проявена от Меркел по време на бежанската рецесия от 2015 година, когато 1.1 млн. имигранти нахлуха в Германия единствено за една година.
Ще бъде ли в положение новото държавно управление да формулира
цялостна и реалистична имиграционна политика,
която да може да подкопае привлекателността на крайната десница? Ако нещо следва от настоящето съдружно съглашение, то отговорът е " не ". То поставя таван от 220 000 на броя на имигрантите, които могат да влязат в страната всяка година - количество, което надали ще успокои немските гласоподаватели, опасяващи се от резултата на всеобщата имиграция.
Това е единствено една от няколкото сфери, в която отслабената позиция на Меркел я принуди да отстъпи терен на социалдемократите, които ще поемат контрола над три основни министерства - на финансите, на външните работи и на труда. Редакторът на един от водещите вестници успешно го назова " първото държавно управление на ГСДП, ръководено от канцлер от ХДС ".
Християндемократите съумяха да задържат министерството на защитата, чийто настоящ титуляр Урсула фон дер Лайен е вероятен правоприемник на Меркел.
Така че да, Меркел ще стане канцлер още един път. Но ужасното показване на нейната партия на изборите през септември и
небалансираните условия на съдружното съглашение
пораждат неодобрение в редиците на ХДС, което евентуално ще откри израз незабавно, откакто стартира новият й мандат.
Много социалдемократи в това време се безпокоят, че (участието в) огромната коалиция ще навреди най-много на тяхната партия (както към този момент е ставало в предишното, когато Меркел присвои доста от най-популярните хрумвания на социалдемократите).
Ами бъдещето? По-младите германци, прекарали по-голямата част от живота си с Меркел отпред, очевидно гледат на нещата по-различно. При неотдавнашни изследвания измежду германци на възраст сред 12 и 25 година, цели 69 % от тях са съгласни с израза:
" На политиците не им пука какво мисля аз ".
Това е знак за надълбоко отчуждение от сегашната система от политически партии, и може да има нещо общо с обстоятелството, че междинната възраст на членуващите в политически партии в Германия е 60 години.
Както демонстрира възходът на АзГ, Германия в никакъв случай не се е нуждаела по този начин остро от нови политически хрумвания. Парадигмата, че множеството германци не са склонни към промени и просто желаят да се върви напред по инерция, повтаряйки остарели обединения, се опровергава от анкетите. Едно неотдавнашно изследване сподели, че единствено 51 на 100 от гласоподавателите утвърждават четвърти мандат за Меркел. Само преди 6 месеца те бяха 70 на 100. 46 на 100 са срещу четвърти мандат. Ако тази наклонност се резервира, канцлерството на Меркел евентуално ще се трансформира в отегчително недоволно бърборене.
Едно нещо е ясно: въпреки че тази нова огромна коалиция претендира да предлага " ново начало ", малко на брой имат вяра, че тя е в положение да извърши обещанието си. Най-вероятният сюжет е просто нов опит мандатът да се изкара някак си. Както видя един коментатор, проблемите за двете водещи немски партии едвам стартират. Страната заслужава нещо по-добро. /БТА/
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборите в Германия (243)
Онези, които желаят нещата да вървят както нормално, ще бъдат въодушевени. Ангела Меркел ще продължи да бъде канцлер и да движи нещата по същия верен метод без доста звук и без огромни упования, както нейният народ е привикнал.
При по-внимателен взор обаче нещата наподобяват друго. Меркел излиза от последните съдружни договаряния с трагично отслабени позиции. Тя е била принудена да заплати извънредно висока цена на нейните сътрудници в договарянията от левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), и редовите членове в личния й Християндемократически съюз (ХДС) надали ще не помнят това скоро. (Открит е и въпросът, че 460 000 социалдемократи следва да гласоподават за съдружното съглашение, а рискът те да не го одобрят е сериозен.)
В предишното останаха дните, когато Меркел можеше да образува немския политически пейзаж по този начин, както желае. Дори и да резервира поста си на канцлер,
краят на нейната епоха към този момент се вижда.
Постигнатото в сряда съдружно съглашение съставлява неугледен компромис, отразяващ изменящия се и покварен електорат. Собствената партия на Меркел завоюва 33 на 100 от гласовете на парламентарните избори през септември - спад с 8.5 % спрямо резултата от 2013 година, а социалдемократите събраха 20 на 100. Това бе най-лошото показване на двете огромни партии след Втората международна война.
Печелившият от разочарованието на гласоподавателите обаче е явен: крайнодясната " Алтернатива за Германия " (АзГ), която вследствие на изборите се оказа трета по мощ партия. Със своите 12.6 на 100 от гласовете тя освен влезе в Народното събрание, само че и съумя да оглави три парламентарни комисии. Възходът на АзГ се дължи в огромна степен на свръхщедростта, проявена от Меркел по време на бежанската рецесия от 2015 година, когато 1.1 млн. имигранти нахлуха в Германия единствено за една година.
Ще бъде ли в положение новото държавно управление да формулира
цялостна и реалистична имиграционна политика,
която да може да подкопае привлекателността на крайната десница? Ако нещо следва от настоящето съдружно съглашение, то отговорът е " не ". То поставя таван от 220 000 на броя на имигрантите, които могат да влязат в страната всяка година - количество, което надали ще успокои немските гласоподаватели, опасяващи се от резултата на всеобщата имиграция.
Това е единствено една от няколкото сфери, в която отслабената позиция на Меркел я принуди да отстъпи терен на социалдемократите, които ще поемат контрола над три основни министерства - на финансите, на външните работи и на труда. Редакторът на един от водещите вестници успешно го назова " първото държавно управление на ГСДП, ръководено от канцлер от ХДС ".
Християндемократите съумяха да задържат министерството на защитата, чийто настоящ титуляр Урсула фон дер Лайен е вероятен правоприемник на Меркел.
Така че да, Меркел ще стане канцлер още един път. Но ужасното показване на нейната партия на изборите през септември и
небалансираните условия на съдружното съглашение
пораждат неодобрение в редиците на ХДС, което евентуално ще откри израз незабавно, откакто стартира новият й мандат.
Много социалдемократи в това време се безпокоят, че (участието в) огромната коалиция ще навреди най-много на тяхната партия (както към този момент е ставало в предишното, когато Меркел присвои доста от най-популярните хрумвания на социалдемократите).
Ами бъдещето? По-младите германци, прекарали по-голямата част от живота си с Меркел отпред, очевидно гледат на нещата по-различно. При неотдавнашни изследвания измежду германци на възраст сред 12 и 25 година, цели 69 % от тях са съгласни с израза:
" На политиците не им пука какво мисля аз ".
Това е знак за надълбоко отчуждение от сегашната система от политически партии, и може да има нещо общо с обстоятелството, че междинната възраст на членуващите в политически партии в Германия е 60 години.
Както демонстрира възходът на АзГ, Германия в никакъв случай не се е нуждаела по този начин остро от нови политически хрумвания. Парадигмата, че множеството германци не са склонни към промени и просто желаят да се върви напред по инерция, повтаряйки остарели обединения, се опровергава от анкетите. Едно неотдавнашно изследване сподели, че единствено 51 на 100 от гласоподавателите утвърждават четвърти мандат за Меркел. Само преди 6 месеца те бяха 70 на 100. 46 на 100 са срещу четвърти мандат. Ако тази наклонност се резервира, канцлерството на Меркел евентуално ще се трансформира в отегчително недоволно бърборене.
Едно нещо е ясно: въпреки че тази нова огромна коалиция претендира да предлага " ново начало ", малко на брой имат вяра, че тя е в положение да извърши обещанието си. Най-вероятният сюжет е просто нов опит мандатът да се изкара някак си. Както видя един коментатор, проблемите за двете водещи немски партии едвам стартират. Страната заслужава нещо по-добро. /БТА/
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборите в Германия (243)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ