Той и тя – животът и съдбата
Погледнати в профил като че ли са едно цяло, само че истината е, че имат друга същина , задача и значителност.
Един без различен не могат, само че от време на време и дружно не се схващат. Тя като че ли идва от бъдещето, той – от предишното и по средата ги събира тяхната целувка. Обичат се доста и имат капацитета да бъдат съвършените сътрудници и то не макар разликите си, а заради тях.
Да, тя от време на време е неразгадаема, сякаш желае едно, а прави друго, от време на време ще те изненада с незаслужена плесница, различен път ще те посрещне с непредвидена добрина. Изглежда ти вълшебна, изпълва те с очаквания , само че по едно и също време с това може и да бъде толкоз недостижима, а от време на време и зла.
Той пък един път е радостен, един път е непоколебим. Крие го, само че също плаче, зад усмивката му на моменти има болежка и горест и не знам по какъв начин го прави, само че все пак, постоянно намира сили да се изправи. В него постоянно има една светлинка, която няма по какъв начин да изчезне. Дори след тежки стихии, той се научава и в случай че спре да се инати, продължава още по-свеж и бодър от преди.
Връзката им е необяснимо комплицирана, само че и толкоз елементарна . На моменти се изморяват един от различен, дават си отмора – тогава като че ли всичко затихва. А в други ненадейно процъфтяват, проблемите стават трамплини, а взаимният път им дава единствено благословии.
Заедно могат да вършат чудеса. Любовта им е мощна, да, само че могат и да се изгубят в нея. Защото обидата постоянно продължава да тежи, а компликациите спъват техните души. Не постоянно е елементарно да продължиш и още веднъж да се довериш, само че ето тук е и същността – в случай че не го направиш, всичко стопира.
И даже да си извърнат тил, те вечно са се белязали един различен. Дали са си и са взели. Нито тя му разрешава да падне, нито той на нея да си отиде. Стискат се крепко за ръце и даже да се намразят, даже да имат потребност да се потвърдят, ще им се наложи да си признаят – и в двама им живее обич.
Сякаш приказват на друг език, като че ли са толкоз надалеч, че не могат даже да се допрян, само че постоянно ще бъдат спътници . Понякога ще си потеглят, от време на време ще се срещат в чисто нови лица, само че един без различен се губи същността.
Като мънистото от броеница, като капчицата от вода – обособени, само че и свързани в съвършенство, тъй че всичко това да им дава независимост. Свободата на любовта сред живота и ориста .
Вижте още прелестни текстове от авторката на facebook.com/Airletters
