Погледната от американска гледна точка, инициативата Три морета (ИТМ/Инициативата), на

Погледната от американска позиция, самодейността " Три морета " (ИТМ/Инициативата), на която тази година София е хазаин, има три основни смисли, свързани с Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Първото е с прагматичен и търговски темперамент. Това е опцията за превръщането на страните от ЦИЕ в пазар на американския полутечен природен газ (LNG). В този смисъл са и изгражданите терминали за LNG, към този момент налични в Полша, Литва и Хърватска, през които, в случай че бъде развита съответната газопреносна инфраструктура, може да бъде доставян американски LNG и за останалите страни от ЦИЕ. От тази позиция ИТМ е американският отговор на съветските енергийни планове " Северен поток " 2 и " Турски поток ". Този отговор е предопределен да обезпечи диверсификация на енергийните доставки на страните от ЦИЕ, както и заплащането на директни такси, без да бъдат заобикаляни заинтригувани страни. Второто значение на ИТМ за Вашингтон касае политиката за сигурност и намира своята реализация в основаването на " хигиеничен кулоар " пред Русия. Същата концепция виждаме и в първообраза на ИТМ - полският Интермариум или Междуморие (макар в последното, за разлика от Инициативата, да влиза Украйна, само че не и България), която е геополитическа идея от началото на XX-ти век на Варшава. За основаването на подобен " хигиеничен кулоар ", ориентиран против Русия, сега има повече поддръжка във Вашингтон, в сравнение с в Брюксел. За такова стичане на събитията способстват както комерсиалните връзки сред Германия и Русия (в които от интерес е освен вносът на природен газ от Москва към Берлин, само че и противоположното придвижване на машини и принадлежности, основни за съветската икономика), по този начин и дипломацията на Франция (която, по голистки фасон, има по-висок предел на приемливост, когато става дума за Москва). Третото значение на ИТМ за американците е даването на конкурентна на китайската " 17 плюс 1 " идея за страните от ЦИЕ. Тук Вашингтон още веднъж гледа през призмата на сигурността, въпреки и по друг метод по отношение на този, когато става дума за " санитарния кулоар " по отношение на Русия. Когато препоръка са Китай и страните от ЦИЕ, главният интерес на Съединени американски щати касае технологиите и построяването на 5G мрежите на Стария континент. Пред ИТМ обаче има редица проблеми, главният от които е този, че планът е упорит в задачите си (инфраструктурното насърчаване на оста север - юг), само че непретенциозен в обезпечаването на финансирането си. Готовност за максимален финансов принос към плана до момента бе обещана от предходната американска администрация, ръководена от Доналд Тръмп. Републиканецът, който другояче рядко почиташе мултилатерални събития, посети извършеното такова на Инициативата през 2017-та година във Варшава и се ангажира с парична поддръжка на стойност 1 милиарда $. Последното остава безпределно малко за потребностите на ИТМ, само че съставлява и най-значимият принос към плана към този момент. За съпоставяне, България също взе участие във фонда на Инициативата с парична вноска на стойност 20 млн. евро. Остава открит въпросът до каква степен стимулирана е администрацията на Джо Байдън да поддържа освен политически, само че и финансово Инициативата. Ако Доналд Тръмп нямаше угризения да практикува политика на " разделяй и владей " по отношение на Европейски Съюз, то това не е казусът на новия американски президент. За Байдън връзките с Париж и Берлин са значими, изключително на фона на към този момент ускоряващата се конкуренция сред Съединени американски щати и Китай в Индо-тихоокеанския район. Потенциален източник за финансиране на ИТМ обаче може да се окаже B3W (Build Back Better World, който съставлява различен на китайския " Нов път на коприната " план, за основаването на който - с фонд от 40 трилиона $ - се схванаха водачите на Г7). Този фонд обаче е към момента в областта на теорията. Вторият проблем пред ИТМ е до каква степен тя среща поддръжка от страните членки на Европейски Съюз от Западна Европа (което е корелация по отношение на претекста за внимателността, с която американците би трябвало да подходят към Инициативата). В тази категория страни най-важна в действителност е Германия, доколкото тя продължава да бъде най-големият търговски сътрудник на множеството от страните от ЦИЕ и страната от Европейски Съюз с най-голямо политическо въздействие върху тях. Все отново, в случай че можем да се пошегуваме, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, страните от ЦИЕ станаха за Германия това, което са тези от Северна и Западна Африка за Франция: Берлин към този момент имаше своя сфера на обезпечени ползи и упорито въздействие. В тази шеговита прилика има и основна разлика обаче: за страните от ЦИЕ Германия бе майка, а Франция - мащеха (може би поради по-близкия исторически опит на Берлин с въпросните държави). А немските съображения по отношение на ИТМ са в няколко посоки. Първо, Берлин си дава сметка, че в случай че Съединени американски щати се намесят като източник на финансиране на страните от ЦИЕ, то това ще понижи смисъла на кохезионната политика на Европейски Съюз и като финансов, и като политически механизъм за оказване на въздействие. Второ, обособяването на клуб в клуба (ИТМ в ЕС) може, без категорично това да му е задачата, да докара до неподходящ за Берлин резултат: основаването на Европейски Съюз на две скорости, което по-скоро импонира на френския интерес. Ако се стигне до последното, то би дало като резултат понижаване на въздействието на Берлин върху делата на Брюксел. Трето, моторът на ИТМ са Полша, Хърватска, Литва и Румъния (другите страни, в това число България, са доста по-внимателни в позиционирането си в инициативата). Макар и в друга степен всяка една от посочените страни стартира да влага повече старания и запаси в развиването на двустранните си връзки с Вашингтон, в сравнение с с Берлин (или Брюксел). Ако можем да обобщим страховете на Германия, то те са свързани с това, че ИТМ може да докара до " демонтиране " на Европейски Съюз, а отсам и до съкращаване на въздействието, което Германия ще има в общоевропейските каузи. Въпреки тези съображения обаче Берлин последователно промени тактическото си отношение по отношение на Инициативата, като избра не да бойкотира, а да взе участие в нея (това надали ще стане под формата на редови член, доколкото Полша е твърдо против). Ако действително ИТМ може да откри източник на финансиране, който да е друг от Съединени американски щати и да идва извън, то това е тъкмо Германия. Именно ИТМ обаче може да спомогне, най-малко отчасти, за разрешаването на един проблем от района. Този проблем е обвързван, веднъж, с буксуващата политика на Източното партньорство на Европейски Съюз, заради което Русия и Турция печелят в допълнение въздействие в Черноморския район (Черно море, въпреки всичко, е едно от трите морета, касаещи Инициативата, паралелно на Балтийско и Адриатическо). И, повторно, с това, че след срещата сред Джо Байдън и Владимир Путин наподобява по този начин, че Украйна по-скоро се е отдалечила от НАТО, в сравнение с да се е доближила. На този декор с упоритостта си за енергийна и пътна съгласуваност, както и за дигитализиране на стопанската система, ИТМ може да попълни малко от вакуума, който Европейски Съюз и НАТО основават по отношение на Украйна. Но и тук се натъкваме на идващия проблем, обвързван с Инициативата. За разлика от полското Междуморие, Украйна не е част от ИТМ. Дали това не би трябвало да се промени, може би е въпрос, по който си коства да помислят представителите на страните членки на Инициативата на следващия ден в София. В противоположен случай може би ще разберем кои са били някои от алените линии, които съветският президент е сложил пред американския си сътрудник на срещата им в Женева.