„Пясъчна роза” с Коледен аромат
Поетесата Катя Кремзер дойде в София от Виена, с цел да се включи в културната стратегия на Коледния панаир на книгата в НДК. Поканата пристигна от издателя на най-новата ѝ стихосбирка Пламен Тотев, шеф на ИК „ Персей ”.
Райна Дамяни, Пламен Тотев, Катя Кремзер и Анжела Димчева
„ Пясъчна роза ” – едно изтънчено издание с цветни илюстрации (дело на Райна Дамяни), беше показано на 13 декември пред ценителите на поезията, които изгледаха мултимедия, направена от самата авторка. В нея се преплитаха претекстове от книгата, изгледи от Виена и София, изображения на тъжни ангели и заскрежени цветя. Акцентът на авторския рецитал беше цикълът „ Предколедни приказки ”, въодушевен от приказките на Андерсен. Тези произведения са написани от Катя тъкмо преди година. В тях става дума за това малко изпитание към положителното, което всеки би трябвало да направи в името на християнските полезности, на духовната светлина, на идните генерации. Особено през днешния ден – в раздраната от религиозни несъгласия Европа.
„ Пясъчна роза ” се чете постепенно като любовна библия. Поетесата не се пробва да управлява света, нито да ни постанова формули за държание, тя непрестанно беседва с нас, усъмнявайки се в себе си, в обичания, в знаците на откритите порядки – тъй като най-изменчивото нещо не е природата, а индивидът. В стила на Катя Кремзер тлее лъх от френския феминизъм, нищо че тя живее във Виена. Космополитизмът на европейската висока просвета се е вселил в нея – в изразителността на фигурата ѝ, в притаените полутонове на гласа ѝ, в благородството и съчувствието към страдащите, в елементарните думи, които тя вгражда в езерно кристални метафори – естествени като повеят над девствени гори.
Ето какво е споделил на корицата на книгата живият класик на българската литература Любомир Левчев: „ Русалките не жертват любовта… ” – този стих на Катя Кремзер ме връща в моята междинна възраст, когато написах: „ Колко е елементарно да бъдеш влюбен на двадесет години. И какъв брой е елементарно да бъдеш разлюбен… ” Днешната лирика кръстосва шпаги с доста други образни и словесни благоприятни условия – на първо място поради интернет. Въображението на поетите не признава граници. Но най-хубавият спомен, който можеш да оставиш след себе си, е една усмивка. Мечтата е по-силна от загатна. А Катя Кремзер ни води през мечтани пространства и ни кара да се усмихваме. Дано не загуби тази пристрастеност – да ни подарява своите илюзии – миражите на душата си. ”
Събитието се водеше от журналистката Райна Дамяни, която трансформира една елементарна литературна вечер в предколедна приказност.
Райна Дамяни, Пламен Тотев, Катя Кремзер и Анжела Димчева „ Пясъчна роза ” – едно изтънчено издание с цветни илюстрации (дело на Райна Дамяни), беше показано на 13 декември пред ценителите на поезията, които изгледаха мултимедия, направена от самата авторка. В нея се преплитаха претекстове от книгата, изгледи от Виена и София, изображения на тъжни ангели и заскрежени цветя. Акцентът на авторския рецитал беше цикълът „ Предколедни приказки ”, въодушевен от приказките на Андерсен. Тези произведения са написани от Катя тъкмо преди година. В тях става дума за това малко изпитание към положителното, което всеки би трябвало да направи в името на християнските полезности, на духовната светлина, на идните генерации. Особено през днешния ден – в раздраната от религиозни несъгласия Европа.
„ Пясъчна роза ” се чете постепенно като любовна библия. Поетесата не се пробва да управлява света, нито да ни постанова формули за държание, тя непрестанно беседва с нас, усъмнявайки се в себе си, в обичания, в знаците на откритите порядки – тъй като най-изменчивото нещо не е природата, а индивидът. В стила на Катя Кремзер тлее лъх от френския феминизъм, нищо че тя живее във Виена. Космополитизмът на европейската висока просвета се е вселил в нея – в изразителността на фигурата ѝ, в притаените полутонове на гласа ѝ, в благородството и съчувствието към страдащите, в елементарните думи, които тя вгражда в езерно кристални метафори – естествени като повеят над девствени гори.
Ето какво е споделил на корицата на книгата живият класик на българската литература Любомир Левчев: „ Русалките не жертват любовта… ” – този стих на Катя Кремзер ме връща в моята междинна възраст, когато написах: „ Колко е елементарно да бъдеш влюбен на двадесет години. И какъв брой е елементарно да бъдеш разлюбен… ” Днешната лирика кръстосва шпаги с доста други образни и словесни благоприятни условия – на първо място поради интернет. Въображението на поетите не признава граници. Но най-хубавият спомен, който можеш да оставиш след себе си, е една усмивка. Мечтата е по-силна от загатна. А Катя Кремзер ни води през мечтани пространства и ни кара да се усмихваме. Дано не загуби тази пристрастеност – да ни подарява своите илюзии – миражите на душата си. ”
Събитието се водеше от журналистката Райна Дамяни, която трансформира една елементарна литературна вечер в предколедна приказност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ