Само в Lupa.bg: Поетът и журналист Любен Лачански умря, след като го въдвориха насила в лудница
Поетът, журналист и публицист Любен Лачански е умрял при дости странни условия, научи Lupa.bg. Нестандартният създател си отиде млад - малко преди да навърши 70 година Смъртта му е озадачаваща, тъй като той нямаше съпътстващи болести и до последно твореше, споделят приятелите му.
Последните си години Лачански прекара в Дома на ветераните на културата и изкуствата, където бе настанен през 2016 година Той нямаше лично жилище в столицата, нито пък близки, които да се погрижат за него. Макар и обитаващ старешки дом за създатели, Лачански не спираше да написа и да поддържа връзка с писатели и публицисти. Пред тях той споделяше конфликтите си с администрацията на общественото заведение.
Според източник на Lupa.bg, от края на 2020 година Любен Лачански е влезнал в остри конфликти със чиновниците на Дома на ветераните на културата и изкуствата. Той няколко пъти е писал тъжби против управлението на дома до Министерството на културата, което е принципал на старческия дом за актьори. Напрежението почнало около пандемията от Ковид-19, откакто създателите се оказали залючени в дома и им било изрично неразрешено да напущат рамките на постройката в квартал " Захарна фабрика ".
При една от следващите свади със чиновници на дома преди няколко месеца, Любен Лачански е бил въдворен принудително в психиатрично заведение, научи Lupa.bg. Това очевидно мощно е влошило здравето му и през днешния ден долетя ужасяващата новина, че е умрял, потресени са сътрудниците му, които са безапелационни: " Любо имаше мъчен темперамент и беше изразителен, само че никога не е вманиачен! ".
Любен Лачански е създател на стотици публикации, мнения и разбори, както и на голям брой кино сюжети. Завършва висше обучение във Факултет Поезия на Литературния институт „ Максим Горки “ в Москва. Зам.-главен редактор на националния ежедневник „ Новинар “ (септември 2007 – юли 2008). Главен редактор на в. „ Българска войска “ (август 2008). Политически наблюдаващ във в.„ Делник “ (декември 2008). Зам.-главен редактор на в. „ Детонация “ (април 2009 – юни 2009)
Автор е на стихосбирките „ Храм ” (2011), “Лице и опако ” (2008), “Рождество ” (2005), “Връщане в Содом ” (2005), " Словеса " (2002), " Великден " (2001), " Божици " (2000), " Млекарят на пчелина " (1999), " Номер " (1997), " Режиада " (1996), " Опозиция " (1995), " Цената на револвера " (1993), " Присъствие на класата " (1986), " Когато сме надалеч от вкъщи " (1980).
Дома на ветераните на културата и изкуствата, където бе настанен Любен Лачански в последните си години, е единствения по рода си в България. Създаден и проведен по силата на Министерско предписание № 232 от 17.02.1955 година по концепция на оперната певица Нели Карова. Той е държавен културен институт, вторичен разпоредник към Министерство на културата. Лицата (културни дейци), настанени там, наложително би трябвало да са членове на някои креативен съюзи и да се обслужват независимо.
Опелото на Любен Лачански ще бъде в петък от 14 часа в църквата " Света София ", оповестиха негови сътрудници във Facebook.
Последните си години Лачански прекара в Дома на ветераните на културата и изкуствата, където бе настанен през 2016 година Той нямаше лично жилище в столицата, нито пък близки, които да се погрижат за него. Макар и обитаващ старешки дом за създатели, Лачански не спираше да написа и да поддържа връзка с писатели и публицисти. Пред тях той споделяше конфликтите си с администрацията на общественото заведение.
Според източник на Lupa.bg, от края на 2020 година Любен Лачански е влезнал в остри конфликти със чиновниците на Дома на ветераните на културата и изкуствата. Той няколко пъти е писал тъжби против управлението на дома до Министерството на културата, което е принципал на старческия дом за актьори. Напрежението почнало около пандемията от Ковид-19, откакто създателите се оказали залючени в дома и им било изрично неразрешено да напущат рамките на постройката в квартал " Захарна фабрика ".
При една от следващите свади със чиновници на дома преди няколко месеца, Любен Лачански е бил въдворен принудително в психиатрично заведение, научи Lupa.bg. Това очевидно мощно е влошило здравето му и през днешния ден долетя ужасяващата новина, че е умрял, потресени са сътрудниците му, които са безапелационни: " Любо имаше мъчен темперамент и беше изразителен, само че никога не е вманиачен! ".
Любен Лачански е създател на стотици публикации, мнения и разбори, както и на голям брой кино сюжети. Завършва висше обучение във Факултет Поезия на Литературния институт „ Максим Горки “ в Москва. Зам.-главен редактор на националния ежедневник „ Новинар “ (септември 2007 – юли 2008). Главен редактор на в. „ Българска войска “ (август 2008). Политически наблюдаващ във в.„ Делник “ (декември 2008). Зам.-главен редактор на в. „ Детонация “ (април 2009 – юни 2009)
Автор е на стихосбирките „ Храм ” (2011), “Лице и опако ” (2008), “Рождество ” (2005), “Връщане в Содом ” (2005), " Словеса " (2002), " Великден " (2001), " Божици " (2000), " Млекарят на пчелина " (1999), " Номер " (1997), " Режиада " (1996), " Опозиция " (1995), " Цената на револвера " (1993), " Присъствие на класата " (1986), " Когато сме надалеч от вкъщи " (1980).
Дома на ветераните на културата и изкуствата, където бе настанен Любен Лачански в последните си години, е единствения по рода си в България. Създаден и проведен по силата на Министерско предписание № 232 от 17.02.1955 година по концепция на оперната певица Нели Карова. Той е държавен културен институт, вторичен разпоредник към Министерство на културата. Лицата (културни дейци), настанени там, наложително би трябвало да са членове на някои креативен съюзи и да се обслужват независимо.
Опелото на Любен Лачански ще бъде в петък от 14 часа в църквата " Света София ", оповестиха негови сътрудници във Facebook.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ