Поетът Николай Милчев: Проблемът на нашите дни е как ще оцелеем не само като хора, но и духовно
Поетът Николай Милчев сподели, че не си върша равносметка в края на годината, тъй като прави това непрестанно. Той посочи смисълът от саморефлексията, като уточни, че е значимо да се чуваме между тях, с цел да можем пълноценно да си взаимодействаме като общество и да решаваме проблемите си: " Китовете в океана се чуват от единия край до другия, а ние не можем да се чуваме от толкоз близо ".
Според Милчев различен основен проблем на българите е по какъв начин ще оцелеем освен като хора, само че и духовно, тъй като макар компликациите човек се нуждае от извисяване. Николай Милчев разяснява: " Мишката цялостен живот се бори за сиренето и най-после клопката щраква ".
Пред БНР поетът показа: " От дребен обичам да заставам пред огледало, само че не тъй като съм суетлив. Когато за първи път застанах пред огледалото и се огледах от глава до пети, осъзнах, че съм някакъв различен човек от това, което съм си представял. Гледах се и не можех да допускам, че съзнанието, което движи това тяло и приказва, се е събрало в това, което виждам в огледалото. Разбрах, че съм по-голям от това, което съм си представял. Това доста ме натъжи ".
По думите на поета времето бърза и огледалата са пред очите ни и виждаме, че остаряваме, само че би трябвало да съхраняваме мислите, че денят е прелестен и индивидът до нас е добър.
Според Милчев различен основен проблем на българите е по какъв начин ще оцелеем освен като хора, само че и духовно, тъй като макар компликациите човек се нуждае от извисяване. Николай Милчев разяснява: " Мишката цялостен живот се бори за сиренето и най-после клопката щраква ".
Пред БНР поетът показа: " От дребен обичам да заставам пред огледало, само че не тъй като съм суетлив. Когато за първи път застанах пред огледалото и се огледах от глава до пети, осъзнах, че съм някакъв различен човек от това, което съм си представял. Гледах се и не можех да допускам, че съзнанието, което движи това тяло и приказва, се е събрало в това, което виждам в огледалото. Разбрах, че съм по-голям от това, което съм си представял. Това доста ме натъжи ".
По думите на поета времето бърза и огледалата са пред очите ни и виждаме, че остаряваме, само че би трябвало да съхраняваме мислите, че денят е прелестен и индивидът до нас е добър.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




