Поетът и писател Азиз Таш ще представи в галерията в Казанлък свое посвещение на картината Пролетен пейзаж на Златю Бояджиев
Поетът и публицист Азиз Таш ще бъде вторият за годината посетител в границите на плана „ Пос(в)ещение на картина “ на казанлъшката Художествена изложба, който среща литературата и изобразителното изкуство. Това оповестяват от културния институт в формалната си Facebook страница. Срещата ще бъде в централната постройка на галерията на 23 февруари, а създателят ще показа своето посвещение за картината „ Пролетен пейзаж “ (1940 г.) на художника Златю Бояджиев (1903 – 1976).
Истината е, че без да знае, Азиз Таш е наш посетител от дълго време, тъй като от дълго време си представяме по какъв начин калиграфската хармония на поезията му добавя концепцията ни за мигновения музей, за едно моментно изложбено съществуване, в което експонатите и страниците разменят местата си, а наблюдаващият гледа към тях през изненадващия калейдоскоп на читателя, показват уредниците.
През 2025 година самодейността " Пос(в)ещение на картина " беше отдадена на творбата „ Ахинора " на Иван Милев във връзка стотната годишнина от основаването ѝ. Тази година тя продължава, като срещите ще са и в останалите филиали на Художествената изложба, а алегорични домакини ще са разнообразни картини от фонда на институцията., а алегоричен хазаин на срещата беше картината „ Прозорец “ (1975 г.) на художника Найден Петков (1918 – 1989).
Азиз Назми Шакир (по-известен с креативния си псевдоним Азиз Таш) е роден в Смолян, където приключва езикова гимназия „ Иван Вазов “ със компетентност преподавател по британски език. Впоследствие следва арабистика и турски език и литература в Софийския университет (СУ) „ Св. Климент Охридски “ (1992–1997). В интервала 1999–2004 година е докторант по история на науките в Истанбулския университет. Повече от двадесет години работи като академични учител в Истанбул, след което се завръща трайно в София, където в началото е назначен в департамента по „ Средиземноморски и източни проучвания “ на Нов български университет (2021–2023), а по-късно – като откривател в катедра „ Арабистика и семитология “ на СУ „ Св. Климент Охридски “. Печата авторска лирика, прозаичност и есеистика на български и турски, а също и преводи от турски, арабски, британски и съветски език. Негови произведения са превеждани на британски, хърватски, маджарски, арабски, съветски, турски и малайски език. През 2007 година е поканен на 40-ото издание на най-старата интернационална писателска стратегия в Съединени американски щати (позната под името International Writing Program). Участва като наставник в семинари по креативно писане на Академия за писатели „ Заешка дупка “ (2021–2025). Член е на Съюз на преводачите в България, секция „ Превод на художествена литература “.
Автор е на книгите „ Повод за небе “, „ На 22 “, „ Апокриф за дъжд “, „ Adrianopol’dan Edirne’ye “, „ Небе на 33 “, „ Околосветска обиколка на неналичието “, „ Аварийна лента на душата “, „ Ниският полет над думите “.
Златю Бояджиев е от тези български създатели, чието име от дълго време е намерило място освен в изследователската литература, само че и в сърцата на публиката. Роден в село Брезово на 22 октомври 1902 година в многолюдното семейство на Георги Бояджиев, той приключва междинното си обучение в Търговската гимназия в Пловдив. Там пътят му се пресича с този на Давид Перец и Васил Бараков, които по-късно всички ще стартират да назовават „ тримата Бараци “. Златю Бояджиев постъпва в Художествената академия през 1927 година, в ателието по живопис на проф. Цено Тодоров. През 1933 година художникът се дипломира и стартира да учителства в Трета мъжка софийска гимназия. През тази година ще свърже живота си с Цена Иванова и ще стартира триумфът на създателя Златю Бояджиев, който няма да секне до сетния му мирис. В началото на 50-те години на 20 в. той получава ненадейно мозъчен кръвоизлив и парализа на дясната половина от тялото. Само две години по-късно се връща към рисуването, с което стартира по този начин наречения „ втори интервал “ в творчеството на художника. Обръща се към нови тематики, образува нов изящен език, присъщ за цялото му по-късно творчество. Умира на 2 февруари 1976 година в Пловдив, като завещава богато художествено завещание, което през днешния ден е част от редица музейни и частни сбирки в страната. Изтъкнатият български художник Атанас Пацев споделя: „ В творчеството на Златю Бояджиев нашето изобразително изкуство доближава дълбочините на националната сензитивност. Картините му звучат с патоса на поверие за живота, за насладите и скърбите на народа, сходно на „ Старопланинските митове “ на Йовков. Това е една многогласна ода на българщината, епос на селския труд. Младите генерации би трябвало да познават неговото творчество, тъй като, както споделя Леонардо да Винчи, знанието е належащо, с цел да обичаш същински това, което заслужава любов. “ А Димитър Аврамов написа: „ Цялото ни изкуство е доста рационално и заради това доста скучно. Златю вкара безумието в българската живопис. При него разсъдъкът и безумието са съчетани в едно… “
Истината е, че без да знае, Азиз Таш е наш посетител от дълго време, тъй като от дълго време си представяме по какъв начин калиграфската хармония на поезията му добавя концепцията ни за мигновения музей, за едно моментно изложбено съществуване, в което експонатите и страниците разменят местата си, а наблюдаващият гледа към тях през изненадващия калейдоскоп на читателя, показват уредниците.
През 2025 година самодейността " Пос(в)ещение на картина " беше отдадена на творбата „ Ахинора " на Иван Милев във връзка стотната годишнина от основаването ѝ. Тази година тя продължава, като срещите ще са и в останалите филиали на Художествената изложба, а алегорични домакини ще са разнообразни картини от фонда на институцията., а алегоричен хазаин на срещата беше картината „ Прозорец “ (1975 г.) на художника Найден Петков (1918 – 1989).
Азиз Назми Шакир (по-известен с креативния си псевдоним Азиз Таш) е роден в Смолян, където приключва езикова гимназия „ Иван Вазов “ със компетентност преподавател по британски език. Впоследствие следва арабистика и турски език и литература в Софийския университет (СУ) „ Св. Климент Охридски “ (1992–1997). В интервала 1999–2004 година е докторант по история на науките в Истанбулския университет. Повече от двадесет години работи като академични учител в Истанбул, след което се завръща трайно в София, където в началото е назначен в департамента по „ Средиземноморски и източни проучвания “ на Нов български университет (2021–2023), а по-късно – като откривател в катедра „ Арабистика и семитология “ на СУ „ Св. Климент Охридски “. Печата авторска лирика, прозаичност и есеистика на български и турски, а също и преводи от турски, арабски, британски и съветски език. Негови произведения са превеждани на британски, хърватски, маджарски, арабски, съветски, турски и малайски език. През 2007 година е поканен на 40-ото издание на най-старата интернационална писателска стратегия в Съединени американски щати (позната под името International Writing Program). Участва като наставник в семинари по креативно писане на Академия за писатели „ Заешка дупка “ (2021–2025). Член е на Съюз на преводачите в България, секция „ Превод на художествена литература “.
Автор е на книгите „ Повод за небе “, „ На 22 “, „ Апокриф за дъжд “, „ Adrianopol’dan Edirne’ye “, „ Небе на 33 “, „ Околосветска обиколка на неналичието “, „ Аварийна лента на душата “, „ Ниският полет над думите “.
Златю Бояджиев е от тези български създатели, чието име от дълго време е намерило място освен в изследователската литература, само че и в сърцата на публиката. Роден в село Брезово на 22 октомври 1902 година в многолюдното семейство на Георги Бояджиев, той приключва междинното си обучение в Търговската гимназия в Пловдив. Там пътят му се пресича с този на Давид Перец и Васил Бараков, които по-късно всички ще стартират да назовават „ тримата Бараци “. Златю Бояджиев постъпва в Художествената академия през 1927 година, в ателието по живопис на проф. Цено Тодоров. През 1933 година художникът се дипломира и стартира да учителства в Трета мъжка софийска гимназия. През тази година ще свърже живота си с Цена Иванова и ще стартира триумфът на създателя Златю Бояджиев, който няма да секне до сетния му мирис. В началото на 50-те години на 20 в. той получава ненадейно мозъчен кръвоизлив и парализа на дясната половина от тялото. Само две години по-късно се връща към рисуването, с което стартира по този начин наречения „ втори интервал “ в творчеството на художника. Обръща се към нови тематики, образува нов изящен език, присъщ за цялото му по-късно творчество. Умира на 2 февруари 1976 година в Пловдив, като завещава богато художествено завещание, което през днешния ден е част от редица музейни и частни сбирки в страната. Изтъкнатият български художник Атанас Пацев споделя: „ В творчеството на Златю Бояджиев нашето изобразително изкуство доближава дълбочините на националната сензитивност. Картините му звучат с патоса на поверие за живота, за насладите и скърбите на народа, сходно на „ Старопланинските митове “ на Йовков. Това е една многогласна ода на българщината, епос на селския труд. Младите генерации би трябвало да познават неговото творчество, тъй като, както споделя Леонардо да Винчи, знанието е належащо, с цел да обичаш същински това, което заслужава любов. “ А Димитър Аврамов написа: „ Цялото ни изкуство е доста рационално и заради това доста скучно. Златю вкара безумието в българската живопис. При него разсъдъкът и безумието са съчетани в едно… “
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ