Носителят на „Орфеев венец Георги Борисов: Поезията обича л...
Поетът Георги Борисов стана новият притежател на премията „ Орфеев венец”, която се връчва при започване на фестивала „ Пловдив чете”. Когато получаваше премията си, той сподели, че Пловдив е благополучен град, тъй като почита поезията и раздава награди за нея.
За новия притежател на Орфеевия венец стихиите са мотор да върви напред. Всяка заран драсва по баирите на Витоша - планината за него е също буря. Ако е надалеч от нея, безусловно ще обиколи накръст Борисовата градина. „ Щом взех премията и се върнах от приятелите си в Пловдив, отидох първо там, с цел да се съсредоточа. И толкоз запусната ми се видя тогава Борисовата градина! Неокосена, буренясала… И София, обособени квартали на града ми, се сториха изоставени. И тъй като се разрасна неимоверно, столицата ни се изпълни с разбойници, всеки гледа нещо да открадне! Защото джебчиите виреят най-добре скрити измежду тълпата”, споделя Георги Борисов. В по-малките градове повече се знае и вижда кой къде пипа.
Убеден е, че същинската България е отвън, а не вътре в София
Морето за нето е другата велика буря, която постоянно му дава чувство за независимост. Би отишъл на всички места, където има огромна вода, единствено не и в Слънчев бряг. От години не стъпва на българското море. „ Отивам на остров Тасос, намирам някоя по-изолирана къщурка, заран „ отплувам” и стартирам работа. На отмора не съм ходил в никакъв случай - постоянно съм носел със себе си компютъра или с ръкописите на списание „ Факел”, които съм редактирал 30 години. Ако 5-6 дни не върша нищо, към този момент ме хващат дяволите и не се усещам добре”, признава той.
И незабавно споделя нещо парадоксално - поезията обича мързеливите! Като написа, счита той, човек не помни освен кой е, а кой ден е и коя седмица. „ Когато потънеш в словото, губиш визия за времето. Поезията бяга от хиперактивните, чистофайниците, хората на безконечното деяние и мърморене. Предпочита отнесените и съзерцателните, индивида, който може да легне под някое дърво и да гледа с часове небето през клоните му “, споделя поетът.
Никога не е предполагал, че от неговата „ Балада за пълнолунието” може да се роди шлагерът „ И замирисва на море” на Стефан Димитров. От цялото му стихотворение са взети единствено няколко куплета. „ Морето е бягство от равнищата, която ореш до гроб от синор до синор. То е знак на другите светове, на идващите хоризонти”, уверен е поетът.
Обича Пловдив, тъй като е благополучен град. А това се дължи най-много на хората, които тук са отворени за словото и поезията. Неслучайно две от огромните поетични награди на България са в този град и значително това се дължи на фамозната издателка Божана Апостолова - също стихотворец. „ Не знам какъв брой литературни награди има у нас - някои са известни, други нетолкова, само че от най-авторитетните единствено 10%-20% може би са за лирика. Най-големите награди изрично отхвърлят да включват лирика. Има отношение към поезията, което намирам за меркантилно”, споделя Георги Борисов.
Убеден е, че на никое място не се подценява по този начин мерената тирада и изобщо словото през днешния ден, както у нас. Припомня, че има редица влиятелни литературни награди на имената на огромни поети в целия свят. „ Ако България има някакви достижения в региона на литературата, те са най-вече в поезията. Само с нея можем да мерим растеж с европейските мостри. В огромната си част нашата прозаичност продължава да бъде на битово-етнографско ниво - тя мъчно може да излезе по огромния свят, тъй като не вижда проблемите му. Ние умерено се нареждаме измежду огромните нации в поезията”, споделя Георги Борисов. У нас обаче множеството огромни и най-авторитетни награди са за белетристика. Награди с парично изражение, а освен потупване по рамото.
Няма го към този момент оня книжовен дух, уверен е поетът. Навремето имало кафене на ул. „ Ангел Кънчев” 5 в столицата, където пишещите се срещали и общували. „ Сега срещите са напълно виртуални. Всеки си пуска в всякакви уеб сайтове редчета и няма качествена рецензия, която да каже, че тези редчета нищо не струват”, прибавя той.
Вярва и разчита на провинцията и за друго. „ В София надойдоха тълпи от нечистоплътни групи, простащината я завладя напълно - чалгата стана норма, хората престанаха да четат, а оттова изчезнаха и доста от чертите, с които българинът се гордееше - трудолюбието, състраданието, тънката психика и сензитивност. Хората загрубяха, измързеливиха се до неразбираемост. Не можем да намерим един занаятчия да оправи нещо у дома, камо ли да подреди павета!”, възмущава се Борисов.
И споделя куриоза по какъв начин в столицата на една павирана улица трябвало да се прокара канал. Разкопали я и трябвало да я покрият. Дошли 3-4 момчета и няколко дни не могли да наредят паветата. Накрая викнали един 80-годишен дядо, поставил си той наколенките и - чук-чук-чук, ги наредил. Изчезват освен цели занаяти, изчезват стълбовете, които са крепели духа ни, твърди поетът.
И изобщо - общото положение на страната и обществото неизбежно се отразява и на литературата. „ Днес тя е завряна в най-мръсния и мрачен ъгъл на Министерството на културата. Ние не сме имали министър или зам.-министър на културата, който да е стихотворец или публицист, откогато е паднала Берлинската стена. Пък може и да е за добро”, въздъхва носителят на Орфеевия венец.
За новия притежател на Орфеевия венец стихиите са мотор да върви напред. Всяка заран драсва по баирите на Витоша - планината за него е също буря. Ако е надалеч от нея, безусловно ще обиколи накръст Борисовата градина. „ Щом взех премията и се върнах от приятелите си в Пловдив, отидох първо там, с цел да се съсредоточа. И толкоз запусната ми се видя тогава Борисовата градина! Неокосена, буренясала… И София, обособени квартали на града ми, се сториха изоставени. И тъй като се разрасна неимоверно, столицата ни се изпълни с разбойници, всеки гледа нещо да открадне! Защото джебчиите виреят най-добре скрити измежду тълпата”, споделя Георги Борисов. В по-малките градове повече се знае и вижда кой къде пипа.
Убеден е, че същинската България е отвън, а не вътре в София
Морето за нето е другата велика буря, която постоянно му дава чувство за независимост. Би отишъл на всички места, където има огромна вода, единствено не и в Слънчев бряг. От години не стъпва на българското море. „ Отивам на остров Тасос, намирам някоя по-изолирана къщурка, заран „ отплувам” и стартирам работа. На отмора не съм ходил в никакъв случай - постоянно съм носел със себе си компютъра или с ръкописите на списание „ Факел”, които съм редактирал 30 години. Ако 5-6 дни не върша нищо, към този момент ме хващат дяволите и не се усещам добре”, признава той.
И незабавно споделя нещо парадоксално - поезията обича мързеливите! Като написа, счита той, човек не помни освен кой е, а кой ден е и коя седмица. „ Когато потънеш в словото, губиш визия за времето. Поезията бяга от хиперактивните, чистофайниците, хората на безконечното деяние и мърморене. Предпочита отнесените и съзерцателните, индивида, който може да легне под някое дърво и да гледа с часове небето през клоните му “, споделя поетът.
Никога не е предполагал, че от неговата „ Балада за пълнолунието” може да се роди шлагерът „ И замирисва на море” на Стефан Димитров. От цялото му стихотворение са взети единствено няколко куплета. „ Морето е бягство от равнищата, която ореш до гроб от синор до синор. То е знак на другите светове, на идващите хоризонти”, уверен е поетът.
Обича Пловдив, тъй като е благополучен град. А това се дължи най-много на хората, които тук са отворени за словото и поезията. Неслучайно две от огромните поетични награди на България са в този град и значително това се дължи на фамозната издателка Божана Апостолова - също стихотворец. „ Не знам какъв брой литературни награди има у нас - някои са известни, други нетолкова, само че от най-авторитетните единствено 10%-20% може би са за лирика. Най-големите награди изрично отхвърлят да включват лирика. Има отношение към поезията, което намирам за меркантилно”, споделя Георги Борисов.
Убеден е, че на никое място не се подценява по този начин мерената тирада и изобщо словото през днешния ден, както у нас. Припомня, че има редица влиятелни литературни награди на имената на огромни поети в целия свят. „ Ако България има някакви достижения в региона на литературата, те са най-вече в поезията. Само с нея можем да мерим растеж с европейските мостри. В огромната си част нашата прозаичност продължава да бъде на битово-етнографско ниво - тя мъчно може да излезе по огромния свят, тъй като не вижда проблемите му. Ние умерено се нареждаме измежду огромните нации в поезията”, споделя Георги Борисов. У нас обаче множеството огромни и най-авторитетни награди са за белетристика. Награди с парично изражение, а освен потупване по рамото.
Няма го към този момент оня книжовен дух, уверен е поетът. Навремето имало кафене на ул. „ Ангел Кънчев” 5 в столицата, където пишещите се срещали и общували. „ Сега срещите са напълно виртуални. Всеки си пуска в всякакви уеб сайтове редчета и няма качествена рецензия, която да каже, че тези редчета нищо не струват”, прибавя той.
Вярва и разчита на провинцията и за друго. „ В София надойдоха тълпи от нечистоплътни групи, простащината я завладя напълно - чалгата стана норма, хората престанаха да четат, а оттова изчезнаха и доста от чертите, с които българинът се гордееше - трудолюбието, състраданието, тънката психика и сензитивност. Хората загрубяха, измързеливиха се до неразбираемост. Не можем да намерим един занаятчия да оправи нещо у дома, камо ли да подреди павета!”, възмущава се Борисов.
И споделя куриоза по какъв начин в столицата на една павирана улица трябвало да се прокара канал. Разкопали я и трябвало да я покрият. Дошли 3-4 момчета и няколко дни не могли да наредят паветата. Накрая викнали един 80-годишен дядо, поставил си той наколенките и - чук-чук-чук, ги наредил. Изчезват освен цели занаяти, изчезват стълбовете, които са крепели духа ни, твърди поетът.
И изобщо - общото положение на страната и обществото неизбежно се отразява и на литературата. „ Днес тя е завряна в най-мръсния и мрачен ъгъл на Министерството на културата. Ние не сме имали министър или зам.-министър на културата, който да е стихотворец или публицист, откогато е паднала Берлинската стена. Пък може и да е за добро”, въздъхва носителят на Орфеевия венец.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ