Мистериозният двоен живот на Афра Бен и модерните ѝ възгледи
Поет денем и скришен сътрудник през нощта. Афра Бен е характеризирана като една от най – емблематичните писателки на своето време. Една от първите дами, която разгласява работите си не под мъжки псевдоним, а гордо се подписва със лично име. Нейните писания са нейните вътрешни мисли и източник за прехранване. Считана за същинска бунтарка, революционните и феминистките ѝ възгледи са и взор към персоналният ѝ живот. Обект на проучване е същинският лик на тази спорна персона, чиито ранни години са забулени в тайнственост. Нейните книги се учат в университети по целия свят, представяйки нейните отзиви по отношение на феминизма и расизма.
Във време, в което дамите още дълго ще се борят за равни права с мъжете, Афра Бен написа за женските оргазми, бисексуалността, мъжката импотентност и неопределеността на пола – тематики, които хората към момента разискват със смесени усеща. Поетесата пънкар на 17 век и шпионка, наета от Чарлз II до през днешния ден вълнува феновете на британската класическа литература с провокативните за времето си поеми от сексуален темперамент и методът, по който показва афроамериканските плебеи в историите си.
Ранните години на Афра Бен са извънредно нищожни. Заради работата си като сътрудник, тя прикрива елементи от персоналният си живот. Поетесата е родена по време на Английската гражданска война и е дете на политическото напрежение на епохата. За нейна рождена дата се счита 14 декември 1640 година и прекарва детството си в британското градче Кентърбъри. Родителите ѝ до през днешния ден са незнайни и има няколко версии кои може да са те. Според някои Бен е щерка на бръснарят Джон Еймис и брачната половинка му Ейми, тъй като неколкократно хора се обръщат към писателката с цялостното име Афра Еймис Бен.
Други източници настояват, че е дете на локална фамилия на име Купър. Нейни познати пишат разнообразни вероятни версии за нейното родословие, само че самата Бен в никакъв случай не отхвърля нито поддържа, която и да е от тях. Единствено си приписва по – аристократична позицията като повествовател и нейният първи биограф – създател на Memoir’ (1698) приема хипотезата, че тя е щерка на благородник, който става „ генерал-лейтенант на 36 острова плюс континентален Суринам “.
Бен споделя по какъв начин през 1663 година пътува до Западните Индии и се среща с африкански принц от британската колония Суринам, който ще стане вдъхновението за едно от най – известните ѝ творби – късата история “Ориноко ”, последната преди нейната гибел. Не е изцяло ясно дали самоличността на принцът плебей е действителна, тъй като няма данни, които да поддържат съществуването му в исторически проект.
След хипотетичното си посещаване на Суринам, през 1664 година Бен ще се венчае за търговецът Йохан Бен, само че скоро по-късно съгласно една версия двамата потеглят по разнообразни пътища и от този момент Афра ще употребява професионалното име “госпожа Бен ”.
Конфликтната за времето госпожа Бен печели вниманието на публиката с провокативните си истории, които скандализират съвременниците ѝ. Тя е смела привърженичка на половата независимост както за дамите, по този начин и за мъжете. Подобно на актуалните ѝ мъже либертинци тя написа свободно за секса. В скандалната си поема „ Разочарованието “ госпожа Бен основава смешен роман за мъжката импотентност от женска позиция. Критиците Лиза Цайц и Питър Томс настояват, че поемата „ игриво и изобретателно слага под въпрос стандартните полови функции и структурите на подтисничество, които те поддържат “.
Собствени самопризнания прави в поема под името „ Холандския ухажор “, където разкрива, че има връзка с бисексуален юрист на име Джон Хойл. Неговата за времето си скандална полова ориентировка не е единственото, за което се хваща публиката, само че и поради политическите му визии и репутацията му на принудител.
Нейните спорни хрумвания за расизма не са по-малко подложени на критика. Въпреки че възгледите на Бен по отношение на позицията на черните плебеи е значима част от поддържането на Британската империя, тя приписва необикновени за времето си качества на герои като известният Ориноко. Бен разказва Ориноко като хубав, образован, цялостен с упоритости и с държание на кралска персона. За английските империалисти робът не е нищо повече от малоумен, добър единствено за работа и текстът опонира изключително доста с тогавашните показа за поробените афроамериканци.
Ако името Афра Бен за английските си съвременници е било синоним за една безсрамна и скандална персона, то нейните прогресивни текстове стават ентусиазъм за младите дами, които ще не престават нейното дело за битка против обичайните патриархални хрумвания за това какво е дамата. Неясното ѝ мистериозно минало я прави обект на интерес от страна на доста професори.
Снимки: Wikipedia
