Тунелът под Петрохан – връзката между Севера и Юга, за която отдавна е време
Подземен път през Стара планина от северозапад – това е огромният идеал на района. Тунелът през Балкана под Петрохан би обезпечил бърз, комфортен и безвреден път сред Севера и Юга. През последните 20-ина години построяването му е залагано като приоритет, само че без действителен резултат.
След доста дадени обещания и не дадени пари, през 2017 година поданици рестартират концепцията с подписка. Тя не трансформира нищо, по този начин година по-късно настояването за тунел става причина за митинги и невиждани пътни блокади, дружно с настояването за създаване на автомагистрала от Видин до Ботевград.
В резултат през 2020 година най-накрая се стига до предпроектно изследване на цялото 24-километрово трасе, а в края на същата година – и до избор на вид. Параметрите му са близо седем километра дължина, две платна с по две ленти за придвижване, планова скорост с до 90 километра в час и 240 метра денивелация. Тогавашният пътен началник инж. Иван Досев изчисляваше, че пътят от София до Монтана по този начин се понижава с над 60 км.
Снимка: bTV
Спънка в окончателното завършване на идейния план се оказват ливади – част от предпазени зони, заради които процедурата по оценка на влияние върху околната среда е спряна. „ Документацията, която внесе АПИ, не отговаряше на условията на екологичното законодателство “, съобщи през юни т.г. екоминистърът Асен Личев. Тогава от организацията показаха, че могат да създадат промяна, която да не визира ливадите, а министърът беше безапелационен, че работещ вид ще бъде открит.
Подземен кулоар под Петрохан е скъпо и комплицирано предизвикателство с безспорни изгоди, само че и с известни минуси. Добре го усеща Александър Светлинов, който има сладкарница край с.Бързия, откъдето минава целият трафик към и от прохода. Осъзнава, че трафикът ще се пренасочи и „ локалното население ще пострада доста от това “. В същото време поддържа тунела, тъй като осъзнава, че доста хора от Северозапада работят в София и ще им е по-лесно.
Снимка: bTV
Финансирането на плана е планувано като публично-частно партньорство и съгласно оптимистите, построяването му е въпрос на към пет години време.
След доста дадени обещания и не дадени пари, през 2017 година поданици рестартират концепцията с подписка. Тя не трансформира нищо, по този начин година по-късно настояването за тунел става причина за митинги и невиждани пътни блокади, дружно с настояването за създаване на автомагистрала от Видин до Ботевград.
В резултат през 2020 година най-накрая се стига до предпроектно изследване на цялото 24-километрово трасе, а в края на същата година – и до избор на вид. Параметрите му са близо седем километра дължина, две платна с по две ленти за придвижване, планова скорост с до 90 километра в час и 240 метра денивелация. Тогавашният пътен началник инж. Иван Досев изчисляваше, че пътят от София до Монтана по този начин се понижава с над 60 км.
Снимка: bTV
Спънка в окончателното завършване на идейния план се оказват ливади – част от предпазени зони, заради които процедурата по оценка на влияние върху околната среда е спряна. „ Документацията, която внесе АПИ, не отговаряше на условията на екологичното законодателство “, съобщи през юни т.г. екоминистърът Асен Личев. Тогава от организацията показаха, че могат да създадат промяна, която да не визира ливадите, а министърът беше безапелационен, че работещ вид ще бъде открит.
Подземен кулоар под Петрохан е скъпо и комплицирано предизвикателство с безспорни изгоди, само че и с известни минуси. Добре го усеща Александър Светлинов, който има сладкарница край с.Бързия, откъдето минава целият трафик към и от прохода. Осъзнава, че трафикът ще се пренасочи и „ локалното население ще пострада доста от това “. В същото време поддържа тунела, тъй като осъзнава, че доста хора от Северозапада работят в София и ще им е по-лесно.
Снимка: bTV
Финансирането на плана е планувано като публично-частно партньорство и съгласно оптимистите, построяването му е въпрос на към пет години време.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ