От войната на слушалките до Оруелската реалност има само една крачка
Подслушването на политици у нас от ден на ден се трансформира в сапунена опера. Един много сериозен проблем, напълно резонно подложен от изявени съперници на Борисов, се търкаля в медиите, разяснява се от кого ли не, неглижира се и по този начин има възможност още веднъж да бъде заметен под килима. В същото време той дава мотиви за много въпроси, а и за размисъл.
Главният въпрос е дали единствено подслушването на политици, когато е без позволение, е скандално. Не е ли също толкоз скандално неразрешеното подслушване на елементарните жители? И в случай че не ставаше въпрос за политици, а за някакви деятели от междинна ръка, щеше ли да се вдигне звук? В най-новата ни история има най-малко десетина сходни абсурда , в това число и с публицисти. До момента няма осъден провинен и няма оптимизъм сходно нещо да се случи в бъдеще.
От десетилетия в медиите изтичат какви ли не записани диалози - и с политици, и с хора от бизнеса. Когато това се случи, на всички им е доста занимателно и никой не се пита по какъв начин, аджеба, това нещо се е озовало някъде другаде, отвън служебните места за предпазване на сходни файлове.
Тук има една ясна норма и тя е колкото законова, толкоз и етична - единствено при лица с задоволително доказателства за незаконни действия могат да се ползват специфични разследващи средства. Така е по закон. На процедура е по-различно. Обявяват се, примерно, трима предприемачи за ОПГ. И слушайки тях, службите закачат за слушане и куп други лица, в това число политици. Това звучи като съшито с бели конци пояснение, само че в огромна част от случаите може да се е получило тъкмо по този начин.
![Борисов: Само аз не знам кои са подслушваните]( "Борисов: Само аз не знам кои са подслушваните")
Борисов: Само аз не знам кои са подслушваните
Скандал – ясно. Ама подслушване – на кой и по кое време? Излиза, че единствено аз не знам кои са подслушваните, а всички останали знаят....
Например, диалогът сред депутата Александър Паунов и Васил Божков на тематика митинги. Точно него визират обясненията, че политик може да е бил подслушван, в случай че е приказвал със законно подслушван обвинен в закононарушение. По тази линия всички, говорили с Божков, са били слушани най-внимателно. Въпросът е за какво законът е изработен по този начин, че да може да се позволява сходен вид? Или може би преднамерено е по този начин изработен?
Дори прословутият запис на Борисов с нежните му думи за Караянчева очевидно не е задоволително мощен сигнал, че у нас всеки може да бъде подслушван, дори министър председателят. И най-много той. Защото, както се оказа след това, подслушван е бил и служебният министър председател Стефан Янев, преди да поеме този пост.
Очевидно заниманието с бръмбарите е добило воайорски измерения. Противно е даже да си намерения човек що за изверг би трябвало да си, с цел да навлизаш по този метод в персоналното пространство на който и да е - било за пари, било за повечко пари.
Говорейки за непозволено потребление на СРС-та, някак забравяме, че софтуерно от дълго време съществуват всевъзможни джаджи и софтуери, с които нито ти се постанова да искаш позволение от някого, нито да се отчиташ кого и за какво подслушваш. Спай-технологиите са общодостъпни, стига човек да е задоволително образован да борави с тях. И кредитоспособен, несъмнено.
Така всяко подслушване добива други измерения, тъй като на процедура всеки може да подслушва всекиго. Това в деловите среди от дълго време се знае и няма да видите сериозен предприемач, който да си води сериозните диалози по смарт телефон. Умните хора употребяват най-прости телефони с копчета, при които и локализацията е по-трудна. Няма да видите и колекция на хора от бизнеса, на която телефоните не се събират и слагат в нещо железно. Защо? Защото никой в нашата страна не е застрахован против подслушване. И по този начин е от десетилетия. Ако през днешния ден има някаква вяра това да се промени, тя е главно в Бойко Рашков - индивидът, който от години сигнализира за непозволеното потребление на СРС-та и за заличаване на материали от подслушвания.
![Бабикян: С подслушването ни връщат в годините, в които комунизмът беше на власт]( "Бабикян: С подслушването ни връщат в годините, в които комунизмът беше на власт")
Бабикян: С подслушването ни връщат в годините, в които комунизмът беше на власт
Арман Бабикян от „ Изправи се! Мутри, вън! “ удостовери в изявление за БНР, че разполага с номера на каузи за подслушване „ о...
Това, че Борисов, бидейки министър председател, си дрънка нелепости по общодостъпния телефон, не значи, че не си води значимите диалози по напълно различен. Човек с неговия опит в и към службите прелестно знае по какъв начин стоят нещата.
Затова дано да не се заблуждаваме - потреблението на СРС-та е единствено част от казуса. Само тази част, която е обвързвана с институциите. Тя е значима, тъй като се употребява държавен запас за персонални цели - било с цел да дойдеш на власт, било с цел да останеш на власт. Другата част е безконтролното потребление на технологиите за бизнес цели, което е друга тематика. То съществува в целия свят, като от време на време визира и международни водачи - помним Уотъргейт, помним Меркел, гневна на Съединени американски щати, както и редица други по-малки и по-големи кавги.
Войната на слушалките обслужва главно политици, само че всички знаем, че зад тях стоят хората с парите. Тази война по никакъв начин не е занимателна. Напротив, от нея до Оруелската действителност има единствено една крачка.
По тази причина е значимо в най-скоро време да имаме резултат от инспекцията - да стане ясно кой кого е подслушвал и за какво. И в случай че в действителност водачът на ГЕРБ си е разрешил да употребява държавна работа, държавна техника и държавни чиновници, с цел да подслушва съперниците си, да понесе съответната отговорност.
Автор: Евелина Гечева
Главният въпрос е дали единствено подслушването на политици, когато е без позволение, е скандално. Не е ли също толкоз скандално неразрешеното подслушване на елементарните жители? И в случай че не ставаше въпрос за политици, а за някакви деятели от междинна ръка, щеше ли да се вдигне звук? В най-новата ни история има най-малко десетина сходни абсурда , в това число и с публицисти. До момента няма осъден провинен и няма оптимизъм сходно нещо да се случи в бъдеще.
От десетилетия в медиите изтичат какви ли не записани диалози - и с политици, и с хора от бизнеса. Когато това се случи, на всички им е доста занимателно и никой не се пита по какъв начин, аджеба, това нещо се е озовало някъде другаде, отвън служебните места за предпазване на сходни файлове.
Тук има една ясна норма и тя е колкото законова, толкоз и етична - единствено при лица с задоволително доказателства за незаконни действия могат да се ползват специфични разследващи средства. Така е по закон. На процедура е по-различно. Обявяват се, примерно, трима предприемачи за ОПГ. И слушайки тях, службите закачат за слушане и куп други лица, в това число политици. Това звучи като съшито с бели конци пояснение, само че в огромна част от случаите може да се е получило тъкмо по този начин.
Скандал – ясно. Ама подслушване – на кой и по кое време? Излиза, че единствено аз не знам кои са подслушваните, а всички останали знаят....
Например, диалогът сред депутата Александър Паунов и Васил Божков на тематика митинги. Точно него визират обясненията, че политик може да е бил подслушван, в случай че е приказвал със законно подслушван обвинен в закононарушение. По тази линия всички, говорили с Божков, са били слушани най-внимателно. Въпросът е за какво законът е изработен по този начин, че да може да се позволява сходен вид? Или може би преднамерено е по този начин изработен?
Дори прословутият запис на Борисов с нежните му думи за Караянчева очевидно не е задоволително мощен сигнал, че у нас всеки може да бъде подслушван, дори министър председателят. И най-много той. Защото, както се оказа след това, подслушван е бил и служебният министър председател Стефан Янев, преди да поеме този пост.
Очевидно заниманието с бръмбарите е добило воайорски измерения. Противно е даже да си намерения човек що за изверг би трябвало да си, с цел да навлизаш по този метод в персоналното пространство на който и да е - било за пари, било за повечко пари.
Говорейки за непозволено потребление на СРС-та, някак забравяме, че софтуерно от дълго време съществуват всевъзможни джаджи и софтуери, с които нито ти се постанова да искаш позволение от някого, нито да се отчиташ кого и за какво подслушваш. Спай-технологиите са общодостъпни, стига човек да е задоволително образован да борави с тях. И кредитоспособен, несъмнено.
Така всяко подслушване добива други измерения, тъй като на процедура всеки може да подслушва всекиго. Това в деловите среди от дълго време се знае и няма да видите сериозен предприемач, който да си води сериозните диалози по смарт телефон. Умните хора употребяват най-прости телефони с копчета, при които и локализацията е по-трудна. Няма да видите и колекция на хора от бизнеса, на която телефоните не се събират и слагат в нещо железно. Защо? Защото никой в нашата страна не е застрахован против подслушване. И по този начин е от десетилетия. Ако през днешния ден има някаква вяра това да се промени, тя е главно в Бойко Рашков - индивидът, който от години сигнализира за непозволеното потребление на СРС-та и за заличаване на материали от подслушвания.
Арман Бабикян от „ Изправи се! Мутри, вън! “ удостовери в изявление за БНР, че разполага с номера на каузи за подслушване „ о...
Това, че Борисов, бидейки министър председател, си дрънка нелепости по общодостъпния телефон, не значи, че не си води значимите диалози по напълно различен. Човек с неговия опит в и към службите прелестно знае по какъв начин стоят нещата.
Затова дано да не се заблуждаваме - потреблението на СРС-та е единствено част от казуса. Само тази част, която е обвързвана с институциите. Тя е значима, тъй като се употребява държавен запас за персонални цели - било с цел да дойдеш на власт, било с цел да останеш на власт. Другата част е безконтролното потребление на технологиите за бизнес цели, което е друга тематика. То съществува в целия свят, като от време на време визира и международни водачи - помним Уотъргейт, помним Меркел, гневна на Съединени американски щати, както и редица други по-малки и по-големи кавги.
Войната на слушалките обслужва главно политици, само че всички знаем, че зад тях стоят хората с парите. Тази война по никакъв начин не е занимателна. Напротив, от нея до Оруелската действителност има единствено една крачка.
По тази причина е значимо в най-скоро време да имаме резултат от инспекцията - да стане ясно кой кого е подслушвал и за какво. И в случай че в действителност водачът на ГЕРБ си е разрешил да употребява държавна работа, държавна техника и държавни чиновници, с цел да подслушва съперниците си, да понесе съответната отговорност.
Автор: Евелина Гечева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ